РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

23 ноември 2010 година

Дело F-75/09

Fritz Harald Wenig

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Молба за съдействие — Накърняването на доброто име и на презумпцията за невиновност“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Wenig иска, от една страна, отмяна на решенията на Комисията, с които молбите му за съдействие се отхвърлят, и от друга страна, Комисията да бъде осъдена да му заплати обезщетение за вредите, произтичащи от претендираната незаконосъобразност на тези решения

Решение: Отхвърля жалбата на жалбоподателя. Жалбоподателят понася всички съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Обхват

(член 24 от Правилника за длъжностните лица)

По силата на предвиденото в член 24, първа алинея от Правилника задължение за съдействие при наличие на инцидент, несъвместим с реда и спокойствието в рамките на службата, администрацията трябва да се намеси с цялата необходима енергичност и да отговори с полагаемата се бързина и грижа предвид обстоятелствата по случая, за да установи фактите, и след като се е запознала с тях, да изведе подходящите последици. За тази цел е достатъчно длъжностното лице, което иска защита от институцията си, да представи само бегли доказателства за факта на посегателствата, на които твърди, че е подложено. При наличието на такива доказателства съответната институция е длъжна да вземе подходящи мерки, и в частност да проведе разследване в сътрудничество с подалото жалба длъжностно лице, за да установи фактите, във връзка с които е подадена жалбата.

Освен това задължението за оказване на съдействие не е подчинено на условието незаконосъобразността на действията, поради които длъжностното лице е направило искане за съдействие, да е предварително установена. Впрочем подобно условие би било в противоречие със самия предмет на искането за оказване на съдействие в често срещаните хипотези, в които то е направено, именно за да се признаят посочените действия за незаконосъобразни чрез предявяването на иск със съдействието на институцията.

Макар предвиденото в член 24, първа алинея от Правилника задължение за оказване на съдействие да представлява съществена гаранция от Правилника за длъжностното лице и да не е подчинено на условието незаконосъобразността на действията, поради които длъжностното лице е направило искане за съдействие, да е предварително установена, то трябва все пак да приведе доказателства, които на пръв поглед навеждат на извода, че тези действия се отнасят до него поради качеството и функциите му и са незаконосъобразни с оглед на приложимото национално законодателство. Всъщност, ако за длъжностното лице не бяха предвидени подобни изисквания, дадена администрация щеше да се окаже длъжна, ако едно от длъжностните ѝ лица подаде жалба с предмет действия, за които твърди, че са във връзка с упражняването на функциите му, да му окаже съдействие независимо от естеството на тези действия, от сериозния характер на жалбата и от изгледите ѝ за успех.

Освен това администрацията не може да бъде задължена да окаже съдействие на длъжностно лице, за което с оглед на конкретни и относими данни се подозира, че е нарушило тежко своите професионални задължения и на което на това основание може да бъдат наложени дисциплинарни санкции, независимо че подобно нарушение е било предизвикано от неправомерни действия на трети лица.

(вж. точки 46—49)

Позоваване на:

Съд — 26 януари 1989 г., Koutchoumoff/Комисия, 224/87, Recueil, стр. 99, точки 15 и 16

Съд на публичната служба — 16 януари 2007 г., Vienne и др./Парламент, F‑115/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑9 и II‑A‑1‑47, точка 51