РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
6 май 2009 година
Дело F-137/07
Giovanni Sergio и др.
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Права и задължения — Синдикална свобода — Меморандум за разбирателство Комисия — синдикални и професионални организации — Индивидуални решения за командироване/освобождаване от служба, основани на меморандум — Увреждащ акт — Процесуална легитимация — Длъжностно лице, действащо в качеството си на частно лице, а не за сметка на синдикална организация — Недопустимост — Съобщаване на адвоката на жалбоподателите за отхвърлянето на жалбата — Момент, от който започва да тече срокът за обжалване“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Sergio и четири други длъжностни лица на Комисията искат, на първо място, отмяна на „Меморандум за разбирателство между синдикалните и професионалните организации (СПО) и генерална дирекция „Персонал и администрация“ на Комисията относно отпускането на средства за представителството на персонала за 2006 г., на второ място, отмяна на индивидуалните решения за освобождаване от служба, приети в полза на представителите на синдикатите Alliance и Fédération de la fonction publique européenne въз основа на меморандума от 2006 г. и на правилата за представителство на СПО, на трето място, отмяна на решението на генералния директор на генерална дирекция „Персонал и администрация“ от 14 ноември 2006 г. за възстановяване на г‑н Marquez-Garcia на служба в първоначалната му генерална дирекция; освен това те искат Комисията да бъде осъдена да заплати на всеки от тях едно символично евро като обезщетение, от една страна, за техните неимуществени и политически вреди в качеството им на представители на Union syndicale fédérale, и от друга страна, за техните неимуществени вреди и вреди, свързани с кариерата, в качеството им на длъжностни лица или служители.
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Споразумение между дадена институция и синдикалните и професионалните организации относно предоставянето на предимства на посочените организации въз основа на тяхната представителност — Изключване — Решение, с което се отказва на длъжностно лице, определено от една от споменатите организации по силата на споразумението, да се ползва от възможността за командироване в синдикална организация — Включване
(членове 230 ЕО и 236 ЕО; членове 10в, 24б, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Права и задължения — Право на синдикално сдружаване — Граници — Задължение на администрацията да осигури на синдикалните представители продължително и регламентирано освобождаване от изпълнението на задълженията им в техните служби — Липса
(член 24б от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Жалба за отмяна, подадена от член на синдикална или професионална организация — Искане за отмяна на решенията, с които се допуска „командироване в синдикална организация“ на членовете на друга организация
(членове 24б, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес — Обвързана компетентност на администрацията — Решение за възстановяване на служба на длъжностно лице, което се е ползвало от възможността за командироване в синдикална организация, но което вече не е определено за това от своята синдикална организация — Недопустимост
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Жалба — Срокове — Начален момент — Жалба по административен ред, подадена от един адвокат от името на няколко длъжностни лица
(член 19, трета и четвърта алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение І към него; член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
1. Споразумение между институция и синдикалните и професионални организации, с което се предоставят предимства на посочените организации в зависимост от тяхната представителност — като ползването на възможността за „командироване в синдикална организация“, отпускането на средства и предоставянето на разположение на външен персонал, — има единствено за предназначение да уреди колективните трудови правоотношения между администрацията и тези организации, в смисъл че то не попада в сферата на индивидуалните трудови правоотношения между институцията и длъжностното лице, а в рамките на отношенията между тази институция и посочените организации. Така, макар такова споразумение да може да увреди функционалните интереси на една от тези организации, то все пак не може да засегне индивидуалното положение на принадлежащите към тази организация длъжностни лица, по-специално индивидуалното упражняване на едно от предоставените съгласно член 24б от Правилника синдикални права или на право, произтичащо от сключено между институцията и синдикалните и професионалните организации споразумение.
Следователно длъжностно лице, което действа самостоятелно, не е пряко засегнато от такова споразумение. Само синдикалните и професионалните организации са лично засегнати в съответната област и следователно могат да използват правните средства за защита, с които разполагат на основание член 230 ЕО, за да защитят собствените си функционални интереси. Само в случай че отслабването на една от тези организации в резултат на такова споразумение би могло да се разглежда — предвид интензивността на неговите последици — като лишаващо членовете на тази организация от нормалното упражняване на техните синдикални права, длъжностните лица, които действат самостоятелно, могат да се позоват на правен интерес, изведен от отслабването на организацията, към която принадлежат.
Все пак в хипотезата, при която на една от тези организации е предоставена с такова споразумение възможността за командироване и тя поименно е определила длъжностно лице, което да се ползва от нея, евентуално решение на органа по назначаването, с което се отказва на това длъжностно лице да се ползва от възможността за командироване, би причинило вреди на посоченото длъжностно лице и тогава може да бъде предмет на жалба за отмяна, подадена от него на основание член 236 ЕО, което обаче не се отнася за самото споразумение.
(вж. точки 51, 52, 56, 79 и 81—84)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 6 май 2004 г., Hecq/Комисия, T‑34/03, Recueil FP, стр. I‑A‑143 и II‑639, точка 46
2. Макар синдикалната свобода да представлява общ принцип на трудовото право, която по-специално означава, че синдикалните представители са освободени от служба, за да участват в обсъжданията с институциите, то нейното съдържание не може да бъде разширено, за да се включи задължението за общностните институции да осигурят на синдикалните представители продължително и регламентирано освобождаване от изпълнението на задълженията им в техните служби, за да се посветят на задачи, свързани с представителството на персонала. Следователно възможността за дадено длъжностно лице да се позове на индивидуално право да се ползва от „командироване в синдикална организация“, което му позволява да оспори мярка за допускане на „командироване в синдикална организация“, зависи от конкретните разпоредби, които предвиждат съществуването на такова право.
