РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
10 септември 2009 година
Дело F-47/07
Joachim Behmer
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура по повишаване за 2005 г. — Законосъобразност на инструкциите, уреждащи процедурата по повишаване — Консултиране с Комитета по правилника за персонала — Съпоставяне на заслугите — Дискриминация по отношение на представителите на персонала“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑н Behmer иска по-специално отмяната на решението на Парламента да не го повишава в степен A*13 с действие от 1 януари 2005 г. в процедурата за повишаване за 2005 г.
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Правилник — Общи разпоредби за прилагане — Понятие
(членове 45 и 110 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Повишаване — Преминаване от една система към друга
3. Длъжностни лица — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Изменение на схемата за повишаване
4. Длъжностни лица — Повишаване — Решение за изготвяне на списъка на повишените длъжностни лица
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Повишаване — Критерии — Заслуги — Вземане предвид на прослуженото време в степента
(член 45 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Повишаване — Административна жалба на неповишен кандидат — Решение за отказ — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25, втора алинея, член 45 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
1. Съдържащият се в член 110 от Правилника израз „разпоредбите от общ характер за привеждане в действие“ се отнася на първо място до изрично предвидените в някои специални разпоредби на Правилника мерки за прилагане и, при липса на изрична разпоредба, задължението да се приемат мерки за изпълнение, подчинени на формалните условия на посочения член, е допустимо само по изключение, а именно когато разпоредбите на Правилника не са достатъчно ясни и точни, до степен че да не могат да бъдат приложени, без да се стигне до произволна преценка.
Уреждащите процедурата за повишаване инструкции, приети от общностна институция съгласно член 45 от Правилника, не представляват разпоредби от общ характер за привеждане в действие по смисъла на член 110 от Правилника. Всъщност, от една страна, разпоредбите на член 45, параграф 1 от Правилника не предвиждат изрично задължението да се приемат разпоредби от общ характер за привеждане в действие по смисъла на посочения член 110. От друга страна, посочените разпоредби са достатъчно точни, за да могат да бъдат приложени, без да се стигне до произволна преценка, дори при липсата на формални разпоредби за изпълнение.
(вж. точки 47 и 48)
Позоваване на:
Съд — 31 март 1965 г., Rauch/Комисия, 16/64, Recueil, стр. 179, 193; 8 юли 1965 г., Prakash/Комисия, 19/63 и 65/63, Recueil, стр. 677, 695
Първоинстанционен съд — 9 юли 1997 г., Echauz Brigaldi и др./Комисия, T‑156/95, Recueil FP, стр. I‑A‑171 и II‑509, точка 53
2. Регулаторната власт е свободна във всеки момент да внесе измененията, които счете за уместни в интерес на службата, дори когато приема по-малко благоприятни за длъжностните лица разпоредби, при условие че все пак се запазят надлежно придобитите от длъжностните лица или от служителите права и че конкретно засегнатите от новата правна уредба лица се третират идентично.
Следователно длъжностно лице не може да се позове на нарушение на принципа на правна сигурност, когато администрацията изменя схемата за повишаване, като се има предвид, първо, че администрацията е могла с основание да счита, че е в интерес на службата да измени тази схема, второ, че изменението на посочената схема не променя ръководните принципи, отнасящи се, наред с други, и до критериите, процедурата и прозрачността, приложими при повишаването на длъжностните лица в рамките на съответната институция и така не засяга правата, които са могли да бъдат надлежно придобити в областта на повишаването, и трето, че всички длъжностни лица с една и съща степен са третирани идентично.
Освен това, след като преминаването от една схема за повишаване към друга е законосъобразно, администрацията не може да бъде упрекната, че е нарушила принципа на равно третиране, когато е изменила схемата за повишаване, с мотива, че направените изменения са във вреда на длъжностните лица, които имат повече прослужено време в степента.
(вж. точки 52—54)
Позоваване на:
Съд — 19 март 1975 г., Gillet/Комисия, 28/74, Recueil, стр. 463, точки 5 и 6
Първоинстанционен съд — 30 септември 1998 г., Ryan/Сметна палата, T‑121/97, Recueil, стр. II‑3885, точки 98 и 104; 18 септември 2008 г., Angé Serrano и др./Парламент, T‑47/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 107, предмет на висящо производство по обжалване пред Съда, дело C‑496/08 P
Съд на публичната служба — 19 октомври 2006 г., De Smedt/Комисия, F‑59/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑109 и II‑A‑1‑409, точка 71; 24 април 2008 г., Dalmasso/Комисия, F‑61/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 78
3. Правото за позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания обхваща частноправните субекти, намиращи се в положение, от което е видно, че общностната администрация е оставила у тях основателни очаквания. За разлика от това, никое длъжностно лице не може да се позовава на нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания при липсата на точни уверения, предоставени му от администрацията.
