Преюдициално запитване от Hanseatischen Oberlandesgericht Hamburg (Германия), постъпило на 16 февруари 2018 г. — Наказателно производство срещу Dumitru-Tudor Dorobantu
(Дело C-128/18)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Hanseatisches Oberlandesgericht Hamburg
Страни в главното производство
Generalstaatsanwaltschaft Hamburg
срещу
Dumitru-Tudor Dorobantu
Преюдициални въпроси
В контекста на Рамковото решение относно европейската заповед за арест1 какви са произтичащите от член 4 от Хартата минимални изисквания към условията за лишаване от свобода?
a) По-специално установен ли е в правото на Съюза „абсолютен“ минимум за размера на помещенията за лишаване от свобода, при неспазването на който във всички случаи се нарушава член 4 от Хартата?
i. При определянето на частта от площта на помещението за лишаване от свобода за един човек от значение ли е обстоятелството дали става въпрос за индивидуална или обща килия?
ii. При изчисляването на размера на помещението за лишаване от свобода следва ли да се приспада заетата от мебели (легло, гардероб и т.н.) площ?
iii. Какви са конструктивните изисквания, които с оглед на конкретния случай могат да се окажат от значение за отговора на въпроса за осигуряване на съответствието с правото на Съюза на условията за лишаване от свобода? Какво би могло да е значението на осигурения пряк (или непряк) достъп от килията например до санитарни или други помещения, както и на обстоятелството, че килията е снабдена по-специално със студена и топла вода, с отопление, с осветление и т.н.?
б) Доколко за преценката има роля различният „режим за изпълнение на наказанието“, и по-специално различното време на заключване и различията за свободното придвижване в рамките на пенитенциарното заведение?
в) Може ли, както това прави решаващият съдебен състав в постановения съдебен акт, с който се произнася по допустимостта на искането за екстрадиция в конкретния случай, да бъдат взети предвид и подобренията в издаващата държава членка в правно и организационно отношение (въвеждане на институцията на омбудсман, създаване на съдилища за изпълнение на наказанията и т.н.)?
2. По кои критерии следва да се преценяват условията за лишаване от свобода от гледна точка на съответствието им с правото на Съюза? В каква степен тези критерии оказват влияние при тълкуването на понятието „реална опасност“ по смисъла на практиката на Съда, установена в решения Aranyosi и Căldăraru?
a) Във връзка с това следва ли съдебните органи на изпълняващата държава членка да имат право да подлагат на всеобхватна проверка условията за лишаване от свобода в издаващата държава членка, или те следва да се ограничат до „проверка за очевидни закононарушения“?
б) В случай че при отговора на първия преюдициален въпрос Съдът стигне до извода, че в правото на Съюза са установени „абсолютни“ изисквания към условията за лишаване от свобода, може ли винаги при неосигуряване на тези минимални условия да се смята и за „безспорно“, че е налице „реална опасност“, която забранява екстрадицията, или въпреки всичко изпълняващата държава членка има право на своя собствена преценка? Може ли в това отношение да се вземат предвид определени фактори, като поддържането на обмена на правна взаимопомощ между държавите членки, ефикасността на европейското наказателно правосъдие или принципите на взаимно доверие и взаимно признаване?
____________
1 Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3).