(вж. точки 61 и 62)
3. Искания, направени в рамките на жалба, подадена от принадлежащи към една синдикална или професионална организация длъжностни лица и целяща отмяната на решения за допускане на „командироване в синдикална организация“ на други длъжностни лица или служители, принадлежащи към друга от тези организации, трябва да бъдат отхвърлени като недопустими. Всъщност, тъй като такива решения нямат за адресати жалбоподателите, те не изменят по очевиден начин собственото им положение като длъжностни лица или служители. Освен това такива решения не представляват ограничение на индивидуалното упражняване на синдикалната им свобода, тъй като, макар да водят до ограничаване на възможностите на жалбоподателите да им бъде разрешено „командироване в синдикална организация“, те нямат за предмет да ги изключат по принцип от възможността да се ползват от всяко право на такова командироване. Следователно тези решения не засягат пряко и незабавно интересите на жалбоподателите, изменяйки съществено правното им положение като длъжностни лица или служители.
(вж. точки 92—95)
4. Дадена институция е длъжна да възстанови на служба длъжностно лице, което вече не е определено от дадена синдикална организация като лице, което да се ползва от една от командировките, с които тя разполага по силата на меморандум относно отпускането на средства между синдикалните и професионалните организации. Следователно всички правни основания, насочени срещу такова решение за възстановяване, са недопустими, доколкото условията на обвързаната компетентност — тоест липсата на определяне от страна на синдикалната организация на съответното длъжностно лице въз основа на възможността за командироване, с която тя разполага — са изпълнени. Всъщност в този случай заинтересованото лице няма никакъв правен интерес от отмяната на обжалваното решение, тъй като тя може само да доведе до приемането на ново идентично по същество решение на отмененото.
(вж. точки 103 и 104)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 декември 1996 г., Stott/Комисия, T‑99/95, Recueil, стр. II‑2227, точки 31 и 32
5. В случай че е ясно, че дадена жалба по административен ред е подадена от адвокат от името на длъжностните лица или служителите, то правилно администрацията може да приеме, че той става получател на взетото в отговор на тази жалба по административен ред решение. При липсата на указания за противното, стигнали до администрацията преди съобщаването на нейния отговор, това съобщаване на адвоката съставлява съобщаване на длъжностните лица или служителите, които той представлява, и предвидения в член 91, параграф 2 от Правилника тримесечен срок започва да тече.
В това отношение, когато жалба по административен ред е подадена от адвокат от името на няколко длъжностни лица или служители, съобщаването от институцията на нейния отговор на този адвокат е гаранция в областта на правната сигурност за институцията, но и за адвоката на жалбоподателите, който в този случай разполага с една-единствена дата, за да узнае срока, определен му за подаването на евентуална жалба от името на длъжностните лица или служителите, които представлява.
За да твърдят, че жалбата им не е просрочена, жалбоподателите не могат надлежно да се позовават на разпоредбите на националното право на адвоката относно упълномощаването — съгласно които съществуването на упълномощаване, което позволява на адвокат да подаде материали по делото, по-специално жалба, не предполага по никакъв начин съществуването на упълномощаване, което му позволява да бъде получател на отговора по тази жалба — тъй като подадената от длъжностно лице жалба по административен ред не е подчинена на нито едно условие за форма и разпоредбите на член 90, параграф 2 от Правилника не изискват за подаването на такава жалба по административен ред длъжностното лице да бъде представлявано от адвокат.
Освен това, макар в областта на обжалването по съдебен ред разпоредбите на член 19, трета и четвърта алинея от Статута на Съда, приложим за Съда на публичната служба по силата на член 7, параграф 1 от приложението към посочения статут, да предвиждат, че „страни[те] се представляват от адвокат [и] [с]амо адвокат, който има право да практикува пред съд на държава членка или на друга държава, която е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, може да представлява или да подпомага страна пред Съда“, разпоредбите на член 90, параграф 2 от Правилника не съдържат такова препращане към правото на държавите членки.
Накрая, прилагането на разпоредбите на Правилника относно предварителната жалба по административен ред, с която длъжностното лице трябва да сезира органа по назначаването, преди да подаде жалба по съдебен ред, не може да зависи от квалификацията, която националния правен ред дава на понятието за упълномощаване — в противен случай могат да се нарушат принципите на еднаквото прилагане на общностното право и на равното третиране на длъжностните лица.
Във всеки случай, когато длъжностните лица желаят да се представляват от адвокат, за да подадат жалба по административен ред, и когато не са предоставили на администрацията уточнения, че последният не е получател на отговора на тази жалба по административен ред, посочените длъжностни лица трябва да се уверят, предвид релевантните национални разпоредби в областта на упълномощаването, че техният адвокат може да получи отговора на жалбата по административен ред, която е подал от тяхно име.
(вж. точки 125, 126 и 131—134)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 9 декември 2008 г., Efstathopoulos/Парламент, F‑144/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 37