ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)

30 юни 2011 година

Дело F-14/10

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Злополука — Процедура за признаване на частична трайна инвалидност по смисъла на член 73 от Правилника — Продължителност на производството — Иск за обезщетение за вреди — Иск, явно лишен от всякакво правно основание — Член 94 от Процедурния правилник“

Предмет:      Иск на основание член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с който г‑н Marcuccio по същество иска Комисията да бъде осъдена да го обезщети за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди поради прекомерната продължителност на процедурата, целяща признаването, съгласно член 73 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, на частична трайна инвалидност вследствие на злополука извън работното място, претърпяна от него на 12 септември 2003 г.

Решение:      Отхвърля иска като явно лишен от всякакво правно основание. Осъжда жалбоподателя, освен направените от него съдебни разноски, да заплати и разноските, понесени от Комисията. Осъжда жалбоподателя да възстанови на Съда на публичната служба сумата от 1000 EUR на основание член 94 от Процедурния правилник.

Резюме

Длъжностни лица — Социално осигуряване — Осигуряване за злополука и професионално заболяване — Медицинско становище — Спазване на разумен срок

(член 73 от Правилника за длъжностните лица; членове 19 и 21 от Правилата относно осигуряването за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване“)

Разумният характер на продължителността на административното производство се преценява в зависимост от обстоятелствата, присъщи на всеки отделен случай, и по-конкретно от неговия контекст, от различните етапи на производството, които институцията е провела, от поведението на страните в хода на производството и от сложността и значимостта на спора за различните заинтересовани страни.

В областта на публичната служба институцията носи отговорност за бързината, с която работят лекарите, които тя определя, за да издадат заключенията, предвидени в членове 19 и 21 от Правилата относно осигуряването за рисковете „злополука“ и „професионално заболяване. Въпреки това, доколкото е доказано, че забавянето се дължи на отлагащото и дори препятстващо поведение на длъжностното лице, институцията не трябва да се счита за отговорна за това забавяне.

(вж. точки 49 и 50)

Позоваване на:

Съд — 17 декември 1998 г., Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, точка 29; 16 юли 2009 г., Der Grüne Punkt-Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, точки 181—188

Първоинстанционен съд — 22 октомври 1997 г., SCK и FNK/Комисия, T‑213/95 и T‑18/96, точка 57; 11 април 2006 г., Angeletti/Комисия, T‑394/03, точка 154

Съд на публичната служба — 1 юли 2010 г., Füller-Tomlinson/Парламент, F‑97/08, точка 167, предмет на производство по обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑390/10 P