Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
19 декември 2018 година(*)
„Преюдициално запитване — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29/ЕО — Член 4, параграф 1 — Право на разпространение — Нарушение — Стоки, носещи защитен от авторско право знак, предназначени за продажба — Складиране с търговска цел — Складиране извън мястото за продажба“
По дело C‑572/17
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция) с акт от 21 септември 2017 г., постъпил в Съда на 28 септември 2017 г., в рамките на производство по дело
Imran Syed
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: T. von Danwitz, председател на седми състав, изпълняващ функцията на председател на четвърти състав, K. Jürimäe (докладчик), C. Lycourgos, E. Juhász и C. Vajda, съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Riksåklagaren, от M. Hedström и K. Skarp, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от J. Samnadda и K. Simonsson, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 3 октомври 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230 и поправка в ОВ L 168, 2016 г., стр. 19).
2 Запитването е отправено във връзка с наказателно производство, образувано от Riksåklagaren (Кралска прокуратура, Швеция) срещу г‑н Imran Syed по обвинение за нарушаване на марки и авторски права върху произведения на литературата и изкуството.
Правна уредба
Международното право
3 Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) приема в Женева на 20 декември 1996 г. Договора на СОИС за авторското право (наричан по-нататък „ДАП“), одобрен от името на Европейската общност с Решение 2000/278/ЕО на Съвета от 16 март 2000 г. (ОВ L 89, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 20, стр. 212) и влязъл в сила за Европейския съюз на 14 март 2010 г. (ОВ L 32, 2010 г., стр. 1).
4 Член 6 от ДАП е озаглавен „Право на разпространение“ и в параграф 1 предвижда:
„Авторите на произведения на литературата и изкуството имат изключителното право да разрешават предоставянето на неограничен кръг от лица на оригинала и копия от техните произведения чрез продажба или друго прехвърляне на собствеността върху тях“.
Правото на Съюза
5 Член 4 от Директива 2001/29 е озаглавен „Право на разпространение“ и параграф 1 от него гласи:
„Държавите членки предвиждат за авторите по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия изключителното право да разрешават или забраняват всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин“.
Разпоредби на шведското право
6 Lag (1960:729) om upphovsrätt till litterära och konstnärliga verk (Закон (1960:729) за авторското право върху произведения на литературата и изкуството) транспонира Директива 2001/29 в шведското право.
7 Член 53 от този закон предвижда:
„Всяко лице, което умишлено или поради груба небрежност извърши действия, свързани с произведение на литературата или изкуството и представляващи нарушение на авторското право върху това произведение съгласно глави 1 и 2 от този закон, или наруши разпоредба, посочена в член 41, втора алинея или член 50, се наказва с глоба или с лишаване от свобода до две години“.
8 Съгласно член 2 от същия закон такова действие по-специално е използването на произведението за публично разпространение без съгласието на носителя на авторското право. В трета алинея, точка 4 от същия член се уточнява, че публично разпространение на произведение е налице, когато по-специално негови копия се предлагат за продажба, за наемане или за ползване или когато публично се разпространяват по какъвто и да било друг начин.
9 Споменатият закон не забранява изрично държането на склад на защитени стоки с цел продажба.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
10 Г‑н Syed има магазин на дребно в Стокхолм (Швеция), в който продава дрехи и аксесоари, носещи свързани с рок музиката знаци. Освен бройките, които е изложил за продажба в магазина си, г‑н Syed държи такива стоки и в прилежащия към същия магазин склад, както и в още един склад, намиращ се в Bandhagen (Швеция) — предградие на община Стокхолм. Безспорно установен факт е, че магазинът на г‑н Syed редовно се зарежда със стоки от тези складове.
11 Установено е, че продажбата на голяма част от тези стоки нарушава марки и авторски права. Срещу г‑н Syed е образувано наказателно производство пред Tingsrätt (Първоинстанционен съд, Швеция) за нарушение на марки и на Закон (1960:729). Според Åklagaren (прокурор, Швеция) г‑н Syed нарушил авторските права на встъпилите в производството граждански ищци, тъй като в нарушение на закона публично разпространявал дрехи и знамена, носещи защитени с авторски права знаци. Поради това Åklagaren счита, че всички носещи такива знаци стоки в магазина и в складовете се предлагат за продажба, тоест че публично се разпространяват в нарушение на Закон (1960:729).
