ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
8 септември 2011 година
Дело F‑51/11 R
Dimitrios Pachtitis
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението“
Предмет: Молба на основание членове 278 ДФЕС и 157 АE, както и на основание член 279 ДФЕС, приложим в областта на Договора за ЕОАЕ съгласно член 106а от него, с която г‑н Pachtitis иска да се спре изпълнението на решението от 14 февруари 2011 г. на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) да го покани отново да се яви на тестовете за достъп до общ конкурс EPSO/AD/77/06 в изпълнение на Решение на Съда на публичната служба от 15 юни 2010 г. по дело Pachtitis/Комисия (F‑35/08, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑361/10 P).
Решение: Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.
Резюме
1. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — „Fumus boni juris“ — Неотложност — Кумулативен характер — Претегляне на всички разглеждани интереси — Ред за разглеждане и начин на проверка — Право на преценка на съдията по обезпечителното производство
(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за допустимост — Допустимост prima facie на жалбата в главното производство
(член 278 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Длъжностни лица — Обжалване — Акт с неблагоприятни последици — Подготвителен акт
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Жалба за отмяна — Жалба срещу решение, с което се потвърждава необжалвано в срок решение — Недопустимост
1. Условието за неотложност и условието за вероятна основателност на иска или жалбата (fumus boni juris) са кумулативни, поради което молбата за временни мерки трябва да се отхвърли, ако някое от тези условия не е изпълнено. При необходимост съдията по обезпечителното производство трябва също да претегли съответните интереси.
При тази цялостна проверка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и е свободен да определи в зависимост от особеностите на случая как следва да провери дали са налице различните условия и какъв е редът за тази проверка, тъй като няма правна норма, която да му налага предварително установен аналитичен модел за преценка на необходимостта от постановяване на временни мерки.
(вж. точки 15 и 16)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 10 септември 1999 г., Elkaïm и Mazuel/Комисия, T‑173/99 R, точка 18
Съд на публичната служба — 3 юли 2008 г., Plasa/Комисия, F‑52/08 R, точки 21 и 22, както и цитираната съдебна практика
2. Въпросът за допустимостта на иска или жалбата по принцип не трябва да се обсъжда в обезпечителното производство, а трябва да се анализира при разглеждането на самия иск или самата жалба, освен ако от пръв поглед не се установява, че искът или жалбата е явно недопустим(а). Когато допустимостта не е prima facie напълно изключена, произнасянето по нея на етапа на обезпечително производство би предрешило решението на Съда на публичната служба по иска или жалбата.
(вж. точка 17)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 4 февруари 1999 г., Peña Abizanda и др./Комисия, T‑196/98 R, точка 10 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — 14 декември 2006 г., Dálnoky/Комисия, F‑120/06 R, точка 41
3. Сама по себе си поканата за явяване на тестове за достъп до конкурс не е акт с неблагоприятни последици, доколкото не засяга възможността на кандидата да издържи тестовете, а след това да премине конкурсните изпити с оценки, които позволяват да бъде включен в списъка с резерви.
(вж. точка 21)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 22 юни 1990 г., Marcopoulos/Съд, T‑32/89 и T‑39/89, точка 22
Съд на публичната служба — 23 септември 2009 г., Neophytou/Комисия, F‑22/05 RENV, точка 71
4. Жалбата за отмяна на решение, което просто потвърждава предходно решение, необжалвано в съответния срок, е недопустима. Решението просто потвърждава предходното решение, когато не съдържа нищо ново в сравнение с предходния акт и не е издадено в резултат от преразглеждане на положението на адресата на този предходен акт.
(вж. точка 28)
Позоваване на:
Съд — 9 март 1978 г., Herpels/Комисия, 54/77, точки 11—14; 10 декември 1980 г., Grasselli/Комисия, 23/80, точка 18
Първоинстанционен съд — 26 октомври 2000 г., Ripa di Meana и др./Парламент, T‑83/99—T‑85/99, точки 33 и 34
Съд на публичната служба — 19 декември 2006 г., Suhadolnik/Съд, F‑78/06, точки 31 и 32; 15 юли 2008 г., Pouzol/Сметна палата, F‑28/08, точка 45