РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

10 април 2019 година(*)

„Обща външна политика и политика на сигурност — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу лица, групи и образувания — Замразяване на средства — Възможност орган на трета държава да бъде квалифициран като компетентен орган по смисъла на Обща позиция 2001/931/ОВППС — Фактическо основание на решенията за замразяване на средствата — Задължение за мотивиране — Удостоверяване на актовете на Съвета“

По дело T‑643/16

Al-Gama’a al — Islamiyya Egypt, за която се явява L. Glock, адвокат,

жалбоподател,

срещу

Съвет на Европейския съюз, за който се явяват първоначално G. Étienne и H. Marcos Fraile, впоследствие H. Marcos Fraile, B. Driessen и V. Piessevaux и накрая H. Marcos Fraile, B. Driessen и A. Sikora-Kalėda, в качеството на представители,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, за която се явяват първоначално J. Norris-Usher, L. Havas, R. Tricot и L. Baumgart, а впоследствие R. Tricot, C. Zadra и A. Tizzano, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна, първо, на Решение (ОВППС) 2016/1136 на Съвета от 12 юли 2016 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма и за отмяна на Решение (ОВППС) 2015/2430 (ОВ L 188, 2016 г., стр. 21) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1127 на Съвета от 12 юли 2016 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2425 (ОВ L 188, 2016 г., стр. 1), второ, на Решение (ОВППС) 2017/154 на Съвета от 27 януари 2017 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2016/1136 (OB L 23, 2017 г., стр. 21) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/150 на Съвета от 27 януари 2017 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1127 (OB L 23, 2017 г., стр. 3), трето, на Решение (ОВППС) 2017/1426 на Съвета от 4 август 2017 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2017/154 (ОВ L 204, 2017 г., стр. 95) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1420 на Съвета от 4 август 2017 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение 2017/150 (OB L 204, 2017 г., стр. 3), четвърто, на Решение (ОВППС) 2018/475 на Съвета от 21 март 2018 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2017/1426 (OB L 79, 2018 г., стр. 26) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/468 на Съвета от 21 март 2018 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение 2017/1420 (OB L 79, 2018 г., стр. 7), пето, на Решение (ОВППС) 2018/1084 на Съвета от 30 юли 2018 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2018/475 (OB L 194, 2018 г., стр. 144) и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1071 на Съвета от 30 юли 2018 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение 2018/468 (OB L 194, 2018 г., стр. 23), в частта им, отнасяща се до жалбоподателя,

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: I. Pelikánová, председател, P. Nihoul (докладчик) и J. Svenningsen, съдии,

секретар: L. Ramette, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 ноември 2018 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора, и факти, настъпили след подаване на жалбата по настоящото дело

 Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации

1        На 28 септември 2001 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации приема Резолюция 1373 (2001) за установяване на стратегии за борба с тероризма с всички средства, и по-конкретно за борба с неговото финансиране. Параграф 1, буква c) от тази резолюция предвижда по-специално че всички държави замразяват незабавно средствата и другите финансови активи или икономически ресурси на лицата, които извършват или възнамеряват да извършат терористични действия, или подпомагат или участват в такива действия, на образуванията, притежавани или контролирани от такива лица, и на лицата и образуванията, действащи от името или под ръководството на такива лица и образувания.

2        Тази резолюция не съдържа списък с лицата, образуванията или групите, към които следва да се прилагат тези мерки.

 Правото на Европейския съюз

3        Считайки, че за изпълнението на Резолюция 1373 (2001) е необходимо предприемането на действия от страна на Европейския съюз, на 27 декември 2001 г. Съветът на Европейския съюз приема Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма (ОВ L 344, 2001 г., стр. 93; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 179). По-специално член 2 от Обща позиция 2001/931 предвижда замразяване на средствата и на другите финансови активи или икономически източници на лицата, групите и образуванията, участващи в извършването на терористични действия и изброени в списъка, приложен към посочената обща позиция.

4        Същия ден, за да приложи на равнището на Съюза мерките, описани в Обща позиция 2001/931, Съветът приема Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344, 2001 г., стр. 70; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 169), както и Решение 2001/927/ЕО за създаване на списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 (ОВ L 344, 2001 г., стр. 83).

5        На 2 май 2002 г. името на групата „Gama’a al-Islamiyya“ (известна също като „Al-Gama’a al-Islamiyya“) („Ислямска група“ — „IG“) е вписано от Съвета в списъка, приложен към Обща позиция 2002/340/ОВППС за актуализиране на Обща позиция 2001/931 (ОВ L 116, 2002 г., стр. 75), и в списъка, включен в Решение 2002/334/ЕО за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Решение 2001/927 (ОВ L 116, 2002 г., стр. 33).

6        Тези списъци са актуализирани в съответствие с член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 и член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001.

7        На 21 декември 2015 г. Съветът оставя името на жалбоподателя в посочените списъци с Решение (ОВППС) 2015/2430 за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931, и за отмяна на Решение (ОВППС) 2015/1334 (ОВ L 334, 2015 г., стр. 18) и с Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2425 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1325 (ОВ L 334, 2015 г., стр. 1).

8        На 22 декември 2015 г. Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз уведомление до лицата, групите и образуванията, включени в списъка, предвиден в член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 (ОВ C 430, 2015 г., стр. 5). С това уведомление лицата, групите и образуванията са информирани, че техните имена са оставени в списъците за замразяване на средства и че могат да отправят искане до Съвета да получат изложението на мотивите за оставянето им в списъците.

9        На 20 май 2016 г. адвокатът на жалбоподателя иска от Съвета да му изпрати изложението на мотивите за първоначалното вписване на името на клиента му в списъците за замразяване на средства и за последващото му оставяне в тези списъци с Регламент за изпълнение 2015/2425, като същевременно поставя под съмнение факта, че посочените списъци действително визират клиента му.

10      На 26 май 2016 г. Съветът му изпраща единадесет изложения на мотивите, като посочва:

„Приложено Ви изпращаме изложенията на мотивите за включването и оставянето на вашия клиент в списъка, съдържащ се в Регламент [за изпълнение] 2015/2425 […] за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент […] № 2580/2001“.

 Обжалвани актове

 Актове от юли 2016 г.

11      На 12 юли 2016 г. Съветът приема, от една страна, Решение (ОВППС) 2016/1136 за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931, и за отмяна на Решение 2015/2430 (ОВ L 188, 2016 г., стр. 21), и от друга страна, Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1127 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение 2015/2425 (ОВ L 188, 2016 г., стр. 1) (наричани по-нататък заедно „актовете от юли 2016 г.“). Името на жалбоподателя е оставено в приложените към тези актове списъци (наричани по-нататък „спорните списъци от юли 2016 г.“).

12      С писмо от 13 юли 2016 г. Съветът изпраща на адвоката на жалбоподателя изложението на мотивите, обосноваващи запазването на името на последния в спорните списъци от юли 2016 г., като му посочва възможността да поиска преразглеждане на тези списъци в рамките на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931. В това писмо той освен това посочва следното:

„Съветът счете, че в преписката няма нови елементи, които да обосноват промяна на позицията му. Ето защо счита, че мотивите, които ви съобщи предварително в писмото от 26 май 2016 г., все още са валидни“.

13      От изложението на мотивите на актовете от юли 2016 г. следва, че включването на името на жалбоподателя в спорните списъци се основава на четири национални решения.

14      Първото национално решение е разпореждане № 1261 на Secretary of State for the Home Department (министър на вътрешните работи, Обединеното кралство, наричан по-нататък „Home Secretary“) от 29 март 2001 г. за изменение на UK Terrorism Act 2000 (Закон на Обединеното кралство за тероризма, 2000 г.) и за забрана на жалбоподателя, за когото се приема, че е организация, участваща в терористични действия (наричано по-нататък „решението на Home Secretary“).

15      Второто национално решение е на United States Secretary of State (държавен секретар на Съединените щати) от 8 октомври 1997 г., което за целите на Immigration and Nationality Act (Закон на Съединените щати за имиграцията и гражданството) квалифицира жалбоподателя като „чуждестранна терористична организация“ (наричано по-нататък „американското решение от 1997 г.“).

16      Третото национално решение е на държавния секретар на Съединените щати и е взето на 31 октомври 2001 г. на основание на Executive Order № 13224 (Президентски указ № 13224) (наричано по-нататък „американското решение от 2001 г.“).

17      Четвъртото национално решение е от 23 януари 1995 г. и е взето на основание на Executive Order № 12947 (Президентски указ № 12947) (наричано по-нататък „американското решение от 1995 г.“).

