Жалба, подадена на 15 април 2019 г. от Associazione Nazionale GranoSalus - Liberi Cerealicoltori & Consumatori (Associazione GranoSalus) срещу определението, постановено от Общия съд (първи състав) на 14 февруари 2019 г. по дело T-125/18, Associazione GranoSalus/Комисия
(Дело C-313/19 P)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподател: Associazione Nazionale GranoSalus - Liberi Cerealicoltori & Consumatori (Associazione GranoSalus) (представител: G. Dalfino, avvocato)
Друга страна в производството: Европейска комисия
Основания и основни доводи
1. Жалбата срещу определението на Общия съд се основава на нарушение на член 263, четвърта алинея ДФЕС и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека.
2. Сдружението жалбоподател най-напред се позовава на нарушение на член 263, четвърта алинея ДФЕС, тъй като Общият съд не е взел предвид факта, че сдружение GranoSalus е процесуално легитимирано по силата на личната процесуална легитимация на своите членове, доколкото обжалваният Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2324 „ги засяга пряко и лично“ като „подзаконов акт, който ги засяга пряко и който не включва мерки за изпълнение“.
В това отношение сдружението твърди, че Общият съд е приложил неправилно посочената разпоредба, приемайки, че условието за наличие на лично засягане не е налице, тъй като „някои от членовете на жалбоподателя са засегнати от обжалвания акт именно в общото им качество на потребители и на граждани на Съюза“ (т. 57 от определението).
Тази квалификация на членовете на жалбоподателя — сдружението GranoSalus, обаче е неправилна, тъй като, предвид Устава на сдружението, всички неговите членове, а чрез тях и самото сдружение, са носители и застъпници на интереса за защита на потребителите и на земеделските производители по-специално чрез подаването на искове „за оспорване по-конкретно на общностно равнище на евентуалното увеличаване на праговете на микотоксините и други замърсители с цел защита на здравето на потребителите и особено на децата“.
Тъй като условието за лично засягане е изпълнено и тъй като то се кумулира с условието за пряко засягане, Общият съд е допуснал грешка като се е произнесъл в това отношение, без да вземе предвид това обстоятелство.
3. Освен това сдружението твърди, че в определението си Общият съд неправилно е приел, че не е изпълнено предвиденото в член 263, четвърта алинея, последна част ДФЕС като условие да допустимост на жалбата условие за пряко засягане, поради приемането на национални мерки за изпълнение на обжалвания Регламент (ЕС) № 2017/2324 и е мотивирал решението си в това отношение с „подновяването от страна на държавите членки на разрешенията за пускане на пазара на продуктите за растителна защита, съдържащи активното вещество „глифозат“, считайки това обстоятелство за „[…] мерки за изпълнение на обжалвания акт по смисъла на член 263, четвърта алинея, последна част ДФЕС“ (т. 84 и 85 от обжалваното определение).
Неправилността на тази преценка личи от доказания с документи факт, че държавата членка, в която се намират седалището на сдружението и неговите членове (Италия), е транспонирала Регламент № 2017/2324 с известие на Министерство на здравеопазването от 19.12.2017 г., с което просто се подновява разрешението за активното вещество „глифозат“ за срок не по-дълъг от пет години и същевременно се удължават разрешенията за продуктите за растителна защита, съдържащи „глифозат“ до 15.12.2022 г., без да се извърши никаква дискреционна преценка, дори по отношение на техническите указания по приложения I и II към Регламент № 2324/2017.
В това отношение сдружението твърди също, че дори да се приеме, че известието на министерството 19.12.2017 г. представлява мярка за изпълнение, Общият съд не е взел предвид обстоятелството, че това известие не подлежи на обжалване пред националните съдилища, тъй като такъв иск е изключен от италианското право и от съответната съдебна практика (Consiglio di Stato, решение № 6243 от 9.11.2005 г.).
4. Следователно сдружението обжалва определението поради нарушение на член 263, четвърта алинея, последна част ДФЕС, тъй като Общият съд не е взел предвид предмета на спора, както е определен в жалбата. В това отношение се посочва, че Общият съд не е взел предвид обстоятелството, че преките последици на обжалвания регламент върху сдружението, а чрез него и върху неговите членове, се изразяват в канцерогенния потенциал на активното вещество „глифозат“ (вж. становището на Международната агенция за изследване на рака, публикувано на 20.03.2015 г., което не е взето предвид в обжалвания Регламент № 2017/2324), чието одобрение е от изключителната компетентност на Европейския съюз, а не е предмет на разрешение, което е от компетентността на държавите членки, тъй като националното одобрение на продукта за растителна защита не включва преценка на активното вещество „глифозат“, което вече е одобрено „нагоре по-веригата“ от Европейския съюз, и по този начин се изключва възможността италианската държава да разреши/откаже пускането на пазара на продуктите за растителна защита, съдържащи активното вещество „глифозат“. Следователно в случая Общият съд е преценил условията по член 263, четвърта алинея, последна част ДФЕС, без да вземе предвид доводите, изложени в рамките на производството, а именно че остатъчните вещества от глифозата отиват в подпочвените води, в храните (паста) и в почвата, с произтичащите от това вреди, които пускането на пазара на това вещество причинява на територията, на гражданите на държавите членки и на интересите, защитавани от сдружението, а чрез него, и от неговите членове.
Следователно Общият съд е трябвало да прецени наличието на засягане съгласно посочения член 263 с оглед на това обстоятелство и на разпоредбите на Устава на сдружение GranoSalus, както и с оглед на квалификацията на неговите членове, нещо, което не е направено в определението.
5. Въз основа на това сдружението оспорва даденото от първоинстанционния съд тълкуване на член 263, четвърта алинея, последна част ДФЕС, което обезсилва действието на тази разпоредба и намеренията на европейския законодател. В това отношение жалбоподателят се позовава на съображенията, изложени от генералните адвокати по редица дела (вж. например: заключение на генералния адвокат по дело C-456/13 P, заключение на генералния адвокат по дело C-583/11 P, заключение на генералния адвокат по съединени дела C-622/16 P — C-624/16 P), според които подобно ограничително тълкуване би лишило от смисъл и от полезно действие член 263).
С оглед на гореизложеното сдружението твърди, че тълкуването на член 263, четвърта алинея, последна част ДФЕС, дадено от Общия съд в обжалваното определение, противоречи на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо […]“), както и на член 6 (Право на справедлив съдебен процес) и на член 13 (Право на ефективни правни средства за защита) от Европейската конвенция за правата на човека, като по този начин възпрепятства предвидената възможност за сезиране на Общия съд поради наличието на пряко засягане в такава фактическа хипотеза и неоправдано накърнява системата за защита на правата, установена в правото на Европейския съюз.
Искания
Сдружение GranoSalus иска от Съда да отмени определението на Общия съд по дело T-125/18 — с което се приема, че жалбата е недопустима и се изключва процесуалната легитимация на членовете на Сдружението, по силата, от една страна, на твърдяната липса на лично засягане на последните от обжалвания регламент, от друга страна, на приемането на национални мерки за изпълнение, които изключват и наличието на пряко засягане — и вследствие на това да обяви за допустима жалбата за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2324, с формулираните в нея искания, включително за постановяване на мерки за събиране на доказателства, и да върне делото на Общия съд за произнасяне по съществото на спора.
____________