ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)

16 октомври 2014 година

Дело F‑69/10 DEP

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски — Член 92 от Процедурния правилник — Представителство на институция от адвокат — Адвокатски възнаграждения — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Искане за мораторни лихви“

Предмет:      Искане за определяне на съдебните разноски, подадено на основание член 92, параграф 1 от действащия тогава Процедурен правилник (наричан по-нататък „стария Процедурен правилник“) от Европейската комисия след определение по дело Marcuccio/Комисия (F‑69/10, EU:F:2011:128)

Решение:      Определя на 1 250 EUR общия размер на съдебните разноски, които г‑н Marcuccio трябва да възстанови на Европейската комисия като подлежащи на възстановяване съдебни разноски по дело F‑69/10, Marcuccio/Комисия. Сумата по точка 1 ще бъде олихвена от датата на връчване на настоящото определение до датата на действителното ѝ изплащане с прилагания от Европейската централна банка процент за основните ѝ операции на рефинансиране, в сила от първия календарен ден на месеца на настъпване на падежа, плюс 3,5 процентни пункта.

Резюме

1.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Възнаграждения, платени от институция на нейния адвокат — Включване — Елементи, които следва да бъдат взети предвид с оглед на определянето на съдебните разноски

(член 19, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него)

2.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Мораторни лихви

(членове 96—98 и 106 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Както следва от член 19, първа алинея от Статута на Съда — приложим в производството пред Съда на публичната служба по силата на член 7, параграф 1 от приложение І към посочения статут — институциите могат свободно да потърсят помощ от адвокат. Възнаграждението на последния следователно попада в понятието за необходими разходи за целите на производството, без институцията да бъде длъжна да доказва, че такава помощ е била обективно оправдана.

Що се отнася до определянето на размера, до който могат да бъдат възстановени адвокатските възнаграждения, съдът на Съюза не е оправомощен да определя дължимите от страните възнаграждения на собствените им адвокати, а да определя размера, до който тези възнаграждения могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна. Като се произнася по искането за определяне на съдебните разноски, съдът на Съюза не следва да взема под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници.

В същия смисъл обстоятелството, че възнаграждението е предварително твърдо определено, няма значение за преценката на Съда на публичната служба относно сумата, която трябва да се възстанови като съдебни разноски, тъй като съдът се основава на ясно установени в съдебната практика критерии и на конкретната информация, която страните трябва да му предоставят. Въпреки че липсата на такава информация не е пречка посоченият съд да определи по справедливост размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, тя го задължава да извърши стриктна преценка на исканията на молителя.

Впрочем, когато не съществуват разпоредби в правото на Съюза от тарифно естество, съдът трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, вероятния наложен от съдебното производство обем на работата на представителите или юридическите съветници, които са се явявали, и материалния интерес на спора за страните.

Накрая, размерът на подлежащите на възстановяване на съответната институция разходи за адвокатски възнаграждения не може да се оценява, без да се отчита работата, извършена от нейните служби преди самото сезиране на Съда на публичната служба. Всъщност, след като допустимостта на жалба е обусловена от подаването на жалба по административен ред и нейното отхвърляне от органа по назначаването, службите на институцията по принцип участват в разглеждането на споровете още преди те да са отнесени пред Съда на публичната служба.

(вж. точки 16—21)

Позоваване на:

Общ съд на Европейския съюз — определения Marcuccio/Комисия, T‑278/07 P‑DEP, EU:T:2013:269, т. 20 и Marcuccio/Комисия, T‑366/10 P‑DEP, EU:T:2014:63, т. 33 и цитираната съдебна практика

Съд на публичната служба — определение Chatzidoukakis/Комисия, F‑84/10 DEP, EU:F:2014:41, т. 20—24 и цитираната съдебна практика

2.      По силата на член 106 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба констатирането на задължение за заплащане на мораторни лихви върху сумата на съдебните разноски, които съответната страна е осъдена от този съд да понесе, и определянето на приложимия лихвен процент са въпроси от изключителната компетентност на Съда на публичната служба.

От членове 96—98 от посочения процедурен правилник произтича, че самото определение не е предмет на постановяване. То трябва да съдържа датата на неговото приемане и да му се придава задължителна сила от деня на връчването му. От това следва, че страна, която иска мораторни лихви от датата на постановяване на определението, което подлежи на постановяване, трябва да се счита, че иска от Съда на публичната служба да присъди мораторни лихви върху подлежащите на възстановяване съдебни разноски, считано от връчването на определението за определяне на съдебните разноски. Така страната има право на мораторни лихви върху размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, определен от съда, считано от връчването на определението, с което съдебните разноски се определят, до действителното им изплащане.

(вж. точки 31, 33 и 34)

Позоваване на:

Общ съд на Европейския съюз — определение Marcuccio/Комисия, T‑450/10 P-DEP, EU:T:2014:32, т. 47

Съд на публичната служба — определение Chatzidoukakis/Комисия, EU:F:2014:41, т. 38 и цитираната съдебна практика