18      В основната част на изложението на мотивите на актовете от юли 2016 г. Съветът установява най-напред че тези национални решения представляват решения на компетентни органи по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и че все още са в сила. По-нататък той посочва, че е проверил дали разполага с доказателства, които да са в полза на изваждането на името на жалбоподателя от спорните списъци от юли 2016 г., и че не е намерил такива. Накрая Съветът посочва, че според него причините, обосноваващи включването на името на жалбоподателя в списъците за замразяване на средства, остават валидни, и прави извода, че то трябва да остане в спорните списъци от юли 2016 г.

19      Освен това в изложението на мотивите на актовете от юли 2016 г. се съдържат приложение А относно „решението на компетентния орган на Обединеното кралство“ и приложение Б относно „решенията на компетентните органи на Съединените щати“. Всяко от тези приложения съдържа описание на националните законодателства, по силата на които са били приети решенията на националните органи, представяне на определенията на понятията за тероризъм, съдържащи се в тези законодателства, описание на процедурите за преразглеждане на посочените решения, описание на фактите, на които съответните органи са се основали, и констатацията, че тези факти представляват терористични актове по смисъла на член 1, параграф 3 от Обща позиция 2001/931.

20      В точка 16 от приложение А към изложението на мотивите на актовете от юли 2016 г. Съветът посочва, че през ноември 2013 г. въз основа на наличните доказателства Home Secretary е стигнал до извода, че „групата е замесена по друг начин в тероризма и следователно забраната трябва да остане в сила“.

21      В точка 10 от приложение Б към актовете от юли 2016 г. Съветът посочва, че последното преразглеждане в Съединените щати на определянето на жалбоподателя като чуждестранна терористична организация е от 15 декември 2010 г. и че правителството на Съединените щати е стигнало до заключението, че то трябва да остане в сила. Освен това в точка 18 от приложение Б той препраща към „административните преписки  („administrative records“)  Gama’a al-Islamiyya  на Държавния департамент от 2010 г. и 2003 г.“.

 Актове от януари 2017 г.

22      На 27 януари 2017 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2017/154 за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931, и за отмяна на Решение 2016/1136 (ОВ L 23, 2017 г., стр. 21) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/150 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение 2016/1127 (ОВ L 23, 2017 г., стр. 3) (наричани по-нататък заедно „актовете от януари 2017 г.“). Името на жалбоподателя е оставено в приложените към тези актове списъци (наричани по-нататък „спорните списъци от януари 2017 г.“).

23      С писмо от 30 януари 2017 г. Съветът изпраща на адвоката на жалбоподателя изложението на мотивите, обосноваващи запазването на името на последния в спорните списъци от януари 2017 г., като му посочва възможността да поиска преразглеждане на тези списъци в рамките на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931.

24      Това изложение на мотивите е идентично с това на актовете от юли 2016 г.

25      Жалбоподателят не отговаря на това писмо.

 Актове от август 2017 г.

26      На 4 август 2017 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2017/1426 за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931, и за отмяна на Решение 2017/154 (ОВ L 204, 2017 г., стр. 95) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1420 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение 2017/150 (ОВ L 204, 2017 г., стр. 3) (наричани по-нататък заедно „актовете от август 2017 г.“). Името на жалбоподателя е оставено в приложените към тези актове списъци (наричани по-нататък „спорните списъци от август 2017 г.“).

27      С писмо от 7 август 2017 г. Съветът изпраща на адвоката на жалбоподателя изложението на мотивите, обосноваващи запазването на името на последния в спорните списъци от август 2017 г., като му посочва възможността да поиска преразглеждане на тези списъци в рамките на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931.

28      Това изложение на мотивите е идентично с това на актовете от юли 2016 г. и от януари 2017 г.

29      Жалбоподателят не отговаря на това писмо.

 Актове от март 2018 г.

30      На 21 март 2018 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2018/475 за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931, и за отмяна на Решение 2017/1426 (ОВ L 79, 2018 г., стр. 26) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/468 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение 2017/1420 (ОВ L 79, 2018 г., стр. 7) (наричани по-нататък заедно „актовете от март 2018 г.“). Името на жалбоподателя е оставено в приложените към тези актове списъци (наричани по-нататък „спорните списъци от март 2018 г.“).

31      С писмо от 22 март 2018 г. Съветът изпраща на адвоката на жалбоподателя изложението на мотивите, обосноваващи запазването на името на последния в спорните списъци от март 2018 г., като му посочва възможността да поиска преразглеждане на тези списъци в рамките на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931.

32      Това изложение на мотивите е идентично с това на актовете от юли 2016 г., както и на актовете от януари и август 2017 г.

33      Жалбоподателят не отговаря на това писмо.

 Актове от юли 2018 г.

34      На 30 юли 2018 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2018/1084 за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931, и за отмяна на Решение 2018/475 (ОВ L 194, 2018 г., стр. 144) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1071 за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение 2018/468 (ОВ L 194, 2018 г., стр. 23) (наричани по-нататък заедно „актовете от юли 2018 г.“). Името на жалбоподателя е оставено в приложените към тези актове списъци (наричани по-нататък „спорните списъци от юли 2018 г.“).

35      С писмо от 31 юли 2018 г. Съветът изпраща на адвоката на жалбоподателя изложението на мотивите, обосноваващи запазването на името на последния в спорните списъци от юли 2018 г., като му посочва възможността да поиска преразглеждане на тези списъци в рамките на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931.

36      Това изложение на мотивите е идентично с това на актовете от юли 2016 г., на актовете от януари и август 2017 г., както и на актовете от март 2018 г., с изключение на няколко формални разлики и едно препращане в точка 16 от приложение Б към „правото на ефективна съдебна защита“, а не както до този момент към „правото на съдебна защита“.

37      Жалбоподателят не отговаря на това писмо.

 Производство и искания на страните

38      С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 11 септември 2016 г., жалбоподателят иска отмяна на актовете от юли 2016 г. в частите им, отнасящи се до него.

39      На 18 октомври 2016 г. делото е разпределено на пети състав на Общия съд.

40      На 2 декември 2016 г. председателят на пети състав на Общия съд решава в съответствие с член 69, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд да спре производството по делото до произнасянето на решенията на Съда, с които се слага край на производствата по дела C‑599/14 P, Съвет/LTTE, и C‑79/15 P, Съвет/Hamas.

41      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 21 декември 2016 г., Европейската комисия е поискала да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Съвета.

42      С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 27 март 2017 г., на основание член 86 от Процедурния правилник жалбоподателят изменя жалбата си, за да се съобрази с актовете от януари 2017 г. в частите им, отнасящи се до него.

43      С писмо от 16 август 2017 г. страните са поканени да представят становищата си относно последиците, които следва да се изведат от решенията от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE (C‑599/14 P, EU:C:2017:583), и от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas (C‑79/15 P, EU:C:2017:584) за настоящото дело.

44      На 3 септември 2017 г. жалбоподателят отговаря на това искане.

45      На 18 септември 2017 г. Съветът представя писмена защита, която освен отговора на изявлението за изменение на жалбата от 27 март 2017 г. съдържа и посочените в точка 43 по-горе становища.

46      С решение от 26 септември 2017 г. председателят на пети състав на Общия съд допуска встъпването на Комисията.

47      С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 3 октомври 2017 г., на основание член 86 от Процедурния правилник жалбоподателят изменя жалбата си, за да се съобрази с актовете от август 2017 г.

48      На 12 октомври 2017 г. по покана на Общия съд Съветът отговаря на изявлението за изменение на жалбата от 3 октомври 2017 г.

49      На 8 ноември 2017 г. жалбоподателят представя писмена реплика.

50      На 9 ноември 2017 г. Комисията представя писменото си становище при встъпване.

51      На 28 ноември 2017 г. по покана на Общия съд Съветът представя становището си по писменото становище при встъпване на Комисията.

52      На 15 януари 2018 г. Съветът подава писмена дуплика.

53      На 13 април 2018 г. в съответствие с член 27, параграф 2 от Процедурния правилник, поради свързаност на делата, председателят на Общия съд преразпределя делото на друг съдия докладчик, включен в първи състав.

54      С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 13 май 2018 г., на основание член 86 от Процедурния правилник жалбоподателят изменя жалбата си, за да се съобрази с актовете от март 2018 г.

55      С актове от 4 и 19 юни 2018 г. по покана на Общия съд Съветът и Комисията отговарят на изявлението за изменение на жалбата от 13 май 2018 г.

56      С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 14 септември 2018 г., на основание член 86 от Процедурния правилник жалбоподателят изменя жалбата си, за да се съобрази с актовете от юли 2018 г.

57      С актове от 27 септември и 17 октомври 2018 г. по покана на Общия съд Съветът и Комисията отговарят на изявлението за изменение на жалбата от 14 септември 2018 г.

58      По предложение на съдията докладчик първи състав на Общия съд решава да започне устната фаза на производството.

59      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 6 ноември 2018 г.

