Language of document :

Жалба, подадена на 30 януари 2020 г. от Европейска комисия срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 20 ноември 2019 г. по дело T-502/16, Stefano Missir Mamachi di Lusignano и др./Комисия

(Дело C-54/20 P)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: B. Schima, T.S. Bohr, G. Gattinara)

Други страни в производството: Stefano Missir Mamachi di Lusignano, в качеството на наследник на Livio Missir Mamachi di Lusignano, Anne Jeanne Cécile Magdalena Maria Sintobin, в качеството на наследник на Livio Missir Mamachi di Lusignano, Maria Letizia Missir Mamachi di Lusignano, в качеството на наследник на Livio Missir Mamachi di Lusignano, Carlo Amedeo Missir Mamachi di Lusignano, Giustina Missir Mamachi di Lusignano, Tommaso Missir Mamachi di Lusignano, Filiberto Missir Mamachi di Lusignano

Искания на жалбоподателя

да се отмени обжалваното решение в частта, в която Общият съд е осъдил Комисията да поправи неимуществените вреди, понесени от г-жа Maria Letizia Missir и г-н Stefano Missir в резултат на смъртта на г-н Alessandro Missir;

да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлен искът до първата инстанция като недопустим,

да бъдат осъдени г-н. Stefano Missir и г-жа Maria Letizia Missir да заплатят съдебните разноски за настоящото производство и за първоинстанционното производство.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си Комисията излага две основания.

Първото основание е разделено на две части: в първата част се сочи грешка при прилагане на правото при тълкуването на понятието „лица, за които се прилага Правилникът“; с тази първа част се оспорват точки 48—64 от обжалваното решение, с втората част, при условията на евентуалност, се изтъква грешка при прилагане на правото при признаването в полза на брата и сестрата на починало длъжностно лице на право на обезщетение за неимуществени вреди въз основа на Правилника за длъжностните лица; с тази част се оспорват точки 134 и 135 от обжалваното решение.

Второто основание е нарушение на задължението за мотивиране относно осъждането на Комисията да заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на починало длъжностно лице от неговите брат и сестра, с това второ основание се оспорват точки 154—158, 171, 172 и 181 от обжалваното решение.

____________