Language of document : ECLI:EU:C:2009:102

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н J. MAZÁK

представено на 19 февруари 2009 година(1)

Дело C‑480/06

Комисия на Европейските общности

срещу

Федерална република Германия

„Обществени поръчки за услуги — Приложно поле на Директива 92/50/ЕИО — Процедура за възлагане на обществени поръчки за услуги — Технически причини“





I –    Въведение

1.        С настоящата искова молба, подадена съгласно член 226 ЕО, Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си съгласно разпоредбите на член 8 във връзка с дялове ІІІ—VІ от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги(2), поради това че Landkreise (окръзи) Harburg, Rotenburg (Wümme), Soltau-Fallingbostel и Stade са сключили пряко договор за обезвреждането на отпадъци със службите по чистотата на град Хамбург, без да е провеждана открита или ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка в рамките на Европейската общност.

2.        Въведените с Директива 92/50 процедурни правила за възлагане на обществени поръчки за услуги представляват една от мерките, предназначени да установят вътрешния пазар, като способстват за премахване на пречките за свободното движение на услуги. Несъмнено става въпрос за мярка, която е от полза както за изпълнителя на услуги, така и за техния получател.

3.        В конкретния случай обезвреждането на отпадъци представлява услуга, чиито получатели са четири окръга. В действителност броят на получателите е много по-висок. Окръзите всъщност са само посредници по отношение на своите жители, които са крайните получатели на тази услуга. Струва ми се полезно да припомня, ако изпълнител на услуги е бил избран в противоречие с изискванията, произтичащи от общностното право, че най-силно увредени ще бъдат интересите на тези жители.

II – Правна уредба

4.        В съответствие с член 1, буква a) от Директива 92/50 „обществените поръчки за услуги“ са възмездни договори, сключени в писмена форма между изпълнител на услуги и възлагащ орган, с изключение на договорите, изброени в подточки i)—ix) от тази разпоредба.

5.        Съгласно член 1, буква б) от Директива 92/50:

„Възлагащи органи“ са държавата, регионалните или местните органи, публичноправните организации или асоциации от един или няколко такива органи или от една или няколко публичноправни организации.

„Публичноправна организация“ е всяка организация:

–        която e създадена със специфичната цел да задоволява нужди от обществен интерес, без да има промишлен или търговски характер и

–        има правосубектност, и е

–        финансирана в по-голямата част от държавата, регионалните или местните органи или други публичноправни организации, или е обект на управленски контрол от последните; или има административен, управителен или надзорен орган, повече от половината членове на който са назначени от държавата, регионалните или местните органи или други публичноправни организации.

[…]“

6.        Според член 1, буква в) от Директива 92/50 „изпълнител на услуги“ е всяко физическо или юридическо лице, включително публичноправна организация, което предлага услуги.

7.        Съгласно член 8 от Директива 92/50 обществените поръчки с предмет услуги, включени в приложение I A, се възлагат съгласно разпоредбите на дялове III—VI от тази директива. Приложение I A посочва в категория 16 „Услуги по събиране и третиране на отпадъци, включително канализационни води; санитарни и сходни услуги“.

8.        От структурата на член 11 от Директива 92/50 ясно се вижда, че възлагащите органи могат да възлагат обществени поръчки за услуги посредством открита или ограничена процедура, освен в случаите, предвидени в параграфи 2 и 3 от същия член, при които възлагащите органи могат да възлагат обществени поръчки за услуги посредством процедура на договаряне след публикуване на обявление за поръчка (случаи, посочени в параграф 2) или посредством процедура на договаряне без предварително публикувано обявление за поръчка (случаи, посочени в параграф 3).

9.        Съгласно член 11, параграф 3, буква б) от Директива 92/50 възлагащите органи могат да възлагат обществени поръчки за услуги посредством процедура на договаряне без предварително публикувано обявление за обществена поръчка за услугите, чието изпълнение по технически или творчески причини или по причини, свързани със защитата на изключителни права, може да бъде възложено само на определен изпълнител на доставки.

III – Факти

10.      Искът на Комисията се отнася до договор, сключен между окръзите Harburg, Rotenburg (Wümme), Soltau-Fallingbostel и Stade (наричани по-нататък „окръзите“), от една страна, и службите по чистотата на град Хамбург, от друга (наричан по-нататък „спорният договор“).