60      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени актовете от юли 2016 г., от януари и август 2017 г. и от март и юли 2018 г. в частите им, отнасящи се до него (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“),

–        да осъди Съвета да заплати всички съдебни разноски.

61      Съветът, подпомаган от Комисията, иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

62      Жалбоподателят изтъква осем основания съответно:

–        нарушение на член 1, параграф 5 от Обща позиция 2001/931,

–        нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931,

–        грешки относно истинността на фактите,

–        грешка в преценката, що се отнася до качеството му на „терористична група“,

–        нарушение на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931,

–        нарушение на задължението за мотивиране,

–        нарушение на правото на защита и на правото на съдебна защита,

–        липса на удостоверяване на изложението на мотивите.

63      Общият съд счита за уместно да разгледа първото, второто, третото и шестото основание, доколкото в последното жалбоподателят упреква Съвета, че не е посочил в обжалваните актове сериозни доказателства или улики по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, както и осмото основание.

64      Шестото основание ще бъде разгледано след второто.

 По първото основание: нарушение на член 1, параграф 5 от Обща позиция 2001/931

65      Жалбоподателят счита, че Съветът е нарушил член 1, параграф 5 от Обща позиция 2001/931, защото в наименованието му, съдържащо се в спорните списъци от юли 2016 г., януари и август 2017 г. и март и юли 2018 г. (наричани по-нататък „спорните списъци“), не е посочил местонахождението му, а именно Египет. В това отношение той отбелязва, че с течение на времето наименованието му в актовете на Съвета се е променяло и че съществуват многобройни групи с наименования, подобни на неговото. Тези наименования се различавали само по няколко букви и във всички случаи означавали „ислямска група“. Той твърди, че поради тази неточност е бил в положение на несигурност по въпроса дали е визиран в спорните списъци.

66      Съветът, поддържан от Комисията, оспорва основанието.

67      Най-напред следва да се отбележи, че предметът на жалбата е ограничен до обжалваните актове, така че основанието може да се разглежда само доколкото се отнася до тях.

68      В това отношение следва да се отбележи, че член 1, параграф 5 от Обща позиция 2001/931 гласи:

„Съветът работи, за да гарантира, че имената на физическите или юридическите лица, групи или образувания, изброени в приложението, са идентифицирани с достатъчно подробности, така че да може да се извърши ефективното разпознаване на конкретни лица, групи или юридически лица, образувания или органи, като по този начин се улесни оневиняването на лицата, притежаващи същите или сходни имена“.

69      В настоящия случай Съветът във всички обжалвани актове е определил жалбоподателя по следния начин: „Gama’a al-Islamiyya“ (известна също като „Al-Gama’a al-Islamiyya“) („Ислямска група“ — „IG“).

70      Както подчертава жалбоподателят, това наименование не съдържа информация за местонахождението на организацията му.

71      Посочването на тази информация обаче не се изисква от цитираната в точка 68 по-горе разпоредба, като изискването е само използваното от Съвета наименование да е достатъчно точно, за да се избегне объркване с организации, носещи същите или сходни имена.

72      В настоящия случай наименованието на жалбоподателя, споменато в обжалваните актове и възпроизведено в точка 69 по-горе, е достатъчно специфично, тъй като поне частично се различава от имената на групите и образуванията, които според него биха могли да се объркат с неговото, а именно „Al-Jamâ’h al-Islâmiyah“, „Jemaah Islamiyah“, „Al-Jama’ah Al-Islamiyah“, „Jamaat al-Islamiya“ и „Jamaa Islamiya“.

73      Дори да се предположи, че съществува опасност от объркване, както отбелязва Съветът, тази опасност не би могла да бъде вредоносна за жалбоподателя, тъй като той е могъл да се запознае с обжалваните актове, съзнавайки, че те го засягат, както е видно от писмата на Съвета от 13 юли 2016 г., 30 януари и 7 август 2017 г. и 22 март и 31 юли 2018 г. (вж. т. 12, 23, 27, 31 и 35 по-горе) и от процесуалните актове, с които иска тяхната отмяна.

74      При тези условия първото основание следва да се отхвърли по същество.

 По второто основание: нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931

75      Жалбоподателят упреква Съвета, че е нарушил член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, като е квалифицирал решението на Home Secretary и американските решения от 1995 г., 1997 г. и 2001 г. (наричани по-нататък заедно „американските решения“) като решения на компетентни органи по смисъла на тази разпоредба.

76      Оставянето на лице или образувание в списъка за замразяване на средства е по същество продължение на първоначалното вписване и при това положение предполага, че продължава да е налице рискът от участие на съответното лице или образувание в терористична дейност, който първоначално е констатиран от Съвета въз основа на националното решение, послужило като основание за първоначалното включване (решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 61 и от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 39).

77      Следователно това основание е относимо.

78      Критиките във връзка с решенията на органите на Съединените щати следва да бъдат разгледани преди тези, които са общи за органите на Съединените щати и органите на Обединеното кралство.

 По критиките във връзка с решенията на органите на Съединените щати

79      Жалбоподателят счита главно че Съветът не може да основе обжалваните актове на решенията на американските органи, защото Съединените щати са трета държава, и че по принцип органите на трети държави не са „компетентни органи“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

80      По този въпрос жалбоподателят изтъква, че въведената с член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 система се гради върху доверието у националните органи, в основата на което е принципът на лоялно сътрудничество между Съвета и държавите членки на Съюза, и се опира на споделянето на общи ценности, записани в Договорите, както и на подчиняването на споделени норми, сред които Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., и Хартата на основните права на Европейския съюз. Органите на трети държави не можели да се ползват от това доверие.

81      В това отношение следва да се отбележи, че според Съда използваното в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 понятие „компетентен орган“ не се ограничава до органите на държавите членки, но по принцип може да обхване и органите на трети държави (решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 22).

82      Възприетото от Съда тълкуване е оправдано, от една страна, с оглед на текста на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, който не ограничава понятието „компетентни органи“ до органите на държавите членки, и от друга страна, с оглед на целта на тази обща позиция, която е приета в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, която от своя страна има за цел засилване на борбата с тероризма на световно равнище чрез системно и тясно сътрудничество на всички държави (решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 23).

83      При условията на евентуалност, в случай че се приеме, че орган на трета държава може да бъде компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, жалбоподателят твърди, че валидността на актовете, приети от Съвета, зависи и от проверките, които трябва да бъдат извършени от него, за да се увери по-специално в съвместимостта на американското законодателство с принципа на зачитане на правото на защита и с правото на ефективна съдебна защита.

84      В настоящия случай обаче в мотивите на обжалваните актове Съветът се ограничил по същество да опише процедурите за преразглеждане и да отбележи, че съществуват възможности за обжалване, без да провери дали правото на защита и правото на ефективна съдебна защита са гарантирани.

85      В това отношение следва да се констатира, че според Съда, когато Съветът се основава на решение на трета държава, той трябва предварително да провери дали това решение е взето при спазване на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита (вж. в този смисъл решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 31).

86      В изложенията на мотивите на собствените си актове Съветът трябва да посочи улики, позволяващи да се приеме, че е направил тази проверка (вж. в този смисъл решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 31).

87      За тази цел Съветът трябва да посочи в тези изложения на мотивите причините, поради които счита, че решението на третата държава, на което се основава, е взето при спазване на принципа на правото на защита и на правото на ефективна съдебна защита (решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 33).

88      Съгласно съдебната практика бележките, които трябва да се съдържат в изложението на мотивите относно тази преценка, могат евентуално да бъдат кратки (вж. в този смисъл решение от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 33).

89      Именно в светлината на припомнената в точки 85—88 по-горе съдебна практика следва да се разгледат повдигнатите от жалбоподателя доводи, що се отнася, от една страна, до правото на ефективна съдебна защита, и от друга страна, до принципа на зачитане на правото на защита.

90      Общият съд счита за уместно да започне с втория въпрос.

91      В това отношение жалбоподателят изтъква, че в изложението на мотивите на обжалваните актове Съветът не е предоставил информация относно причините, поради които след проверка е счел, че в Съединените щати спазването на правото на защита е гарантирано в рамките на административните процедури за определянето на организации като терористични.

92      Впрочем американското законодателство не изисквало нотифициране, нито дори мотивиране на решенията, приети от органите в тази област. Според жалбоподателя, макар в член 219 от Закона на Съединените щати за имиграцията и гражданството, на който се основава американското решение от 1997 г., да се съдържа задължение за публикуване на решението за определяне във Федералния регистър, това не се отнася до Президентски указ № 13224, на който се основава американското решение от 2001 г., и не предвиждал никаква мярка от такова естество.

