РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
30 септември 2013 година
Дело F‑38/12
BP
срещу
Агенция на Европейския съюз за основните права (FRA)
„Публична служба — Служители на Агенцията на Европейския съюз за основните права — Договорно нает служител — Неподновяване на договор за определен срок за неопределено време — Преназначаване в друга служба до изтичането на договора — Жалба за отмяна — Иск за обезщетение“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, с която BP иска от Съда на публичната служба да отмени решенията от 27 февруари 2012 г. на директора на Агенцията на Европейския съюз за основните права (наричана по-нататък „FRA“ или „Aгенцията“) за неподновяване на договора ѝ като договорно нает служител за неопределено време и за преназначаването ѝ в друга служба за последните шест месеца от договора ѝ, както и да осъди FRA да обезщети претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди
Решение: Отхвърля жалбата. BP следва да понесе изцяло собствените си съдебни разноски и се осъжда да заплати изцяло разноските, направени от Агенцията на Европейския съюз за основните права.
Резюме
1. Искове и жалби на длъжностните лица — Договорно наети служители — Правни основания — Правно основание — злоупотреба с власт, в подкрепа на жалба срещу решение за неподновяване на договор след подаване на информация
(член 22а от Правилника за длъжностните лица)
2. Искове и жалби на длъжностните лица — Акт с неблагоприятни последици — Решение за неподновяване на договор за определен срок — Право на заинтересованото лице да бъде изслушано
(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; Решение № 2009/13 на Агенцията на Европейския съюз за основните права)
3. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Организация на службите — Назначаване на служителите — Право на преценка на администрацията — Граници — Интерес на службата — Съблюдаване на еквивалентността на длъжностите
(член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Организация на службите — Назначаване на служителите — Преназначаване на длъжностно лице в интерес на службата поради затруднени междуличностни отношения — Незачитане на интереса на службата — Липса
(член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
6. Съдебно производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Ясно и точно изложение на повдигнатите правни основания — Правно основание, подадено в рамките на искане — Съобразяване в рамките на друго искане — Недопустимост
(член 35, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Член 22а, параграф 3 от Правилника предвижда, че длъжностното лице, което е подало на основание параграф 1 от същия член информация за факти, които водят до предположение за наличието на евентуална противозаконна дейност или за поведение, което може да разкрива сериозно неизпълнение на задълженията на длъжностните лица на Съюза, не може да претърпи никакви неблагоприятни последици от страна на институцията, при условие че е действало добросъвестно. Така фактът, че неблагоприятно за служител решение хронологически следва подаването на информация от страна на този служител, извършено в рамките на член 22а от Правилника, трябва да подскаже на съда на Съюза, когато е сезиран с жалба срещу въпросното решение, в подкрепа на която се сочи правното основание злоупотреба с власт, да разгледа посоченото правно основание с особено внимание. Все пак тези разпоредби не осигуряват на длъжностното лице, подало въз основа на член 22а, параграф 1 от Правилника информация относно факти, които водят до предположение за евентуална противозаконна дейност, защита срещу всяко решение, което може да има неблагоприятни последици за него, а само срещу решенията, приети поради такова подаване на информация.
(вж. точки 87—89)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 24 февруари 2010 г., Menghi/ENISA, F‑2/09, точка 138
2. Когато договорът за наемане на длъжностно лице може да бъде подновен, решение за неподновяване на договора на срочно нает служител или на договорно нает служител съставлява решение, което има неблагоприятни последици за заинтересованото лице.
Решение № 2009/13 на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно процедурата за подновяване на договорите на договорно наетите служители предвижда изслушването на заинтересованото лице в два момента — най-напред по време на разговора с ръководителя на отдела и след това посредством мотивационно писмо, което той изпраща на директора на посочената Агенция седем месеца преди изтичането на договора му. В мотивационното си писмо заинтересованото лице може да изрази мнението си и да изложи всички съображения, които са в подкрепа на положително за него решение.