12 Tingsrätt (Първоинстанционен съд) осъжда г‑н Syed за нарушение на марки по отношение на всички открити стоки. Той го осъжда за нарушение на Закон (1960:729) както по отношение на намерените в магазина стоки, носещи защитен от авторско право знак, така и по отношение на тези от държаните в двата разглеждани склада стоки, които са идентични на тях. Tingsrätt (Първоинстанционен съд) осъжда г‑н Syed по отношение на последните стоки, тъй като приема, че понятието „предлагане за продажба“ на стоки в нарушение на авторското право на встъпилите в делото граждански ищци обхваща не само стоките, които към съответния момент се намират в магазина на г‑н Syed, но и държаните в складовете идентични на тях стоки. За останалите стоки в тези складове съдът обаче приема, че не могат да се разглеждат като предлагани за продажба. За всички посочени нарушения Tingsrätt (Първоинстанционен съд) налага на г‑н Syed наказание лишаване от свобода с отложено изпълнение и глоба с фиксиран дневен размер за период от 80 дни.
13 Присъдата е обжалвана пред Svea hovrätt, Patent- och marknadsöverdomstolen (Апелативен съд Свеа, патентно и търговско отделение, Швеция), който постановява, че г‑н Syed е нарушил Закон (1960:729) единствено по отношение на стоките в магазина, но не и на тези в складовете. Посоченият съд приема, че г‑н Syed държи на склад тези стоки с цел продажба. При все това обаче не счита, че те са обект на предлагане за продажба или публично разпространение. Освен това извършваните със стоките в складовете дейности не представляват според апелативния съд опит или приготовление за нарушение на Закон (1960:729). Наложеното на г‑н Syed наказание е намалено до лишаване от свобода с отложено изпълнение и глоба с фиксиран дневен размер за период от 60 дни.
14 Решението е обжалвано пред Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция) — запитваща юрисдикция по настоящото дело, като Riksåklagaren (Кралски прокурор) иска г‑н Syed да бъде осъден за нарушение на Закон (1960:729) по отношение на същите стоки, за които е осъден от Tingsrätt (Първоинстанционен съд). Освен това той иска от Högsta domstolen (Върховен съд) да отправи до Съда преюдициално запитване относно тълкуването на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29.
15 Пред запитващата юрисдикция г‑н Syed твърди, че съгласно практиката на Съда нарушението на правото на разпространение на носител на авторско право чрез предлагане за продажба изисква активно поведение, насочено към неограничен брой лица, с цел извършването на конкретна продажба. Закупуването и държането на склад на стоки не можели да се разглеждат като такова активно поведение. Тълкуване в обратен смисъл водело до разширяване на приложното поле на наказателната отговорност, което противоречало на принципа на законност.
16 Запитващата юрисдикция констатира, че нито Закон (1960:729), нито Директива 2001/29 забранява изрично държането на склад с цел предлагане за продажба на стоки, носещи защитен от авторско право знак. В допълнение тя посочва, че видно от решение от 13 декември 2015 г., Dimensione Direct Sales и Labianca (С‑516/13, EU:C:2015:315), нарушението на правото на разпространение по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 може да се изразява и в действия или актове, които предхождат изпълнението на договор за продажба. Възниквал обаче въпросът дали по отношение на стоки, носещи защитен знак, които дадено лице държи на склад, може да се счита, че е налице предлагане за продажба, когато същото това лице продава идентични стоки в магазина си на дребно.
17 При тези обстоятелства Högsta Domstolen (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Когато в магазин незаконно се предлагат за продажба стоки със защитен знак, може ли да се приеме, че е налице нарушение на изключителното право на автора на този знак по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 за разпространението му и по отношение на стоки със същия знак, които се съхраняват в склад на предлагащото стоките за продажба лице?
2) Има ли значение дали стоките се съхраняват в складово помещение, което е свързано с магазина, или в такова, което се намира на друго място?“.
По преюдициалните въпроси
18 С въпросите си, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че държането на склад от търговец на стоки, носещи знак, който е защитен от авторско право на територията на държавата членка по мястото на складиране, може да представлява нарушение на изключителното право на разпространение на носителя на това право по смисъла на същата разпоредба, когато без разрешението на носителя на това авторско право търговецът предлага за продажба в магазин стоки, идентични на тези, които държи на склад. Освен това запитващата юрисдикция иска от Съда да уточни дали за тази цел следва да бъде взето предвид разстоянието между мястото на складиране и мястото на продажба.
