РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
23 февруари 2010 година
Дело F-7/09
Marie-Hélène Faria
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Период на атестиране 2006/2007 — Искане за отмяна на атестационния доклад — Явна грешка в преценката — Поправяне на неимуществени вреди“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 AE, с която г‑жа Faria иска по същество, от една страна, отмяната на атестационния ѝ доклад за периода от 1 октомври 2006 г. до 30 септември 2007 г., и от друга страна, осъждането на СХВП да заплати обезщетение в размер на 100 000 EUR за неимуществените вреди, които г‑жа Faria твърди, че е претърпяла
Решение: Отменя атестационния доклад на жалбоподателката, изготвен от СХВП за периода от 1 октомври 2006 г. до 30 септември 2007 г. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. СХВП понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и три четвърти от разноските на жалбоподателката. Жалбоподателката понася една четвърт от направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Явна грешка в преценката
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Работно време, посветено на две различни функции
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Оценка на ефикасността на длъжностно лице
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Предмет на общите оценки
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Явна грешка в преценката
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Жалба — Искане за обезщетение — Отмяна на обжалвания незаконосъобразен акт — Адекватно обезщетяване на неимуществената вреда
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Съдът на публичната служба не може да замени със своята преценка тази на лицата, натоварени с оценяване на работата на атестираното лице, тъй като институциите на Съюза разполагат с широка свобода на преценка при оценяване на работата на своите длъжностни лица. Така, освен в случаите на фактическа грешка, явна грешка в преценката или злоупотреба с власт, Съдът на публичната служба не може да проверява основателността на съдържащата се в атестационен доклад оценка на администрацията относно професионалните способности на длъжностно лице, когато тази оценка включва сложни ценностни преценки, които по самото си естество не подлежат на обективна проверка.
(вж. точка 44)
Позоваване на:
Съд — 1 юни 1983 г., Seton/Комисия, 36/81, 37/81 и 218/81, Recueil, стр. 1789, точка 23
Първоинстанционен съд — 24 януари 1991 г., Latham/Комисия, T‑63/89, Recueil, стр. II‑19, точка 19; 26 октомври 1994 г., Marcato/Комисия, T‑18/93, Recueil FP, стр. I‑A‑215 и II‑681, точка 45; 20 май 2003 г., Pflugradt/ЕЦБ, T‑179/02, Recueil FP, стр. I‑A‑149 и II‑733, точка 46; 25 октомври 2005 г., Cwik/Комисия, T‑96/04, Recueil FP, стр. I‑A‑343 и II‑1523, точка 41; 13 юли 2006 г., Andrieu/Комисия, T‑285/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑161 и II‑A‑2‑775, точка 99
2. С оглед на установяването на явна грешка в преценката при изготвянето на атестационния му доклад длъжностно лице на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) може да се позове на сравнение на различните редакции на посочения доклад, ако те са приключени, тоест приподписани от оценяващия и от заверяващия, и ако са част от самата процедура по изготвянето на атестационния доклад, предвидена в приетите от Службата общи разпоредби за изпълнение на член 43 от Правилника, които се прилагат в случай на несъгласие на заинтересованото лице със съдържанието на различните редакции на атестационния доклад.
(вж. точка 45)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 6 март 2008 г., Skareby/Комисия, F‑46/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑69 и II‑A‑1‑337, точка 95 и цитираната съдебна практика
3. Атестационният доклад е засегнат от фактическа неточност, ако в него се посочва, че от общия референтен период длъжностно лице е посветило половината от работното си време на една длъжност, а другата половина — на друга, и въз основа на това се оценява работата на заинтересованото лице, въпреки че при събирането на различните проценти от работното време по всяка длъжност се оказва, че посоченото длъжностно лице е посветило малко по-малко от две трети от своето време на първата длъжност и малко повече от една трета — на втората.
(вж. точки 48 и 49)
4. Поради влиянието си върху ефикасността и поведението в службата на длъжностните лица, когато натовареността е изключително голяма, тя представлява един от факторите, които институциите не могат да пренебрегнат в оценката на работата на своя персонал.
Макар че при упражняването на признатата им свобода на преценка атестиращите могат да определят начина, по който да вземат предвид изключително голямата натовареност, и да решат евентуално да не смекчават своите критерии за оценка, те все пак не могат напълно да пренебрегнат тази натовареност, тъй като съдържащите се в атестационния доклад оценки трябва да показват, макар и съвсем накратко, че изготвящите доклада са я взели предвид.
Сред различните ограничения и трудности, които атестиращите трябва да вземат предвид при оценката на равнището на ефикасност на длъжностно лице или поведението му в службата, са свързаните с липсата на персонал и произтичащата от това прекомерна натовареност на съответните длъжностни лица.
За дадено длъжностно лице кумулирането на две функции представлява по дефиниция явна прекомерна натовареност, която трябва да бъде отбелязана в атестационния доклад.
(вж. точки 52 и 53)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 31 януари 2007 г., Aldershoff/Комисия, T‑236/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑13 и II‑A‑2‑75, точка 85
5. Общата оценка трябва да отразява аналитичните оценки в рамките на същия атестационен доклад.
Да се приеме, че значителните подобрения в аналитичните оценки могат да не доведат до промяна на общите оценки, а именно тези, които специално се вземат предвид в процедурата за повишение, би било в противоречие с изискването за съгласуваност между тези два вида оценки.
(вж. точки 55 и 57)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 7 март 2007 г., Sequeira Wandschneider/Комисия, T‑110/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑73 и II‑A‑2‑533, точка 110 и цитираната съдебна практика
6. Атестационният доклад е засегнат от явна грешка в преценката, ако съдържа фактическа неточност относно работното време, посветено от съответното длъжностно лице на всяка от функциите, оценени в посочения доклад, ако не посочва натовареността на длъжностното лице и ако е непоследователен спрямо първите редакции на този доклад.
(вж. точка 58)
7. Отмяната на акт на администрацията, който е обжалван от длъжностно лице, може сама по себе си да представлява подходящо и по принцип достатъчно средство за поправяне на всички неимуществени вреди, които длъжностното лице или служителят може да претърпи, освен когато незаконосъобразният акт на администрацията съдържа оскърбителна оценка на способностите или на поведението на длъжностното лице.
(вж. точка 64)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 декември 2000 г., Dejaiffe/СХВП, T‑223/99, Recueil FP, стр. I‑A‑277 и II‑1267, точка 91 и цитираната съдебна практика