Language of document : ECLI:EU:C:2018:890

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

E. SHARPSTON

представено на 8 ноември 2018 година(1)

Дело C551/18 PPU

IK

(Преюдициално запитване, отправено от Hof van Cassatie
(Касационен съд, Белгия)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест — Съдържание — Член 8, параграф 1, буква е) — Европейска заповед за арест, в която не се упоменава наложеното на издирваното лице допълващо наказание — Предаване въз основа на такава заповед — Последици“






1.        Често първото, което начинаещите студенти по право в Европа научават от наказателното право, е латинската максима nullum crimen nulla poena sine legescripta, praevia, certa et stricta. Това е ясно правило и основен правен принцип — на законоустановеност на престъпленията и наказанията. Нюансите на тези латински думи обаче са безкрайни, както човек открива по-късно като студент, практикуващ юрист, адвокат, преподавател и дори като генерален адвокат в Съда на Европейския съюз. Термини като „poena“ („наказание“) още се нуждаят от тълкуване.

2.        В разглеждания тук случай например става дума за „допълващо наказание“, изразяващо се в оставянето на осъдения на разположение на съда за срок от десет години след изтичането на тригодишния срок на основното му и незабавно изпълнено наказание лишаване от свобода. Това допълващо наказание част ли е от данните, които трябва да се упоменават в европейската заповед за арест съгласно член 8 от Рамково решение 2002/584/ПВР относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки(2), и ако е така, какви са последиците от неупоменаването му?

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3.        Член 1 от Рамковото решение е озаглавен „Определение на понятието европейска заповед за арест и задължение за изпълнението ѝ“ и предвижда:

„1.      Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване [от] друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.

2.      Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.

3.      Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [ДЕС]“.

4.        Съгласно член 2, параграф 1 от Рамковото решение европейска заповед за арест „се издава за деяния, които са наказуеми съгласно правото на издаващата държава членка с лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане[,] за не по-малко от 12 месеца, или ако наложеното наказание лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, е не по-малко от 4 месеца“.

5.        В член 3 са изброени случаите, при които не се допуска изпълнение на европейска заповед за арест, а в член 4 са посочени случаите, при които може да бъде отказано изпълнение(3).

6.        Член 4а от Рамковото решение съдържа подробни правила за обстоятелствата, при които може да се откаже изпълнение на европейска заповед за арест, ако лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението(4).

7.        Съгласно дефинициите в член 6, параграфи 1 и 2 от Рамковото решение „издаващият съдебен орган“ е „съдебният орган на държавата членка, издала европейската заповед за арест, компетентен да я издаде съгласно правото на тази държава“, а „изпълняващият съдебен орган“ е „съдебният орган на изпълняващата държава членка, който е компетентен да изпълни европейската заповед за арест съгласно правото на тази държава“.

8.        Член 8 от Рамковото решение е озаглавен „Съдържание и форма на европейската заповед за арест“ и параграф 1 от него гласи:

„Европейската заповед за арест съдържа следната информация в съответствие с формуляра, включен в приложението:

а)      самоличност и гражданство на издирваното лице;

б)      трите имена, адреса, телефона, факса и електронната поща на издаващия съдебен орган;

в)      доказателства за влязла в сила присъда, заповед за задържане или друг подлежащ на изпълнение съдебен акт със същата юридическа сила, попадащ в обхвата на членове 1 и 2;

г)      характера и правната квалификация на престъплението, особено във връзка с член 2;

д)      описание на обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително времето, мястото и степента на участие на издирваното лице в престъплението;

е)      наложеното наказание, ако има влязла в сила присъда, или предвидените наказания за престъплението съгласно законодателството на издаващата държава членка;

ж)      когато е възможно, описание на други последици от престъплението“.

9.        Съгласно член 11, параграф 1 от Рамковото решение, когато издирваното лице е задържано, изпълняващият съдебен орган съгласно собственото си законодателство трябва да уведоми това лице „за европейската заповед за арест, нейното съдържание и възможността да бъде разрешено предаване на издаващия съдебен орган“.

10.      Член 13 от Рамковото решение се отнася до съгласието на издирването лице да бъде предадено:

„1.      В случаите когато задържаното лице даде съгласие за предаване, то изразява отказ от посоченото в член 27, параграф 2 „специално правило“, който трябва да бъде извършен пред изпълняващия съдебен орган в съответствие с националното право на неговата държава членка.

2.      Всяка държава членка следва да предприеме необходимите мерки с оглед обезпечаване, че съгласието, както и отказът, когато има такъв, съгласно параграф 1, са изразени по начин, който показва, че въпросното лице ги е направило доброволно и при пълно съзнаване на свързаните с тях последици. За тази цел то има право на защитник.

3.      Съгласието, както и отказът, когато има такъв, съгласно параграф 1 трябва официално да бъдат записани в съответствие с предвидената в националното право на изпълняващата държава членка процедура.

4.      По принцип съгласието не може да бъде оттегляно. […]“.

11.      Съгласно член 14 от Рамковото решение, „[к]огато задържаното лице не даде съгласие за предаване съгласно член 13, то трябва да бъде изслушано от изпълняващия съдебен орган в съответствие с правото на тази държава членка“.

12.      Член 15 от Рамковото решение урежда решението за предаване.

„1.      Изпълняващият съдебен орган следва да реши в сроковете и при условията, определени в настоящото рамково решение, дали лицето да бъде предадено.

2.      Ако изпълняващият съдебен орган счете, че предоставената от издаващата държава членка информация е недостатъчна, за да вземе решение за предаване, той следва да поиска незабавно да му бъде предоставена необходимата допълнителна информация, особено що се отнася до членове 3—5 и член 8 и може да определи срок за получаването ѝ, отчитайки необходимостта от спазването на посочените в член 17 срокове.

3.      Издаващият съдебен орган може по всяко време да изпраща необходима допълнителна информация на изпълняващия съдебен орган“.

13.      Член 17, параграф 1 от Рамковото решение предвижда, че европейската заповед за арест „следва незабавно да бъде разгледана и изпълнена“. Съгласно член 17, параграфи 2 и 3 при наличието на съгласие от страна на издирваното лице окончателното решение относно изпълнението на европейската заповед за арест се взима в срок от 10 дни от даването на съгласие, а в останалите случаи окончателното решение относно изпълнението на европейската заповед за арест се взима в срок от 60 дни от задържането на издирваното лице. Член 17, параграф 6 предвижда, че всеки отказ да се изпълни европейска заповед за арест трябва да е мотивиран.

14.      Член 19 от Рамковото решение урежда изслушването на издирваното лице, когато то не е дало съгласие за предаването му:

„1.      Издирваното лице трябва да бъде изслушано от съдебен орган в присъствието на лице, определено съгласно законодателството на държавата членка, отправила искане за предаване.

2.      Издирваното лице следва да бъде изслушано в съответствие с правото на изпълняващата държава членка и при условията, определени по взаимно съгласие между издаващия и изпълняващия съдебен орган.

3.      Компетентният изпълняващ съдебен орган може да разреши на друг съдебен орган от държавата членка да участва в изслушването на издирваното лице с оглед обезпечаване правилното прилагане на настоящия член и условия посочени по-долу“.

15.      Член 27 от Рамковото решение е озаглавен „Възможност за наказателно преследване за други престъпления“ и гласи:

„1.      Всяка държава членка може да нотифицира генералния секретариат на Съвета, че в отношенията си с други държави членки, направили нотификация в същия смисъл, се предполага съгласието за извършване на наказателно преследване, осъждане или задържане с оглед изтърпяване на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане за престъпление, извършено преди това от лицето, обект на предаване, различно от това, за което се извършва предаване, освен когато в конкретния случай изпълняващият съдебен орган постанови друго в решението си за предаване.

