Language of document : ECLI:EU:F:2009:105

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

10 септември 2009 година

Дело F-139/07

Rinse van Arum

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Обхват на административната жалба по член 90 от Правилника“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Van Arum на първо място прави главно искане да се заличат някои бележки в атестационния му доклад, изготвен в процедурата за 2005 г., и да се добавят други елементи, както и, при условията на евентуалност, прави искане да се отмени посоченият доклад, и по-нататък, при условията на евентуалност спрямо предходното искане, да се разпореди да му бъдат съобщени всички доказателства, свързани със съдържанието на атестационния доклад, и Съдът на публичната служба да вземе отношение по изложените от него спорни факти и оценки, и още, на второ място, да осъди Парламента да му заплати обезщетение в размер на едно евро

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Задължение за мотивиране — Задължение за първия атестиращ да мотивира своите бележки или преценки — Липса

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Приемане решение за предоставяне на точки за заслуги при липсата на окончателна версия на атестационния доклад

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Съдебен контрол

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Атестиране — Атестационен доклад — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Служебно досие — Задължение да се съобщи на длъжностното лице решението и към него да се приложи атестационният доклад

(член 26 от Правилника за длъжностните лица)

6.      Производство — Съдебни разноски — Искане за произнасяне в съответствие със закона

(член 87, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Атестационният доклад и следователно окончателните коментари, направени в него, могат да имат неблагоприятни последици за длъжностното лице и поради това именно тези коментари трябва да бъдат мотивирани, а не бележките или преценките, направени по-специално от първия атестиращ. Ето защо евентуалната липса на мотиви от страна на комитета по атестиране не може да опорочи законосъобразността на посочения атестационен доклад.

(вж. точка 44)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 7 март 2007 г., Sequeira Wandschneider/Комисия, T‑110/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑0000 и II‑A‑2‑0000, точка 108

2.      Когато органът по назначаването приеме решение за предоставяне на точки за заслуги, въпреки че не разполага все още с окончателната версия на атестационния доклад на длъжностно лице само вследствие на вътрешното обжалване от страна на това лице, посоченото решение се счита мълчаливо прието под условие от окончателния резултат от процедурата по атестиране след изчерпване на правните средства за обжалване. Поради това е възможно администрацията да измени броя на точките за заслуги, предоставени на длъжностно лице, ако се окаже, че в резултат от вътрешното обжалване или, евентуално, в резултат от обжалването по административен ред атестационният доклад трябва да бъде изменен. Фактът, че преди окончателния атестационният доклад е прието решение за предоставяне на точки за заслуги, не е достатъчен, за да се направи предположение, че посоченото решение е повлияло на резултата от вътрешното обжалване и следователно на атестационния доклад, тъй като решението за предоставяне на точки за заслуги, прието по необходимост под условие от окончателния резултат от процедурата по атестиране, е можело да бъде изменено, ако окончателният атестационен доклад е различен от първоначалната му версия.

(вж. точки 47 и 48)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 10 септември 2009 г., Behmer/Парламент, F‑47/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точки 78 и 79

3.      Докладът за атестиране отразява свободно изразеното мнение на атестиращите. Ето защо тази преценка по съществото си не може да бъде предмет на обективна проверка от общностната юрисдикция, която не следва да замества със своята собствена преценка тази на лицата, отговарящи за оценяването на работата на атестираното лице. Всъщност общностните институции разполагат с широко право на преценка при оценяване на работата на своите длъжностни лица. Стойностните оценки на длъжностните лица, направени в атестационните доклади, не подлежат на съдебен контрол, който може да бъде упражняван само по отношение на евентуалните процесуални нарушения, на явните грешки, опорочаващи направената от атестиращия преценка, както и на евентуална злоупотреба с власт. Органът по назначаването също не може да замести със своята преценка тази на атестиращите, които отговарят за оценяване на работата на длъжностно лице, тъй като и този орган не познава непременно по-добре от общностната юрисдикция точното положение на всяко длъжностно лице. Следователно контролът от страна на органа по назначаването по отношение на направените от атестиращите преценки спрямо атестираните длъжностни лица може да се ограничи до контрол за наличието на явна грешка. Поради това този орган не може да бъде упрекнат за това, че в досъдебното производство не е заместил преценката на атестиращия със своята собствена преценка относно работата на жалбоподателя, че не е отговорил на всички оспорени от жалбоподателя положения и че не е разгледал всички негови правни доводи.

