РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)
7 май 2013 година
Дело F‑86/11
Robert McCoy
срещу
Комитет на регионите на Европейския съюз
„Публична служба — Длъжностни лица — Пенсия за инвалидност — Член 78, пета алинея от Правилника — Отказ да се признае професионалният характер на инвалидността“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н McCoy иска да бъде отменено решението на Бюрото на Комитета на регионите на Европейския съюз от 10 септември 2010 г., тъй като въпросното Бюро е отказало да признае, че инвалидността на жалбоподателя е следствие от професионално заболяване по смисъла на член 78, пета алинея от Правилника на длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), както и Комитетът на регионите да бъде осъден да заплати сумата от 10 000 EUR като обезщетение за неимуществените вреди, които жалбоподателят счита, че е претърпял, и да възстанови всички разноски, свързани с процедурата за установяване на инвалидността
Решение: Отменя решението на Бюрото на Комитета на регионите на Европейския съюз от 10 септември 2010 г., с което се отказва да се признае професионалният характер на заболяването, от което е следствие инвалидността на г‑н McCoy, по смисъла на член 78, пета алинея от Правилника. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Комитета на регионите на Европейския съюз да понесе направените от него съдебни разноски и тези на г‑н McCoy.
Резюме
1. Искове и жалби на длъжностните лица — Обжалване на решението, с което се отхвърля административната жалба — Допустимост
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Инвалидност — Комисия по инвалидност — Естество на работа на колегиален орган — Обхват — Изготвяне на протокол — Условие, което не е съществено
(член 7 от приложение II към Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Инвалидност — Комисия по инвалидност — Зачитане на тайната на разискванията — Обхват — Обобщаващ медицински доклад — Задължение за съобщаване на органа по назначаването и пряко на засегнатото длъжностно лице — Липса
(член 26а и член 78, пета алинея от Правилника за длъжностните лица; член 9 от приложение ІІ)
4. Длъжностни лица — Инвалидност — Комисия по инвалидност — Цел на разпоредбите на Правилника
(член 78 от Правилника за длъжностните лица; член 9 от приложение ІІ)
5. Длъжностни лица — Инвалидност — Комисия по инвалидност — Заключения, които се различават от тези на медицинската комисия, както и от тези на предходни медицински доклади — Задължение за мотивиране — Обхват — Длъжностно лице, което има професионален конфликт с ръководителите си
(членове 73 и 78 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Социално осигуряване — Определяне на професионалния характер на заболяването и на професионалния характер на инвалидността — Отделни процедури — Обстоятелства, които се отнасят до характера на заболяването и които непременно се отнасят и до характера на евентуалната инвалидност
(членове 73 и 78 от Правилника за длъжностните лица)
7. Пенсии — Пенсия за инвалидност — Определяне на професионалния характер на заболяването —Компетентност на комисията по инвалидност — Обхват — Граници
(член 78 от Правилника за длъжностните лица)
1. Исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решение, с което се отхвърля административна жалба, в случаите, когато това решение няма самостоятелно съдържание, водят до сезирането на Съда на публичната служба с акта, срещу който е насочена административната жалба.
В това отношение, когато решението за отхвърляне на административната жалба потвърждава първоначалния акт, като уточнява мотивите в негова подкрепа, трябва да се разгледа законосъобразността именно на първоначалния увреждащ акт, като се вземат предвид мотивите, съдържащи се в решението за отхвърляне на административната жалба, тъй като се счита, че те съвпадат с тези на акта.
Следователно искането за отмяна на решение за отхвърляне на административна жалба е лишено от самостоятелно съдържание и жалбата пред съда трябва да се разглежда като насочена срещу обжалваното решение, чиито мотиви се уточняват с решението за отхвърляне на административната жалба.
(вж. точки 55—57)
Позоваване на:
Съд — 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, точка 8
Първоинстанционен съд — 10 юни 2004 г., Eveillard/Комисия, T‑258/01, точки 31 и 32
Съд на публичната служба — 18 април 2012 г., Buxton/Парламент, F‑50/11, точка 21 и цитираната съдебна практика
2. Комисията по инвалидност трябва да работи като колегиален орган и всеки от членовете ѝ трябва да има възможност надлежно да изтъкне гледната си точка.
Освен това лекарите от комисията по инвалидност могат да стигнат до определено заключение след устни обсъждания като колегиален орган и евентуално да изготвят след това доклада си, като последният не е съществено условие за валидността на решенията на комисията.
(вж. точки 61 и 64)
Позоваване на:
Съд — 10 декември 1987 г., Jänsch/Комисия, 277/84; 19 юни 1992 г., V./Парламент, C‑18/91 P, точка 20
Първоинстанционен съд — 22 ноември 1990 г., V./Парламент, T‑54/89, точка 34 ; 27 февруари 2003 г., Camacho-Fernandes/Комисия, T‑20/00, точки 45 и сл.
