РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
4 май 2017 година(*)
„Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 1889/2005 — Контрол на пари в брой, които се внасят и изнасят от Европейския съюз — Член 3, параграф 1 — Физическо лице, което влиза или излиза от Съюза — Задължение за деклариране — Международна транзитна зона на летище на държава членка“
По дело C‑17/16
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour de cassation (Франция) с акт от 5 януари 2016 г., постъпил в Съда на 12 януари 2016 г., в рамките на производство по дело
Oussama El Dakkak,
Intercontinental SARL
срещу
Administration des douanes et droits indirects,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: R. Silva de Lapuerta (докладчик), председател на състава, E. Regan, J.‑C. Bonichot, Aл. Арабаджиев и C. G. Fernlund, съдии,
генерален адвокат: P. Mengozzi,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за френското правителство, от A. Daly и D. Colas, в качеството на представители,
– за гръцкото правителство, от E. Tsaousi и K. Georgiadis, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от L. Grønfeldt и F. Dintilhac, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 21 декември 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Регламент (EO) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността (ОВ L 309, 2005 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 238 и поправка в ОВ L 104, 2015, стр. 52), и на член 4, параграф 1 от Регламент (EO) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 105, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 8, стр. 5 и поправка в OB L 275, 2010 г., стр. 11).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Oussama El Dakkak и Intercontinental SARL, от една страна, и Administration des douanes et droits indirects (Администрация по въпросите на митата и косвените данъци, Франция), от друга, във връзка с исковете за обезщетение за вредите, които г‑н El Dakkak и посоченото дружество са претърпели вследствие на изземането от тази администрация на парични суми в брой, пренасяни от г‑н El Dakkak при преминаването му през летище Роаси Шарл де Гол (Франция), с мотива че е пропуснал да ги декларира.
Правна уредба
Регламент № 1889/2005
3 Съображения 2 и 4—6 от Регламент № 1889/2005 гласят следното:
„(2) Въвеждането на печалбите от незаконни действия във финансовата система и тяхното инвестиране, след изпирането им, са вредни за стабилното и устойчиво икономическо развитие. Съответно Директива 91/308/ЕИО на Съвета от 10 юни 1991 г. относно предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари [(ОВ L 166, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 103)] въведе механизъм за предотвратяване на изпирането на пари в рамките на Общността посредством наблюдение на операциите на кредитните и финансовите институции и определени професии. Тъй като има риск приложението на този механизъм да доведе до увеличение в движението на пари в брой за незаконни цели, към Директива [91/308] се добавя контролна система за пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността.
[…]
(4) Също така следва да се вземат предвид допълнителните дейности, извършвани от други международни форуми, и по-специално тези на Групата за защита на финансовата система (FATF), създаден[а] […] на [с]рещата на високо равнище [на Г7] в Париж през 1989 г. Специална препоръка IX от 22 октомври 2004 г. на FATF призовава правителствата да вземат мерки за [засичане] на физическото движение на пари в брой, включително въвеждане на система за деклариране или друг вид задължение за [оповестяване].
(5) В съответствие с това пари в брой, които се намират във физическо лице, което влиза или излиза от Общността, подлежат на деклариране съгласно принципа за задължителното деклариране. Той позволява на митническите органи да събират информация относно такива движения на пари в брой и когато това е целесъобразно, да обменят тази информация с други органи. […]
(6) С оглед на превантивната му цел и възпиращ характер, задължението за деклариране следва да се [изпълнява] при влизане или напускане на Общността. Обаче на деклариране подлежат само пари в брой в размер [на] 10 000 EUR и повече, с цел да се съсредоточи вниманието на органите върху значителни по обем парични потоци. Също така следва да се определи, че задължението за деклариране се прилага за физическото лице, носещо пари в брой, независимо дали то е собственикът им или не“.
4 Член 1, параграф 1 от този регламент гласи:
„Настоящият регламент допълва разпоредбите на Директива [91/308] по отношение на операциите през финансови и кредитни институции и […] определени професии, като предвижда хармонизирани норми за контрол от страна на компетентните органи на пари в брой, които влизат в или излизат от Общността“.