(вж. точки 56 и 62)

Позоваване на:

Съд — 3 юли 1980 г., Grassi/Съвет, 6/79 и 97/79, Recueil, стр. 2141, точка 15

Първоинстанционен съд — 26 октомври 1994 г., Marcato/Комисия, T‑18/93, Recueil FP, стр. I‑A‑215 и II‑681, точка 45; 20 май 2003 г., Pflugradt/ЕЦБ, T‑179/02, Recueil FP, стр. I‑A‑149 и II‑733, точка 46; 13 юли 2006 г., Andrieu/Комисия, T‑285/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑161 и II‑A‑2‑775, точка 99; 12 септември 2007 г., Combescot/Комисия, T‑249/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑0000 и II‑A‑2‑0000, точка 78

4.      По принцип мотивите на атестационния доклад се съдържат в различните раздели относно професионалните умения, ефикасността и поведението в службата. При все това мотивите на атестационния доклад могат да следват и от пояснения, дадени от администрацията извън самия атестационен доклад, по-специално по повод на вътрешно досъдебно производство във връзка с процедурата по атестиране. Атестационният доклад трябва да се счита за мотивиран в достатъчна степен, въпреки евентуалното заличаване на някои бележки, които са съществували в първоначалната му версия, при положение че жалбоподателят е имал възможност да прецени дали е основателна общата преценка, направена от атестиращите по отношение на работата му.

Освен това член 43 от Правилника не дава никакви насоки относно евентуално задължение съдържащите се в атестационния доклад коментари да бъдат подкрепени с факти. Напротив, атестиращият разполага с широко право на преценка при оценяването на работата на атестираните. Съществуването на подобно право на преценка предполага атестиращите да не са задължени да посочат в атестационния доклад всички относими фактически и правни обстоятелства в подкрепа на оценката им, нито да разгледат и да отговорят на всички оспорени от атестирания положения. Този извод не може да бъде поставен под съмнение от съществуването на ръководство за атестиране, което съдържа императивни норми, които администрацията е наложила сама на себе си, и с което тя трябва да се съобразява. Всъщност съдържащата се в това ръководство правна норма, която предвижда, че оценката за отлична или за недостатъчно добра работа на атестирания трябва да е придружена от коментари по фактите, не е нарушена, когато атестиращият, след като е приел, че работата на атестирания не е нито отлична, нито недостатъчно добра, не е направил такива коментари.

(вж. точки 80, 82, 88—91 и 96)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 16 юли 1992 г., Della Pietra/Комисия, T‑1/91, Recueil, стр. II‑2145, точка 32; Marcato/Комисия, посочено по-горе, точка 45; 12 декември 1996 г., AIUFFASS и AKT/Комисия, T‑380/94, Recueil, стр. II‑2169, точка 57; Pflugradt/ЕЦБ, посочено по-горе, точка 46; 1 март 2005 г., Mausolf/Europol, T‑258/03, Recueil FP, стр. I‑A‑45 и II‑189, точка 25; 10 май 2005 г., Piro/Комисия, T‑193/03, Recueil FP, стр. I‑A‑121 и II‑547, точка 59; 25 октомври 2005 г., Micha/Комисия, T‑50/04, Recueil FP, стр. I‑A‑339 и II‑1499, точка 36 и цитираната съдебна практика и точки 39 и 40

5.      Целта на член 26 от Правилника е само да даде възможност на длъжностно лице да представи становището си по всеки документ относно административното му положение и по всеки доклад, който се отнася до професионалните му умения, ефикасност или поведение. Така в хипотезата, в която администрацията е съобщила на длъжностното лице неговия атестационен доклад, преди прилагането му към неговото служебно досие, и на заинтересованото лице е дадена възможност да представи становището си по него, не може да се счита, че в това отношение е нарушен член 26 от посочения правилник. Освен това, макар член 26 от Правилника да задължава администрацията да уведоми длъжностното лице за съдържанието на акта, който трябва да се приложи към служебното досие, тази разпоредба не я задължава да му съобщи самото решение за това прилагане.

(вж. точки 133—135)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 28 май 1998 г., W/Комисия, T‑78/96 и T‑170/96, Recueil FP, стр. I‑A‑239 и II‑745, точка 99; 6 март 2001 г., Ojha/Комисия, T‑77/99, Recueil FP, стр. I‑A‑61 и II‑293, точки 56—61; 13 декември 2005 г., Cwik/Комисия, T‑155/03, T‑157/03 и T‑331/03, Recueil FP, стр. I‑A‑411 и II‑1865, точки 50—52 и 73

6.      Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Искането за произнасяне по съдебните разноските в съответствие със закона не може да се счита за искане за осъждането на загубилата делото страна да заплати съдебните разноски.

(вж. точки 146 и 148)

Позоваване на:

Съд — 9 юни 1992 г., Lestelle/Комисия, C‑30/91 P, Recueil, стр. I‑3755, точка 38; 29 април 2004 г., Парламент/Ripa di Meana и др., C‑470/00 P, Recueil, стр. I‑4167, точка 86

Съд на публичната служба — 10 юли 2008 г., Maniscalco/Комисия, F‑141/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точки 30—33