11.      Окръзите, както и службите по чистотата на град Хамбург са публичноправни организации, натоварени с обезвреждане на отпадъците.

12.      Провинция Долна Саксония, в която попадат окръзите, провинция Schleswing-Holstein, както и свободният ханзиански град Хамбург образуват крайградския регион на Хамбург.

13.      Спорният договор е сключен на 18 декември 1995 г. пряко, без провеждане на открита или ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка в рамките на Общността. От уводната част на договора е видно, че с писмо от 30 ноември 1994 г. службите по чистотата на град Хамбург предлагат на окръзите частичен капацитет от 120 000 тона годишно от общия годишен капацитет на инсталацията за термично оползотворяване на отпадъци в Rugenberger Damm (наричана по-нататък „инсталацията в Rugenberger Damm“) и окръзите приемат тази оферта с писмо от 6 януари 1995 г.

14.      В спорния договор службите по чистотата на град Хамбург се задължават да поставят на разположение на окръзите капацитет от 120 000 тона годишно с оглед на термично оползотворяване на отпадъци в инсталацията в Rugenberger Damm, а окръзите поемат задължение да заплащат на службите по чистотата на град Хамбург годишно възнаграждение, състоящо се от фиксирана част и от част, зависеща от доставеното количество.

15.      Предвидената продължителност на спорния договор е двадесет години, считано от 15 април 1999 г., тъй като към момента на сключване на договора инсталацията в Rugenberger Damm все още е само проект.

IV – Досъдебна процедура и производство пред Съда

16.      Комисията решава да действа вследствие на жалба от гражданин, който счита, че таксата за третиране на отпадъци е твърде висока.

17.      Считайки, че като сключва пряко договор — страни по който са окръзите и службите по чистотата на град Хамбург — свързан с обезвреждане на отпадъците, без да прилага процедурата за поръчка, нито за възлагане в Общността, Федерална република Германия е могла да наруши разпоредбите на член 8 във връзка с дялове III—VI от Директива 92/50, на 30 март 2004 г. Комисията изпраща на Федерална република Германия официално уведомително писмо в съответствие с член 226 ЕО.

18.      Федерална република Германия отговаря с писмо от 30 юни 2004 г. Тя изтъква, че според нея спорният договор бил споразумение за съвместното изпълнение на задължение за обществена услуга, възложено на съответните окръзи и на град Хамбург, поради което ставало въпрос за общинско сътрудничество.

19.      Неудовлетворена от изложеното от Федерална република Германия становище, на 22 декември 2004 г. Комисията ѝ изпраща мотивирано становище, в което установявa, че въпросният договор попада в приложното поле на Директива 92/50 и поради това прякото му сключване между окръзите и службите по чистотата на град Хамбург е в нарушение на същата директива.

20.      Въпреки изложените от Федерална република Германия доводи в отговора ѝ на мотивираното становище от 25 април 2005 г. Комисията предявява настоящия иск, с който иска от Съда да обяви, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си съгласно разпоредбите на член 8 във връзка с дялове III—VI от Директива 92/50, и да осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски по производството.

21.      Въз основа на представените в нейната писмена защита и дуплика доводи Федерална република Германия иска от Съда да отхвърли иска и да осъди ищеца да заплати съдебните разноски.

22.      С определение на председателя на Съда от 14 юни 2007 г. на Кралство Нидерландия и Република Финландия се разрешава да встъпят по настоящото дело в подкрепа на исканията на Федерална република Германия. Република Финландия обаче не представя писмено становище.

23.      Федерална република Германия иска провеждането на съдебно заседание. Същото се състои на 11 ноември 2008 г. в присъствието на представителите на Федерална република Германия и на Комисията.

V –    Съображения

24.      В иска си Комисията изхожда от предположението, че окръзите са възлагащи органи по смисъла на член 1, буква б) от Директива 92/50, че службите по чистотата на град Хамбург са изпълнители на услуги по смисъла на член 1, буква в) от Директива 92/50 и че спорният договор, сключен между окръзите, от една страна, и службите по чистотата на град Хамбург, от друга страна, е обществена поръчка за услуги по смисъла на член 1, буква а) от Директива 92/50. Като се има предвид, че предмет на спорния договор е услуга, включена в приложение I A от Директива 92/50, и че не става въпрос за нито един от случаите, които биха обосновали възлагането на този договор посредством процедура на договаряне след публикуване на обявление за поръчка (член 11, параграф 2 от Директива 92/50) или посредством процедура на договаряне без предварително публикувано обявление за поръчка (член 11, параграф 3 от Директива 92/50), спорният договор би могъл да се сключи евентуално само посредством открита или ограничена процедура по смисъла на член 11, параграф 4 от Директива 92/50.