2.      С изключение на посочените в параграфи 1 и 3 случаи лицето, което се предава, [не] може да […] бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за предходно престъпление, различно от това, за което се иска предаване.

[…]“.

16.      Съгласно член 31, параграф 1 Рамковото решение отменя в отношенията между държавите членки съответните разпоредби на редица конвенции, приложими в областта на екстрадицията, и по-конкретно на Европейската конвенция за екстрадиция(5) и на Конвенцията за екстрадицията между държавите — членки на Европейския съюз(6).

17.      Формулярът на европейска заповед за арест, който е включен в приложението към Рамковото решение, съдържа графа в), „Информация за срока на присъдата“, а точки 1 и 2 от тази графа са озаглавени съответно „Максимален срок на присъдата за лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане, които се предвиждат за престъплението/ята“ и „Срок на присъдата за лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане“.

18.      Графа е) от формуляра на европейската заповед за арест е озаглавена „Други свързани с делото обстоятелства“, като е уточнено, че тази информация се дава по избор.

 Белгийското право

19.      Съгласно член 34bis от Code pénal (Наказателен кодекс) оставянето на разположение е допълващо наказание, което трябва или може да се наложи в предвидените от закона случаи с цел защита на обществото от лица, извършили тежки престъпления против личността. Изпълнението му се урежда от членове 95/2—95/30 от Loi du 17 mai 2006 relative au statut juridique externe des personnes condamnées à une peine privative de liberté et aux droits reconnus à la victime dans le cadre des modalités d’exécution de la peine (Закон от 17 май 2006 г. за външното правно положение на лицата, осъдени на лишаване от свобода, и за правата, признати на пострадалия във връзка с реда и условията за изпълнение на наказанията) (наричан по-нататък „Законът от 17 май 2006 г.“).

20.      Съгласно член 95/2 от Закона от 17 май 2006 г. оставянето на разположение започва да се изпълнява след изтичането на срока на основното наказание. Преди да изтече срокът на основното наказание, съдът по изпълнението на наказанията решава дали да лиши от свобода, или да освободи под наблюдение оставеното на разположение осъдено лице. Лицето се лишава от свобода, когато съществува опасност да извърши тежки престъпления против личната неприкосновеност на трети лица и не е възможно тази опасност да бъде предотвратена чрез налагане на специални условия в рамките на освобождаването под наблюдение. В съдебното заседание белгийското правителство потвърди, че допълнителното лишаване от свобода не е автоматично, а зависи от преценката на конкретните обстоятелства относно осъдения.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

21.      С присъда, постановена в състезателно производство от Hof van beroep te Antwerpen (Апелативен съд Антверпен, Белгия) на 1 февруари 2013 г., белгийският гражданин IK е осъден за деяние, съставляващо блудство с непълнолетно лице на възраст под 16 години, извършено без насилие или заплахи, и му е наложено основно наказание лишаване от свобода за срок от три години (наричано по-нататък „основното наказание“). Със същата присъда и за същото престъпление той освен това е оставен на разположение на съда по изпълнението на наказанията (Белгия) за срок от десет години (наричано по-нататък „допълващото наказание“).

22.      След осъждането му IK избягва в Нидерландия, поради което на 27 август 2014 г. компетентният белгийски съдебен орган издава европейска заповед за ареста му. Европейската заповед за арест съдържа данни за самоличността му, за основното наказание, за характера и правната квалификация на престъпленията, както и за приложимите правни разпоредби, а също и изложение на фактите. В нея обаче не се упоменава допълващото наказание, наложено на IK.

23.      След задържането на IK в Нидерландия, с решение от 8 март 2016 г. Rechtbank Amsterdam, internationale rechtshulpkamer (Първоинстанционен съд Амстердам, състав за международна съдебна помощ, Нидерландия), разрешава предаването на IK на Кралство Белгия за целите на изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

24.      След това IK е предаден на белгийските органи и лишен от свобода. Лишаването му от свобода съставлява изпълнение на основното наказание със срок до 12 август 2018 г., както и на наказанието оставяне на разположение за срок от десет години.

25.      Преди да изтече срокът на основното наказание, в производството относно наложеното на IK допълващо наказание директорът на затвора в Уортел (Белгия) и прокурорът дават становище за изпълняването му под формата на лишаване на IK от свобода. На 21 юни и 19 юли 2018 г. Strafuitvoeringsrechtbank Antwerpen (Съд по изпълнение на наказанията Антверпен, Белгия) провежда съдебно заседание, за да определи начина на изпълнение на допълващото наказание.

26.      В това производство IK изтъква, че предаването му от нидерландските власти не е извършено за целите на допълващото наказание. Според нето съдът по изпълнение на наказанията няма право да разпореди лишаване от свобода в изпълнение на това наказание, след като то не е упоменато в издадената от белгийските органи европейска заповед за арест.

27.      На 2 юли 2018 г. компетентният издаващ орган към Strafuitvoeringsrechtbank te Antwerpen (Съд по изпълнение на наказанията Антверпен) изпраща на нидерландските власти молба на основание член 27 от Рамковото решение да дадат допълнително съгласие за изпълнението на наложеното на IK наказание оставяне на разположение. Нидерландските власти не уважават молбата, тъй като приемат, че допълнително съгласие може да се дава единствено за целите на наказателното преследване или осъждането на лицето за престъпление, различно от това, заради което е предадено — хипотеза, която в случая не е налице.

28.      С решение от 31 юли 2018 г. Strafuitvoeringsrechtbank te Antwerpen (Съд по изпълнение на наказанията Антверпен) отхвърля доводите на IK и продължава лишаването му от свобода. В изпълнение на това решение IK остава лишен от свобода, докато Strafuitvoeringsrechtbank te Antwerpen (Съд по изпълнение на наказанията Антверпен) не вземе друго решение.

29.      На 3 август 2018 г. IK подава касационна жалба против това решение пред Hof van Cassatie (Касационен съд, Белгия, наричан по-нататък „запитващата юрисдикция“). Като единствено касационно основание той изтъква, че в издадената от белгийската прокуратура европейска заповед за арест е посочено само основното наложено му наказание лишаване от свобода. Поради това не съществувала издадена от белгийските власти европейска заповед за арест за допълващото наказание и съответно не можело предаването му от нидерландския съд въз основа на тази европейска заповед за арест да важи и за това наказание.

30.      Предвид така изтъкнатото от IK основание запитващата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 8, параграф 1, буква е) от [Рамковото решение] да се тълкува в смисъл, че е достатъчно в европейската заповед за арест издаващият съдебен орган да посочи само подлежащото на изпълнение наложено наказание лишаване от свобода, без следователно да посочва наложеното за същото престъпление и със същия съдебен акт допълващо наказание, каквото е оставянето на разположение, в резултат от което ще бъде наложено ефективно лишаване от свобода едва след изпълнение на основното наказание лишаване от свобода, и то само след нарочно постановено официално решение на съда по изпълнение на наказанията?

2)      Ако отговорът на първия въпрос е положителен, трябва ли член 8, параграф 1, буква е) от [Рамковото решение] да се тълкува в смисъл, че в резултат от предаването от държавата членка на изпълняващия съдебен орган по силата на европейска заповед за арест, която упоменава само наложеното подлежащо на изпълнение наказание лишаване от свобода, без следователно да упоменава допълващото наказание […], наложено за същото престъпление и със същия съдебен акт, възниква възможност в държавата членка на издаващия съдебен орган да се премине към ефективно лишаване от свобода в изпълнение на това допълващо наказание?

3)      Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, трябва ли член 8, параграф 1, буква е) от [Рамковото решение] да се тълкува в смисъл, че неупоменаването от страна на издаващия съдебен орган на наложеното допълващо наказание […] в европейската заповед за арест означава, че допълващото наказание, с което може да се приеме, че изпълняващият съдебен орган не е бил запознат, няма да може да доведе до ефективно лишаване от свобода в държавата членка на издаващия съдебен орган?“.

