Language of document :

Преюдициално запитване от Tribunalul Bucureşti (Румъния), постъпило на 20 март 2019 г. — CHEP Equipment Pooling NV/Agenţia Naţională de Administrare Fiscală – Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti – Serviciul Soluţionare Contestaţii, Agenţia Naţională de Administrare Fiscală – Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti – Administraţia Fiscală pentru Contribuabili Nerezidenţi

(Дело C-242/19)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Bucureşti

Страни в главното производство

Жалбоподател: CHEP Equipment Pooling NV

Ответници: Agenţia Naţională de Administrare Fiscală – Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti – Serviciul Soluţionare Contestaţii, Agenţia Naţională de Administrare Fiscală – Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti – Administraţia Fiscală pentru Contribuabili Nerezidenţi

Преюдициални въпроси

Счита ли се, че превозът на палети от една държава членка в друга държава членка за целите на последващото им отдаване под наем в последната държава членка на данъчнозадължено лице, установено и регистрирано за целите на ДДС в Румъния, не представлява прехвърляне по смисъла на член 17, параграф 2 от Директива [2006/112/ЕО]1 ?

Независимо от отговора на първия въпрос, счита ли се за данъчнозадължено лице по смисъла на член 2, точка 1 от Директива 2008/9/ЕО2 данъчнозадълженото лице по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, което не е установено в държавата членка по възстановяване, но е установено на територията на друга държава членка, дори ако посоченото лице е регистрирано за целите на ДДС или е задължено да се регистрира за целите на ДДС в държавата членка по възстановяване?

Условието лицето да не е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка по възстановяване представлява ли с оглед на разпоредбите на Директива 2008/9/ЕО допълнително спрямо предвидените в член 3 от Директива 2008/9/ЕО условия установеното в друга държава членка данъчнозадължено лице, неустановено в държавата членка по възстановяване, да може да се ползва от правото на възстановяване в случай като настоящия?

Трябва ли член 3 от Директива 2008/9/ЕО да се тълкува в смисъл, че изключва практиката на националната администрация да отказва възстановяване на ДДС, когато не е изпълнено условие, предвидено единствено в националната правна уредба?

____________

1 Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

2 Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка (ОВ L 44, 2008 г., стр. 23 и поправка в ОВ L 249, 2012 г., стр. 15).