РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)
12 май 2011 година
Дело F-66/10
AQ
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжности лица — Атестационен доклад — Процедура за оценяване за 2009 г. — Степен на оценителя, която е по-ниска от тази на титуляра на поста — Оценка на ефикасността за част от референтния период — Липса на определяне на цели на титуляра на поста“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която AQ иска, от една страна, отмяна на атестационния му доклад за периода от 1 януари до 31 декември 2008 г., на решението, с което са му присъдени две точки за повишение в рамките на процедурата за оценяване за 2009 г., и на решението на органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) от 12 май 2010 г., с което се отхвърля административната му жалба срещу този доклад, а от друга страна, да се осъди Комисията да му изплати сумата от 25 000 EUR като обезщетение за материални и нематериални вреди, които твърди, че е претърпял в резултат на тези решения
Решение: Отменя атестационния доклад на жалбоподателя в рамките на процедурата за оценяване и повишаване в длъжност за 2009 г. както и решението, с което му се присъждат две точки за повишение на основание на тази процедура. Осъжда Комисията да изплати на жалбоподателя сумата от 2 000 EUR. Отхвърля исканията на жалбоподателя в останалата им част. Комисията понася изцяло направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Изготвяне — Степен на оценителя, която е по-ниска от тази на оценяваното длъжностно лице — Допустимост
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Изготвяне — Оценител, който упражнява задачите си по заместване — Допустимост
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Изготвяне — Длъжностно лице, което е променило мястото си на работа през периода на оценяване
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Задължение за определяне на целите, които трябва да бъдат постигнати
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Определяне на целите, които трябва да бъдат постигнати — Понятие
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Иск — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания акт, който не осигурява адекватното обезщетение за неимуществената вреда
(членове 43 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Няма разпоредба в Правилника, нито принцип на правото на публичната служба на Съюза, от които може да се направи изводът, че дадено длъжностно лице може да се оценява единствено от длъжностно лице с по-висока от неговата степен. Напротив, в Правилника не е установено конкретно съответствие между определена длъжност и степен.
Освен това обстоятелството, че оценителят има по-ниска степен от оценявания, не е елемент от фактическия състав на конфликта на интереси. Всъщност, при положение че оценяваното длъжностно лице и оценителят му не се борят за повишаване в длъжност в същата степен и следователно не са конкуренти на това основание, оценяващият в никакъв случай не може да бъде изкушен да омаловажи заслугите на оценяваното длъжностно лице, тъй като възможностите за повишаване в длъжност в по-висока степен не са пряко свързани с професионалната оценка за оценяваното длъжностно лице.
(вж. точки 45 и 46)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 8 юли 2008 г., Комисия/Economidis, T‑56/07 P, точки 59 и 60; 18 юни 2009 г., Комисия/Traoré, T‑572/08 P, точка 41
Съд на публичната служба — 5 май 2010 г., Bouillez и др./Съвет, F‑53/08, точка 80
2. Би противоречило на изискванията за приемственост в службата и за добра администрация началник отдел да не може да упражнява задачите си на оценител само на основание че упражнява функциите си по заместване.
(вж. точка 50)
3. Първостепенната функция на атестационния доклад е да предостави на администрацията колкото е възможно по-пълна периодична информация относно изпълнението от нейните длъжностни лица на техните задължения. На практика такъв доклад не може да изпълни тази роля, ако лицата, под чието ръководство заинтересованото лице е упражнявало своите функции през периода на атестиране, не бъдат предварително консултирани и не им бъде дадена възможност да изразят евентуални становища. Липсата на такова консултиране представлява съществена нередовност, която е от естество да засегне валидността на атестационния доклад.
Освен това, ако атестационният доклад трябва да се отнася до целия референтен период, фактът, че оценяващият е допуснал явна грешка, ограничавайки преценката си за ефикасността на оценяваното длъжностно лице до част от периода на оценяване, може да доведе до отмяната на атестационния доклад само доколкото не е поправена от заверяващия или от апелативния оценяващ, които са пълноправни оценяващи.