31.      Писмени становища представят IK, белгийското и нидерландското правителство, както и Европейската комисия. Същите субекти, както и ирландското и полското правителство представят устни становища в съдебното заседание от 22 октомври 2018 г.

 По прилагането на спешното преюдициално производство

32.      Запитващата юрисдикция моли преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното производство, предвидено в член 107 от Процедурния правилник на Съда. Тя мотивира искането си с това, че IK е лишен от свобода в Белгия и продължаването на лишаването му от свобода зависи пряко от отговора на Съда по преюдициалните въпроси.

33.      В това отношение следва да се констатира, на първо място, че настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на Рамковото решение, което е акт от областите, посочени в част трета, дял V от Договора за функционирането на ЕС, отнасящ се до пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Следователно то е сред запитванията, които може да се разглеждат по реда на спешното преюдициално производство съгласно член 107, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.

34.      На второ място, що се отнася до критерия спешност, съгласно постоянната практика на Съда следва да се вземе предвид обстоятелството, че понастоящем заинтересованото лице в главното производство не е на свобода и че продължаването на лишаването му от свобода зависи от изхода на спора в главното производство. Освен това положението на заинтересованото лице следва да се преценява според обстоятелствата към момента на произнасянето по искането за разглеждане на преюдициалното запитване по реда на спешното преюдициално производство(7).

35.      В настоящия случай, от една страна, е безспорно, че към посочения момент IK е лишен от свобода. От друга страна, продължаването на лишаването му от свобода зависи от това какви са последиците от неупоменаването на допълващото наказание в обсъжданата в главното производство европейска заповед за арест. Според дадените от запитващата юрисдикция пояснения мярката за лишаване от свобода, която той изтърпява понастоящем, е започнала да се изпълнява след изтичането на срока на основното наказание.

36.      При тези условия на 10 септември 2018 г. по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат първи състав на Съда решава да уважи искането на запитващата юрисдикция за разглеждане на преюдициалното запитване по реда на спешното преюдициално производство.

 Анализ

 Предварителни бележки

 Обхват, цели и приложно поле на Рамковото решение

37.      Рамковото решение бележи преминаването от системата за екстрадиция на издирваните лица, основана на концепцията за държавния суверенитет, към системата на предаването, която се основава на взаимното доверие между държавите членки.

38.      Тази стъпка съответства на заключенията на Европейския съвет в Тампере, че официалната процедура за екстрадиция на осъдени лица, които се укриват от правосъдието, следва да бъде отменена между държавите членки и заменена просто с предаване на тези лица(8). Това е и стъпка към целта на Съюза да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие(9).

39.      По този начин преобладаващите до приемането на Рамковото решение отношения на традиционно сътрудничество между държавите членки се заменят от новата система на свободно движение на съдебни решения по наказателни дела, обхващащи едновременно предварителните и окончателните решения(10). В този контекст предаването се иска и се разрешава в рамките на интеграционна наднационална правна система, в която държавите частично се отказват от своя суверенитет(11). Въведените с Рамковото решение ключови разлики спрямо режима на екстрадицията са допустимостта в общия случай на предаването на граждани на страната(12), частичното премахване на проверката за двойна наказуемост(13) и изчерпателното уреждане на основанията за отказ(14). По своя замисъл промяната в сравнение със старата система за екстрадиция е „радикална“(15).

40.      Преминаването от системата за екстрадиция към системата на предаване е многократно подчертавано и от Съда, още от първото му решение във връзка с Рамковото решение(16), та до днес(17).

41.      В този смисъл европейската заповед за арест е създадена като система, която да замести процедурата за екстрадиция, за да се улесни предаването на издирвани лица, които се намират в различна от издалата заповедта държава членка. Това разбиране ясно личи от определението в член 1, параграф 1 от Рамковото решение, което гласи, че европейската заповед за арест е съдебно решение за задържането на издирваното лице в различна от издаващата държава членка с цел предаването му на последната.

42.      В този контекст ясно са обявени целите на Рамковото решение.

43.      Както личи по-конкретно от член 1, параграфи 1 и 2 и от съображения 5 и 7 от Рамковото решение, то има за цел въз основа на принципа на взаимно признаване да установи система за предаване между съдебните органи на осъдени или заподозрени лица с цел изтърпяване на наказание или наказателно преследване. Така с установяването на тази опростена и по-ефикасна система Рамковото решение цели да улесни и да ускори съдебното сътрудничество, за да допринесе за осъществяването на целта на Съюза да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие въз основа на високата степен на доверие, която трябва да съществува между държавите членки(18).

44.      С тази система се прилага принципът на взаимно признаване, който Европейският съвет определя в своите заключения от Тампере като „крайъгълния камък“ на съдебното сътрудничество(19). На този принцип е основано съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси в Европейския съюз(20). Той предполага висока степен на доверие между държавите членки, особено що се отнася до спазването на правото на Съюза и признатите в него основни права(21). Прилагането на принципа на взаимно признаване предполага всеки национален съдебен орган да признава ipso facto и при минимален контрол исканията на съдебния орган на друга държава членка за предаване на издирвано лице(22).

45.      Приложното поле на европейската заповед за арест е ясно определено в Рамковото решение. В този смисъл заповедта се отнася до задържането и предаването на дадено лице или за целите на наказателното преследване, или за целите на изпълнението на наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане(23). В първата хипотеза установеният в Рамковото решение „праг“ изисква деянието, за което се води наказателното производство, да е наказуемо в издаващата държава членка с наказание лишаване от свобода или изискваща задържане мярка със срок най-малко дванадесет месеца, а във втората хипотеза наложеното при осъждането наказание трябва да е със срок най-малко четири месеца(24).

46.      Формулярът, включен в приложението към Рамковото решение, отразява приложното поле на европейската заповед за арест и разграничението между хипотезата на възможно налагане на наказание и хипотезата на вече наложено наказание. Затова в графа в) от формуляра, озаглавена „Информация за срока на присъдата“, е предвидено по точка 1 да се посочи максималният срок на наказанието лишаване от свобода или изискващата задържане мярка, „които се предвиждат“ (и тук забелязвам, че не е упоменат минималният срок на наказанието, което би позволило да се провери дали е достигнат прагът от дванадесет месеца), а по точка 2 да се посочи срокът на „присъдата“ за лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане.

47.      Настоящото дело се отнася именно до втората хипотеза — изпълнението на присъда, с която се налага наказание или мярка.

 Специалното правило

48.      Въз основа на т.нар. специално правило нидерландското правителство поддържа, че допълващото наказание не може да се изпълни, щом изпълняващата държава членка не е била уведомена за него. Затова намирам за нужно още тук да изясня евентуалното значение на специалното правило за настоящото дело.

49.      Концепцията за специалност води началото си от режима на екстрадицията. Идеята е деянията, за които екстрадираното лице ще бъде съдено след екстрадирането му, да се ограничат само до тези, заради които то е било предадено(25). В този смисъл член 14 от Конвенцията от 1957 г. предвижда принцип на особеността, който изисква екстрадираното лице да не бъде преследвано, осъждано или задържано за изпълнение на присъда или на мярка за неотклонение задържане под стража заради престъпление, извършено преди предаването му и различно от това, заради което е екстрадирано. Същият принцип е предвиден и в член 10 от Конвенцията от 1996 г., но с ограничено приложно поле.

50.      При режима на екстрадицията специалното правило ограничава правомощията на издаващата държава, в която се екстрадира съответното лице, така че лицето да е защитено от осъждане или наказване за престъпления, различни от тези, заради които е екстрадирано. Това правило е обосновано с опасението да не би поискалата екстрадиция държава да мотивира искането си само с престъпленията, заради които е допусната екстрадицията, но след това да започне наказателно преследване срещу екстрадираното лице и за други престъпления, например политически(26).

