РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

14 декември 2010 година

Дело F‑80/09

Erika Lenz

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Социална сигурност — Възстановяване на разходите за лечение от „Heilpraktiker“ — Принцип на недопускане на дискриминация“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Lenz иска отмяна на решението на Общата схема за здравно осигуряване на институциите на Европейския съюз за отказ на възстановяване на разходите ѝ за лечение от „Heilpraktiker“ (лечител или специалист по алтернативна медицина), който е установен в Германия и няма диплома за завършено висше медицинско образование

Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране

(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Социална сигурност — Здравно осигуряване — Медицински разноски — Възстановяване

(член 72, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Равно третиране — Граници — Неправомерно предоставено предимство

1.      Администрацията е изпълнила задължението си за мотивиране на решение за отказ на възстановяване на медицински разходи в случаите, когато в решението за отхвърляне на административната жалба е изложила мотиви, за които се счита, че съвпадат с мотивите на решението, срещу което е подадена жалбата.

(вж. точка 29)

Позоваване на:

Общ съд на Европейския съюз — 9 декември 2009 г., Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, Сборник СПС, стр. I‑Б‑1‑133 и II‑Б‑1‑807, точки 55 и 56

2.      Определянето на приложното поле на Общата схема за здравно осигуряване на институциите на Европейския съюз е от компетентността само на законодателя на Съюза. Обстоятелството, че настоящите и бившите длъжностни лица от дадена държава членка се ползват в рамките на тяхната схема за социална сигурност и на частните здравни фондове от възможност за възстановяване на разходи за лечение от „Heilpraktiker“ (лечител или специалист по алтернативна медицина), само по себе си по никакъв начин не може да означава, че настоящите и бившите европейски длъжностни лица би трябвало да получат подобна възможност, още повече че от гледна точка на принципа или на прилагането си изключването на възстановяването на разходите за лечение от „Heilpraktiker“, който няма диплома за завършено висше медицинско образование, не е явно неподходящо, като се има предвид залегналият в член 72, параграф 1, първа алинея от Правилника принцип на социално покритие.

Настоящите и бившите европейски длъжностни лица, установени в тази държава членка, и настоящите и бившите длъжностни лица от съответната държава членка са осигурени по различни схеми за социална сигурност и поради това не са в сходно положение.

(вж. точка 44)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 16 април 1997 г., Kuchlenz-Winter/Комисия, T‑66/95, Recueil, стр. II‑637, точка 64

3.      Спазването на принципа на равно третиране трябва да се съвмести с това на принципа на законност, което предполага, че никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, извършена в интерес на другиго, тъй като подобен подход би означавал да се закрепи принципът на „равно третиране в незаконосъобразността“. Всъщност евентуална незаконосъобразност, извършена в интерес на друго лице, което е осигурено по Общата схема за здравно осигуряване на институциите на Европейския съюз, не може да бъде основание съдът на Съюза да установи наличие на дискриминация и следователно на незаконосъобразност по отношение на длъжностно лице. При тези условия обстоятелството, че въпреки правилата, установени в приетите от Комисията общи разпоредби за изпълнение на член 72 от Правилника, едно лице се е възползвало от възстановяване от тази схема за здравно осигуряване на разходите за лечение от „Heilpraktiker“ (лечител или специалист по алтернативна медицина), само по себе си не може да предостави такова право на заинтересованото лице.

(вж. точка 45)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 21 февруари 2008 г., Skoulidi/Комисия, F‑4/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑47 и II‑A‑1‑229, точка 81