РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

11 декември 2012 година

Дело F‑112/10

Cornelia Trentea

срещу

Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA)

„Публична служба — Персонал на FRA — Срочно наети служители — Назначаване — Обявяване на свободна длъжност — Отхвърляне на кандидатура“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим и в областта на Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която г‑жа Trentea иска от Съда на публичната служба, от една страна, да отмени решенията на Агенцията на Европейския съюз за основните права (наричана по-нататък „FRA“ или „Агенцията“), с които кандидатурата ѝ за длъжността административен секретар е отхвърлена и на тази длъжност е назначен друг кандидат, и от друга страна, да осъди FRA да ѝ заплати обезщетение за вреди

Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателката да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от FRA.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Производство — Назначаване на срочно нает служител в Агенцията на Европейския съюз за основните права с цел заемане на постоянна щатна бройка — Задължение за откриване и провеждане на вътрешна процедура за подбор или на процедура в рамките на останалите агенции на Съюза, преди да бъде обявена външна процедура — Липса

(член 110 от Правилника за длъжностните лица; член 2, буква а) и член 12, параграф 5 от Условията за работа на другите служители)

2.      Длъжностни лица — Обявяване на свободна длъжност — Предмет — Съпоставяне на заслугите на кандидатите — Правомощие за преценка на органа по назначаването или на органа, оправомощен да сключва договори за назначаване — Граници — Спазване на условията, посочени в обявата за работа

(член 29 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Свободна длъжност — Съпоставяне на заслугите на кандидатите — Способи — Възможност за изслушване на всеки етап от разглеждането на кандидатурите

(член 29 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Отхвърляне на кандидатура — Задължение за мотивиране — Обхват — Спазване на тайната на разискванията на комитета по подбора

(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица; член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз)

5.      Длъжностни лица — Свободна длъжност — Съпоставяне на заслугите на кандидатите — Правомощие за преценка на органа по назначаването или на органа, оправомощен да сключва договори за назначаване — Спазване на условията, посочени в обявата за работа — Съдебен контрол — Граници — Явна грешка в преценката — Липса

(член 29 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Разпоредбите на член 2 от Решение 2009/3 на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) за определяне на общи разпоредби за прилагане на Правилника и за процедурите, уреждащи назначаването и работата на срочно наетите служители на FRA, които гласят, че „[д]лъжностите, за които има постоянни щатни бройки, може да се заемат чрез вътрешен подбор или подбор в рамките на останалите агенции на Европейския съюз, преди да се пристъпи към външен подбор“, и че „[о]бявлението за свободна длъжност, за която има постоянна щатна бройка, може да бъде публикувано едновременно в рамките на агенцията и на останалите агенции на Европейския съюз, преди да се пристъпи към външно публикуване“, не могат да се разбират като задължаващи FRA, когато назначава служители на длъжностите, за които има постоянни щатни бройки, да открива и провежда вътрешна процедура по подбор или процедура по подбор в рамките на другите агенции на Съюза, преди да открие външна процедура.

Използването на глагола „може“ просто показва, че FRA разполага с възможност да проведе едната или другата от тези процедури, ако смята, че длъжността, за която има постоянна щатна бройка, по всяка вероятност би могла да бъде заета чрез процедура по подбор в рамките на агенцията или на останалите агенции на Съюза. В този смисъл, ако FRA реши, обратно, че нито една от тези две процедури по подбор не би гарантирала с достатъчна сигурност постигането на тази цел, тя може от самото начало да организира външна процедура по подбор.

Освен това евентуално тълкуване на член 2 от Решение 2009/3 като възлагащ на FRA задължението, преди да открие външна процедура по подбор, да проведе докрай процедура по подбор в рамките на агенцията или на другите агенции на Съюза, би било в противоречие с общия разум на тази разпоредба, чиято цел е да позволи на FRA, чийто щат несъмнено ще расте, да назначава бързо служители, за да може да изпълнява всичките си задачи.

(вж. точки 46 и 47)

2.      Функцията на обявлението за свободна длъжност е, от една страна, да даде възможно най-точна информация на заинтересованите лица за същината на условията за заемане на свободната длъжност, така че да са в състояние да преценят дали има смисъл да кандидатстват, и от друга страна, да определи правната рамка, въз основа на която органът, оправомощен да сключва договори за назначаване, ще съпостави заслугите на кандидатите. Втората функция предполага изложените изисквания да са достатъчно точни, за да може да се извърши съпоставката и да се мотивира направеният избор.