51.      В духа на взаимното доверие, което е крайъгълният камък на европейската заповед за арест, предложението за рамково решение обявява това правило за излишно и предлага премахването му наред с премахването на принципа на двойната наказуемост(27). В окончателния текст на Рамковото решение обаче правилото все пак е запазено — в член 27, който е озаглавен „Възможност за наказателно преследване за други престъпления“ и е включен в глава 3, „Правни последици от предаването“.

52.      Така съгласно член 27, параграф 2 от Рамковото решение лицето, което се предава, не може да бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за предходно престъпление, различно от това, за което се иска предаване(28). Това правило е свързано със суверенитета на изпълняващата държава членка и дава на издирваното лице правото да не бъде наказателно преследвано, осъдено или лишено от свобода освен за престъплението, заради което е предадено(29).

53.      Както от историята и съдържанието на специалното правило, така и от формулировката му в контекста на Рамковото решение, в това число от текста на член 27, ясно личи, че това правило се отнася само до престъпления, които (i) са извършени преди предаването и (ii) са различни от престъплението или престъпленията, заради което или които лицето е предадено. Нищо не позволява да се заключи, че специалното правило изключва и изпълнението на други наказания лишаване от свобода. Смятам, че разширяването на приложното поле на правилото спрямо други хипотези би било в противоречие със системата на Рамковото решение, която е основана на взаимното доверие с цел опростяване на процедурите за предаване.

54.      Ето защо отхвърлям доводите на нидерландското правителство, които според мен се опират на старата логика на системата на екстрадиция въз основа на принципа на националния суверенитет.

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

55.      С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 8, параграф 1, буква е) от Рамковото решение изисква допълващото наказание да се упомене в европейската заповед за арест.

56.      Член 8, параграф 1, буква е) от Рамковото решение предвижда, че европейската заповед за арест трябва да съдържа информация в съответствие с формуляра, включен в приложението, за „наложеното наказание, ако има влязла в сила присъда“.

57.      Тази информация трябва да се посочи в графа в) от формуляра, включен в приложението към Рамковото решение, която е озаглавена „Информация за срока на присъдата“ и съдържа точка 2, съгласно която трябва да се посочи срокът на присъдата за лишаване от свобода или мярката, изискваща задържане.

58.      Понятието „наказание“ не е определено в Рамковото решение. То трябва да се тълкува самостоятелно и еднакво в рамките на Съюза, независимо от естествено разнопосочните материално- и процесуалноправни норми на различните държави членки в наказателната област(30). Това тълкуване трябва да е съобразено както с текста на разпоредбата, така и с контекста ѝ и с целите на правната уредба, от която тя е част(31).

59.      Съгласно обичайното му значение и етимологията му(32) терминът „наказание“ означава санкция, отплата. В наказателната област тази санкция се предвижда в закон и се налага от съд в името и в защита на обществения интерес.

60.      Рамковото решение освен това изисква наказанието, за изпълнението на което е издирвано лицето, да е „наложено“ с влязла в сила присъда.

61.      От контекста на Рамковото решение ясно личи, че волята на законодателя на Съюза е понятието „наказание“ да обхваща и другите мерки, изискващи лишаване от свобода(33). Ето защо, въпреки че в член 8, параграф 1, буква е) от Рамковото решение е упоменато само наложеното „наказание“, според мен предвид графа в) от формуляра, включен в приложението към Рамковото решение, този термин трябва да се разбира като обхващащ и мерките за лишаване от свобода.

62.      Уредената в Рамковото решение европейска заповед за арест обаче се отнася само до изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ или на „мярка, изискваща задържане“ — наказания и мерки, водещи до лишаване от свобода(34). В този смисъл „наказанията“ и „мерките“, които не водят до лишаване от свобода, според мен не трябва да се упоменават в графа в) от формуляра, включен в приложението към Рамковото решение.

63.      Що се отнася до съдържанието на понятието „лишаване от свобода“, ще отбележа, че Съдът е постановил, че мерки, които несъмнено ограничават свободата на придвижване на съответното лице, например домашен арест с продължителност девет часа през нощта, съчетан с наблюдение на съответното лице чрез електронна гривна, задължение за явяване всеки ден или няколко пъти седмично в полицейско управление в определени часове и забрана да се иска издаването на документи, с които може да се пътува в чужбина, не са толкова ограничаващи, че да имат ефект на лишаване от свобода(35). Практиката на Европейския съд по правата на човека подкрепя това тълкуване. В този смисъл е постановено, че мерки, вследствие на които съответното лице е длъжно да се явява веднъж месечно в отговарящото за наблюдението му полицейско управление, да поддържа връзка с психиатричното отделение към съответната болница, да живее на определено място, да не се отдалечава от общината, в която живее, и да не напуска дома си между 22,00 ч. и 7,00 ч., не съставляват лишаване от свобода по смисъла на член 5, точка 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“)(36).

64.      Що се отнася пък до целта на Рамковото решение, съгласно постоянната съдебна практика тази цел е да се улесни и ускори съдебното сътрудничество(37).

65.      В рамките на тази система според мен изискванията за информация по член 8, параграф 1 от Рамковото решение служат на двойната цел да се осигури на изпълняващата държава членка необходимата информация за предаването на издирваното лице и да се гарантира на това лице спазване на правата му (ще се върна на този аспект по-нататък, в точка 106 и сл.).

66.      Що се отнася по-конкретно до смисъла (ratio) на член 8, параграф 1, буква е) от Рамковото решение, съответно графа в), „Информация за срока на присъдата“, от приложението към това решение, според мен той е точно описан в приложение III към Наръчника. Целта на тази информация е „да се документира фактът, че […] [са] надвиш[ени] установените в член 2, параграф 1 от Рамковото решение […] прагове за наказанията“.

67.      Ето защо наказанието, за изпълнението на което е поискано предаването, е информация с основно значение за постигането на тези цели. Освен това срокът на определеното с присъдата наказание е изрично упоменат сред изискваните данни в графа в) от формуляра, включен в приложението към Рамковото решение.

68.      Възниква обаче въпросът дали допълващо наказание, определено със същата присъда, с която е наложено и основното наказание лишаване от свобода, съставлява „наложено наказание“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква е) от Рамковото решение. От предоставената на Съда информация личи, че това наказание се състои в оставянето на лицето на разположение на съда по изпълнение на наказанията за срок от десет години. То започва да се изпълнява след изтичането на срока на основното наказание. Изпълнява се под формата на допълнително лишаване от свобода само ако така реши съдът по изпълнение на наказанията.

69.      Най-напред ще отбележа, че това допълващо наказание идеално илюстрира безкрайните възможни вариации на наказателноправните санкции на национално равнище. С готовност се съгласявам, че подобни особености може да създават трудности за издаващия съдебен орган, когато попълва графите на формуляра на европейската заповед за арест, който в крайна сметка е само стандартен образец и в който с цел опростяване на предаването на издирваните лица следва да се посочва цялата необходима информация.

70.      Как да се третира това допълващо наказание, при положение че то се постановява със същата присъда, с която се налага и основното наказание, но към момента, в който националният магистрат попълва формуляра на европейската заповед за арест, не е сигурно дали ще съставлява наказание „лишаване от свобода“ по смисъла на правото на Съюза, нито какъв ще е евентуалният срок на това лишаване от свобода?

71.      Не мога да се съглася с подхода на Комисията, която настоява тази информация да се посочва в графа в), точка 1 от формуляра, включен в приложението към Рамковото решение, тоест в частта от формуляра, която се попълва, когато европейската заповед за арест се издава „с цел провеждане на наказателно преследване“(38). Това тълкуване ми се струва погрешно, тъй като в опита да отчете конкретна национална особеност, а именно предвиденото в белгийското право оставяне на разположение, то влиза в противоречие с двоичната структура на въведената с Рамковото решение система, която прокарва ясно разграничение между европейските заповеди за арест, издавани за целите на наказателното преследване, от една страна, и европейските заповеди за арест, издавани за целите на изпълнението на наказание или мярка за лишаване от свобода, от друга(39). По този начин то би могло да се отрази на яснотата и четливостта на европейската заповед за арест. Това би застрашило целите на Рамковото решение, а именно да се опростят процедурите за предаване посредством използването на еднообразен формуляр на равнището на Европейския съюз(40).