3. Комисията по инвалидност, свикана в рамките на процедура за признаване като професионална на инвалидността, от която е засегнато съответното длъжностно лице, на основание член 78, пета алинея от Правилника, не е задължена да изготви и представи на вниманието на органа по назначаването, преди приемането от него на административно решение, обобщаващ медицински доклад за работата си, тъй като по отношение на този доклад се прилага тайната на разискванията ѝ и посоченият орган при всички положения не може да има достъп до него.
Всъщност обобщаващият медицински доклад, който комисията по инвалидност изготвя в подкрепа на заключенията си, е част от работата ѝ и поради това не се представя нито на органа по назначаването, нито пряко на засегнатото длъжностно лице. Този медицински доклад се съдържа в медицинското досие на съответното длъжностно лице, до което то има достъп съгласно член 26а от Правилника.
Поради това следва да се прави разлика между заключенията на комисията по инвалидност, които непременно трябва да бъдат представени на органа по назначаването, преди последният да приеме решение, и медицинските изследвания и становища, съдържащи се при необходимост в обобщаващия медицински доклад или доклади на тази комисия или на някои от нейните членове, които доклади се съдържат в медицинското досие на заинтересованото длъжностно лице, но не се представят на този орган.
(вж. точки 65—67)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 3 юни 1997 г., H/Комисия, T‑196/95, точка 95
Съд на публичната служба — 6 ноември 2012 г., Marcuccio/Комисия, F‑41/06 RENV, точка 151, което е предмет на производство по обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑20/13 P
4. Целта на разпоредбите от Правилника, свързани с комисията по инвалидност, е да се повери на медицински експерти окончателната преценка по всички медицински въпроси, която поради административния си вътрешен състав органът по назначаването не би могъл да извърши.
(вж. точка 78)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 27 февруари 1992 г., Plug/Комисия, T‑165/89, точка 75; 23 ноември 2004 г., O/Комисия, T‑376/02, точка 29 и цитираната съдебна практика
5. Когато разглежда сложни въпроси от медицинско естество, свързани с причинно-следствената връзка между заболяването на заинтересованото лице и упражняването на професионалната му дейност в определена институция, комисията по инвалидност следва по-специално да посочи на какви данни от преписката се основава и в случай на значителни несъответствия да уточни по какви причини се отклонява от възприетото в по-ранни и релевантни медицински доклади, които са по-благоприятни за заинтересованото лице.
Освен това, независимо че комисията по инвалидност по член 78 от Правилника може да стигне до различни заключения от приетите от медицинската комисия по член 73 от Правилника, когато е пожелала да изчака резултата от процедурата по член 73 от Правилника, комисията по инвалидност следва да посочи причините, поради които се е отклонила от съдържащите се в медицинските доклади преценки, позволили признаването на заболяването като професионално на основание член 73 от Правилника, като изложи тези причини по ясен и разбираем начин било в заключенията, които представя на органа по назначаването, било в обобщаващия медицински доклад, който евентуално изготвя впоследствие.
В това отношение в случай, когато наличието на професионален конфликт между заинтересованото лице и ръководителите му, както и враждебната спрямо първия работна среда са установени не само в медицински доклади, но и в други отнасящи се до същото лице официални документи — макар по принцип да е трудно да се представят писмени доказателства за наличието на малтретиране от страна на преки ръководители — комисията по инвалидност следва ясно и точно да мотивира решението си да не вземе под внимание тези доказателства.
(вж. точки 85, 86 и 96)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 15 декември 1999 г., Latino/Комисия, T‑300/97, точки 77 и 78
Съд на публичната служба — 14 септември 2010 г., AE/Комисия, F‑79/09, точки 66, 67 и 72; 11 май 2011 г., J/Комисия, F‑53/09, точки 56—61 и 92 и цитираната съдебна практика
6. Независимо че от правна гледна точка процедурата, открита на основание член 73 от Правилника и имаща за предмет определянето на професионалния характер на заболяването на жалбоподателя, е различна от процедурата, открита на основание член 78 от Правилника за определянето на професионалния характер на инвалидността му, така или иначе фактическата обстановка по двете процедури е една и съща или при всички положения обстоятелствата, които се отнасят до характера на заболяването, непременно се отнасят и до евентуалната му инвалидност.
(вж. точка 109)
7. В рамките на пълномощията си комисията по инвалидност следва да даде медицинска, а не правна преценка по въпроса дали инвалидността е следствие от професионално заболяване. Поради това тя следва да провери дали от медицинска гледна точка инвалидността на жалбоподателя е следствие от професионално заболяване, породено от неговите условия на труд.
(вж. точка 119)
Позоваване на:
Съд — 21 януари 1987 г., Rienzi/Комисия, 76/84, точки 9 и 12