РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
17 юли 2012 година
Дело F‑54/11
BG
срещу
Европейски омбудсман
„Публична служба — Дисциплинарно производство — Дисциплинарно наказание — Освобождаване от длъжност — Наличие на предварително разследване пред националните наказателни юрисдикции към момента на приемането на решението за освобождаване от длъжност — Равно третиране на мъжете и жените — Забрана за уволнение на бременна служителка от началото на бременността ѝ до края на отпуска ѝ по майчинство“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим в областта на Договора за ЕОАЕ съгласно член 106 а от него, с която BG иска, от една страна, отмяна на решението на Европейския омбудсман да ѝ наложи наказанието освобождаване от длъжност без загуба на правото на пенсия, а от друга страна, поправяне на вредите, които тя счита, че е претърпяла в резултат от това решение
Решение: Отхвърля жалбата. BG понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да понесе направените от Омбудсмана съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Обжалване — Предварителна административна жалба — Съгласуваност на административната жалба със съдебната жалба — Служебно разглеждане от съда на Съюза — Обхват на правилото
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Дисциплинарно и наказателно производство, провеждани едновременно за едни и същи деяния — Цел на спирането на наказателното производство — Задължение за зачитане на направените от наказателния съд фактически констатации — Налагане на дисциплинарно наказание, преди да приключи наказателното производство, въз основа на приети от длъжностното лице факти — Допустимост
(член 25 от приложение ІX към Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Обжалване — Увреждащ акт — Понятие — Решение за отстраняване от длъжност на длъжностно лице — Незаконосъобразност — Последици на дисциплинарното наказание — Липса
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Дисциплинарен съвет — Състав
(член 5, параграф 1 от приложение ІX към Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Дисциплинарно наказание — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25 от приложение ІX към Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Санкция — Право на преценка на органа по назначаване — Обхват
(член 10 от приложение ІX към Правилника за длъжностните лица)
7. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Пълен съдебен контрол на дисциплинарно наказание
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
8. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Санкция — Смекчаващо обстоятелство — Липса на системност на действията или поведението — Изключване
(член 10, буква з) от приложение ІХ към Правилника за длъжностните лица)
9. Длъжностни лица — Защита на безопасността и здравето — Длъжностни лица, които са бременни, родилки или кърмачки по време на работа — Забрана за уволнение — Изключение — Освобождаване от длъжност вследствие дисциплинарно производство
(член 47 от Правилника за длъжностните лица; член 10 от Директива 92/85 на Съвета)
1. Съответствието между жалбата по административен ред и тази по съдебен ред е абсолютна процесуална предпоставка, която съдът трябва да провери служебно. Такова възражение за недопустимост обаче може да се приложи само в случай че жалбата пред съда променя предмета или основанието на жалбата по административен ред. Последното понятие „основание“ трябва да се тълкува в широк смисъл. По-специално по отношение на исканията за отмяна под „основание на спора“ следва да се разбира оспорването на вътрешната законосъобразност на обжалвания акт от страна на жалбоподателя или — като алтернатива — оспорването на неговата външна законосъобразност, разграничение, което е признато в съдебната практика.
(вж. точки 57 и 58)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 11 юли 2007 г., B/Комисия, F‑7/06, точка 26 и цитираната съдебна практика; 1 юли 2010 г., Časta/Комисия, F‑40/09, точка 83 и цитираната съдебна практика
2. Причините да съществува предвиденото в член 25 от приложение IX към Правилника спиране на дисциплинарното производство в очакване да приключи наказателното производство, са две.
От една страна, целта му е да не се засяга положението на съответното длъжностно лице, обвинено в рамките на наказателното производство, образувано срещу него във връзка с деяния, които освен това са предмет и на дисциплинарно производство в неговата институция.
От друга страна, подобно спиране позволява в рамките на това дисциплинарно производство да се вземат предвид фактически констатации, направени от наказателния съд, когато решението на същия стане окончателно. При това положение, в случай че едни и същи деяния могат да съставляват престъпление и нарушение на задълженията на длъжностно лице по Правилника, администрацията е обвързана от фактическите констатации на наказателния съд в рамките на наказателното производство. След като последната установи фактите по случая, администрацията може да пристъпи впоследствие към правната им квалификация с оглед на понятието „дисциплинарно нарушение“, като провери по-конкретно дали те представляват нарушения на задължения по Правилника.
Освен това съответното длъжностно лице трябва да представи на органа по назначаването информация, от която да се прецени дали деянията, в които то е обвинено в рамките на дисциплинарното производство, същевременно са обект на образувано срещу него наказателно производство. За да изпълни това задължение, длъжностното лице трябва по принцип да докаже, че докато е било обект на дисциплинарно производство, срещу него е образувано наказателно производство.
Що се отнася до принципа по член 25 от приложение ІХ към Правилника, че „дисциплинарното производство изчаква наказателното“, ако този принцип трябва да се приложи в рамките на обикновени разследвания още преди да бъде образувано наказателно производство, той трябва да се тълкува ограничително, за да не лиши дисциплинарните производства от всякакво полезно действие. По-специално подобен принцип не би попречил на администрацията да наложи дисциплинарно наказание, когато се основава на деяния, които към момента на приемане на решението ѝ не се оспорват от съответното длъжностно лице.
(вж. точки 60—63, 71 и 74)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 19 март 1998 г., Tzoanos/Комисия, T‑74/96, точки 34 и 38; 30 май 2002 г., Onidi/Комисия, T‑197/00, точка 81; 10 юни 2004 г., François/Комисия, T‑307/01, точка 75
Съд на публичната служба — 13 януари 2010 г., A и G/Комисия, F‑124/05 и F‑96/06, точка 323
3. Решението за отстраняване от длъжност на длъжностно лице съставлява увреждащ акт, срещу който може да се подаде жалба за отмяна при условията, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника.