25.      Ще разгледам основателността на твърдението за нарушение от страна на Комисията от гледна точка на изтъкнатите от Федерална република Германия доводи, с които тя не оспорва, че спорният договор не е бил възложен посредством обществена поръчка, а иска да докаже, че окръзите не са били длъжни да открият процедура за възлагане на обществена поръчка с оглед на сключване на спорния договор поради четири съображения.

26.      Първо, спорният договор бил израз на сътрудничество между държавни организации и следователно се отнасял само до вътрешни отношения при изпълнението на публични задължения в рамките на държавната организация. Оттук следвало, че същият не попадал под действието на Директива 92/50. Второ, спорният договор не представлявал договор по смисъла на член 1, буква a) от Директивата. Трето, дори ако спорният договор трябвало да се квалифицира като договор по смисъла на Директива 92/50, налице би била техническа причина по смисъла на член 11, параграф 3, буква б) от същата, поради което договорът можел да бъде сключен посредством процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за поръчка. Четвърто, по силата на член 86, параграф 2 ЕО не било необходимо да се провежда открита или ограничена процедура, тъй като подобна процедура щяла да попречи на окръзите и на службите по чистотата на град Хамбург да изпълняват задълженията си.

 A – Приложно поле на Директива 92/50

27.      В своя защита Федерална република Германия посочва, че спорният договор е вътрешна за държавата операция, която по правило не попада под действието на Директива 92/50. Тя счита, също като нидерландското правителство, че тази директива се отнася до възлагането на обществени поръчки на предприятия и се прилага само когато държавата реши, че вместо сама да изпълнява дадено задължение, би искала да получи съответната услуга на пазара.

28.      В това отношение следва да се напомни, че директивите в областта на възлагането на обществени поръчки(3) според Съда обикновено се прилагат, когато възлагащ орган възнамерява да сключи възмезден договор с юридически обособен правен субект, независимо дали самият субект е възлагащ орган(4). Освен това тази директива се прилага и ако даден договор е сключен, за да се изпълни задължение за задоволяване на потребности от обществен интерес, или без връзка с такова задължение(5).

29.      При все това според Съда съществува изключение от това общо правило. Директивите относно възлагането на обществени поръчки не се прилагат дори ако съдоговорителят е юридически обособен от възлагащия орган правен субект, когато са изпълнени две условия. От една страна, органът на публична власт, който е и възлагащ орган, трябва да упражнява по отношение на този обособен правен субект контрол, аналогичен на упражнявания върху собствените си служби, и от друга страна, правният субект трябва да осъществява основната част от дейността си с публичния или публичните регионален/регионални или местен/местни орган(и), на който/които принадлежи(6).

30.      Впрочем по силата на това изключение Съдът приема, че не е възможно поначало да се изключат от приложното поле на директивите в областта на възлагането на обществени поръчки отношенията, установени между публичноправните институции, независимо от естеството на тези отношения(7).

31.      В конкретния случай е ясно, както посочва Федерална република Германия, че спорният договор представлява средство за сътрудничество между държавни организации. Само от това обстоятелство обаче не следва, че въпросният договор не попада в приложното поле на Директива 92/50. Заключение в обратен смисъл би било възможно само ако се докаже, че двете установени за първи път в Решение по дело Teckal условия са изпълнени.

32.      Както основателно подчертава Федерална република Германия, съществува още една възможност за орган на публична власт, отговарящ на понятието „възлагащ орган“ по смисъла на член 1, буква б) от Директива 92/50, да изключи прилагането на тази директива. Става въпрос за положение, при което орган на публична власт изпълнява възложените му задачи от обществен интерес със свои собствени административни, технически и други средства, без да е длъжен да прибягва до други субекти, които не са част от неговите служби. Като се има предвид, че в такъв случай не може да става въпрос за възмезден договор, сключен с юридически обособен от възлагащия орган правен субект, няма основание за прилагане на общностните правила в областта на обществените поръчки(8).

