РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
29 ноември 2007 година
Дело F-52/06
Mike Pimlott
срещу
Европейска полицейска служба (Европол)
„Публична служба — Служители на Европол — Подновяване на договора на служител на Европол — Член 6 от Правилника за служителите на Европол — Максимална продължителност на договорите на служителите“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 40, параграф 3 от Конвенцията за създаването на Европейска полицейска служба, приета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз (Конвенция за Европол) и член 93, параграф 1 от Правилника за служителите на Европол, с която г‑н Pimlott иска, от една страна, да се отмени решението на Европол от 25 януари 2006 г. за отхвърляне на жалбата му по административен ред и от друга страна, да се осъди Европол да поднови договора му за срок от четири години, считано от 1 януари 2006 г.
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие
(член 40, параграф 3 от Конвенцията за Европол; член 92, параграф 2 и член 93, параграф 1 от Правилника за служителите на Европол)
2. Общностно право — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици
(член 6 от Правилника за служителите на Европол)
1. Актове или решения, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна, са само мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение. Не е такъв случаят на писмо на Европол, в което само се указва намерението на администрацията да разгледа искането за подновяване на договора на служител, без все още на този етап да е прието решение. Всъщност само изразяването на бъдещо намерение не може да породи права и задължения, които да изменят правното положение на съответното лице. Обратно, писмо на администрацията, с което тя уведомява служителя за решението си да поднови договора му с определен срок, изключвайки възможността да поднови договора му за по-дълъг срок, трябва да се счита за увреждащ го акт, срещу който съответното лице следва да подаде жалба по административен ред при условията, предвидени в член 92, параграф 2 и член 93 от Правилника за служителите на Европол, без да е необходимо да изчаква подписването на договора.
(вж. точки 48, 50, 52 и 53)
Позоваване на:
Съд — 21 октомври 1986 г., Fabbro и др./Комисия, 269/84 и 292/84, Recueil, стр. 2983, точки 10 и 11; 21 януари 1987 г., Stroghili/Сметна палата, 204/85, Recueil, стр. 389, точка 6
Първоинстанционен съд — 26 септември 2002 г., Borremans и др./Комисия, T‑319/00, Recueil FP, стр. I‑A‑171 и II‑905, точки 30—33; 7 септември 2005 г., Krahl/Комисия, T‑358/03, Recueil FP, стр. I‑A‑215 и II‑993, точка 38
Съд на публичната служба — 13 декември 2006 г., Aimi и др./Комисия, F‑47/06, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑165 и II‑A‑1‑639, точка 58
2. Необходимостта от еднакво прилагане и следователно от еднакво тълкуване на общностните разпоредби изключва възможността дадена разпоредба да се разглежда отделно в текста ѝ на един език и изисква тя да се тълкува в зависимост както от действителната воля на нейния автор, така и от преследваната от него цел, по–специално с оглед на текстовете на всички официални езици на Общността. След като някои от преводите на дадена разпоредба от оригиналния ѝ език се различават от останалите преводи, те не могат сами да имат предимство пред текстовете на останалите езици.
В приложение на този принцип член 6 от Правилника за служителите на Европол в редакцията си в сила през март 2001 г. трябва да се тълкува в смисъл, че максималната продължителност на договора за наемане на служители е шест години (второ тире) или осем години (трето тире), като се включва продължителността на първия договор.
(вж. точки 61—63)
Позоваване на:
Съд — 12 ноември 1969 г., Stauder, 29/69, Recueil, стр. 419, точка 3; 12 юли 1979 г., Koschniske, 9/79, Recueil, стр. 2717, точка 6; 17 юли 1997 г., Ferriere Nord/Комисия, C‑219/95 P, Recueil, стр. I‑4411, точка 15
Първоинстанционен съд — 29 септември 1999 г., Neumann и Neumann-Schölles/Комисия, T‑68/97, Recueil FP, стр. I‑A‑193 и II‑1005, точка 79