Жалба, подадена на 20 декември 2019 г. от Algebris (UK) Ltd, Anchorage Capital Group LLC срещу определението, постановено от Общия съд (осми състав) на 10 октомври 2019 г. по дело T-2/19, Algebris (UK) и Anchorage Capital Group/ЕСП
(Дело C-934/19 P)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: Algebris (UK) Ltd, Anchorage Capital Group LLC (представители: T. Soames, avocat, N. Chesaites, advocaat, R. East, Solicitor, D. Mackersie, Barrister)
Друга страна в производството: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП)
Искания
Жалбоподателите искат от Съда:
да отмени точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение,
да отмени точка 2 от диспозитива на обжалваното съдебно решение и да осъди ЕСП да понесе своите съдебни разноски и да заплати тези на жалбоподателите по първоинстанционното производство и по настоящото производство, и
да признае процесуалната легитимация на жалбоподателите да обжалват спорното решение пред Общия съд.
Основания и основни доводи
С първото си основание жалбоподателите посочват, че като е приел, че те не са пряко засегнати, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е тълкувал неправилно член 20, параграф 11, първа алинея от Регламент (ЕС) № 806/20141 (наричан по-нататък „Регламентът за ЕМП“) и е накърнил правото на собственост на жалбоподателите.
Тълкуването от Общия съд е довело да следните неправилни изводи: 1) страни, от които са иззети финансови средства, каквито страни са жалбоподателите, имат процесуална легитимация да оспорват само неизвършването на последваща окончателна оценка на стойността, когато могат да получат обезщетение по член 20, параграф 11, втора алинея, буква б) от Регламента за ЕМП; 2) обезщетение е дължимо по член 20, параграф 11, втора алинея, буква б), когато при приложената схема за преструктуриране се използва инструментът за споделяне на загуби по член 27 от Регламента за ЕМП, инструментът „мостова институция“ по член 25 от Регламента за ЕМП, или инструментът за обособяване на активи по член 26 от Регламента за ЕМП; 3) поради което кредитори (и акционери) нямат процесуална легитимация. Вследствие на това при обстоятелства като тези в настоящия случай, при които трудно може да се приеме, че други страни освен акционерите и кредиторите, от които са иззети финансови средства, биха имали процесуална легитимация да оспорят неизвършването от ЕСП на последваща окончателна оценка на стойността, на ЕСП е дадена възможност да се основава на напълно погрешни и съвсем ненадеждни временни оценки. Жалбоподателите са пряко засегнати от решението да не се извърши последваща окончателна оценка на стойността, тъй като последваща окончателна оценка 1 и 2 най-вероятно би потвърдила, че Банката е оценена неправилно, което би довело до необходимостта ЕСП да прецени дали да обезщети жалбоподателите чрез намаляване на вземанията на кредиторите или увеличаване на размера на заплатената от Santander насрещна престация в съответствие с член 20, параграф 12 от Регламента за ЕМП. Ако по свое усмотрение ЕСП не предостави обезщетение, решението също би било обжалваемо и би могло да се предяви иск за обезщетение.
Тълкуването от Общия съд на член 20, параграф 11 накърнява правото на собственост, закрепено в член 17 от Хартата на основните права, тъй като е необходима последваща окончателна оценка на стойността, за да се гарантира, че: 1) изземването на ценните книжа на жалбоподателите AT1 и T2 е проведено в съответствие с предвидените в закона условия и 2) ще се предостави справедливо обезщетение, например като стойността на Банката се определи въз основа на последваща окончателна оценка.
2. С второто си основание жалбоподателите поддържат, че във всички случаи Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е стигнал до извода, че жалбоподателите не биха имали право на обезщетение по член 20, параграф 12, буква а) от Регламента за ЕМП, с което е тълкувал неправилно тази разпоредба и е нарушил принципа на недопускане на дискриминация.
Жалбоподателите посочват, че в контекста на преструктуриране на банка член 20, параграф 12, буква а) обхваща обстоятелства, при които релевантните капиталови инструменти (например ценните книжа AT1 и T2) се обезценяват със 100% (какъвто е настоящият случай), независимо дали обезценяването е по член 22, параграф 1 от Регламента за ЕМП, или чрез инструмента за споделяне на загуби, по две причини. Първо, този подход е в съответствие с факта, че 100% споделяне на загуби и 100% обезценяване/преобразуване на ценните книжа AT1 и T2 са в действителност и по същество едно и също нещо (с едни и същи икономически последици), тъй като и по двата начина се обезценява дългът на банка към нейните кредитори, или той се преобразува по справедливост. Второ, би било дискриминационно и изопачено, ако кредиторите/акционерите, чиито дългови инструменти са обезценени и преобразувани по член 22, параграф 1 от Регламента за ЕМП, не могат да получат обезщетение, докато тези, спрямо които е приложено споделяне на загуби по член 27 от Регламента за ЕМП могат да получат обезщетение, въпреки че: 1) правният механизъм за и практическата последица от обезценяването и преобразуването по член 21 от Регламента за ЕМП и споделянето на загуби по член 27 от Регламента за ЕМП са едни и същи и 2) за двете мерки се предвижда една и съща предварителна оценка.
____________
1 Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1).