Преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio (Италия), постъпило на 6 август 2018 г. — Pegaso Srl Servizi Fiduciari r и др./Poste Tutela SpA
(Дело C-521/18)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio
Страни в главното производство
Жалбоподатели: Pegaso Srl Servizi Fiduciari, Sistemi di Sicurezza Srl, YW
Ответник: Poste Tutela SpA
Преюдициални въпроси
Следва ли дружеството Poste Italiane s.p.a. да се квалифицира въз основа на горепосочените характеристики като „публичноправна организация“ по смисъла на член 3, алинея 1, буква d) от Законодателен декрет № 50 от 2016 г. и на съответните общностни директиви (2014/23/ЕС1 , 2014/24/ЕС2 и 2014/25/ ЕС3 )?
Отнася ли се посочената квалификация за дружеството Poste Tutela s.p.a., притежавано изцяло от първото, с което освен това вече e обявено сливане, като се има предвид съображение 46 от Директива 2014/23/ЕС относно контролираните юридически лица (вж. също в този смисъл решение на Съда на ЕС, (четвърти състав), от 5 октомври 2017 г., [С-]567[/15]: задължение за провеждане на процедура по възлагане за дружествата, контролирани от публичната администрация; решение № 6211 от 24 ноември 2011 г. на Cons. Stato (Държавен съвет), шести състав)?
Задължени ли са посочените дружества да провеждат процедури за обществени поръчки само за възлагането на обществените поръчки, които са свързани с дейностите, извършвани в специалните сектори съгласно Директива 2014/25/ЕС, като възложители, за които поради характера им на публичноправни организации следва да се счита, че попадат в обхвата от правилата на част II от Кодекса за обществените поръчки, и които от друга страна разполагат с пълна автономия на волята — и изключително частноправна уредба — за договорните дейности, които не се отнасят до тези сектори, като се имат предвид принципите, залегнали в съображение 21 и член 16 от Директива 2014/23/ЕС?
При договорите извън областта на специалните сектори, когато тези дружества отговарят на изискванията за публичноправни организации, продължава ли за тях обаче да се прилага общата Директива 2014/24/ЕС (и следователно правилата за възлагане на обществените поръчки), дори ако поради развитието си след първоначалното учредяване извършват основно дейности с предприемачески характер и в условията на конкуренция?
При наличието на служби, в които се извършват едновременно дейности, присъщи на универсалната услуга, и дейности извън нея, може ли понятието за свързаност да се счита при всички положения за изключено — по отношение на услугата от конкретен обществен интерес — за договори за редовна и извънредна поддръжка, почистване, обзавеждане, както и за портиерски услуги и охрана на самите служби?
Накрая, ако твърдението на Poste Italiane s.p.a. бъде прието, следва ли провеждането на процедура за възлагане на обществена поръчка само по собствена инициатива, за което не се прилагат всички гаранции за прозрачност и равно третиране, уредени от Кодекса за обществените поръчки, надлежно оповестено без допълнителни предупреждения в това отношение в Държавен вестник на Италианската република и в Официален вестник на Европейския съюз, да се счита за противоречащо на утвърдения принцип на оправданите правни очаквания на участниците в процедурата за възлагане на обществената поръчка?
____________
1 Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (ОВ L 94, 2014 г., стр. 1 и поправки в ОВ L 114, 2015 г., стр. 24 и ОВ L 82, 2018 г., стр. 17)
2 Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65 и поправка в ОВ L 275, 2015 г., стр. 68).
3 Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно възлагането на поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 243).