5 Член 3, параграф 1 от посочения регламент предвижда:
„Всяко физическо лице, което влиза или излиза от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата членка, през която влиза или излиза от Общността, в съответствие с настоящия регламент. Задължението за деклариране се счита за неизпълнено, ако декларираната информация е невярна или непълна“.
6 Член 4, параграф 2 от същия регламент предвижда:
„Ако задължението за деклариране, предвидено по член 3, не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани след издаване на административно решение в съответствие с условията, предвидени по националното законодателство“.
Регламент № 562/2006
7 Съгласно член 1 от Регламент № 562/2006:
„Настоящият регламент предвижда премахването на граничен контрол на лица, които пресичат вътрешните граници между държавите — членки на Европейския съюз.
Той установява правила за граничния контрол на лица, които пресичат външните граници на държавите — членки на Европейския съюз“.
8 Член 4, параграф 1 от този регламент гласи:
„Външните граници могат да се преминават единствено на гранично-пропускателни пунктове, и то в рамките на определеното работно време. Работното време ясно се обозначава на гранично-пропускателните пунктове, които не са отворени 24 часа в денонощието.
Държавите членки изпращат списъци с гранично-пропускателните си пунктове на Комисията в съответствие с член 34“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
9 Intercontinental възлага на г‑н El Dakkak да пренесе щатски долари (USD) от Котону (Бенин) в Бейрут (Ливан) със самолет транзитно през летище Роаси Шарл де Гол.
10 На 9 декември 2010 г. при транзитното му преминаване през това летище г‑н El Dakkak е проверен от митнически служители на пътническия ръкав за качване на самолета за Бейрут. След като същите установяват, че г‑н El Dakkak носи 3 900 EUR и 1 607 650 USD (около 1 511 545 EUR) в брой, той им представя декларация, направена пред митническите служби в Република Бенин.
11 Вследствие на тази проверка г‑н El Dakkak е задържан от митническите органи и по-късно са му повдигнати обвинения от съдия-следовател за неизпълнение на задължението за деклариране на пари, изпиране на пари и измама.
12 Пренасяните от г‑н El Dakkak пари в брой са иззети и впоследствие запечатани от Администрацията по въпросите на митата и косвените данъци.
13 С решение от 11 май 2011 г. съставът на Cour d’appel de Paris (Парижки апелативен съд, Франция), пред който се обжалват действията на съдия-следователя, отменя всички процесуални действия поради нередовното задържане на заинтересованото лице и разпорежда връщане на запечатаните пари.
14 С писмо от 2 април 2012 г. компетентният административен орган впоследствие уведомява г‑н El Dakkak, че ще преведе иззетата в евро сума и евровата равностойност на иззетата в щатски долари сума, както и процент от отстъпката върху разходите за обработка.
15 Г‑н El Dakkak и Intercontinental сезират Tribunal d’instance d’Aulnay-sous-Bois (Районен съд, Олне су Боа, Франция), а след това и Cour d’appel de Paris (Парижки апелативен съд, Франция) с искане да бъдат обезщетени за претърпените от тях вреди, като изтъкват, че Администрацията по въпросите на митата и косвените данъци не е имала основание да се позовава на неизпълнение от страна на г‑н El Dakkak на задължение за деклариране, тъй като той не е имал такова задължение.
16 След като с решение от 25 март 2014 г. Cour d’appel de Paris (Парижки апелативен съд, Франция) отхвърля искането му, г‑н El Dakkak подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция.
17 При тези условия Cour de cassation (Касационен съд, Франция) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Трябва ли член 3, параграф 1 от Регламент […] № 1889/2005 […] и член 4, параграф 1 от Регламент […] № 562/2006 […] да се тълкуват в смисъл, че гражданин на трета държава, намиращ се в международна транзитна зона на летище, не е обвързан от задължението за деклариране по член 3, параграф 1 от Регламент […] № 1889/2005 […] или, напротив, в смисъл, че този гражданин е обвързан от това задължение, тъй като е преминал външна граница на [Съюза] през някой от гранично-пропускателните пунктове по член 4, параграф 1 от Регламент […] № 562/2006 […]?“.
