Language of document :

Жалба, подадена на 8 февруари 2019 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 29 ноември 2018 г. по дело T-811/16, Di Bernardo/Комисия

(Дело C-114/19 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: B. Mongin, G. Gattinara)

Друга страна в производството: Danilo Di Bernardo

Искания на жалбоподателя

да отмени решение на Общия съд от 29 ноември 2018 г. (седми състав), Di Bernardo/Комисия, T-811/16;

да върне делото на Общия съд;

да не се произнася по съдебните разноски, направени в производство пред първа инстанция и в производството по обжалване.

Основания и основни доводи

Първото основание, което се отнася до точки 41—53, последно изречение от обжалваното решение, е изведено от грешка при прилагане на правото при определянето на обхвата на задължението за мотивиране на конкурсната комисия в решение за невписване на кандидата в списъка с резерви. На първо място, Комисията изтъква, че Общият съд се е отклонил от постоянната практика на Съда, която разграничава решенията относно разглеждането на кандидатурите, като тези относно дипломите и трудовия опит на кандидата, от решенията относно преценката на заслугите на кандидатите след участие в изпитите. В първия случай конкурсната комисия трябва да посочи конкретно с какво кандидатурата не отговаря на изискваната в обявлението за конкурс професионална квалификация. В първоначалното си решение, както и в отговора си по молбата за преразглеждане конкурсната комисия обаче се е съобразила в случая с изискванията на съдебната практика, и именно в разрез със същата Общият съд е разширил своя контрол до приетите от конкурсната комисия критерии за подбор и е наложил на тази комисия да се произнесе върху всички постъпили кандидатури. Обстоятелството, че конкурсната комисия е мотивирала своето решение в отговор на молбата за преразглеждане не е от естество да разшири това задължение за мотивиране. На второ място, Общият съд е смесил изискването за мотивиране, независимо от неговото значение, с основателността на мотивите, която спада към преценката на законността на съществото на взетото решение.

Второто основание, което се отнася точки 37—38 и точки 53—56 от обжалваното решение, е изведено от грешка при прилагане на правото, състояща се в неспазване на задължението на съда да констатира служебно изпълнението на задължението за мотивиране. Общият съд се е отклонил от постоянната съдебна практика, съгласно която при непълнота на мотивите в хода на производството винаги могат да се направят допълнителни уточнения, които правят безсмислено основанието за отмяна, изведено от нарушение на задължението за мотивиране. Всъщност, като изключва възможността за допълване на мотивите в случай на „почти пълна“ липса на мотиви, и като приравнява „почти пълната“ липса на мотиви на пълна липса на мотиви, Общият съд е направил невъзможно допълването на мотивите в хода на производството. Подобно приравняване не намира основание в практиката на Съда. Ограничавайки възможностите за съобразяване с изискванията в хода на производството, Общият съд е ограничил правомощията на съдията, който при обстоятелствата на настоящото дело е можел да попречи на отмяната на обжалваното решение поради нарушение на задължението за мотивиране.

____________