Language of document :

Преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия), постъпило на 26 февруари 2019 г. — Supreme Site Services GmbH, Supreme Fuels GmbH & Co KG, Supreme Fuels Trading Fze/Supreme Headquarters Allied Powers Europe

(Дело C-186/19)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Supreme Site Services GmbH, Supreme Fuels GmbH & Co KG, Supreme Fuels Trading Fze

Ответник: Supreme Headquarters Allied Powers Europe

Преюдициални въпроси

а. Трябва ли Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст) (ОВ L 351, 2012 г., стр. 1) да се тълкува в смисъл, че следва да се разглежда изцяло или отчасти като гражданско или търговско — по смисъла на член 1, параграф 1 — дело като настоящото, по което международна организация иска: i) да се вдигне наложеният в друга държава членка по искане на насрещната страна запор върху вземане спрямо трето лице, и ii) да се забрани на насрещната страна налагането на нов запор на същите фактически основания, като тези искания се основават на възражението за имунитет срещу принудително изпълнение?

б. Има ли значение — а при утвърдителен отговор — какво значение има за отговора на въпрос 1(a) обстоятелството, че съдът на държавата членка е допуснал запор на основание на претенция, която насрещната страна смята, че има срещу международната организация и която е предмет на висящо исково производство в тази държава членка и се отнася до договорен спор относно заплащането на горива, доставени на свързана с международната организация друга международна организация за целите на проведена от нея мироопазваща мисия?

a. При утвърдителен отговор на въпрос 1(a): Трябва ли член 24, точка 5 от Регламент № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че в случай че съдът на държава членка е допуснал налагането на запор върху вземане спрямо трето лице и след това този запор бъде наложен в друга държава членка, съдилищата на държавата членка, в която е наложен запорът върху вземане спрямо трето лице, притежават изключителна компетентност да се произнесат по молба за вдигане на този запор?

б. Има ли значение — а при утвърдителен отговор — какво значение има за отговора на въпрос 2(a) обстоятелството, че в рамките на своята молба за вдигане на запора върху вземане спрямо трето лице международната организация е повдигнала възражение за имунитет срещу принудително изпълнение?

Ако за отговора на въпроса дали е налице гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1215/2012, съответно дали е налице молба, попадаща в приложното поле на член 24, точка 5 от този регламент, е от значение обстоятелството, че в контекста на исканията си международната организация е повдигнала възражение за имунитет срещу принудително изпълнение, в каква степен сезираният съд е длъжен да прецени дали това възражение е било повдигнато основателно и прилага ли се в този случай правилото, че съдът трябва да прецени всички данни, с които разполага, включително при необходимост и доводите, с които насрещната страна оспорва твърденията на жалбоподателя, или се прилага друго правило?

____________