72.      Именно националният съд разполага с цялата необходима информация за това допълващо наказание, за да прецени с оглед на изложените по-горе съображения дали то отговаря на понятието „наложено наказание“ по член 8, параграф 1, буква е) от Рамковото решение и дали съответно трябва да се посочи в графа в), точка 2 от формуляра на европейската заповед за арест.

73.      При тази преценка според мен трябва да се вземат предвид следните фактори.

74.      Като се има предвид, че допълващото наказание е само евентуалност и би могло да не доведе до допълнителен срок на лишаване от свобода (което единствено е релевантно за целите на европейската заповед за арест съгласно член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Рамковото решение), един от мислимите варианти е то да се упоменава сред „други[те] последици от престъплението“ по член 8, параграф 1, буква ж), тоест в графа е) от формуляра на европейската заповед за арест, озаглавена „Други свързани с делото обстоятелства (информация по избор)“. В Наръчника се обяснява, че тази графа обикновено не се попълва, но може да се използва в следсъдебната фаза за посочване на обстоятелства като например „противозаконно отсъствие от затвора“. Ще отбележа, че тази информация се включва в европейската заповед за арест, „когато е възможно“(41). Значимостта на последиците, които това наказание би могло да има за осъдения (в настоящия случай би могло да се трансформира в до десет години лишаване от свобода), ме води обаче до извода, че по-подходящо би било да се избере графа в), точка 2 от формуляра. За сметка на това в графа е) от формуляра може да се упоменават наказания, които не водят до лишаване от свобода.

75.      В този смисъл, когато допълващото наказание формира едно неделимо цяло с наложеното със същия съдебен акт основно наказание(42) и по естеството си предполага лишаване от свобода, според мен то отговаря на понятието „наложено наказание“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква е). Обстоятелството, че формата на изпълнението му все още не е известна, не е достатъчно, за да се освободи издаващата държава членка от задължението си да информира за това наказание изпълняващата държава членка. Тук ще подчертая, че хипотезата, при която точният срок на наказанието не е предварително известен, явно е предвидена в Наръчника, доколкото в него във връзка с попълването на графа в) от формуляра, включен в приложението към Рамковото решение, се посочва, че „[к]огато е наложено наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане, срокът на мярката, изискваща задържане, може да бъде неопределен, напр. доживотен затвор или мярка, изискваща психиатрично лечение“(43).

76.      При всички положения белгийското правителство потвърди в съдебното заседание, че практиката в тази държава членка е допълващото наказание да се упоменава в графа в), точка 2 от формуляра, включен в приложението към Рамковото решение, и че допълващо наказание като обсъжданото в главното производство е част от данните, които следва да се упоменават в тази графа.

77.      Ето защо предлагам на Съда да отговори на първия въпрос в смисъл, че допълващо наказание като обсъжданото в главното производство трябва да се упоменава в графа в), точка 2 от европейската заповед за арест съгласно член 8, параграф 1, буква е) от Рамковото решение.

 По втория и третия въпрос

78.      Според мен вторият и третият въпрос са тясно свързани, но са зададени с оглед на двете възможности за отговор на първия въпрос — положителен или отрицателен. Всъщност запитващата юрисдикция по същество иска да получи разяснения във връзка с възможността да продължи лишаването на IK от свобода в изпълнение на допълващото наказание и в двата случая — ако Съдът приеме, че упоменаването само на основното наказание в европейската заповед за арест е достатъчно, и ако Съдът приеме, че в заповедта е трябвало да се упомене и допълващото наказание.

79.      В предложения отговор на първия въпрос вече обясних, че допълващо наказание като обсъжданото по настоящото дело трябва да се упоменава в европейската заповед за арест съгласно член 8, параграф 1, буква е) от Рамковото решение. Затова не намирам за необходимо да изследвам хипотезата, при която е поставен вторият въпрос до Съда. За изчерпателност обаче ще посоча, че ако Съдът прецени, че не е необходимо в европейската заповед за арест да се упоменава допълващо наказание като обсъжданото по настоящото дело, не виждам как неупоменаването му би могло да е пречка за изпълнението на това наказание.

80.      Сега ще премина към въпроса за последиците, които неупоменаването на допълващото наказание в европейската заповед за арест поражда за лишаването на съответното лице от свобода в изпълнение на това наказание.

81.      В това отношение държа най-напред да подчертая, че във въведената с Рамковото решение система за съдебно сътрудничество държавите членки остават господари на националното наказателно право, що се отнася по-конкретно до дефинирането на престъпленията, наказателното преследване, налаганите наказания и тяхното изпълнение.

82.      Обхватът на европейската заповед за арест е ясно описан и ограничен в член 1, параграф 1 от Рамковото решение: задържане и предаване на издирвано лице. С това се и изчерпват правните последици на това съдебно решение.

83.      Получава се „кръг“, който се отваря с издаването на европейската заповед за арест съгласно член 8 от Рамковото решение и преминава през предаването на европейската заповед за арест (членове 9 и 10), задържането на издирваното лице от изпълняващата държава членка, информирането му и евентуалното му изслушване (членове 11, 14 и 19), вземането на решение дали то да остане задържано или да бъде временно освободено (член 12) и вземането на решение за предаването му и съобщаването на това решение (членове 15—18 и 22). Накрая кръгът се затваря с изпълнението на европейската заповед за арест, което се извършва с предаването на лицето (членове 23—25).

84.      Според мен последиците от тази процедура не бива да надхвърлят приложното поле и целите на Рамковото решение, тоест самото предаване на издирваното лице. Малкото последици, които тази процедура продължава да поражда извън самото предаване, са ясно определени в глава 3 от Рамковото решение. Става дума за специалното правило, обсъдено по-горе в точка 49 и сл., и за някои ограничения на възможността за следващо предаване или екстрадиране.

85.      Именно в светлината на тези съображения следва да се определят последиците от неупоменаването на допълващото наказание в европейската заповед за арест.

86.      Най-напред държа да подчертая, че неупоменаването на това наказание изобщо не се отразява на валидността на европейската заповед за арест.

87.      Рамковото решение дори не предвижда понятието „невалидност“ на европейската заповед за арест. То е въведено в съдебната практика, а именно решение Bob-Dogi(44), но в съвсем конкретен контекст.

88.      Настоящото дело обаче се различава от дело Bob-Dogi, по което Съдът постановява, че несъобразяването с изискване за редовност, чието спазване представлява условие за валидността на европейската заповед за арест, трябва по принцип да накара изпълняващия съдебен орган да не даде ход на изпълнението на тази заповед(45).

89.      В този смисъл в решение Bob-Dogi става дума за изпълнението на европейска заповед за арест, която се е основавала на самата себе си, а не на национална заповед за задържане или друго национално решение. Съдът констатира, че член 8, параграф 1, буква в) от Рамковото решение съдържа изискване за редовност, чието спазване представлява условие за валидността на европейската заповед за арест, а неспазването на това изискване трябва по принцип да накара изпълняващия съдебен орган да не даде ход на изпълнението на тази заповед. Преди да приеме подобно решение обаче, този орган трябва съгласно член 15, параграф 2 от Рамковото решение да поиска от съдебния орган на издаващата държава членка незабавно да му предостави необходимата допълнителна информация, позволяваща му да установи дали непосочването на национална заповед за задържане в европейската заповед за арест се дължи на факта, че подобна предварителна и отделна от европейската заповед за арест национална заповед за задържане действително липсва, или пък подобна заповед съществува, но не е била посочена. Действително, само ако наистина липсва правното основание на европейската заповед за арест, каквото в случая е националната заповед за задържане, изпълняващият съдебен орган може да не изпълни тази заповед(46).