Становището на ръководителя на отдела, от което заинтересованото лице получава копие и по което заинтересованото лице желае да изрази мнението си, представлява подготвителен акт за решението за неподновяване на договора. Тъй като не става въпрос за акт, който има неблагоприятни последици за заинтересованото лице по смисъла на член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника, той не може валидно да претендира право да изложи становище по неговото съдържание.
(вж. точки 103 и 106—108)
Позоваване на:
Общ съд — 14 септември 2011г., Marcuccio/Комисия, T‑236/02, точка 133, което е предмет на висящо производство по обжалване пред Съда, дело C‑617/11 P
3. Задължението за мотивиране, предписано от член 25, втора алинея от Правилника, което възпроизвежда общото задължение, установено в член 296 ДФЕС, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни за преценка на основателността на акта, който има неблагоприятни последици за него, и възможността да се подаде жалба пред Съда на публичната служба, и от друга страна, да даде възможност на последния да упражни контрола си за законосъобразност на акта. Обхватът на задължението за мотивиране трябва се преценява във всеки отделен случай не само с оглед на обжалваното решение, но и в зависимост от свързаните с посоченото решение конкретни обстоятелства.
Решението е достатъчно мотивирано, когато е прието в контекст, с който заинтересованото лице е запознато и който му позволява да разбере обхвата на приетата спрямо него мярка. Такъв е случаят, когато това решение е предшествано от срещи с прекия началник, в които е обсъдено конкретното положение. Освен това решение, което препраща към документ, с който заинтересованото лице вече разполага и който съдържа данните, на които институцията е основала въпросното решение, отговаря на изискването за мотивиране.
(вж. точки 124 и 125)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 17 май 2006 г., Kallianos/Комисия, T‑93/04, точки 100 и 101
Съд на публичната служба — 2 юли 2009 г., Giannini/Комисия, F‑49/08, точка 117; 30 ноември 2010 г., Taillard/Парламент, F‑97/09, точка 33
4. Институциите разполагат с широко право на преценка при организацията на техните служби с оглед на възложените им задачи и при назначаването на персонала на тяхно разположение с оглед на изпълнението на тези задачи, при условие обаче назначаването да се извършва в интерес на службата и при съблюдаване на еквивалентността на длъжностите.
Преназначаването на длъжностно лице не е обусловено от неговото съгласие. Подобно условие би довело до ограничаване на свободата на институциите при организацията на службите им и при приспособяването на тази организация към променящите се потребности.
(вж. точки 132 и 133)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 22 януари 1998 г., Costacurta/Комисия, T‑98/96, точки 36 и 40 и цитираната съдебна практика
5. Понятието за интерес на службата се отнася до доброто функциониране на институцията като цяло, и по-специално до специфичните изисквания за заемане на съответната длъжност. Преназначаването на длъжностно лице с цел да се прекрати превърналото се в непоносимо административно положение трябва да се счита взето в интерес на службата. Вътрешните трудности, когато предизвикват напрежение, което вреди на доброто функциониране на службата, могат да обосноват именно прехвърляне в интерес на службата на длъжностно лице, при това без да е необходимо да се определя кое лице носи отговорност за случилото се или да се установява до каква степен са верни формулираните от двете страни упреци.
(вж. точки 140—142)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 18 април 1996 г., Kyrpitsis/CES, T‑13/95, точка 51; Costacurta/Комисия, посочено по-горе, точка 39 и цитираната съдебна практика
Съд на публичната служба — 5 декември 2012 г., Z/Съд, F‑88/09 и F‑48/10, точка 123, което е предмет на висящо производство по обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑88/13 P
6. Недопустимо е оплакване, изложено в рамките на друго искане, доколкото, от една страна, съдът на Съюза не може да прегрупира по собствено усмотрение доводите, оплакванията и правните основания в дадена жалба, изложени в рамките на едно или друго искане, и доколкото, от друга страна, начинът, по който това оплакване е изложено, може да засегне правото на защита на ответната страна.
(вж. точки 148 и 149)