33.      Това означава, че при изпълнението на задачи от обществен интерес органите на публична власт не са длъжни да прибягват до пазара, за да им бъде предоставена дадена услуга. Те имат възможността да избират между използването на собствените си средства (в такъв случай Директива 92/50 не се прилага) и пазара.

34.      В това отношение не споделям позицията на Федерална република Германия, според която в конкретния случай сътрудничеството между две различни държавни организации се счита за използване на собствените средства на възлагащия орган. Службите по чистотата на град Хамбург не могат да се разглеждат като собствени средства на заинтересованите окръзи, които са възлагащите органи.

 Б – Обществени поръчки за услуги по смисъла на член 1, буква а) от Директива 92/50

35.      Федерална република Германия счита, че спорният договор не представлява обществена поръчка за услуги по смисъла на член 1, буква а) от Директива 92/50 поради три съображения(9). На първо място, договорът представлявал вътрешна мярка за по-широко сътрудничество между държавни организации в рамките на крайградския регион на Хамбург. На второ място, службите по чистотата на град Хамбург нямали качеството „изпълнител на услуги“ по отношение на договора, а напротив, като публичноправна организация, отговаряща за обезвреждане на отпадъците, предлагали административно съдействие на окръзите, на които също било възложено обезвреждане на отпадъците. На трето място, по отношение на съдържанието си договорът надхвърлял обичайното за обществена поръчка за услуги.

36.      Смятам, че тези доводи не могат да оборят заключението, че договорът, сключен между четирите окръга, от една страна, и службите по чистотата на град Хамбург, от друга, представлява обществена поръчка за услуги по смисъла на член 1, буква а) от Директива 92/50.

37.      От практиката на Съда следва, че съществуването на договор по смисъла на член 1, буква а) от Директива 93/36 предполага наличието на споразумение между две отделни лица(10).

38.      В конкретния случай това условие действително е изпълнено. Освен това предметът на спорния договор, а именно термично оползотворяване на отпадъци, попада сред услугите, посочени в категория 16 от приложение I A към Директива 92/50.

39.      Тъй като службите по чистотата на град Хамбург не биха могли да се разглеждат като собствени средства на окръзите(11), прилагането на Директива 92/50 би могло да се изключи само ако двете кумулативни условия за прилагането на споменатата в точка 29 от настоящото заключение дерогация са изпълнени.

40.      В този смисъл трябва да се прецени дали по отношение на службите по чистотата на град Хамбург окръзите упражняват контрол, подобен на този, който упражняват върху собствените си служби, и дали службите по чистотата на град Хамбург извършват съществената част от дейността си с окръзите.

41.      Съдът неколкократно е трябвало да разглежда условието, свързано с „подобния контрол“. От съдебната практика е видно, че за да се прецени дали орган на публична власт упражнява върху съдоговорителя контрол, подобен на този, който упражнява върху собствените си служби, следва да се отчитат не само всички законодателни разпоредби, но и релевантните в конкретния случай обстоятелства. От тази проверка трябва да следва, че субектът, изпълнител на обществена поръчка, подлежи на контрол, който позволява на възлагащия орган да влияе върху решенията на този субект. Трябва да става въпрос за възможност за решаващо влияние както върху стратегическите цели, така и върху важните решения на този субект(12).

42.      Федерална република Германия посочва в това отношение, че условието за наличие на подобен контрол е изпълнено, тъй като помежду си заинтересованите окръзи упражнявали взаимен контрол в рамките на крайградския регион на Хамбург.

43.      По този въпрос следва да се посочи, че няма данни за участие на окръзите в службите по чистотата на град Хамбург, а следователно и за упражняван от тяхна страна контрол над посочените служби.

44.      Впрочем както основателно подчертава Комисията, службите по чистотата не извършват дейността си в полза на окръзите по силата на закон или на други публичноправни разпоредби, а въз основа на договор. Спорният договор представлява единствената правна връзка между окръзите и службите по чистотата на град Хамбург и той не предоставя никаква възможност за контрол от страна на окръзите.