90.      В решение Bob-Dogi е обсъждана европейска заповед за арест, издадена с оглед на предаването на лицето за целите на наказателното преследване, но без да е налице национално решение, което да съставлява правното основание за тази заповед. Както подчертава генералният адвокат Bot, става дума за липса на национално правно основание, поради което актът не може да се квалифицира като европейска заповед за арест, а не за формална нередовност, която може да бъде отстранена чрез прилагане на механизма за сътрудничество по член 15, параграф 2 от Рамковото решение(47).

91.      Две обстоятелства различават настоящото дело от дело Bob-Dogi. На първо място, тук става дума за европейска заповед за арест, издадена за целите на изпълнението на наказание, а видно от предоставената на Съда информация, това наказание е наложено в съответствие с националното право от компетентен национален съд с присъда от 1 февруари 2013 г. В този смисъл подлежащата на изпълнение присъда, която съставлява правното основание на издадената европейска заповед за арест, определено е налице в съответствие с член 8, параграф 1, буква в) от Рамковото решение — тя е и упомената в графа б), точка 2 от европейската заповед за арест. На второ място, безспорно е налице и наказание лишаване от свобода със срок, надвишаващ прага по член 2, параграф 1 от Рамковото решение. Ето защо не се констатира липса на национално правно основание по отношение на основното и допълващото наказание.

92.      Нещо повече, както обясни белгийското правителство в съдебното заседание, нередовността, състояща се в неупоменаването на допълващото наказание, се дължи на неволен пропуск от страна на издаващия орган (бих се осмелила да добавя, че пропускът изглежда напълно извиним, като се имат предвид обсъдените в точка 69 и сл. трудности да се определи точният характер на това допълващо наказание и настъпилото в съдебното заседание объркване коя е подходящата графа за упоменаването му). Тази формална грешка изобщо не се отразява на наличието на необходимото национално правно основание. Впрочем тя щеше да може лесно да бъде отстранена в хода на процедурата по предаване, ако я беше забелязал някой от участниците в процедурата (издаващият или изпълняващият орган или пък издирваното лице).

93.      Ето защо тази нередовност не се отразява на валидността на европейската заповед за арест и не би могла да е причина да не се даде ход на изпълнението на заповедта.

94.      По-нататък констатирам, че неупоменаването на тази информация не е и основание за неизпълнение на европейската заповед за арест.

95.      Член 1, параграф 2 от Рамковото решение прилага принципа на взаимно признаване. Той закрепва правилото, че държавите членки са длъжни да изпълняват всяка европейска заповед за арест въз основа на този принцип и в съответствие с разпоредбите на Рамковото решение. Затова изпълняващите съдебни органи по принцип могат да откажат да изпълнят такава заповед само в предвидените в Рамковото решение изчерпателно изброени случаи на отказ за изпълнение, а за изпълнението на европейската заповед за арест не могат да се поставят други условия освен изчерпателно уредените в самото рамково решение. Следователно изпълнението на европейската заповед за арест е принципът, а отказът да бъде изпълнена е предвиден като изключение, което трябва да се тълкува стриктно. Затова в член 3 от Рамковото решение изрично са посочени случаите, при които не се допуска изпълнение на европейската заповед за арест, в членове 4 и 4а — случаите, при които може да се откаже изпълнение, а в член 5 — гаранциите, които се предоставят от издаващата държава членка в особени случаи(48).

96.      Следва да се констатира, че неупоменаването на допълващо наказание в европейската заповед за арест не е сред основанията за неизпълнение, изброени в посочените членове 3, 4 и 4а от Рамковото решение, нито попада в приложното поле на член 5 от него.

97.      В този контекст, след като се установи, че неупоменаването на допълващото наказание в европейската заповед за арест не съставлява нито нередовност, засягаща валидността на заповедта, нито основание за неизпълнението ѝ, какви би трябвало да са евентуалните последици от тази нередовност?

98.      За да се отговори на този въпрос, следва да се вземе предвид двойната цел на изискването за упоменаване на наложеното наказание в европейската заповед за арест.

99.      Първо, целта е на изпълняващата държава членка да се осигури необходимата информация за предаването на съответното лице и да ѝ се даде възможност да упражни контрол върху заповедта (макар и той да е минимален). Посочването на наказанието в този смисъл служи за проверка, че заповедта попада в приложното поле на Рамковото решение, тоест че наложеното наказание е лишаване от свобода и е със срок над четири месеца в съответствие с член 2, параграф 1 от Рамковото решение(49). То служи и за осигуряване на спазването на гаранцията по член 5, параграф 2 от Рамковото решение, който се отнася до наказанието доживотен затвор и мерките, изискващи задържане доживот.

100. Второ, целта е да се гарантира спазването на правата на издирваното лице. Съгласно член 11, параграф 1 от Рамковото решение това лице има правото да бъде уведомено за европейската заповед за арест и за съдържанието ѝ, както и да даде или да не дава съгласие за предаването.

101. За постигането на тези цели установената с Рамковото решение система предвижда процедури в случай на непълна или липсваща информация. Тези процедури може да се използват от различните участници в процедурата по предаване, а именно издаващата държава членка, изпълняващата държава членка и издирваното лице, така че всеки от тях да си гарантира спазването на съответните му правомощия или права чрез „контрол“, който при това положение е замислен като многостранен, за да не се застраши ефективността на системата.

102. В този смисъл издаващата държава членка може по всяко време и по свой почин да изпраща необходима допълнителна информация на изпълняващия съдебен орган в съответствие с член 15, параграф 3 от Рамковото решение.

103. От своя страна изпълняващата държава членка има възможността по член 15, параграф 2 от Рамковото решение, когато счете, че предоставената от издаващата държава членка информация е недостатъчна или непълна, да поиска да ѝ бъде предоставена допълнителната информация, която смята, че ѝ е необходима, за да вземе решение относно предаването на съответното лице(50). Този обмен на информация между издаващия и изпълняващия орган е съществен елемент от съдебното сътрудничество, което е в основата на системата за взаимно признаване(51).

104. Бих искала да подчертая, че при установената с Рамковото решение опростена система за предаване на издирвани лица предвиденото в член 8, параграф 1 съдържание на европейската заповед за арест обхваща данни, предназначени да осигурят минимални, но достатъчни формални сведения, които да позволят на изпълняващите съдебни органи бързо да се произнесат по европейската заповед за арест, като вземат незабавно решение относно предаването. Едва ако счете, че не разполага с всички необходими формални данни, изпълняващият съдебен орган ще използва — като крайна мярка — процедурата по член 15, параграф 2(52).

105. Позицията на издирваното лице е особено важна, най-вече когато компетентните издаващи и изпълняващи органи не са забелязали (и евентуално не са можели да забележат) такава нередовност.

106. Това лице се ползва с гаранции в хода на процедурата по предаване, които му позволяват да предявява правата си и да изтъква евентуалните нередовности на европейската заповед за арест.

107. Тук ще отбележа, че макар задълженията, наложени на държавите членки по силата на Рамковото решение, да се отнасят до въпроси, които са преди всичко процесуални, това не означава, че законодателят не е взел предвид основните права и правата на човека при приемането на Рамковото решение. Напротив, това е направено по редица начини(53).

108. В този смисъл Рамковото решение включва изрични препратки към тези права. Това например ясно личи от съображения 10, 12 и 13. В по-широк план член 1, параграф 3 предвижда, че Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в настоящия член 6 ДЕС. Освен това, както следва от член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, спазването ѝ е задължително за държавите членки и съответно за техните съдилища, когато те прилагат правото на Съюза. Това е така, когато издаващият и изпълняващият съдебен орган прилагат националните разпоредби, приети в изпълнение на Рамковото решение(54).