19 Съгласно член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 държавите членки предвиждат за авторите по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия изключителното право да разрешават или забраняват всякаква форма на публично разпространение чрез продажба или по друг начин.
20 Следва да се припомни, че тъй като Директива 2001/29 има за цел прилагането в Съюза на задълженията, които произтичат за него по-специално по силата на ДАП, и тъй като съгласно постоянната съдебна практика разпоредбите на правото на Съюза трябва да се тълкуват, доколкото е възможно, с оглед на международното право особено когато подобни разпоредби целят именно да приведат в действие международно споразумение, сключено от Съюза, понятието „разпространяване“, съдържащо се в член 4, параграф 1 от тази директива, трябва да се тълкува в съответствие с член 6, параграф 1 от ДАП (решение от 13 май 2015 г., Dimensione Direct Sales и Labianca, C‑516/13, EU:C:2015:315, т. 23 и цитираната съдебна практика).
21 Следователно понятието „публично разпространяване чрез продажба“, съдържащо се в член 4, параграф 1 от посочената директива, има същия смисъл като израза „предоставянето на неограничен кръг от лица […] чрез продажба“ по член 6, параграф 1 от ДАП (решение от 13 май 2015 г., Dimensione Direct Sales и Labianca, C‑516/13, EU:C:2015:315, т. 24 и цитираната съдебна практика).
22 Като има предвид тези обстоятелства, Съдът констатира, че публичното разпространение се характеризира с поредица от действия, обхващащи най-малкото действията от сключването на договор за продажба до изпълнението му чрез доставката до определен потребител. Следователно търговецът отговаря за всяко действие, извършено от него или за негова сметка и водещо до „публично разпространяване“ в държава членка, където разпространяваните стоки са защитени с авторско право (решение от 13 май 2015 г., Dimensione Direct Sales и Labianca, C‑516/13, EU:C:2015:315, т. 25 и цитираната съдебна практика).
23 От цитираната съдебна практика, и по-специално от използвания от Съда израз „най-малкото“, следва, че не е изключено действията или актовете, предхождащи сключването на договора за продажба, също да бъдат обхванати от понятието за разпространение и да бъдат запазени изключително за носителите на авторско право (решение от 13 май 2015 г., Dimensione Direct Sales и Labianca, C‑516/13, EU:C:2015:315, т. 26).
24 В това отношение, в случай че фактът на публичното разпространение трябва да се смята за доказан при наличието на сключен договор за продажбата и изпращането на стоките, това важи и в случай на предложение на договор за продажба, което обвързва автора му, тъй като такова предложение по своята същност представлява предварителен акт за извършването на продажбата (решение от 13 май 2015 г., Dimensione Direct Sales и Labianca, C‑516/13, EU:C:2015:315, т. 27).
25 Съдът освен това приема, че по същество такива действия могат да представляват нарушение на изключителното право на разпространение по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 дори и ако не са последвани от прехвърляне на приобретателя на собствеността върху защитеното произведение или негово копие (вж. в този смисъл решение от 13 май 2015 г., Dimensione Direct Sales и Labianca, C‑516/13, EU:C:2015:315, т. 32).
26 В този смисъл могат да представляват нарушение на правото на разпространение по член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 действия, които предхождат продажбата на защитено от авторско право произведение или на негово копие и които са извършени без разрешението на носителя на това авторско право с цел осъществяването на продажбата (вж. в този смисъл решение от 13 май 2015 г., Dimensione Direct Sales и Labianca, C‑516/13, EU:C:2015:315, т. 28).
27 Макар за установяването на нарушение на правото на разпространение да не е необходимо продажбата да се е осъществила, за целта все пак трябва да бъде доказано, че съответните стоки действително са предназначени за публично разпространение без разрешение от носителя на това право по-специално посредством предлагане за продажба в държава членка, в която разглежданото произведение е защитено (вж. по аналогия решение от 13 май 2015 г., Dimensione Direct Sales и Labianca, C‑516/13, EU:C:2015:315, т. 29 и 32 и цитираната съдебна практика).
28 В главното производство г‑н Syed държи на склад стоки, носещи защитени с авторски права знаци, и без разрешение на носителите на тези права продава идентични на тях стоки в магазина си.