Ето защо при липсата на поето от администрацията задължение да запази съществуващата схема за повишаване, длъжностно лице не може да се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, за да се противопостави на изменението на посочената схема.
(вж. точки 55 и 56)
Позоваване на:
Съд — 19 май 1983 г., Mavridis/Парламент, 289/81, Recueil, стр. 1731, точка 21
Първоинстанционен съд — 27 март 1990 г., Chomel/Комисия, T‑123/89, Recueil, стр. II‑131, точка 25; 30 ноември 1994 г., Dornonville de la Cour/Комисия, T‑498/93, Recueil FP, стр. I‑A‑257 и II‑813, точка 46; Angé Serrano и др./Парламент, посочено по-горе, точка 121
4. Органът по назначаването няма задължението да отложи публикуването на списъка на повишените длъжностни лица, когато решението за присъждане на точките за заслуги на един от кандидатите още не е станало окончателно. Всъщност обстоятелството, че органът по назначаването приема решенията си за повишаване, без да разполага с всички решения за присъждане на точките за заслуги, не представлява само по себе си нередност. Такава може да се установи само когато липсата на окончателно решение се дължи на съществено забавяне, за което носи отговорност единствено администрацията.
(вж. точка 76)
Позоваване на:
Съд — 27 януари 1983 г., List/Комисия, 263/81, Recueil, стр. 103, точка 27; 17 декември 1992 г., Moritz/Комисия, C‑68/91 P, Recueil, стр. I‑6849, точка 17
Първоинстанционен съд — 5 октомври 2000 г., Rappe/Комисия, T‑202/99, Recueil FP, стр. I‑A‑201 и II‑911, точка 39; 15 ноември 2001 г., Sebastiani/Комисия, T‑194/99, Recueil FP, стр. I‑A‑215 и II‑991, точки 44 и сл.
5. Прослуженото време в степента не се съдържа сред критериите, посочени в член 45 от Правилника, за да се определи кои длъжностни лица трябва да бъдат повишени, като подобен критерий се прилага само субсидиарно. Следователно обстоятелството, че длъжностно лице не е повишено, въпреки че е получило същия брой точки за заслуги като други длъжностни лица, които имат по-малко прослужено време в степента и са повишени, не може да е показателно за наличието на явна грешка в преценката, след като администрацията е могла да счита, че повишаването им се обосновава с прилагането на други критерии. Освен това отчитането на критерия за прослужено време в степента не означава, че трябва да се вземе предвид целият професионален път на длъжностното лице.
(вж. точки 84 и 85)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 9 април 2003 г., Tejada Fernández/Комисия, T‑134/02, Recueil FP, стр. I‑A‑125 и II‑609, точка 42 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — 10 септември 2009 г., Behmer/Парламент, F‑124/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точки 106—110
6. Макар органът по назначаването да не е длъжен да мотивира решенията за повишаване по отношение на неповишените кандидати, в замяна на това той трябва да мотивира своето решение, с което отхвърля административна жалба, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника от неповишен кандидат, като се приема, че мотивите на решението за отхвърляне на административната жалба, съвпадат с мотивите на решението, срещу което е насочена последната. Администрацията обаче не е длъжна да посочи по какъв начин е преценила всеки от критериите, въз основа на които е приела решение.
Задължението за мотивиране е изпълнено, когато органът по назначаването е посочил в решението за отхвърляне на административна жалба, че заслугите на заинтересованото лице не са достатъчни, за да обосноват повишаването му, доколкото повишените длъжностни лица са поемали несъмнено по-големи отговорности при изпълнение на функциите си. Всъщност посочените в това решение обстоятелства позволяват на заинтересованото лице да направи извод за мотивите на решението да не бъде повишено и да приложи необходимото правно средство за защита на правата и интересите си. Освен това тези обстоятелства правят възможно упражняването на контрола за законосъобразност на посоченото решение.
(вж. точки 94—97)
Позоваване на:
Съд — 30 октомври 1974 г., Grassi/Съвет, 188/73, Recueil, стр. 1099, точка 13; 27 октомври 1977 г., Moli/Комисия, 121/76, Recueil, стр. 1971, точка 12; 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, Recueil, стр. 2861, точка 22
Съд на публичната служба — 8 октомври 2008 г., Barbin/Парламент, F‑44/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 35; 8 октомври 2008 г., Barbin/Парламент, F‑81/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 27