93      В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика принципът на зачитане на правото на защита изисква адресатите на актове, които засягат осезаемо интересите им, да имат възможност да представят надлежно становището си по повод на обстоятелствата, сочени срещу тях и лежащи в основата на спорните решения (вж. в този смисъл решение от 26 септември 2013 г., Texdata Software, C‑418/11, EU:C:2013:588, т. 83 и цитираната съдебна практика).

94      В случая на мерки, насочени към вписването на имената на лица или образувания в списък за замразяване на средства, този принцип предполага мотивите за тези мерки да бъдат съобщени на тези лица или образувания едновременно или непосредствено след приемането на тези мерки (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2011 г., Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C‑27/09 P, EU:C:2011:853, т. 61).

95      В точка 16 от приложение Б към изложението на мотивите на обжалваните актове Съветът твърди следното:

„Що се отнася до процедурите за преразглеждане и описанието, което е направено на наличните средства за правна защита, Съветът счита, че законодателството на Съединените щати гарантира закрилата на правото на защита […]“.

96      По-нататък, информацията, предоставена от Съвета в изложението на мотивите за обжалваните актове, се различава в зависимост от разгледаните американски решения.

97      От една страна, за президентските укази № 12947 и № 13224, които са в основата на американските решения от 1995 г. и от 2001 г., в даденото от Съвета общо описание не се посочва никакво задължение за органите на Съединените щати да съобщят на засегнатите лица мотивите, нито дори да публикуват тези решения.

98      От това следва, че зачитането на принципа на правото на защита не е било гарантирано за тези две решения и че следователно в приложение на припомнената в точки 85—88 по-горе съдебна практика те не могат да служат за основание на обжалваните актове.

99      От друга страна, що се отнася до американското решение от 1997 г., от точки 10 и 11 от приложение Б към обжалваните актове несъмнено следва, че съгласно Закона на Съединените щати за имиграцията и гражданството посочванията на чуждестранни терористични организации или решенията вследствие на искане за отмяна на тези посочвания се публикуват във Федералния регистър. Въпреки това Съветът не дава никакво указание по въпроса дали в настоящия случай публикуването на американското решение от 1997 г. съдържа каквито и да било мотиви. Освен това от изложението на мотивите на обжалваните актове също не следва, че извън диспозитива на посоченото решение, на жалбоподателя по някакъв начин са били предоставяни каквито и да било мотиви.

100    При тези условия следва да се провери дали посочването, че дадено решение е публикувано в официален вестник на третата държава, е достатъчно, за да се приеме, че в съответствие с цитираната в точки 85—88 по-горе съдебна практика Съветът е изпълнил задължението си да провери дали в третите държави, където са били приети решенията, стоящи в основата на обжалваните актове, правото на защита е било спазено.

101    За тази цел следва да се направи позоваване на делото, по което са постановени решенията от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE (C‑599/14 P, EU:C:2017:583), и от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет (T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885). По това дело Съветът е посочил в изложението на мотивите на един от посочените актове, че решенията на органите на съответната трета държава са били публикувани в официалния вестник на тази държава, без предоставяне на друга информация (решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 145).

102    В решението от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE (C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 36 и 37), Съдът, разглеждайки в тяхната съвкупност всички данни относно решенията на органите на третата държава, посочени в изложението на мотивите на регламента на Съвета, е постановил, че те не са достатъчни, за да се констатира, че тази институция е направила необходимата проверка за спазването в тази трета държава на принципа на правото на защита.

103    Същият извод трябва да се направи, поради еднаквост на мотивите, в настоящото дело по отношение на единственото посочване, направено в изложението на мотивите на обжалваните актове, че американското решение от 1997 г. е било публикувано във Федералния регистър на Съединените щати.

104    Поради тези причини и без дори да е необходимо да се разглежда въпросът за спазването на правото на ефективна съдебна защита, следва да се приеме, че в настоящия случай мотивите относно американските решения са недостатъчни, поради което те не могат да служат за основание на обжалваните актове.

105    Тъй като член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 не изисква актовете на Съвета да се основават на множество решения на компетентни органи, по отношение на вписването на името на жалбоподателя в спорните списъци обжалваните актове са могли все пак да се позоват единствено на решението на Home Secretary, поради което разглеждането на жалбата следва да продължи, като се сведе до обжалваните актове, доколкото те първоначално са основани на последното решение.

 По критиките, общи за решенията на органите на Обединеното кралство и решенията на органите на Съединените щати

106    Жалбоподателят изтъква, че решенията на органите на Съединените щати и на органите на Обединеното кралство, на които се основават обжалваните актове, не представляват „решения на компетентни органи“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 по три причини.

107    Тези причини ще бъдат разгледани по-нататък, доколкото се отнасят до решението на Home Secretary, в съответствие с точка 105 по-горе.

–       По предпочитанието, което следва да се даде на съдебните органи

108    Жалбоподателят твърди, че съгласно член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 Съветът може да се основава на административни решения само ако съдебните органи нямат никаква компетентност в областта на борбата с тероризма. Това обаче не било така в случая, тъй като в Обединеното кралство съдебните органи са компетентни в тази област. Следователно в обжалваните актове Съветът не е можел да вземе предвид решението на Home Secretary.

109    Съветът, поддържан от Комисията, оспорва основателността на тези доводи.

110    В това отношение следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика административният и несъдебен характер на решение не е определящ за прилагането на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, тъй като самият текст на тази разпоредба изрично предвижда, че и несъдебен орган може да бъде квалифициран като компетентен орган по смисъла на тази разпоредба (решения от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 144 и 145 и от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 105).

111    Макар член 1, параграф 4, втора алинея от Обща позиция 2001/931 да съдържа предпочитание за решенията, изхождащи от съдебните органи, той с нищо не изключва възможността да се вземат предвид решения на административни органи, когато, от една страна, националното право действително възлага на тези органи компетентност да приемат ограничителни решения срещу свързани с тероризма групировки, и от друга страна, макар и да са чисто административни, тези органи могат да се считат за „еквивалентни“ на съдебни органи (решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 107).

112    Съгласно съдебната практика административните органи трябва да се считат за еквивалентни на съдебните органи, когато техните решения подлежат на обжалване по съдебен ред (решение от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 145).

113    Следователно обстоятелството, че юрисдикциите на съответната държава притежават компетентност в областта на преследването на тероризма, не означава, че Съветът не може да вземе предвид решенията на националния административен орган, на който е възложено приемането на ограничителни мерки в областта на тероризма (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 108).

114    В настоящия случай от предоставените от Съвета данни следва, че решенията на Home Secretary могат да се обжалват пред Proscribed Organisations Appeal Commission (Апелативна комисия за забранените организации, Обединено кралство), която се произнася, прилагайки принципите, които уреждат съдебния контрол, и че всяка страна може да обжалва решението на апелативната комисия по правен въпрос пред апелативна юрисдикция, ако получи разрешението на тази комисия, или в противен случай — това на апелативната юрисдикция (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2006 г., Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, EU:T:2006:384, т. 2).

115    При тези обстоятелства изглежда, че решенията на Home Secretary могат да бъдат обжалвани по съдебен ред така, че в съответствие с изложената в точки 111 и 112 по-горе съдебна практика този административен орган трябва да се счита за равностоен на съдебен орган и следователно за компетентен орган, както поддържа Съветът, по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, в съответствие със съдебната практика, която нееднократно се е произнасяла в този смисъл (решения от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 144 и от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 120—123).

116    От гореизложените съображения следва, че обжалваните актове не биха могли да бъдат отменени поради това, че в тяхното изложение на мотивите Съветът се е позовал на решение на Home Secretary, който е административен орган.

–       По факта, че решението на Home Secretary представлява списък на терористични организации

117    Жалбоподателят изтъква, че дейността на компетентните органи, засегнати от обжалваните актове, сред които Home Secretary, се състои на практика в съставянето на списъци на терористични организации, за да им се наложи ограничителен режим. Тази дейност по съставяне на списъци не представлявала репресивно правомощие, което може да се приравни на „възбуждането на разследвания или преследване“ или пък на „[осъждане]“, като част от правомощията, които съгласно член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 би трябвало да притежава „компетент[ният] орган“.

118    Съветът, поддържан от Комисията, оспорва основателността на тези доводи.

119    В това отношение следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика Обща позиция 2001/931 не изисква решението на компетентния орган да се вписва в рамките на наказателно производство stricto sensu, при условие че предвид целите, преследвани от Обща позиция 2001/931 в рамките на изпълнението на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, предмет на въпросното национално производство е борбата с тероризма в широк смисъл (решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 113).

120    В този смисъл Съдът е приел, че защитата на засегнатите лица не е поставена под въпрос, ако взетото от националния орган решение не е част от производство, чиято цел е да наложи наказателни санкции, а се вписва в производство, чийто предмет са превантивни мерки (решение от 15 ноември 2012 г., Al-Aqsa/Съвет и Нидерландия/Al-Aqsa, C‑539/10 P и C‑550/10 P, EU:C:2012:711, т. 70).