По преюдициалния въпрос
18 С въпроса си запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали член 3, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него задължение за деклариране се прилага в международната транзитна зона на летище на държава членка в случай като този по главното производство, при който, слизайки от борда на самолет, пристигащ от трета държава, физическо лице влиза и престоява в тази зона, преди да се качи на борда на друг самолет, заминаващ за друга трета държава.
19 За да се определи обхватът на това задължение за деклариране, следва да се тълкува съдържащото се в същия този член 3, параграф 1 понятие „физическо лице, което влиза или излиза“ от Съюза.
20 В това отношение следва веднага да се отбележи, че Регламент № 1889/2005 не дава определение на това понятие.
21 Посоченото понятие обаче не е двусмислено и трябва да се разбира в обичайния му смисъл, тоест като обозначаващо придвижването на физическо лице от място извън територията на Съюза към място на нея или от последното място към място извън посочената територия.
22 Територията на Съюза съответства на географското пространство, очертано в член 52 ДЕС и член 355 ДФЕС, които определят териториалния обхват на Договорите.
23 Когато териториалният обхват на акт от вторичното право не е уточнен, той трябва да се определи въз основа на тези разпоредби, тъй като по принцип вторичното право има същото приложно поле като самите Договори и се прилага по право в него (вж. в този смисъл решение от 15 декември 2015 г., Парламент и Комисия/Съвет, C‑132/14—C‑136/14, EU:C:2015:813, т. 76 и 77).
24 От една страна, летищата на държавите членки се намират в посоченото географско пространство и следователно на територията на Съюза.
25 От друга страна, следва да се отбележи, че също както разпоредбите на Регламент № 1889/2005 не изключват приложимостта на задължението за деклариране по член 3, параграф 1 от същия в международните транзитни зони на тези летища, член 52 ДЕС и член 355 ДФЕС не изключват тези зони от териториалния обхват на Договорите, нито предвиждат изключение във връзка с тях.
26 От това следва, че когато физическо лице се придвижва от място извън географското пространство, очертано в член 52 ДЕС и член 355 ДФЕС, към място в него, това лице влиза в Съюза по смисъла на член 3, параграф 1 от Регламент № 1889/2005.
27 Такъв е случаят на лице, което като г‑н El Dakkak слиза от борда на самолет, пристигащ от трета държава, на летище на територията на държава членка и престоява в международната транзитна зона на това летище, преди да се качи на борда на друг самолет, заминаващ за друга трета държава.
28 Преследваната с този регламент цел също е в подкрепа на тълкуването, че задължението за деклариране по член 3, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 се прилага в международните транзитни зони на летищата, намиращи се на територията на Съюза.
29 В това отношение следва да се припомни, че съгласно съображения 2, 5 и 6 от Регламент № 1889/2005 той има за цел да предотврати, възпре и осуети въвеждането на печалбите от незаконни действия във финансовата система и тяхното инвестиране след изпирането им, по-специално посредством въвеждането на принципа на задължителното деклариране на движение на пари в брой, които се внасят и изнасят от Съюза, позволяващо събирането на информация за тях (вж. решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski, C‑255/14, EU:C:2015:475, т. 18).
30 За тази цел член 3, параграф 1 от този регламент предвижда по отношение на всяко физическо лице, което влиза или излиза от Съюза и носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, задължението за деклариране на тази сума (вж. решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski, C‑255/14, EU:C:2015:475, т. 19).
31 Впрочем, както следва от член 1, параграф 1 от Регламент № 1889/2005, тълкуван във връзка със съображения 1—3 от този регламент, неговата цел е в контекста на насърчаването на хармоничното, балансирано и устойчиво развитие в целия Съюз да допълва разпоредбите на Директива 91/308, като предвижда хармонизирани норми за контрол върху движението на пари в брой, които се внасят и изнасят от Съюза (вж. решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski, C‑255/14, EU:C:2015:475, т. 17).