(вж. точки 59 и 61)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 24 януари 1991 г., Latham/Комисия, T‑63/89, точка 27; 5 ноември 2003 г., Lebedef/Комисия, T‑326/01, точка 61; 25 октомври 2005 г., Fardoom и Reinard/Комисия, T‑43/04, точка 90
Съд на публичната служба — 25 април 2007 г., Lebedef-Caponi/Комисия, F‑71/06, точка 48; 13 декември 2007 г., Sequeira Wandschneider/Комисия, F‑28/06, точки 43 и 49
4. Непознаването на правилата за определяне на цели на дадено длъжностно лице в началото на всеки период на оценяване е от съществено значение и обосновава санкционирането на спорния атестационен доклад.
Всъщност определянето на целите представлява референтно обстоятелство при преценката на работата на длъжностното лице и изготвянето на атестационния доклад. Освен това определянето на целите се налага a fortiori, когато става въпрос за длъжностно лице, на което са поверени нови задачи в друг отдел, където трябва да се интегрира във възможно най-кратки срокове. Следователно формално институцията има задължението в диалог с оценяващия да определи цели на длъжностното лице при промяна на мястото му на работа.
(вж. точки 68, 84 и 85)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 30 септември 2009 г., Skareby/Комисия, T‑193/08 P, точки 71—75
Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г., Sundholm/Комисия, F‑42/06, точки 39—41; 10 ноември 2009 г., N/Парламент, F‑71/08, точки 54—60
5. Длъжностната характеристика не може сама по себе си да се счита за документ, който определя целите на дадено длъжностно лице при оценяването му, тъй като тези две категории документи имат различни цели и особености. Всъщност фактът, че дадено длъжностно лице познава задачите, които са му поверени, по никакъв начин не означава, че са били надлежно определени цели, свързани с тях.
Освен това обновяването на целите на длъжностното лице в информационна система за управление на персонала не може да означава формално определяне на целите, тъй като подобно информационно записване не може да замести формалния диалог между оценяващия и титуляра на длъжността.
Накрая, самооценката на длъжностното лице не спада към познаването на задачите и целите, които са му възложени. Всъщност определянето на цели е отговорност на оценяващия, а за целите на обективното оценяване и равното третиране следва да се осигури разделение между функциите на оценяващия и тези на оценявания.
(вж. точки 88—90)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 28 ноември 2007 г., Vounakis/Комисия, T‑214/05, точка 43; посочено по-горе, Skareby/Комисия, точка 83
Съд на публичната служба — N/Парламент, посочено по-горе, точка 57
6. Отмяната на акт на администрацията, обжалван от длъжностно лице, сама по себе си представлява подходящо и по принцип достатъчно обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди, които последното може да е претърпяло.
Не такъв обаче е случаят, когато става въпрос за незаконосъобразност, дължаща се на липса на формално определяне на цели във връзка с оценяването на длъжностно лице, незаконосъобразност, която не може да се поправи лесно. Всъщност в рамките на изпълнението на пресъдено нещо е невъзможно със задна дата да се зададат цели на дадено длъжностно лице, а и е трудно да се гарантира, че работата на заинтересованото лице ще може да се оцени по същия начин, както при наличието на цели, определени ab initio. По този начин, каквото и да е равнището на резултатите, определено в новия атестационен доклад, който институцията ще трябва да изготви, ще е налице съмнение по отношение на резултатите, които длъжностното лице е могло да покаже, ако целите са били изначално определени. Това съмнение обаче е съставна част на вреда.
(вж. точки 103 и 110)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 26 януари 1995 г., Pierrat/Съд, T‑60/94, точка 62; 21 януари 2004 г., Robinson/Парламент, T‑328/01, точка 79
Съд на публичната служба — Sundholm/Комисия, посочено по-горе, точка 44