121    В настоящия случай решението на Home Secretary предвижда мерки за забрана срещу организации, считани за терористични, и следователно се вписва, както изисква съдебната практика, в рамките на национално производство, с което основно се цели налагането спрямо жалбоподателя на превантивни или репресивни по вида си мерки в контекста на борбата с тероризма (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 115).

122    Що се отнася до обстоятелството, че действията на разглеждания орган водят в крайна сметка до изготвянето на списък на лица или образувания, участващи в терористична дейност, следва да се подчертае, че само по себе си то не означава, че този орган не е преценил поотделно всяко от тези лица или образувания, преди да ги включи в тези списъци, нито че тази преценка непременно е произволна или необоснована (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 118).

123    Следователно е от значение не дали действията на съответния орган водят до включване в списък на лица или образувания, участващи в терористична дейност, а дали извършването им е съпроводено от достатъчно гаранции, които да дават възможност на Съвета да се основе на тези действия, за да обоснове собственото си решение за включване в съответния списък (вж. в този смисъл решение от 16 октомври 2014 г., LTTE/Съвет, T‑208/11 и T‑508/11, EU:T:2014:885, т. 118).

124    Поради това жалбоподателят неправилно твърди, че да се допусне, че правомощието за вписване в списък може да бъде характеристика на компетентен орган, по принцип е в разрез с Обща позиция 2001/931.

125    Това твърдение не се опровергава от другите изтъкнати от жалбоподателя доводи.

126    На първо място, жалбоподателят поддържа, че съгласно член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 само списъците, изготвени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, могат да бъдат взети предвид от Съвета.

127    Този довод не може да се приеме, тъй като целта на последното изречение на член 1, параграф 4, първа алинея от Обща позиция 2001/931 е само да предостави на Съвета възможност да включи още лица или организации в списъка, наред с тези, които може да включи на основание на решенията на компетентните национални органи.

128    На второ място, жалбоподателят подчертава, че доколкото възпроизвежда списъците, предложени от компетентните органи, списъкът на Съюза се свежда до списък от списъци, като по този начин попада в приложното поле на националните административни мерки, приети евентуално от органите на трети държави, без засегнатите лица да са информирани за това и без да им е дадена възможност да се защитят ефективно.

129    В това отношение следва да се констатира, че както посочва жалбоподателят, когато идентифицира лицата или образуванията, спрямо които да приложи мерките за замразяване на финансови средства, Съветът се основава на констатациите, направени от компетентните органи.

130    В рамките на Обща позиция 2001/931 е въведена специфична форма на сътрудничество между органите на държавите членки и институциите на Съюза, пораждайки за Съвета задължението да се довери, доколкото е възможно, на преценката на компетентните национални органи (вж. в този смисъл решения от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, EU:T:2008:461, т. 133 и от 4 декември 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑284/08, EU:T:2008:550, т. 53).

131    По принцип не е задължение на Съвета да се произнася по спазването на основните права на заинтересованото лице от органите на държавите членки, тъй като това правомощие принадлежи на компетентните национални юрисдикции (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2007 г., Sison/Съвет, T‑47/03, непубликувано, EU:T:2007:207, т. 168).

132    Само по изключение, когато въз основа на конкретни доказателства жалбоподателят оспорва, че органите на държавите членки са спазили основните права, Общият съд трябва да провери дали те действително са били спазени (вж. по аналогия решение от 25 юли 2018 г., Minister for Justice and Equality (Недостатъци на съдебната система), C‑216/18 PPU, EU:C:2018:586, т. 36).

133    За сметка на това, когато участват органи на трети държави, Съветът е длъжен, както бе посочено в точки 85 и 86 по-горе, да се увери служебно, че тези гаранции са били действително изпълнени, и да мотивира решението си по този въпрос.

–       По липсата на сериозни и достоверни доказателства и улики, на които се основава решението на Home Secretary

134    Жалбоподателят счита, че след като се е основал на административно, а не на съдебно решение, Съветът е трябвало да докаже, че това решение е взето „[въз основа] на сериозни и достоверни доказателства или улики“, както се изисква в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

135    Тъй като тези доводи не се отнасят до квалификацията „решение, взето от компетентни органи“ по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, която е предмет на настоящото основание, те ще бъдат разгледани в рамките на второто и шестото основание, доколкото се отнасят до сериозните и достоверни доказателства или улики по смисъла на тази разпоредба.

136    С оглед на всички гореизложени съображения и при условие че бъдат разгледани посочените в тока 134 по-горе доводи, второто основание следва да бъде отхвърлено по същество.

 По второто и шестото основание, доколкото се отнасят до сериозните и достоверни доказателства или улики по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931

137    Във второто и шестото основание жалбоподателят поддържа, че в изложенията на мотивите за обжалваните актове Съветът е трябвало да посочи „сериозни[те] и достоверни доказателства и улики“, на които се основават решенията на компетентните органи. В мотивите несъмнено се съдържали факти. Но те били формулирани по неясен и абстрактен начин.

138    Както следва от точка 134 по-горе, във второто основание жалбоподателят изтъква освен това, че Съветът не предоставя никакво доказателство за посочените в обжалваните актове факти.

139    Предвид изложеното в точка 105 по-горе, това основание трябва да се разгледа единствено в частта му, която се отнася до решението на Home Secretary.

140    В това отношение следва да се посочи, че съгласно член 1, параграф 4, първа алинея от Обща позиция 2001/931 списъците за замразяване на средства се изготвят въз основа на прецизна информация или документи от съответното дело, от които е видно, че въз основа на „сериозни и убедителни доказателства или улики“ е взето решение от компетентен орган по отношение на засегнатите лица или образувания, независимо дали става въпрос за започване на разследване или наказателно преследване на терористично действие, за опит да се извърши, да се участва във или да се подпомогне такова действие, или става въпрос за осъждане за такива деяния.

141    От общата структура на тази разпоредба следва, че изискването за Съвета да провери, преди да впише името на лица или образувания в списъците за замразяване на средства въз основа на решенията на компетентните органи, че тези решения са били взети въз основа на „сериозни и убедителни доказателства или улики“, важи единствено за решенията, които се отнасят до започване на разследване или наказателно преследване, но не и за решенията, които се отнасят до осъжданията.

142    Така направеното разграничение между двата вида решения произтича от прилагането на принципа на лоялно сътрудничество между институциите и държавите членки, в рамките на който се вписва приемането на ограничителни мерки в областта на борбата с тероризма и по силата на който Съветът трябва да основе вписването на лица или терористични образувания в списъците за замразяване на средства на решенията, приети от националните органи, без да е длъжен или дори без да може да ги постави под въпрос.

143    Така определен, принципът на лоялно сътрудничество се прилага към националните решения, съдържащи осъждане, което има за последица, че Съветът не трябва да проверява, преди да впише името на лица или образувания в списъците за замразяване на средства, дали тези решения са основани на сериозни и убедителни доказателства или улики и че по този въпрос той трябва да се довери на преценката, направена от националния орган.

144    Що се отнася до националните решения за започване на разследване или наказателно преследване, по естеството си те се намират в началото или в хода на производство, което все още не е завършено. За да се гарантира ефективният характер на тази борба е счетено за целесъобразно при приемането на ограничителни мерки Съветът да може да се основе на подобни решения, макар те да имат само подготвителен характер, като същевременно е предвидено, че за да се гарантира защитата на лицата, срещу които са насочени тези производства, това използване на решенията зависи от проверката от страна на Съвета дали те се основават на сериозни и убедителни доказателства или улики.

145    В настоящия случай решението на Home Secretary е окончателно, в смисъл че не трябва да бъде последвано от разследване. Освен това то има за предмет да забрани жалбоподателя в Обединеното кралство с наказателноправни последици за лицата, които поддържат отблизо или отдалеч връзка с него.

146    При тези условия решението на Home Secretary не представлява решение за започване на разследване или наказателно преследване, а трябва да се приравни на решение за осъждане, така че в приложение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 Съветът не трябва да посочва в изложението на мотивите за обжалваните актове сериозните доказателства или улики, които са били в основата на решението на този орган.

147    В това отношение фактът, че Home Secretary е административен орган, е без значение, тъй като, както е видно от точки 114 и 115 по-горе, неговите решения могат да бъдат обжалвани по съдебен ред и следователно той трябва да се счита за равностоен на съдебен орган.

148    Ето защо Съветът не може да бъде упрекнат, че не е посочил в изложението на мотивите на обжалваните актове „сериозни[те] и достоверни доказателства и улики“, на които се основава решението на Home Secretary.

149    Тъй като тези факти не трябва да се посочват, те още по-малко трябва да се доказват.

