РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
19 юни 2013 година
Дело F‑40/12
CF
срещу
Европейска агенция за авиационна безопасност (ЕААБ)
„Публична служба — Бивш срочно нает служител — Договор, сключен за определен срок — Уволнение по време на отпуск по болест — Член 16 от УРДС — Член 48, буква б) от УРДС — Психически тормоз“
Предмет: Жалба, предявена на основание член 270 ДФЕС, с която CF иска по същество, първо, да бъде отменено решението от 24 май 2011 г., с което органът, упълномощен да сключва договори за назначаване (наричан по-нататък „ОУСДН“) в Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ, наричана по-нататък „Агенцията“), е развалил неговия договор като срочно нает служител (наричано по-нататък „обжалваното решение“), второ, да бъде осъдена ЕААБ да обезщети претърпените от него вследствие на това решение вреди, и трето, да бъдат обезщетени вредите, настъпили вследствие на упражнения върху него психически тормоз
Решение: Отменя решението от 24 май 2011 г., с което органът, упълномощен да сключва договори за назначаване в Европейската агенция за авиационна безопасност, е развалил договора на CF като срочно нает служител. Осъжда Европейската агенция за авиационна безопасност да заплати на CF сумата от 88 189,76 EUR за поправяне на неговите имуществени вреди. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Европейската агенция за авиационна безопасност понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да понесе три четвърти от съдебните разноски на CF. CF понася една четвърт от направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Разваляне на договор, сключен за определен срок, след отпуска по болест — Изчисляване на продължителността на осъществяваната от служителя дейност — Вземане под внимание на длъжността, изпълнявана по-рано от заинтересованото лице като срочно нает служител
(член 34, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 3а, член 16 и член 48, буква б) от Условията за работа на другите служители)
2. Искове и жалби на длъжностните лица — Искане за обезщетяване на вреда, причинена от действия, които не са материализирани в решение — Липса на досъдебна процедура в съответствие с Правилника — Недопустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Искове и жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Иск, основан на задължението на администрацията да възстанови причинените на длъжностно лице вреди от страна на трето лице — Допустимост — Условие — Изчерпване на правните средства за защита — Изключение — Липса на ефикасни средства за правна защита
(член 24, втора алинея и член 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Уволнение в контекста на упражнен тормоз — Незаконосъобразност на решението за уволнение — Необходимост от връзка между тормоза и мотивите в решението за уволнение
(членове 12а, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Организация на службите — Мярка, състояща се в получаването на заявление от служител относно естеството на отношенията му с друг служител — Допустимост — Нарушение на правото на зачитане на личния живот — Обосноваване — Мярка, предприета за осигуряване на доброто функциониране на службата
(член 7 и член 52, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
1. Функцията на договорно нает служител, която преди това срочно нает служител е упражнявал по реда на член 3а от Условията за работа на другите служители, трябва да се вземе под внимание при изчисляването на „продължителността на осъществяваната от служителя дейност“, в течение на която отпускът по болест се заплаща в съответствие с член 16 от тези условия и с изтичането на която правоотношението със срочно наетия служител може да бъде прекратено без предизвестие на основание член 48, буква б) от същите условия.
При тълкуването на разпоредба на правото на Съюза обаче трябва да се взема предвид не само нейното съдържание, но и нейният контекст и целите на правната уредба, от която тя е част, както и съвкупността на разпоредбите на правото на Съюза.
В това отношение член 16, втора алинея от Условията за работа на другите служители трябва да се разглежда във връзка с член 34, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съгласно който Съюзът признава и зачита в качеството му на основно право правото на достъп до обезщетения за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила по-конкретно в случай на заболяване.
Накрая, член 16, втора алинея от Условията за работа на другите служители е насочен към защитата на срочно наетите служители в случай на заболяване от свързаните с него социални и икономически рискове, с което допринася за постигането на основна цел, каквато е защитата на здравето.