45.      Според мен общото позоваване на съвместните цели е напълно недостатъчно, тъй като контролът трябва да има по-конкретна основа.

46.      Принципът на възмездност, на който се основава сътрудничеството в рамките на крайградския регион на Хамбург според Федерална република Германия, дава възможност на окръзите да упражняват само непряк контрол върху службите по чистотата на град Хамбург.

47.      Тъй като първото условие за прилагане на дерогацията според мен не е изпълнено, не е необходимо да се проверява дали второто е налице. При все това бих искал да напомня, че обезвреждането на отпадъци представлява само част от дейността на службите по чистотата на град Хамбург.

48.      Предвид изложеното по-горе няма основание да се предполага, че спорният договор не представлява обществена поръчка за услуги по смисъла на Директива 92/50. Това означава, че възлагането му е могло да се осъществи само при спазване на разпоредбите на посочената директива.

 В – Процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за поръчка като изключение от процедурата за възлагане на обществени поръчки по общия ред

49.      В своя защита Федерална република Германия посочва също, че окръзите са могли да сключат спорния договор само със службите за чистотата на град Хамбург, които разполагали с осигурено място за изграждането на инсталация за оползотворяване на отпадъци. Фактът, че в крайградския регион на Хамбург не съществувало никакво друго място за изграждането на такива инсталации и че наличните не разполагали със свободен капацитет, представлявал техническа причина по смисъла на член 11, параграф 3, буква б) от Директива 92/50, която обосновавала възлагането на обществена поръчка за услуги посредством процедура на договаряне без предварително публикуване на обявление за поръчка.

50.      От структурата на член 11 от Директива 92/50 личи ясно, че параграф 3 от същия представлява изключение от съдържащото се в параграф 4 общо правило, според което възлагащите органи възлагат обществени поръчки за услуги посредством открита или ограничена процедура.

51.      В това отношение следва да се напомни, че като дерогация от правилата, целящи да гарантират ефективността на признатите с Договора ЕО права в областта на обществените поръчки за услуги, член 11, параграф 3 от Директива 92/50 трябва да бъде тълкуван стриктно, както и че в тежест на този, който възнамерява да се позовава на него, е да докаже, че изключителните обстоятелства, обосноваващи изключението, действително са налице(13).

52.      Съдът вече е разглеждал наличието на „технически причини“ в Решение от 10 април 2003 г. по дело Комисия/Германия(14). Той приема, че техническа причина, целяща опазване на околната среда, би могла евентуално да бъде взета предвид, за да се прецени дали въпросната обществена поръчка е могла да бъде възложена само на определен изпълнител на доставки. Вярно е, че в това решение Съдът не определя техническите причини изчерпателно, а негативно, като посочва фактите, които не представляват технически причини по смисъла на член 11, параграф 3 от Директива 92/50.

53.      В Решението от 2 юни 2005 г. по дело Комисия/Гърция(15) Съдът приема във връзка с член 20, параграф 2, буква в) от Директива 93/38/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координирането на процедурите за възлагане на поръчки в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и далекосъобщенията(16), който съдържа норма, подобна на предвидената в член 11, параграф 3 от Директива 92/50, че прилагането на тази разпоредба е поставено в зависимост от наличието на две кумулативни условия, а именно, от една страна, да съществува техническа специфика на работите, предмет на обществената поръчка, а от друга страна, тази техническа специфика да води до абсолютна необходимост посочената поръчка да бъде възложена на определено предприятие.

54.      Като приемам за отправна точка посочената съдебна практика, смятам, че Федерална република Германия не е доказала, че прилагането на член 11, параграф 3 от Директива 92/50 е било оправдано в конкретния случай.

55.      Ако се приемат съображенията на Федерална република Германия, основани на Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. за отпадъците(17), би означавало тази директива да лиши от цялостно действие Директива 92/50.

 Г – Директива 92/50 като фактор, възпрепятстващ изпълнението на задължението за обезвреждане на отпадъците от страна на окръзите

56.      Федерална република Германия също изтъква, че като публичноправни организации, отговарящи за обезвреждането на отпадъците, окръзите и службите по чистотата на град Хамбург биха могли да изпълнят задължението си само посредством сключването на спорния договор. Директива 92/50 обаче задължавала окръзите да възложат обществена поръчка на изпълнителя на услуги, предлагащ най-ниската цена или икономически най-изгодната оферта в рамките на открита или ограничена процедура. По този начин произтичащото от Директива 92/50 задължение да се отправя предложение за предоставяне на оферти в рамките на открита или ограничена процедура възпрепятствало изпълнението на задължението на окръзите и службите по чистотата на град Хамбург. Ето защо по силата на член 86, параграф 2 ЕО това задължение само по себе си не се прилагало спрямо окръзите и службите по чистотата на град Хамбург.