150    Следователно второто и шестото основание, доколкото се отнасят до сериозните и достоверни доказателства и улики по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, трябва да бъдат отхвърлени.

 По третото основание: грешки относно истинността на фактите

151    Жалбоподателят критикува фактите, посочени от Съвета в изложенията на мотивите на обжалваните актове, с мотива, че са формулирани прекалено неясно, не са установени и са твърде неактуални, за да обосноват оставянето на името му в спорните списъци.

152    Третото основание следва да се разгледа единствено в частта му, която се отнася до фактите, на които Съветът се основава, за да остави името на жалбоподателя в спорните списъци. Всъщност, както следва от разглеждането на гореизложеното основание, фактите, на които се основава решението на Home Secretary, не трябва да бъдат посочвани в обжалваните актове.

153    Що се отнася до оставянето на името на жалбоподателя в спорните списъци, в точка 7 от изложението на мотивите на обжалваните актове Съветът отбелязва, че в настоящия случай решенията на компетентните органи, на които се основава първоначалното вписване, все още са в сила.

154    От съдебната практика следва, че когато е изтекъл значителен период от време между националното решение, обосновало първоначалното вписване, и приемането на актовете за оставяне в списъка, за да направи извод, че продължава да е налице риск от участие на съответното лице или образувание в терористична дейност, Съветът не може да се ограничи до констатацията, че посоченото решение все още е в сила, а трябва да направи актуализирана преценка на положението и да отчете по-нови факти, които сочат, че този риск продължава да е налице (вж. в този смисъл решения от 26 юли 2017 г., Conseil/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 54 и 55 и от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 32 и 33).

155    От цитираната в точка 154 по-горе съдебна практика следва, че по-новите факти, на които се основава оставянето на името на лице или образувание в списъците за замразяване на средства, могат да са от източници, различни от национални решения, взети от компетентни органи (вж. в този смисъл решения от 26 юли 2017 г., Conseil/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 72 и от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 50).

156    В настоящия случай първоначалното решение на Home Secretary е от 2001 г., докато обжалваните актове са приети между юли 2016 г. и юли 2018 г.

157    Като се има предвид продължителността на периода между първоначалното решение на Home Secretary и обжалваните актове, който е между петнадесет и седемнадесет години, съгласно припомнената в точка 154 по-горе съдебна практика не е било достатъчно Съветът само да констатира, че решението на Home Secretary все още е било в сила, без да посочи по-нови факти, които доказват, че рискът от участие на жалбоподателя в терористична дейност продължава да е налице.

158    Що се отнася до тези факти, на първо място, в точка 16 от приложение А към изложението на мотивите на обжалваните актове, във връзка с процедурата за преразглеждане, извършена през 2013 г. в Обединеното кралство, Съветът посочва:

„През ноември 2013 г. въз основа на наличните доказателства Home Secretary стига до извода, че групата е замесена по друг начин в тероризма, тъй като притежава оръжия и остава решена да използва насилие за постигане на целта си за ислямска държава […]“.

159    Според жалбоподателя това обстоятелство е твърде неопределено, за да обоснове оставянето на името му в спорните списъци.

160    В това отношение следва да се отбележи, че за последващите решения за замразяване на средства Съдът е приел, че съдът на Съюза е длъжен да провери по-конкретно, от една страна, спазването на задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС, и от друга страна, дали тези мотиви са подкрепени с факти (решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 70 и от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 48).

161    Що се отнася до задължението за мотивиране, следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетите мерки, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 50 и цитираната съдебна практика).

162    Мотивите не трябва да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (решения от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 53 и от 14 октомври 2009 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, EU:T:2009:401, т. 82).

163    По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (решения от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 54 и от 14 октомври 2009 г., Bank Melli Iran/Съвет, T‑390/08, EU:T:2009:401, т. 82).

164    В настоящия случай се налага изводът, че когато посочва в точка 16 от приложение А към изложението на мотивите на обжалваните актове, че „[жалбоподателят] притежава оръжия и остава [решен] да използва насилие за постигане на целта си за ислямска държава“, Съветът не изпълнява определеното по-горе задължение за мотивиране.

165    Всъщност, от една страна, в това изявление Съветът само споменава най-общо притежаването на оръжия, без да предостави подробности за времето и мястото. От друга страна, той приписва на жалбоподателя намерение, което не е подкрепено от нито един определен или дори определим факт.

166    При тези условия, по отношение на този факт жалбоподателят е в невъзможност дори с помощта на контекста да определи в какво е обвинен, докато Общият съд е поставен в положение, в което по същата причина му е невъзможно да упражни контрола, изискван от Съда.

167    Следователно мотивите във връзка с този факт не отговарят на условията, наложени от припомнената в точки 160—163 по-горе съдебна практика.

168    На второ място, в точка 18 от приложение Б към изложението на мотивите на обжалваните актове Съветът изброява фактите от „административните преписки („administrative records“) Gama’a al-Islamiyya на Държавния департамент от 2010 г. и 2003 г.“, като в точка 10 от същото приложение посочва, че най-скорошното разглеждане на определянето на жалбоподателя като чуждестранна терористична организация е приключило на 15 декември 2010 г.

169    Тези факти са следните:

–        „[жалбоподателят] поема отговорността за опита за убийство през юни 1995 г. на президента на Египет Хосни Мубарак“,

–        „през 1997 г. [жалбоподателят] извършва нападение над туристи в Луксор (Египет), което взема 58 жертви“,

–        „в бюлетин от 2006 г. [Federal Bureau of Investigation (ФБР, Федерално бюро за разследване, Съединени американски щати)] предупреждава властите, че Рахман, един от водачите на [жалбоподателя], е призовал за провеждането на атентати като отмъщение, в случай че почине в затвора. Бюлетинът цитира последната воля и завещанието на Рахман, излъчени по време на пресконференция на Ал Кайда през 1998 г.“.

170    Съгласно посочената в точки 154 и 155 по-горе съдебна практика такива факти могат да обосноват оставянето на името на жалбоподателя в списъка за замразяване на средства, а използваният за получаването им източник е без значение, като същественото за Съвета е да разполага с достатъчно актуални доказателства, за да подкрепи позицията си.

171    От тези факти първите два предхождат решението на Home Secretary, на което се основава първоначалното вписване на жалбоподателя. Следователно те не могат да бъдат взети предвид, за да се обоснове запазването на това вписване.

172    Колкото до третия факт, жалбоподателят изтъква, че той е споменат твърде приблизително, и по-специално че лицето на име Рахман не е ясно идентифицирано. Той добавя, че изявленията на това лице нямат връзка с неговата организация и че този факт, както и останалите факти, споменати в обжалваните актове, е твърде стар.

173    В това отношение следва да се припомни, че степента на мотивиране, изисквана от Съвета, трябва да бъде преценена с оглед на контекста, в който е издаден обжалвания акт, и на познаването на този контекст от жалбоподателя. В този случай е общоизвестно, че Омар Абдел Рахман е бил ръководител на организацията на жалбоподателя, че през 1993 г. е бил осъден на лишаване от свобода в Съединените щати заради атентати, извършени на американска територия, и че е починал в затвора през 2017 г.

174    Като се има предвид този познат контекст, следва да се приеме, че този факт е описан достатъчно точно, за да се изпълни задължението за мотивиране.

175    По-специално лицето на име Рахман лесно може да бъде идентифицирано и предвид положението му не е неоправдано изявленията му да се вменят на жалбоподателя.

176    Посоченият факт въпреки това не е достатъчен сам по себе си да обоснове оставянето на името на жалбоподателя в спорните списъци.

177    Всъщност пресконференцията, по време на която била излъчена последната воля на Рахман, се е състояла през 1998 г. и следователно предхожда решението на Home Secretary, което е прието през 2001 г. Колкото до бюлетина на ФБР, той е разпространен през 2006 г., т.е. десет години преди приемането на обжалваните актове.

178    Предходният анализ се оспорва от Съвета, според който Общият съд не може да упражнява описания в точка 160 по-горе контрол върху фактите, посочени в изложението на мотивите на обжалваните актове, защото те произтичат от решения, приети от компетентни национални органи в рамките на преразглеждането на решенията, взети първоначално от тези органи, за да се извърши първоначалното вписване на жалбоподателя.

179    Според Съвета тези решения за преразглеждане трябва да се приравнят на посочените в член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, така че фактите, на които се основават тези решения, не трябва да се проверяват от Общия съд, що се отнася до техните мотиви и тяхната истинност, дори когато са обжалвани.

180    Този довод е необоснован фактически и правно.