Когато обаче служители могат да бъдат наети като срочно наети или договорно наети служители, и институциите и агенциите в немалко случаи прибягват до правни режими, алтернативни на тези две възможности, за да си осигурят сътрудничеството на един и същ служител, то целта на защита на здравето няма да може да се постигне напълно, ако осъществяваните от служителя дейности в едното или в другото качество не са обединени.
(вж. точки 36, 37 и 41—43)
Позоваване на:
Съд — 6 октомври 1982 г., Cilfit и др., 283/81, точка 20
Съд на публичната служба — 29 септември 2009 г., O/Комисия, F‑69/07 и F‑60/08, точка 114
2. По силата на членове 90 и 91 от Правилника искът за обезщетение за вредите, претърпени в резултат от действия, които не се материализират в решение, като например психически тормоз, трябва да се предхожда от двуетапна административна процедура. Заинтересованото лице трябва първо да отправи до органа по назначаването искане на основание член 90, параграф 1 от Правилника, с което да призове администрацията да поправи съответната вреда. Единствено изричният или мълчалив отказ да се уважи това искане представлява решение с неблагоприятни последици, срещу което може да бъде подадена административна жалба, като иск за обезщетение пред съд на Съюза може да бъде предявен едва след изричния или мълчалив отказ да се уважи тази жалба.
(вж. точка 57)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 1 февруари 2007 г., Rossi Ferreras/Комисия, F‑42/05, точки 58—61
3. Член 24, втора алинея от Правилника има за предмет обезщетението за вреди, причинени на длъжностно лице вследствие на някое от действията на трети лица или на други длъжностни лица, посочени в първа алинея от тази разпоредба, при условие че то не е успяло да получи обезщетение от извършителите. Поради това допустимостта на предявено от длъжностно лице искане за обезщетение във връзка с упражнен тормоз е подчинена на условието да бъдат изчерпани националните правни средства за защита, доколкото те гарантират по ефективен начин защитата на заинтересованите лица и могат да доведат до поправяне на твърдяната вреда.
(вж. точка 59)
Позоваване на:
Съд — 5 октомври 2006 г., Schmidt-Brown/Комисия, C‑365/05 P, точка 78
Първоинстанционен съд — 9 март 2005 г., L/Комисия, T‑254/02, точка 148
Общ съд — 12 юли 2011 г., Комисия/Q, T‑80/09 P, точка 67
4. Доказването на търпян от даден служител психически тормоз не означава, че всяко решение, което има неблагоприятни последици за него и е взето в обстановка на тормоз, само поради това ще бъде незаконосъобразно. Всъщност поради естеството му наличието на психически тормоз може поначало да бъде изтъквано само в подкрепа на жалби срещу отказ за съдействие. Въпреки това при оспорването на решение за уволнение по изключение може да има позоваване на твърдение за упражнен тормоз, ако е видно, че съществува връзка между упражнения тормоз и мотивите на това решение. Такъв е случаят с решение за уволнение, основано на продължаването на отпуск по болест поради състояние, което евентуално би могло да бъде следствие от упражнен психически тормоз.
(вж. точки 79 и 80)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 24 февруари 2010 г., Menghi/ENISA, F‑2/09, точка 69
5. С оглед на възложеното на срочно наетите служители изискване за ефикасност може всъщност да се приеме, че мярка, която се състои в предоставяне на администрацията на заявление от срочно нает служител, че не поддържа интимни отношения с друг служител, е насочена към доброто функциониране на администрацията и поради това следва да се обоснове с необходимостта от поддържане на реда по смисъла на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, когато въпросът за естеството на отношенията между тези служители поражда зловреден климат в службата.
Във връзка с това, макар да е безспорно, че подобно искане засяга личния живот, все пак правото на зачитане на личния живот, гарантирано от член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз и признато от член 8 на посочената конвенция, не е абсолютно право и може да бъде ограничено в съответствие с член 52, параграф 3 от Хартата.
(вж. точки 85 и 86)