29 Следва да се определи дали такова държане на склад може да се счита за предхождащо осъществяването на продажба действие, което може да представлява нарушение на изключителното право на разпространение, както то е уредено в член 4, параграф 1 от Директива 2001/29.
30 В това отношение следва да се отбележи, че държането на склад на стоки, носещи защитени от авторско право знаци, може да се счита за такова действие, ако се докаже, че стоките действително са предназначени за публично разпространение чрез продажба без разрешението на носителя на авторското право.
31 С оглед на това фактът, че лице продава в магазин стоки, носещи защитени от авторско право знаци, без разрешението на носителя на това право, и държи на склад идентични на продаваните стоки, може да представлява косвено доказателство за това, че държаните на склад стоки също са предназначени за продажба в магазина и че следователно държането на склад може да се счита за предхождащо осъществяването на продажбата действие, което може да представлява нарушение на правото на разпространение на споменатия носител на авторско право.
32 При все това установената идентичност между стоките, които се държат на склад, и стоките, които се продават в магазин на заинтересованото лице, не е достатъчно основание да се приеме, че стоките се държат на склад с цел осъществяване на продажба на територията на държавата членка, в която те са защитени от авторско право.
33 При обстоятелства като разглежданите в главното производство не може да се изключи възможността всички или част от държаните на склад стоки да не са предназначени за продажба на територията на държавата членка, в която поставеното върху тези стоки произведение е защитено, независимо че тези стоки са идентични на предлаганите за продажба в магазина на търговеца.
34 В такъв случай обаче подход като посочения в точка 32 от настоящото решение би довел до неотчитане на действителното предназначение на разглежданите стоки и до еднакво третиране на всички държани на склад стоки, които принципно биха могли все пак да са с различно предназначение.
35 В резултат на такъв подход следователно защитата, която предоставя изключителното право на разпространение, би надхвърлила установените ѝ от законодателя на Съюза рамки.
36 Ето защо запитващата юрисдикция следва да прецени дали с оглед на доказателствата, с които разполага, всички идентични на продаваните в разглеждания магазин стоки или само част от тях са предназначени за продажба в този търговски обект.
37 В това отношение Съдът счита за полезно да даде следните указания.
38 При определянето на предназначението на стоките трябва да се вземат предвид всички обстоятелства, от които може да се установи дали стоките се държат на склад с цел продажба в държавата членка, на чиято територия поставените върху тях знаци са защитени от авторско право, без разрешението на носителя на това право.
39 Макар разстоянието между мястото на складиране и мястото на продажба да може да представлява косвено доказателство, че съответните стоки са предназначени за продажба, само по себе си това обстоятелство не може да е решаващо. То обаче може да бъде взето предвид при извършването на конкретен анализ на всички евентуално относими по случая обстоятелства, каквито по-специално са редовното снабдяване на магазина със стоки от разглежданите складове, счетоводните данни, обемите на извършените продажби и изпълнените поръчки спрямо държаните на склад стоки или също действащите договори за продажба.
40 С оглед на всички изложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че държането на склад от търговец на стоки, носещи знак, който е защитен от авторско право на територията на държавата членка по мястото на складиране, може да представлява нарушение на изключителното право на разпространение, както е определено в разпоредбата на този член, когато без разрешението на носителя на авторското право търговецът предлага за продажба в магазин стоки, идентични на тези, които държи на склад, при условие че държаните на склад стоки действително са предназначени за продажба на територията на държавата членка, в която знакът е защитен. Разстоянието между мястото на складиране и мястото на продажба само по себе си не би могло да има решаващо значение за определяне дали държаните на склад стоки са предназначени за продажба на територията на тази държава членка.
По съдебните разноски
41 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
Член 4, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че държането на склад от търговец на стоки, носещи знак, който е защитен от авторско право на територията на държавата членка по мястото на складиране, може да представлява нарушение на изключителното право на разпространение, както е определено в разпоредбата на този член, когато без разрешението на носителя на авторското право търговецът предлага за продажба в магазин стоки, идентични на тези, които държи на склад, при условие че държаните на склад стоки действително са предназначени за продажба на територията на държавата членка, в която знакът е защитен. Разстоянието между мястото на складиране и мястото на продажба само по себе си не би могло да има решаващо значение за определяне дали държаните на склад стоки са предназначени за продажба на територията на тази държава членка.
Подписи