109. Рамковото решение съдържа и някои специфични разпоредби за защита на правата на издирваното лице. В контекста на процедурата по предаване европейският законодател е гарантирал спазването на правото на изслушване в изпълняващата държава членка по начин, който да не засяга ефективността на механизма на европейската заповед за арест(55).

110. Така съгласно член 11, параграф 1 от Рамковото решение издирваното лице има правото да бъде уведомено за европейската заповед за арест и за съдържанието ѝ. Освен това член 11, параграф 2 и член 13, параграф 2 от Рамковото решение предвиждат, че издирваното лице има правото да получи съдействие от адвокат, включително когато е дало съгласие за предаването и евентуално се е отказало от специалното правило. Също така, по силата на членове 14 и 19 от Рамковото решение, когато не даде съгласие за своето предаване и за него е издадена европейска заповед за арест с цел провеждане на наказателно преследване, издирваното лице разполага с право да бъде изслушано от изпълняващия съдебен орган при условия, определени по взаимно съгласие с издаващия съдебен орган(56).

111. От предоставената на Съда информация личи, че IK е бил запознат с наказанието си и със срока му, в това число с допълващото наказание. Защитникът му дори заяви в съдебното заседание, че IK не е дал съгласие да бъде предаден, поради което решението за предаване е взето от Rechtbank Amsterdam (Първоинстанционен съд Амстердам, Нидерландия), но пред този съд той не е изтъкнал факта на неупоменаването на допълващото наказание в европейската заповед за арест.

112. В този смисъл IK е имал пълна възможност да изтъкне нередовността на европейската заповед за арест в хода на процедурата по предаване. Впрочем, с изключение на няколко бележки от общ порядък за правата му по член 6 от ЕКПЧ и член 48, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в писменото си становище и в съдебното заседание IK не изтъква ни най-малко нарушение на основните му права в хода на процедурата за предаване, нито дори извън нея.

113. Сега ще се върна към сравнението с кръга, което използвах по-горе (точка 83), за да опиша обхвата и последиците на европейската заповед за арест и процедурата за предаване.

114. В настоящия случай, когато кръгът се отваря с издаването на европейската заповед за ареста и предаването на IK и същият е задържан, той е имал възможност да изтъкне факта на неупоменаването на допълващото наказание в европейската заповед за арест. Той обаче не го изтъква в нито един момент от процедурата по изпълнение на европейската заповед за арест и кръгът се затваря с изпълнението на заповедта и предаването му на белгийските власти. Ето защо IK вече не може да изтъква тази техническа нередовност три години по-късно в производство, което няма никаква връзка с европейската заповед за арест, а се води с цел да се определи начинът за изтърпяване на допълващото наказание.

115. Да се приеме обратното, би означавало да се надхвърлят както пределите на процедурата за предаване, така и обхватът на съдебното решение, съставляващо европейската заповед за арест.

116. По същите съображения отхвърлям и довода на Комисията, че издаващият съдебен орган още имал възможност да уведоми изпълняващия съдебен орган за допълващото наказание чрез процедурата по член 15, параграфи 2 и 3 от Рамковото решение.

117. Този подход според мен е в противоречие както със създадената с Рамковото решение система за предаване, така и с буквата и духа на член 15, параграфи 2 и 3.

118. Всъщност заглавието на член 15 е ясно: тази процедура за допълнително информиране се прилага за целите на приемането на решението за предаване. Впрочем този член е част от глава 2 от Рамковото решение, която е озаглавена „Процедура по предаване“. В този смисъл целта на разпоредбата е да се даде възможност на изпълняващия съдебен орган да получи необходимата информация, за да разреши предаването. Да се разпростира тази процедура извън пределите на процедурата за предаване, би било в противоречие с факта, че въведената с Рамковото решение система (i) е ограничена по обхват съгласно член 1, параграф 1 до задържането и предаването на издирваното лице и (ii) следва да е бърза и ефективна. Безкрайното продължаване на възможността за обмен на информация между издаващия и изпълняващия съдебен орган дори години след изпълнението на европейската заповед за арест ми се струва излишно и потенциално вредно за ефективността на системата.

119. От изложеното по-горе следва, че въведената с Рамковото решение система не позволява изпълнението на национално допълващо наказание да се оспорва въз основа на факта, че не е било упоменато в изпълнената европейска заповед за арест.

120. За изчерпателност ще добавя, че Рамковото решение изобщо не подкрепя изложените пред Съда доводи в смисъл, че когато европейската заповед за арест е издадена само за целите на основното наказание и съответно решението за предаване се отнася само до него, издаващата държава може да изпълни само това наказание. Тези доводи според мен се опират на логиката на екстрадицията и националния суверенитет, при която молещата държава няма право да действа извън пределите на това, за което се е съгласила замолената държава. В контекста на взаимно доверие в пространството на свобода, сигурност и правосъдие обаче вече не става дума за отношения между две суверенни държави — молещата и замолената, всяка от които действа от своя самостоятелна позиция(57). Напротив, става дума за лоялно сътрудничество с цел постигането на целите на Рамковото решение, които се свеждат до бързото и ефективно предаване на издирваните лица.

121. Ето защо предлагам на втория и третия от поставените на Съда въпроси да се отговори в смисъл, че неупоменаването на допълващо наказание (като обсъжданото по настоящото дело) в европейската заповед за арест, въз основа на която е предадено съответното лице, не би могло да е пречка за изпълнението на това наказание, когато то е наложено в съответствие с релевантните национални разпоредби.

 Заключение

122. По тези съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите на Hof van Cassatie (Касационен съд, Белгия), както следва:

„1)      Допълващо наказание като обсъжданото по настоящото дело трябва да се упоменава в графа в), точка 2 от европейската заповед за арест съгласно член 8, параграф 1, буква е) от Рамково решение 2002/584/ПВР относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки.

2)      Неупоменаването на допълващо наказание (като обсъжданото по настоящото дело) в европейската заповед за арест, въз основа на която е предадено съответното лице, не би могло да е пречка за изпълнението на това наказание, когато то е наложено в съответствие с релевантните национални разпоредби“.


1      Език на оригиналния текст: френски.


2      Рамково решение от 13 юни 2002 г. (ОВ L 190, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 3), изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. (ОВ L 81, 2009 г., стр. 24) (наричано по-нататък „Рамковото решение“).


3      Безспорно е, че тук не е налице нито един от тези случаи.


4      В съдебното заседание представителят на IK потвърди, че член 4а не е приложим в настоящия случай.


5      Европейска конвенция за екстрадиция, подписана в Париж на 13 декември 1957 г. (наричана по-нататък „Конвенцията от 1957 г.“).


6      Конвенция, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, подписана на 27 септември 1996 г. (ОВ C 313, 1996 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 11, стр. 152) (наричана по-нататък „Конвенцията от 1996 г.“).


7      Решение от 22 декември 2017 г., Ardic (C‑571/17 PPU, EU:C:2017:1026, т. 58 и цитираната съдебна практика).


8      Вж. заключенията на Европейския съвет в Тампере от 15 и 16 октомври 1999 г., най-вече точка 35.


9      Вж. съображение 5 от Рамковото решение.


10      Вж. съображение 5 от Рамковото решение.


11      Вж. заключението на генералния адвокат Ruiz-Jarabo Colomer по дело Advocaten voor de Wereld (C‑303/05, EU:C:2006:552, т. 43).


12      Ето защо в Рамковото решение не е възпроизведено това предишно основание за отказ да се допусне екстрадиция. Вж. точка 4.5 от Предложение за рамково решение на Съвета относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (COM(2001) 522 окончателен) (наричано по-нататък „предложението за рамково решение“).