57.      По отношение на член 86, параграф 2 ЕО, съгласно който предприятията, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес или които имат характер на фискален монопол, се подчиняват на разпоредбите, съдържащи се в настоящия договор, и в частност на правилата на конкуренцията, доколкото прилагането на тези правила не препятства фактически или юридически изпълнението на специфичните задачи, които са им възложени, Съдът приема, че що се отнася до разпоредба, която при определени обстоятелства допуска дерогация от правилата на Договора, този член от Договора подлежи на стриктно тълкуване(18) и държавата членка или предприятието, която или което се позовава на тази разпоредба, трябва да докаже, че условията за прилагането ѝ са изпълнени(19).

58.      Считам, че Федерална република Германия не е изпълнила задължението си, свързано с доказателствената тежест.

59.      Съображенията на Федерална република Германия по този въпрос се основават на две предпоставки. Първо, ако спорният договор не бил налице, нито окръзите, нито службите по чистотата на град Хамбург щели да могат да осигурят изпълнението на задълженията си в областта на обезвреждането на отпадъци. Всъщност инсталацията в Rugenberger Damm могла да бъде изградена само благодарение на този договор. Второ, спорният договор нямало да бъде сключен, ако окръзите били отправили предложение за подаване на оферти в рамките на открита или ограничена процедура, тъй като в рамките на такава процедура обществената поръчка би трябвало да се възложи на изпълнителя на услуги, представил най-ниската цена или икономически най-изгодната оферта.

60.      Според мен както първата, така и втората предпоставка са погрешни.

61.      Съмнявам се, че спорният договор е бил единствения начин за изпълнение на задължението в областта на обезвреждането на отпадъците. Както основателно посочва Комисията, службите по чистотата на град Хамбург са могли да предложат свободния си капацитет и на други получатели(20).

62.      Не смятам също така, че прилагането на откритата или ограничената процедура е щяло да съставлява пречка за сключването на договор като този между окръзите и службите по чистотата на град Хамбург, тъй като в рамките на тези процедури обществената поръчка трябва да се възложи на изпълнителя, предложил най-ниската цена или икономически най-изгодната оферта.

63.      Уместно е да се напомни, че както Съдът вече е приел, критериите при възлагане на обществени поръчки на икономически най-изгодната оферта, на които възлагащият орган може да се основава, могат да бъдат най-различни в зависимост от разглежданата обществена поръчка и не всеки от възприетите от възлагащия орган критерии, за да определи икономически най-изгодната оферта, трябва непременно да е от чисто икономическо естество(21). Съдът изрично посочва, че в различните етапи от дадена процедура за възлагане на обществена поръчка възлагащият орган може да взема под внимание критерии, свързани с опазването на околната среда(22).

VI – Заключение

64.      Предвид изложените по-горе съображения предлагам Съдът да се произнесе, както следва:

–        да установи, че Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си съгласно разпоредбите на член 8 във връзка с дялове III—VI от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги, поради това че Landkreise Harburg, Rotenburg (Wümme), Soltau-Fallingbostel и Stade са сключили пряко договор, свързан с обезвреждането на отпадъци, със службите по чистотата на град Хамбург и че във връзка с този договор не е провеждана открита или ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка за услуги в Общността,

–        да осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски,

–        да осъди встъпилите страни Кралство Нидерландия и Република Финландия да понесат направените от тях съдебни разноски.


1 – Език на оригиналния текст: френски.


2 – ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 50, наричана по-нататък „Директива 92/50“.


3 – Става въпрос за Директива 92/50, Директива 93/36/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки (ОВ L 199, стр. 1) и Директива 93/37/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство (ОВ L 199, стр. 54). Трите отделни директиви са отменени и заменени с Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (ОВ L 134, стр. 114, Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116 и поправка в ОВ L 182, 10.7.2008 г., стр. 282).


