ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
30 ноември 2009 година
Дело F-17/09
Herbert Meister
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Публична служба — Длъжностни лица — Жалба за отмяна — Указване на натрупаните до този момент точки за повишаване — Липса на акт с неблагоприятни последици — Иск за обезщетение — Неопределена по размер вреда — Явна недопустимост“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АE, с която г‑н Meister оспорва данните, включени в решението на СХВП, с което му се предоставят точките за повишаване за 2008 г., според които данни той е натрупал 17,5 точки за повишаване за годините, предхождащи 2008 г.
Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски, както и тези на СХВП.
Резюме
1. Производство — Оттегляне — Необходимост от явно и безусловно волеизявление за оттегляне на иска или жалбата
(член 74 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Длъжностни лица — Жалба — Жалба, насочена не срещу решението за предоставяне на точки за повишаване, а срещу данните за тези точки в посоченото решение — Липса на акт с неблагоприятни последици
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания — Искане за обезщетение за вреди, причинени от общностна институция
(член 35, параграф 1, буква д) и член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Съдът на публичната служба може да вземе предвид само ясно и безусловно волеизявление за оттегляне на иска или жалбата.
(вж. точка 24)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 март 1992 г., Gavilan/Парламент, T‑73/91, Recueil, стр. II‑1555, точка 26; 19 октомври 2006 г., Buendía Sierra/Комисия, T‑311/04, Recueil, стр. II‑4137, точка 100
2. Когато е сезиран с искане за отмяна на решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, общностният съд всъщност е сезиран с жалба срещу акта с неблагоприятни последици, срещу който е подадена съответната административна жалба.
Това не е така, когато с подадената по административен ред жалба жалбоподателят оспорва не решението, с което му се предоставят точки за повишаване, а данните за тези точки в посоченото решение. Всъщност тези данни, които само указват на жалбоподателя колко точки за повишаване е натрупал при предходните процедури за повишаване и чието единствено предназначение е да се установи дали той е достигнал прага за повишаване, не пораждат задължителни правни последици, които да могат пряко и непосредствено да засегнат интересите му, като съществено изменят правното му положение, и следователно не следва да се разглеждат като акт с неблагоприятни последици за длъжностното лице по смисъла на член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника.
(вж. точки 27, 29 и 30)
Позоваване на:
Съд — 17 януари 1989 г., Vainker/Парламент, 293/87, Recueil, стр. 23, точка 8
Първоинстанционен съд — 22 март 1995 г., Kotzonis/CES, T‑586/93, Recueil, стр. II‑665, точка 28; 23 март 2004 г., Theodorakis/Съвет, T‑310/02, Recueil FP, стр. I‑A‑95 и II‑427, точка 19; 9 юни 2005 г., Castets/Комисия, T‑80/04, Recueil FP, стр. I‑A‑161 и II‑729, точка 15
3. Съгласно член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба исковата молба трябва да съдържа основанията и изложените фактически и правни доводи. За да отговаря на тези изисквания, молбата, с която се предявява иск за обезщетение за вреди, причинени от общностна институция, трябва да съдържа информация, която да позволява да се определи в какво се състои според ищеца противоправното поведение на институцията, поради какви причини той смята, че е налице причинно-следствена връзка между това поведение и твърдените от него вреди, и какъв е видът и размерът на тези вреди. Обратно, искане за произволно обезщетение, без посочен размер, не е достатъчно точно и следователно е недопустимо.
(вж. точка 33)
Позоваване на:
Съд — 2 декември 1971 г., Zuckerfabrik Schöppenstedt/Съвет, 5/71, Recueil, стр. 975, точка 9
Първоинстанционен съд — 1 юли 1994 г., Osório/Комисия, T‑505/93, Recueil FP, стр. I‑A‑179 и II‑581, точка 33; 15 февруари 1995 г., Moat/Комисия, T‑112/94, Recueil FP, стр. I‑A‑37 и II‑135, точка 32; 7 февруари 2007 г., Gordon/Комисия, T‑175/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑0000 и II‑A‑2‑0000, точка 42
Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г., N/Комисия, F‑95/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 86