13      Член 2, параграф 2 от Рамковото решение.


14      Членове 3, 4 и 4а от Рамковото решение.


15      Вж. Европейски наръчник за издаване на европейска заповед за арест, Съвет на Европейския съюз, 8216/1/08 REV 1 COPEN 70 EJN 26 EUROJUST 31 (наричан по-нататък „Наръчникът“), стр. 4. Напълно се присъединявам към мнението на непрежалимия ми колега и приятел, генералния адвокат Ruiz-Jarabo Colomer, който в заключението си по дело Advocaten voor de Wereld (C‑303/05, EU:C:2006:552, т. 41) отбеляза, че „преминаването от екстрадицията към европейската заповед е коперниковски поврат. Очевидно е, че и двете имат една и съща цел, а именно обвиненото или осъдено лице да бъде предадено на властите на друга държава членка, за да може да бъде съдено там или за да може да изтърпи там наказанието си, но приликите свършват дотук“.


16      Решение от 3 май 2007 г., Advocaten voor de Wereld (C‑303/05, EU:C:2007:261, т. 28).


17      Решение от 19 септември 2018 г., RO (C‑327/18 PPU, EU:C:2018:733, т. 36).


18      Решение от 19 септември 2018 г., RO (C‑327/18 PPU, EU:C:2018:733, т. 36).


19      Вж. заключенията на Европейския съвет в Тампере.


20      Член 82, параграф 1 ДФЕС.


21      Вж. съображение 10 от Рамковото решение и заключението на генералния адвокат Szpunar по дело RO (C‑327/18 PPU, EU:C:2018:644, т. 42).


22      Предложение за рамково решение, точка 2.


23      Член 1, параграф 1 от Рамковото решение.


24      Член 2, параграф 1 от Рамковото решение.


25      Zaïri, A. Le principe de la spécialité de l’extradition au regard des droits de l’homme. LGDJ, Paris 1992, p. 30.


26      Blekxtoon, R. Commentary on an Article by Article basis. — In: Handbook on the European Arrest Warrant, TMC Asser Press, the Hague 2005, p. 261.


27      Предложение за рамково решение, точка 4.5, подточка 6, както и член 41 от самото проекторешение.


28      Тук ще отбележа, че докато в конвенциите от 1957 г. и 1996 г. на френски език е използван терминът „faits“ („деяния“), в Рамковото решение се преминава към термина „autres infractions“ („други престъпления“). В съдебната практика вече е тълкувано понятието за друго престъпление, „различно от това, за което се извършва предаване“. Така в решение от 1 декември 2008 г., Leymann и Pustovarov (C‑388/08 PPU, EU:C:2008:669, т. 57), Съдът постановява, че за да се определи дали става дума за „различно престъпление“ от това, за което се иска предаване, следва да се провери дали признаците на състава на престъплението съгласно неговото законово описание в издаващата държава членка са тези, за които лицето е предадено, и дали съществува достатъчно съответствие между данните, съдържащи се в заповедта за арест, и посочените в последващия процесуален акт. Промени в обстоятелствата, свързани с времето и мястото, са допустими, доколкото произтичат от доказателствата, събрани в хода на производството, образувано в издаващата държава членка, за поведението, описано в заповедта за арест, доколкото не засягат характера на престъплението и доколкото не съдържат основания за неизпълнение по членове 3 и 4 от Рамковото решение.


29      Решение от 1 декември 2008 г., Leymann и Pustovarov (C‑388/08 PPU, EU:C:2008:669, т. 43 и 44).


30      Вж. в този смисъл решение от 22 декември 2017 г., Ardic (C‑571/17 PPU, EU:C:2017:1026, т. 63 и цитираната съдебна практика).


31      Решение от 28 юли 2016 г., JZ (C‑294/16 PPU, EU:C:2016:610, т. 37 и цитираната съдебна практика).


32      Френският термин „peine“ произлиза от древногръцката дума „ποινή“ през латинското „poena“, наказание, санкция, отплата. Думата „ποινή“ означава наказание за престъпление и е използвана още от Омир в смисъл на „кръвна разплата“ (Илиада, ХIV песен, стихове 483 и 484).


33      Вж. графа в) от формуляра в приложението на Рамковото решение.


34      Член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Рамковото решение. В точка 4.5 от предложението за рамково решение се пояснява, че приложното поле на предложената разпоредба се отнася до предаването на лицата, които са осъдени с влязла в сила присъда и им е наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от най-малко четири месеца.


35      Решение от 28 юли 2016 г., JZ (C‑294/16 PPU, EU:C:2016:610, т. 54).


36      ЕСПЧ, 20 април 2010 г., Villa с/у Италия (CE:ECHR:2010:0420JUD001967506, § 43 и 44).


37      Решение от 19 септември 2018 г., RO (C‑327/18 PPU, EU:C:2018:733, т. 36).


38      Вж. приложение III към Наръчника.


39      Вж. член 1, параграф 1, член 2, параграф 1 и член 8, параграф 1, буква е) от Рамковото решение, както и буква б), точки 1 и 2 и буква в), точки 1 и 2 от формуляра, включен в приложението към Рамковото решение.


40      Вж. предложението за рамково решение, точка 4.5.


41      Член 8, параграф 1, буква ж) от Рамковото решение.


42      Видимо това е и подходът, възприет в решение от 17 юни 1975 г. на втори състав на Cour de Cassation (Касационен съд, Белгия). Вж. и ЕСПЧ, 24 юни 1982 г., Van Droogenbroeck с/уБелгия (ECLI:CE:ECHR:1983:0425JUD000790677, § 39 и 40).


43      Вж. Наръчника, стр. 61.


44      Решение от 1 юни 2016 г. (C‑241/15, EU:C:2016:385).


45      Решение от 1 юни 2016 г., Bob-Dogi (C‑241/15, EU:C:2016:385, т. 64).


46      Решение от 1 юни 2016 г., Bob-Dogi (C‑241/15, EU:C:2016:385, т. 64—66).


47      Заключение на генералния адвокат Bot по дело Bob-Dogi (C‑241/15, EU:C:2016:131, т. 109).


48      Решение от 19 септември 2018 г., RO (C‑327/18 PPU, EU:C:2018:733, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика).


49      Този аспект е подчертан в приложение III към Наръчника: „Целта на [графа в)] е да се документира фактът, че [европейската заповед за арест] надвишава установените […] прагове за наказанията“.


50      Вж. в този смисъл решения от 10 август 2017 г., Tupikas (C‑270/17 PPU, EU:C:2017:628, т. 91), и от 23 януари 2018 г., Piotrowski (C‑367/16, EU:C:2018:27, т. 60).


51      Заключение на генералния адвокат Bobek по дело Ardic (C‑571/17 PPU, EU:C:2017:1013, т. 81).


52      Решение от 23 януари 2018 г., Piotrowski (C‑367/16, EU:C:2018:27, т. 59 и 61).


53      Вж. в това отношение заключението ми по дело Radu (C‑396/11, EU:C:2012:648, т. 36—39).


54      Решение от 1 юни 2016 г., Bob-Dogi (C‑241/15, EU:C:2016:385, т. 34).


55      Решение от 29 януари 2013 г., Radu (C‑396/11, EU:C:2013:39, т. 41).


56      Решение от 29 януари 2013 г., Radu (C‑396/11, EU:C:2013:39, т. 41 и 42).


57      В този смисъл в стария контекст на екстрадицията молещата държава иска съдействие от замолената държава, която във всеки отделен случай преценява дали да уважи тази молба, като взема предвид съображения, които надхвърлят сферата на строго правното и навлизат в областта на международните отношения, където съществена роля играе принципът на целесъобразност. Вж. заключението на генералния адвокат Ruiz-Jarabo Colomer по дело Advocaten voor de Wereld (C‑303/05, EU:C:2006:552, т. 42—45).