ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
23 май 2008 година
Дело F-79/07
Kurt-Wolfgang Braun-Neumann
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Длъжностни лица — Пенсии — Наследствена пенсия — Изплащане в размер на 50 % поради наличието на втори преживял съпруг — Недопустимост — Несвоевременно подаване на жалбата по административен ред — Липса на абсолютна процесуална предпоставка — Служебно повдигнат от Съда въпрос — Прилагане във времето на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд“
Предмет: Иск, предявен на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с който г‑н Braun-Neumann иска да се осъди Парламентът да му заплати със задна дата, считано от 1 август 2004 г., другата половина от наследствената пенсия, дължима след смъртта на съпругата му, г‑жа Mandt, с моминско име Neumann, на месечни вноски от 1670,84 EUR, заедно с лихвите, изчислени съобразно лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка (ЕЦБ) по постоянното пределно кредитно улеснение, увеличен с 3 %.
Решение: Отхвърля иска като недопустим. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Производство — Допустимост на исковете и жалбите — Преценка с оглед на нормите в сила към момента на подаването на исковата молба
(член 77 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Длъжностни лица — Иск — Предварителна жалба по административен ред — Срокове
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Иск — Увреждащ акт — Понятие — Изисквания за форма — Липса
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Иск — Предварителна жалба по административен ред — Срокове
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Макар нормата на член 77 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба — съгласно която този съд може след изслушване на страните да се произнесе относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки и като направи това, да отхвърли иска или жалбата с определение, без да дава ход на делото — да е процесуалноправна норма, която се прилага от датата на влизането ѝ в сила за всички висящи пред Съда на публичната служба спорове, същото не се отнася за нормите, които регламентират липсата на абсолютни процесуални предпоставки и които, доколкото определят допустимостта на иска или жалбата, могат да са само тези, които са приложими към датата на подаването на иска или жалбата.
(вж. точка 33)
2. Сроковете за подаване на жалба по административен и по съдебен ред, посочени в членове 90 и 91 от Правилника, които отговарят на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне дискриминацията или произволното третиране при правораздаването, са абсолютни процесуални предпоставки и не могат да бъдат оставени на свободната преценка на страните и на съда, който следва да провери, дори служебно, дали са били спазени. Обстоятелството, че дадена институция е отговорила по същество на несвоевременно подадена жалба по административен ред, не може да доведе до дерогиране на тези императивни срокове, нито до освобождаване на Съда на публичната служба от задължението да провери, дори служебно, тяхното спазване.
(вж. точки 37 и 49)
Позоваване на:
Съд — 7 юли 1971 г., Müllers/CES, 79/70, Recueil, стр. 689, точка 18, 12 юли 1984 г., Moussis/Комисия, 227/83, Recueil, стр. 3133, точка 13, 4 февруари 1987 г., Cladakis/Комисия, 276/85, Recueil, стр. 495, точка 11, 29 юни 2000 г., Politi/Fondation européenne de la formation, C‑154/99 P, Recueil, стр. I‑5019, точка 15
Първоинстанционен съд — 11 юли 1991 г., Von Hoessle/Сметна палата, T‑19/90, Recueil, стр. II‑615, точка 23, 25 септември 1991 г., Lacroix/Комисия, T‑54/90, Recueil, стр. II‑749, точка 25, 23 март 2000 г., Rudolph/Комисия, T‑197/98, Recueil FP, стр. I‑A‑55 и II‑241, точка 41, 17 януари 2001 г., Kraus/Комисия, T‑14/99, Recueil FP, стр. I‑A‑7 и II‑39, точка 20
Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г., Veramme/Комисия, F‑64/05, непубликувано в Сборника, точки 20 и 21
3. Увреждащ акт е този, който произвежда задължително правно действие, което може да засегне пряко и непосредствено интересите на ищеца или жалбоподателя, като измени съществено правното му положение. Обстоятелството, че такъв акт има неформален характер, не може да премахне качеството му на увреждащ акт, тъй като в това отношение не се поставя никакво условие за форма и той може да бъде дори устен.
(вж. точки 39 и 47)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 30 юни 1993 г., Devillez и др./Парламент, T‑46/90, Recueil, стр. II‑699, точка 14, 16 април 2002 г., Fronia/Комисия, T‑51/01, Recueil FP, стр. I‑A‑43 и II‑187, точка 31
Съд на публичната служба — 28 юни 2006 г., Grünheid/Комисия, F‑101/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑55 и II‑A‑1‑199, точка 33 и цитираната съдебна практика; 24 май 2007 г., Lofaro/Комисия, F‑27/06 и F‑75/06, все още непубликувано в Сборника, точка 57, предмет на висяща жалба пред Първоинстанционния съд, дело T‑293/07 P
4. Дори да е желателно увреждащият акт да посочва способите за правна защита, както и сроковете, които следва да се спазват в това отношение, липсата на такова посочване при отсъствието на подзаконови разпоредби, които да го налагат, не може да се противопостави на недопостимустта, поради несвоевременното подаване на предварителната жалба по административен ред, на иск или на жалба срещу този акт.
(вж. точки 48 и 50)