Преюдициално запитване от Bundesfinanzgericht (Австрия), постъпило на 6 август 2020 г. — QY/Finanzamt Wien für den 8., 16. und 17. Bezirk
(Дело C-372/20)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Bundesfinanzgericht
Страни в главното производство
Жалбоподател: QY
Ответник: Finanzamt Wien für den 8., 16. und 17. Bezirk
Преюдициални въпроси
Следва ли член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/20041 да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попада положението на работничка, гражданка на държава членка, в която тя и децата ѝ пребивават, при положение че е наета по трудово правоотношение като сътрудник по програма за помощ за развитие от работодател със седалище в друга държава членка, и към трудовото правоотношение се прилага системата за задължително социално осигуряване на държавата по местоседалището на работодателя, при положение че работничката е командирована от работодателя в трета държава, макар и не веднага след назначаването ѝ, а след приключване на подготвителен период и след връщането ѝ за период на реинтеграция в държавата по местоседалището на работодателя?
Нарушава ли национална разпоредба като член 53, параграф 1 от FLAG, който по-специално съдържа самостоятелна повеля за равно третиране с австрийските граждани, забраната за транспониране на регламенти по смисъла на член 288, параграф 2 от ДФЕС?
Въпроси 3—4 се отнасят до случая, при който положението на жалбоподателката попада в приложното поле на член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/2004 и при който правото на Съюза задължава единствено държавата членка на пребиваване да предоставя семейни обезщетения.
Следва ли установената за работодатели в член 45, параграф 2 ДФЕС забрана за дискриминация на основание гражданство, закрепена субсидиарно и в член 18 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че тя противоречи на национална разпоредба като член 13, параграф 1 от Entwicklungshelfergesetz (Закон за сътрудниците по програма за помощ за развитие, наричан по-нататък „EHG“) в редакцията му, действаща до 31 декември 2018 г. (наричана по-нататък „старата редакция“), която обвързва правото на получаване на семейни обезщетения в държавата членка, която не е компетентна съгласно правото на Съюза, с изискването центърът на основните жизнени интереси на сътрудника по програма за помощ за развитие, съответно неговото обичайно пребиваване, да е било на територията на държавата членка по местоседалището на работодателя още преди започване на заетостта, при положение че това изискване следва да се изпълнява и от австрийските граждани?
Следва ли член 68, параграф 3 от Регламент № 883/2004 и член 60, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 987/20092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на системите за социална сигурност, ОВ L 284, 30 октомври 2009 г. (наричан по-нататък „Регламент № 987/2009“ или „Регламентът за прилагане“) да се тълкуват в смисъл, че институцията на държавата членка по осъществяване на заетостта, за която лицето, подало заявлението, предполага, че е с основна компетентност, и до която е подадено заявлението за семейни обезщетения, но чието законодателство не се прилага нито с приоритет, нито субсидиарно, но в която държава членка е налице право на семейни обезщетения съгласно алтернативна разпоредба от националното ѝ законодателство, е длъжна да приложи по аналогия разпоредбите относно задължението за препращане на заявлението, за предоставяне на информация, за издаване на временно решение относно приложимите правилата за предимство и за временното парично обезщетение?
Само за ответния административен орган в качеството му на осигурителна институция ли се прилага задължението за издаване на временно решение относно приложимите правила за предимство, или това задължение е в сила и за административния съд, сезиран в производството по обжалване?
В кой момент административният съд е длъжен да издаде предварително решение относно приложимите правила за предимство?
Въпрос 7 се отнася до случая, при който положението на молителят попада в приложното поле на член 11, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 и при който правото на ЕС задължава държавата по осъществяване на заетостта и държавата членка по пребиваване съвместно да предоставят семейни обезщетения.
Следва ли изразът „тази институция […] препраща заявлението“ в член 68, параграф 3, буква а) от Регламент № 883/2004 и изразът „същата институция препраща […] искането“ в член 60 от Регламент № 987/2009 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби обвързват институцията на държавата членка с основна компетентност и институцията на държавата членка с вторична компетентност по такъв начин, че двете държави членки трябва съвместно да обработят ЕДНО (едно, в единствено число) заявление за семейни обезщетения, или евентуалното доплащане от страна на институцията на държавата членка, чието законодателство следва да се прилага субсидиарно, следва да се заяви отделно от лицето, така че то трябва да подаде две физически отделни заявления (два отделни формуляра) до две институции на две държави членки, при което съответно се започват да текат различни срокове?
Въпроси 8—9 се отнасят за периода след 1 януари 2019 г., когато с въвеждането на индексацията на семейните помощи Австрия премахва предоставянето на семейна помощ за сътрудници по програма за помощ за развитие, като отменя член 13, параграф 1 от EHG (Entwicklungshelfergesetz, Закон за сътрудниците по програма за помощ за развитие) (старата редакция).
Следва ли член 4, параграф 4 и членове 45 и 208 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, членове 2, 3, 7 и дял II от Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че въвеждат обща забрана за държава членка да премахва семейните обезщетения за сътрудници по програми за помощ за развитие, които взимат членове на семейството си със себе си в третата държава, в която са изпратени на работа?
При условията на евентуалност — въпрос 9:
Следва ли член 4, параграф 4 и членове 45 и 208 ДФЕС, член 4, параграф 3 ДЕС, членове 2, 3, 7 и дял II от Регламент № 883/2004 да се тълкуват в смисъл, че тези разпоредби гарантират в случай като разглеждания в главното производство, че сътрудник по програма за помощ за развитие, който вече е придобил право на семейни обезщетения за предходни периоди, ще продължи да се ползва от това конкретно право занапред във времето, въпреки че държавата членка е отменила правото на семейни обезщетения за сътрудници по програми за помощ за развитие?
____________
1 Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82).
2 Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1).