32 В този контекст обаче следва да се припомни и че Съдът е постановил, че Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (ОВ L 309, 2005, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 214), заменила Директива 91/308, има за основна цел да предотвратява използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, видно както от заглавието и съображенията ѝ, така и от факта, че тя, също както по-рано Директива 91/308, е приета в международен контекст, за да направи приложими и задължителни в Съюза препоръките на Групата за финансово действие срещу изпирането на пари (FATF), която е водещият международен орган в борбата с изпирането на пари (вж. решение от 25 април 2013 г., Jyske Bank Gibraltar, C‑212/11, EU:C:2013:270, т. 46).
33 Също както директиви 91/308 и 2005/60, Регламент № 1889/2005, видно от съображение 4 от него, е приет, за да се вземат предвид допълнителните дейности, извършвани от други международни форуми, и по-специално тези на FATF, чиято Специална препоръка IX от 22 октомври 2004 г. призовава правителствата да вземат мерки за засичане на физическото движение на пари в брой, включително въвеждане на система за деклариране или друг вид задължение за оповестяване.
34 Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точки 44 и 45 от заключението си, от преследваната с Регламент № 1889/2005 цел, от международния контекст, в който се вписва същият, и от нуждата да се осигури превантивният и възпиращ ефект на задължението за деклариране по член 3, параграф 1 от този регламент следва, че съдържащото се в тази разпоредба понятие „физическо лице, което влиза или излиза“ от Съюза, трябва да се тълкува широко.
35 Всъщност, ако посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че лицата, които се намират в международна транзитна зона на летище на Съюза, не са обвързани от това задължение, ефективността на предвидената с Регламент № 1889/2005 система за контрол върху движението на пари в брой, които се внасят и изнасят от Съюза, и оттам постигането на преследваната с този регламент цел биха могли, поне отчасти, да бъдат застрашени.
36 Въпросът дали гражданин на трета държава, намиращ се в международната транзитна зона на летище на държава членка, е преминал или не външна граница на Съюза по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 562/2006, е без значение за горните съображения.
37 В тази връзка следва да се отбележи, че регламенти № 1889/2005 и № 562/2006 имат различен предмет и различни цели, което в частност личи от това, че те са приети на различни правни основания.
38 Всъщност, както вече бе посочено в точка 31 от настоящото решение, Регламент № 1889/2005 има за цел да допълва разпоредбите на Директива 91/308, като предвижда хармонизирани норми за контрол върху движението на пари в брой, които се внасят и изнасят от Съюза, докато съгласно член 1 от Регламент № 562/2006 същият предвижда премахването на граничния контрол на лица, които пресичат вътрешните граници между държавите членки, и установява правила за граничния контрол на лица, които пресичат външните граници на тези държави.
39 Освен това нищо в Регламент № 1889/2005 не сочи, че разпоредбите му трябва да бъдат тълкувани с оглед на тези на Регламент № 562/2006.
40 Затова при липсата в единия или другия от тези актове на изрична разпоредба в този смисъл, тълкуванието на член 3, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 не може да зависи от тълкуванието на понятието „преминаване на външна граница на Съюза“ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент № 562/2006.
41 Предвид всички изложени по горе съображения международните транзитни зони на летищата на държавите членки не бива да се изключват от приложното поле на член 3, параграф 1 от Регламент № 1889/2005, така че ако физическо лице, което слиза от борда на самолет, пристигащ от трета държава, на летище на територията на държава членка и престоява в международната транзитна зона на това летище, преди да се качи на борда на друг самолет, заминаващ за друга трета държава, носи при влизането си в Съюза парична сума в брой, равна на или по-голяма от 10 000 EUR, то е обвързано от задължението за деклариране по член 3, параграф 1 от Регламент № 1889/2005.
42 В това отношение държавите членки следва да вземат подходящите мерки, за да дадат възможност на заинтересованите лица да изпълнят това задължение в условия, при които правната им сигурност е напълно гарантирана.
43 При това положение на поставения въпрос следва да се отговори, че член 3, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него задължение за деклариране се прилага в международната транзитна зона на летище на държава членка.
По съдебните разноски
44 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
Член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в него задължение за деклариране се прилага в международната транзитна зона на летище на държава членка.
Подписи