181    На първо място, що се отнася до фактите, изложени в точка 16 от приложение А към изложението на мотивите на обжалваните актове, най-напред следва да се приеме, че в отговор на поставените от Общия съд въпроси Съветът е посочил, че през ноември 2013 г. решението на Home Secretary е преразгледано от междуведомствената група по преразглеждане на забраните. В съдебното заседание обаче той формално признава, че преразглеждането не е довело до приемането от органите на Обединеното кралство на конкретен акт, който може да бъде представен пред Общия съд. Следователно не е налице решение, което може да се приравни на решение на компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

182    Освен това, що се отнася до фактите, споменати в точка 18 от приложение Б към изложението на мотивите на обжалваните актове, следва да се отбележи, че няма ясно установена точна връзка с решение за преразглеждане, взето в Съединените щати. Всъщност в точка 18 само са посочени фактите, установени в „administrative records“, без да е уточнен статутът им с оглед на преразглеждането, споменато в точка 10 от същото приложение, а датата, приписана на един от тези „records“, не отговаря на тази на посоченото преразглеждане.

183    Освен това следва да се припомни, че американските решения, цитирани от Съвета в обжалваните актове, не могат да служат за основание на последните, тъй като в изложението на мотивите тази институция не е проверила дали са изпълнени изискванията, свързани с правото на защита, в съответствие с практиката на Съда.

184    От тези различни обстоятелства следва, че Съветът не може да се позове на националните решения за преразглеждане, които отговаряли на условията по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

185    На второ място, макар преразглеждането на решенията на компетентните органи, на които се основава първоначалното вписване, да са били предмет на решения, които отговарят на условията на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, налага се изводът, че във всеки случай тези решения са основание не за първоначално вписване по смисъла на тази разпоредба, а за решение за запазване на вписване по смисъла на член 1, параграф 6 от същата обща позиция.

186    Съдът обаче е постановил, че в рамките на жалба срещу решение за запазване на вписването засегнатото лице или образувание може да оспори всички факти, на които се основава Съветът, за да докаже, че продължава да е налице риск от участието му в терористична дейност, независимо дали тези факти са установени с национално решение, взето от компетентен орган, или чрез други източници (решения от 26 юли 2017 г., Съвет/LTTE, C‑599/14 P, EU:C:2017:583, т. 71 и от 26 юли 2017 г., Съвет/Hamas, C‑79/15 P, EU:C:2017:584, т. 49).

187    Следователно обстоятелството, че фактите, посочени в точка 16 от приложение А и в точка 18 от приложение Б към изложението на мотивите на обжалваните актове, са в основата на по-нови решения на националните органи, отговарящи на условията на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, не отменя правото на жалбоподателя да оспори мотивите и истинността им и задължението на Общия съд да упражни контрол над тях в съответствие с посочената в точка 160 по-горе съдебна практика.

188    Ето защо в точки 161—177 по-горе е необходимо да се проверят мотивите и истинността на изтъкнатите от Съвета факти за оставяне на името на жалбоподателя в списъците за замразяване на средства, дори те да произтичат от национално решение за преразглеждане.

189    След тази проверка следва да се приеме, че в настоящия случай фактите, посочени от Съвета в изложението на мотивите на обжалваните актове, не могат да обосноват оставянето на името на жалбоподателя в спорните списъци.

190    Следователно третото основание трябва да се уважи по същество.

191    Същевременно Общият съд счита за целесъобразно да продължи с разглеждането на осмото основание.

 По осмото основание: липса на удостоверяване на изложението на мотивите на обжалваните актове

192    В жалбата си жалбоподателят посочва, че изложенията на мотивите на обжалваните актове, изпратени от Съвета на адвоката му с писма от 26 май и 13 юли 2016 г., от 30 януари и 7 август 2017 г. и от 22 март и 31 юли 2018 г., не са подписани от председателя на тази институция и следователно не са удостоверени, както се изисква от член 15 от Процедурния правилник на тази институция, приет с решение 2009/937/ЕС от 1 декември 2009 г. (ОВ L 325, 2009 г., стр. 35).

193    Жалбоподателят поддържа, че при липсата на такова удостоверяване той не може да бъде сигурен, че изложенията на мотивите, които са му изпратени, съответстват точно на приетите от Съвета и са възпроизведени в тяхната цялост, без да са претърпели промени след приемането им.

194    В това отношение жалбоподателят отбелязва, че всички изложения на мотивите, които са му изпратени с писмо от 26 май 2016 г., са с дата 24 май 2016 г., което предполага, че са претърпели промени, най-малкото по отношение на датата, тъй като са приети по различно време, без да е възможно да се определи дали това е единствената направена в тях промяна.

195    В самото начало следва да се констатира, че основанието е напълно относимо само доколкото се отнася до изложенията на мотивите на обжалваните актове. Следователно изложенията на мотивите, изпратени с писмото от 26 май 2016 г., които се отнасят до актове, които ги предхождат, не могат да бъдат надлежно взети предвид.

196    По същество следва да се припомни, че член 297, параграф 2, първа алинея ДФЕС гласи:

„Незаконодателните актове, приети под формата на регламенти, директиви и решения, които не посочват адресат, се подписват от председателя на институцията, която ги е приела“.

197    Освен това член 15 от Процедурния правилник на Съвета предвижда:

„Текстът […] на актовете, приети от Съвета […] се подписва от действащия при приемането им председател и от генералния секретар. Генералният секретар може да делегира правото си на подпис на генерални директори от генералния секретариат“.

198    В цитираното от жалбоподателя решение от 15 юни 1994 г., Комисия/BASF и др. (C‑137/92 P, EU:C:1994:247, т. 75), Съдът е постановил във връзка с прието от Комисията решение, че предвиденото в процедурния правилник на тази институция удостоверяване не може да бъде разглеждано като обикновена формалност за целите на архивирането, а има за цел да гарантира правната сигурност, като закрепва на автентичните езици текста, приет от колегиума.

199    Според Съда предвиденото от Процедурния правилник на Комисията удостоверяване на актовете позволява в случай на оспорване да се провери точното съответствие на нотифицираните или публикуваните текстове с приетия от институцията текст, а оттам и с волята на техния автор (решение от 15 юни 1994 г., Комисия/BASF и др., C‑137/92 P, EU:C:1994:247, т. 75).

200    Според Съда от това следва, че по смисъла на член 263 ДФЕС удостоверяването, изисквано от Процедурния правилник на Комисията, представлява съществено процесуално правило, чието нарушение може да бъде предмет на жалба за отмяна (решение от 15 юни 1994 г., Комисия/BASF и др., C‑137/92 P, EU:C:1994:247, т. 76).

201    Тези правила относно актове на Комисията, изложени в решение от 15 юни 1994 г., Комисия/BASF и др. (C‑137/92 P, EU:C:1994:247, т. 75 и 76), трябва да бъдат пренесени към актовете на Съвета.

202    Действително, както в случая с актовете на Комисията, принципът на правна сигурност изисква трети лица да имат възможност да проверят дали актовете на Съвета, които са публикувани или нотифицирани, съответстват на тези, които са били приети.

203    Това е така независимо от факта, че за разлика от Комисията Съветът не формира колегиум. Действително в решение от 15 юни 1994 г., Комисия/BASF и др. (C‑137/92 P, EU:C:1994:247), за да обоснове задължението за удостоверяване на актовете, Съдът се е основал по-специално на необходимостта да се гарантира правната сигурност, като в случай на оспорване се дава възможност да се провери точното съответствие на нотифицираните или публикуваните текстове с приетия от институцията текст. Правната сигурност обаче е общ правен принцип, който се прилага към всички институции, независимо от естеството им, особено когато, както в настоящия случай, те приемат актове, които имат за цел да породят последици за правното положение на юридически или физически лица.

204    Освен това както към актовете на Комисията, така и към тези на Съвета, по-специално съгласно член 215 ДФЕС, се прилагат правила за мнозинство, чието спазване трябва да може бъде проверено.

205    В настоящия случай е безспорно, че изложенията на мотивите на обжалваните актове, изпратени на жалбоподателя, не съдържат подпис, но самите те са печатни документи без заглавна част и без каквото и да било посочване, дори и дата, което да позволи да бъдат идентифицирани като актове на Съвета и да се определи датата, на която са били приети.

206    В писмената защита Съветът обяснява, че изпратените на жалбоподателя изложения на мотивите са извадки от бележките, адресирани до Комитета на постоянните представители (Корепер) преди одобряването на обжалваните актове от Съвета в съответствие с приложимата процедура. Освен това той е представил и приложение Б 25, което съдържа:

–        бележка 10272/16, представена на Корепер на 17 юни 2016 г., към която е приложено изложението на мотивите на актовете от юли 2016 г.,

–        временния дневен ред за 2591-ото заседание на Корепер на 21 и 22 юни 2016 г.; в точка 25 от временния дневен ред на Корепер за 21 юни 2016 г. сред точки I се съдържат проектите на актовете от юли 2016 г. с препратка към бележка 10272/16, както и към други документи,

–        дневния ред за 3480-ото заседание на Съвета на 12 юли 2016 г. относно точки А; в точка 21 от този дневен ред са посочени проектите на актовете от юли 2016 г. с препратка към бележка 10272/16 и към документите, посочени в дневния ред на Корепер, както и към други документи.