4 – Вж. Решение от 18 ноември 1999 г. по дело Teckal (C‑107/98, Recueil, стр. I‑8121, точки 50 и 51), Решение от 11 януари 2005 г. по дело Stadt Halle и RPL Lochau (C‑26/03, Recueil, стр. I‑1, точка 47).


5 – Вж. в този смисъл Решение от 15 януари 1998 г. по дело Mannesmann Anlagenbau Austria и др. (C‑44/96, Recueil, стр. I‑73, точка 32) и Решение по дело Stadt Halle и RPL Lochau (посочено в бележка под линия 4, точка 26).


6 – Вж. Решение по дело Teckal (посочено в бележка под линия 4, точка 50), Решение от 8 април 2008 г. по дело Комисия/Италия (C‑337/05, Сборник, стр. І‑2173, точка 36) и изброените там решения и Решение от 17 юли 2008 г. по дело Комисия/Италия (C‑371/05, Сборник, стр. І‑110, точка 22).


7 – Вж. в този смисъл Решение от 13 януари 2005 г. по дело Комисия/Испания (C‑84/03, Recueil, стр. I‑139, точка 40).


8 – Вж. Решение по дело Stadt Halle и RPL Lochau (посочено в бележка под линия 4, точка 48).


9 – По-точно Германия посочва четири съображения, но според мен доводът за наличието на „вътрешна мярка“ и този за „част от по-широко сътрудничество“ са тясно свързани.


10 – Вж. Решение по дело Teckal (посочено в бележка под линия 4, точка 49) и Решение от 11 май 2006 г. по дело Carbotermo и Consorzio Alisei (C‑340/04, Recueil, стр. I‑4137, точка 32).


11 – Вж. точка 34 от настоящото заключение.


12 – Вж. Решение от 13 октомври 2005 г. по дело Parking Brixen (C‑458/03, Recueil, стр. I‑8585, точка 65), Решение по дело Carbotermo и Consorzio Alisei (посочено в бележка под линия 10, точка 36), Решение от 17 юли 2008 г. по дело Комисия/Италия (посочено в бележка под линия 6, точка 24) и Решение от 13 ноември 2008 г. по дело Coditel Brabant (C‑324/07, Сборник, стр. I‑8457, точка 28).


13 – Вж. Решение от 10 април 2003 г. по дело Комисия/Германия (C‑20/01 и C‑28/01, Recueil, стр. I‑3609, точка 58) и Решение от 18 ноември 2004 г. по дело Комисия/Германия (C‑126/03, Recueil, стр. I‑11197, точка 23).


14 – Решение от 10 април 2003 г. по дело Комисия/Германия (посочено в бележка под линия 13, точки 58—67).


15 – Решение от 2 юни 2005 г. по дело Комисия/Гърция (C‑394/02, Recueil, стр. I‑4713, точка 34).


16 – ОВ L 199, стр. 84.


17 – ОВ L 194, стр. 39.


18 – Вж. Решение от 17 юли 1997 г. по дело GT-Link (C‑242/95, Recueil, стр. I‑4449, точка 50) и Решение от 17 май 2001 г. по дело TNT Traco (C‑340/99, Recueil, стр. I‑4109, точка 56).


19 – Вж. Решение от 23 октомври 1997 г. по дело Комисия/Франция (C‑159/94, Recueil, стр. I‑5815, точка 94), Решение по дело TNT Traco (посочено в бележка под линия 18, точка 59) и Решение от 15 ноември 2007 г. по дело International Mail Spain (C‑162/06, Сборник, стр. I‑9911, точка 49).


20 – Накрая, би могло да се допусне и наличието на задължение службите по чистотата на град Хамбург — като възлагащ орган по смисъла на член 1, буква б) от Директива 92/50 — да открият процедура за възлагане на обществена поръчка за останалото количество отпадъци.


21 – Вж. Решение от 17 септември 2002 г. по дело Concordia Bus Finland (C‑513/99, Recueil, стр. I‑7213, точки 53 и 55).


22 – Вж. Решение по дело Concordia Bus Finland (посочено в бележка под линия 21, точка 57) и Решение от 10 април 2003 г. по дело Комисия/Германия (посочено в бележка под линия 13, точка 60).