Все пак подобно решение не е абсолютно необходим процесуален акт, подготвящ окончателното решение за налагане на наказанието, а самостоятелно решение, което органът по назначаването може да приеме и чието прилагане зависи от твърдението за тежко нарушение. Следователно евентуалната незаконосъобразност на решението за отстраняване от длъжност не би оказало никакво влияние върху валидността на дисциплинарното решение.
(вж. точки 82 и 83)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 19 май 1999 г., Connolly/Комисия, T‑203/95, точки 33 и 36; 16 декември 2004 г., De Nicola/ЕИБ, T‑120/01 и T‑300/01, точка 113
4. Когато установява само че поне един от членовете на Дисциплинарния съвет трябва да бъде избран извън съответната институция, член 5, параграф 1 от приложение IX към Правилника по никакъв начин не забранява повечето или дори всички членове на Дисциплинарния съвет да могат да бъдат избрани извън институцията.
(вж. точка 87)
5. Мотивирането на увреждащо решение трябва да даде възможност на съда да упражни контрол за законосъобразност на решението и да осигури на заинтересуваното лице необходимата информация, за да установи дали решението е обосновано.
Въпросът дали мотивите на решението на органа по назначаването да наложи наказание отговарят на тези изисквания, следва да се преценява с оглед не само на неговия текст, но и на контекста му, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. В тази връзка, макар че Дисциплинарният съвет и този орган трябва да посочат фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обосновка на техните решения, както и съображенията, които са наложили приемането им, все пак не се изисква те да обсъждат всички фактически и правни въпроси, повдигнати от заинтересованото лице в хода на производството.
Освен това, ако наложеното от органа по назначаването наказание е по-строго от наказанието, предложено от Дисциплинарния съвет, в решението трябва обстойно да се посочат мотивите, които са накарали този орган да се отклони от становището, изразено от Дисциплинарния съвет.
(вж. точки 96—98)
Позоваване на:
Съд — 29 януари 1985 г., F./Комисия, 228/83, точка 35
Първоинстанционен съд — 19 май 1999 г., Connolly/Комисия, T‑34/96 и T‑163/96, точка 93 и цитираната съдебна практика; 5 декември 2002 г., Stevens/Комисия, T‑277/01, точка 71 и цитираната съдебна практика
6. Определянето на наказанието се основава на цялостна оценка от органа по назначаването на всички конкретни факти и обстоятелства във всеки отделен случай, тъй като Правилникът не предвижда точно определено съотношение между посочените в него наказания и различните видове нарушения, допуснати от длъжностните лица, и не уточнява в каква степен наличието на отегчаващи или смекчаващи обстоятелства трябва да се използва при избора на наказание.
(вж. точка 116)
7. Спазването на принципа на ефективна съдебна защита, който намира израз в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, не изключва възможността в административно производство наказанието да бъде наложено първо от административен орган. Този принцип обаче изисква решението на административен орган, който сам не отговаря на изискванията на този член, да бъде подложено на последващ контрол от „съдебен орган, който разполага с неограничена компетентност“.
В това отношение, за да може да бъде квалифициран като „съдебен орган, който разполага с неограничена компетентност“, съдебният орган трябва по-специално да има компетентността да се произнесе по всички фактически и правни въпроси, които са от значение за спора, с който е сезиран, което в случай на дисциплинарно наказание означава той да има по-специално правото да преценява пропорционалността между нарушението и наказанието, без да се ограничава до търсене на явни грешки в преценката или на злоупотреба с власт.
(вж. точка 117)
Позоваване на:
Общ съд — 15 май 2012 г., Nijs/Сметна палата, T‑184/11 P, точки 85 и 86
8. Член 10, буква з) от приложение IX към Правилника посочва, че при определяне на тежестта на нарушението органът по назначаването взема предвид дали то се изразява в системни действия или поведение, така че евентуална системност би могла да обоснове утежняване на наказанието. За сметка на това липсата на системност не би могла да представлява смекчаващо обстоятелство, при положение че по принцип длъжностното лице трябва да се въздържа от всяко действие или поведение, което би уронило престижа на заеманата от него длъжност.
(вж. точка 127)
Позоваване на:
Общ съд — 30 ноември 2011 г., Quinn Barlo и др./Комисия, T‑208/06, точки 255 и 264
9. Член 10 от Директива 92/85 за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки обаче не може да се тълкува в смисъл, че забранява всяко уволнение на бременна работничка. Действително решение за освобождаване от длъжност, прието в периода от началото на бременността до края на отпуска по майчинство по причини, които не са свързани с бременността, не е в разрез с посочения член 10, при условие че работодателят писмено посочи основателни мотиви за уволнението и че уволнението на заинтересованото лице е допустимо според законодателството и/или според практиката в съответствие с разпоредбите на член 10, точки 1 и 2 от тази директива.
В това отношение, макар в Правилника за длъжностните лица да не се предвижда конкретна разпоредба, с която изрично се установява изключение от предвидената в член 10 от посочената директива забрана, той трябва да се тълкува в смисъл, че допуска подобно изключение в член 47, буква д), който предвижда възможността — само по изключение — за окончателно прекратяване на служебното правоотношение на длъжностно лице в случай на решение за освобождаване от длъжност, прието след дисциплинарно производство.
(вж. точки 139 и 142)
Позоваване на:
Съд — 11 ноември 2010 г., Danosa, C‑232/09, точка 63