207    На 29 юни 2018 г. с процесуално-организационно действие Общият съд е поискал от Съвета да му изпрати обжалваните актове, подписани съгласно член 297, параграф 2, първа алинея ДФЕС и член 15 от процедурния му правилник.

208    На 20 юли 2018 г. Съветът изпраща на Общия съд обжалваните актове с дата и подпис на неговия председател и на неговия генерален секретар, без обаче тези актове да съдържат изложението на мотивите, което обосновава приемането им.

209    В крайна сметка в съдебното заседание Съветът признава, че изложението на мотивите на обжалваните актове не е подписано от неговия председател и неговия генерален секретар.

210    Така става ясно, че при приемането на обжалваните актове е нарушено съществено процесуално правило и следователно обжалваните актове трябва да бъдат отменени.

211    Съветът оспорва този анализ.

212    На първо място, Съветът посочва, че актовете са подписани, както е предвидено в Процедурния правилник, и че подпис липсва само на изложенията на мотивите. Тъй като формалното изискване за актовете е изпълнено, те не трябва да се отменят.

213    В това отношение следва да се отбележи, че повдигнатият от Съвета довод разграничава актовете от техните мотиви, което е неприемливо.

214    В съответствие с член 296 ДФЕС актовете на Съвета трябва да са мотивирани, като съгласно постоянната съдебна практика тази разпоредба изисква съответната институция да изложи причините, поради които ги е приела, за да се даде възможност на заинтересованото лице да се запознае с основанията за взетите мерки, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 50 и цитираната съдебна практика).

215    Диспозитивът на един акт може да бъде разбран, а неговият обхват — измерен единствено в светлината на мотивите му. Тъй като диспозитивът и мотивите са неразделно цяло (решение от 15 юни 1994 г., Комисия/BASF и др., C‑137/92 P, EU:C:1994:247, т. 67 и от 18 януари 2005 г., Confédération Nationale du Crédit Mutuel/Комисия, T‑93/02, EU:T:2005:11, т. 124), задължение на институцията е да приеме едновременно и двете.

216    С оглед на тези съображения не може да се прави никакво разграничение между мотивите и диспозитива на акт за прилагането на разпоредбите, които изискват удостоверяването на същия. Когато, както в настоящия случай, актът и изложението на мотивите се съдържат в отделни документи, те трябва да бъдат удостоверени заедно, както се изисква от тези разпоредби, като наличието на подпис върху единия документ не може да породи презумпция, оборима или необорима, че вторият също е удостоверен.

217    На второ място, Съветът изтъква, че в настоящото дело фактическият контекст е различен от този по делото, по което е постановено решение от 15 юни 1994 г., Комисия/BASF и др. (C‑137/92 P, EU:C:1994:247), доколкото в настоящото дело обжалваните актове и изложенията на мотивите към тях са приети в тяхната цялост от съответната институция.

218    В това отношение следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика липсата на удостоверяване сама по себе си представлява нарушение на съществено процесуално правило, без да е необходимо да се установява освен това, че актът е опорочен от друго нарушение или че липсата на удостоверяване е нанесла вреда на този, който я изтъква (решения от 6 април 2000 г., Комисия/ICI, C‑286/95 P, EU:C:2000:188, т. 42 и от 6 април 2000 г., Комисия/Solvay, C‑287/95 P и C‑288/95 P, EU:C:2000:189, т. 46).

219    В настоящия случай, тъй като изложението на мотивите не е било удостоверено, е налице нарушение на съществено процесуално правило, което трябва да доведе до отмяна на обжалваните актове, без да е необходимо да се проверява дали документите, изпратени на жалбоподателя, съответстват напълно на тези, приети от Съвета.

220    На трето място, Съветът твърди, че в рамките на Обща позиция 2001/931 съдебната практика му налага да раздели изложенията на мотивите от самите актове. Що се отнася до приетите от Съвета ограничителни мерки, настоящата ситуация, при която са подписани актовете, но не и изложенията на мотивите, произтичала именно от съдебната практика, така че по този въпрос той не може да бъде упрекнат в нищо и следователно актовете не могат да бъдат отменени.

221    В това отношение е важно да се отбележи, че съгласно член 296, втора алинея ДФЕС всички актове трябва да са мотивирани и че, както е посочено в точка 215 по-горе, диспозитивът и мотивите на едно решение са неразделно цяло.

222    Вярно е, че с оглед на факта, че публикуването с подробности на твърденията за извършени от съответните лица и образувания нарушения би могло да е недопустимо поради императивни съображения от общ интерес или да накърни легитимните им интереси, е допуснато, че е достатъчно в Официален вестник да се публикуват диспозитивът и общи мотиви на мерките за замразяване на средства, като се има предвид, че специфичните и конкретни мотиви към това решение трябва да бъдат формализирани и сведени до знанието на заинтересованите лица по всякакъв друг подходящ начин (вж. в този смисъл решение от 12 декември 2006 г., Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T‑228/02, EU:T:2006:384, т. 147).

223    Тази търпимост обаче се отнася само до публикуването на актовете, а не до самите актове, а оттам и до задължението за подписването им, предвидено в член 15 от Процедурния правилника на Съвета.

224    На четвърто място, Съветът изтъква, че в настоящия случай процедурата, използвана за неговото функциониране, позволява да се провери с други средства, а не само чрез подпис, дали изложенията на мотивите, изпратени на адвоката на жалбоподателя, съответстват на приетите от него.

225    Съветът счита, че го е доказал, когато на 5 октомври 2018 г. в отговор на поставените му от Общия съд въпроси е очертал хода на процедурата, следвана от него за приемането на актовете от юли 2016 г., и е изпратил поредица от документи, отнасящи се до тези актове, от които е заключил, че изложенията на мотивите, изпратени до жалбоподателя, съответстват на приетите от него.

226    От тези доводи следва, че според Съвета институциите могат да въведат алтернатива на подписа, когато считат, че това е полезно или необходимо.

227    Такъв довод не може да бъде възприет.

228    Когато договорът и вътрешният правилник на една институция изискват от нея извършването на определена формалност в конкретен контекст, тази институция не може да замени това изискване с практики, които не са предвидени в приложимите към нея правила. Тъй като са в служба на правов съюз, институциите, независимо от естеството им, не могат да се освободят от приложимите към тях правила.

229    Във всеки случай Съветът не е доказал, че трето лице има възможност да се увери, че изложенията на мотивите, които са му изпратени, съответстват на приетите.

230    С оглед на гореизложеното третото и осмото основание трябва да бъдат уважени, а обжалваните актове да бъдат отменени в частите им, отнасящи се до жалбоподателя, без да е необходимо да се разглеждат четвъртото, петото и седмото основание, както и частите от шестото основание, които не се отнасят до сериозните и достоверни доказателства или улики по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

 По съдебните разноски

231    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

232    Тъй като Съветът е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе, освен собствените си разноски, и разноските на жалбоподателя, в съответствие с искането на същия.

233    Освен това по смисъла на член 138, параграф 1 от Процедурния правилник институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

234    Поради това Комисията следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

Поради изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1)      Отменя Решение (ОВППС) 2016/1136 на Съвета от 12 юли 2016 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма и за отмяна на Решение (ОВППС) 2015/2430, Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1127 на Съвета от 12 юли 2016 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2425, Решение (ОВППС) 2017/154 на Съвета от 27 януари 2017 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение 2016/1136, Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/150 на Съвета от 27 януари 2017 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение 2016/1127, Решение (ОВППС) 2017/1426 на Съвета от 4 август 2017 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение 2017/154, Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1420 на Съвета от 4 август 2017 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение 2017/150, Решение (ОВППС) 2018/475 на Съвета от 21 март 2018 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение 2017/1426, Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/468 на Съвета от 21 март 2018 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение 2017/1420, Решение (ОВППС) 2018/1084 на Съвета от 30 юли 2018 година за актуализиране на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение 2018/475, Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1071 на Съвета от 30 юли 2018 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение 2018/468, в частите им, отнасящи се до „Gama’a al-Islamiyya“ (известна също като „Al-Gama’a al-Islamiyya“) („Ислямска група“ — „IG“).

2)      Съветът на Европейския съюз понася направените от него разноски, както и разноските, направени от Al-Gama’a al — Islamiyya Egypt.

3)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

Pelikánová Nihoul Svenningsen

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 10 април 2019 година.

Подписи

*      Език на производството: френски.