В това отношение обстоятелството, че обявлението за свободна длъжност не съдържа информация за относителната тежест на отделните критерии за допускане или за метода за оценяване на писмените и устните изпити, не означава непременно, че издържалият кандидат е избран без прилагане на критериите за допускане, а само показва, че в пределите на зададената в обявлението за свободна длъжност правна рамка органът, оправомощен да сключва договорите за назначаване, е оставил на комитета по подбора свобода на преценка по въпроса каква да е относителната тежест на отделните критерии за допускане и какви да са правилата за писмените и устните изпити.

(вж. точки 57 и 58)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 19 февруари 1998 г., Campogrande/Комисия, T‑3/97, точка 100

3.      В пределите на признатото му право на преценка при определянето на подробните правила за съпоставяне на кандидатурите органът, оправомощен да сключва договори за назначаване, а също и различните отговорни лица в служебната йерархия, с които се съгласува съответната процедура за подбор, са компетентни да преценяват на всеки етап от разглеждането на кандидатурите дали, за да се произнесат при пълна информираност, е уместно на съответния етап да съберат допълнителна информация или допълнителни данни за оценка чрез събеседване с всички кандидати или единствено с някои от тях.

(вж. точка 62)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 11 юли 2007 г., Konidaris/Комисия, T‑93/03, точка 107 и цитираната съдебна практика

4.      Целта на предвиденото в член 25, втора алинея от Правилника задължение за мотивиране е, от една страна, да се предоставят на заинтересованото лице достатъчно данни, за да прецени дали актът с неблагоприятни за него последици е обоснован и дали е целесъобразно да обжалва пред Съда на публичната служба, и от друга страна, да се даде възможност на споменатия съд да упражни контрол за законосъобразност на акта. Освен това член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права гласи, че основното право на добра администрация включва в частност „задължението на администрацията да мотивира своите решения“.

В процедурите по подбор с цел заемане на свободна длъжност обаче това задължение за мотивиране трябва да се съвместява със спазването на тайната на разискванията на комитета по подбора, която не допуска да се разгласяват мненията на отделните членове на комитета по подбора, нито да се разкриват каквито и да било обстоятелства, свързани с личното или сравнителното оценяване на кандидатите.

(вж. точки 89 и 90)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 15 септември 2005 г., Casini/Комисия, T‑132/03, точка 30 и цитираната съдебна практика; 14 ноември 2006 г., Neirinck/Комисия, T‑494/04, точка 73

5.      Упражняването на правомощието за преценка, с което разполага администрацията при назначаването и повишаването, предполага тя старателно и безпристрастно да преценява всички релевантни данни за съответната кандидатура и съвестно да се придържа към изискванията, посочени в обявлението за свободна длъжност, поради което тя е длъжна да отхвърли всеки кандидат, който не отговаря на тези изисквания. Обявлението за свободна длъжност всъщност представлява правна рамка, която администрацията сама определя и трябва стриктно да спазва.

Що се отнася до преценката дали издържалият кандидат евентуално не е избран погрешно, подобна грешка трябва да е явна и да надхвърля широкото право на преценка, с което разполага администрацията в пределите на зададената с обявлението за свободна длъжност правна рамка при сравняването на заслугите на кандидатите и оценяването на интереса на службата. Контролът на съда на Съюза трябва да се свежда до проверка дали предвид данните, на които е основала преценката си, администрацията е действала в разумни граници и не е упражнила своето правомощие по явно неправилен начин или за цели, различни от тези, във връзка с които това правомощие ѝ е предоставено. Следователно съдът на Съюза не може да замени със своя преценката на администрацията за заслугите и квалификациите на кандидатите, когато от материалите по преписката по никакъв начин не личи, че преценявайки тези заслуги и квалификации, администрацията е допуснала явна грешка.

В това отношение обаче сам по себе си фактът, че един от кандидатите има очевидни и признати заслуги, не изключва възможността при съпоставянето на заслугите на кандидатите да бъдат констатирани по-големи заслуги на други кандидати. Също така обстоятелството, че един от кандидатите отговаря на всички критерии по обявлението за свободна длъжност, не е достатъчно само по себе си, за да се докаже, че администрацията е допуснала явна грешка в преценката.

(вж. точки 101, 102 и 104)

Позоваване на:

Съд — 30 октомври 1974 г., Grassi/Съвет, 188/73, точки 26, 38 и 41; 4 февруари 1987 г., Bouteiller/Комисия, 324/85, точка 6

Първоинстанционен съд — 18 септември 2003 г., Pappas/Комитет на регионите, T‑73/01, точка 54; 9 ноември 2004 г., Montalto/Съвет, T‑116/03, точка 65; 4 май 2005 г., Sena/ЕААБ, T‑30/04, точка 80

Съд на публичната служба — 6 май 2009 г., Campos Valls/Съвет, F‑39/07, точка 43