Language of document : ECLI:EU:F:2014:189

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)

10 юли 2014 година

Дело F‑22/13

Mátyás Tamás Mészáros

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Конкурс — Обявление за конкурс EPSO/AD/207/11 — Успешно издържало конкурса лице, включено в списъка с резерви — Проверка от органа по назначаването на условията за участие в конкурс за степен AD 7 — Професионален опит с по-малка продължителност от минимално изискуемата продължителност — Явна грешка в преценката на конкурсната комисия — Оттегляне на предложение за наемане на работа от органа по назначаването — Обвързана компетентност на органа по назначаването“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Mészáros иска да се отмени решението от 26 септември 2012 година на органа по назначаването на Европейската комисия (наричан по-нататък „ОН“) за отказ да го назначи в Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат) от списъка с резерви по конкурс EPSO/AD/207/11 и за уведомяването му за намерението да се поиска да бъде направено отбелязване в базата от данни на Европейската службата за подбор на персонал (EPSO) с цел информиране на институциите на Европейския съюз, че жалбоподателят не отговаря на изисквания в конкурса минимален професионален опит за назначаване като администратор (AD) със степен AD 7

Решение:      Отхвърля жалбата като явно неоснователна. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати съдебните разноски на г‑н Mészáros.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Съставяне на списък с резерви — Проверка на редовността от Органа по назначаването — Констатиране на явна грешка в преценката — Установяване на явна греша в преценката — Последица — Отказ да се назначи успешно издържалото конкурса лице

(член 30 от Правилника за длъжностните лица и член 5 от приложение III към него)

2.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Условия за допускане — Професионален опит — Понятие — Периоди на обучение — Изключване — Дейност като самостоятелно заето лице или като лице, упражняващо свободна професия — Включване — Условие

(член 5 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Конкурс — Условия за допускане — Определяне с обявлението за конкурса — Изискване на минимален професионален опит — Изискване, което трябва да се тълкува като отнасящо се за заетост на пълен работен ден

(член 5, параграф 3 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Жалби на длъжностните лица — Акт с неблагоприятни последици — Понятие — Предложение за работа — Подготвителен акт — Изключване

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Конкурс — Организация — Два различни, но свързани помежду си конкурса за назначаване на служители с различни степени — Възможност за прехвърляне на лице, успешно издържало конкурс за определена степен, към конкурс за по-ниска степен, без да е преминало изпитите за последния — Изключване

(член 31, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Макар да не разполага с право да отменя или изменя решения на конкурсна комисия, органът по назначаването все пак е длъжен да не допуска незаконосъобразност на решенията, които приема при упражняване на правомощията си. Следователно той не може да бъде обвързан от решение на конкурсна комисия, незаконосъобразността на което впоследствие може да засегне собствените му решения. Поради това органът по назначаването е длъжен, преди да назначи дадено длъжностно лице, да провери дали то отговаря на изискваните за тази цел условия. В случаите, когато конкурсна комисия неправилно допусне кандидат до участие в конкурс и впоследствие го включи в списъка с резерви, органът по назначаването трябва да откаже да го назначи с мотивирано решение, позволяващо на съда на Съюза да прецени основателността му.

Следователно при проверка на редовността на решение на конкурсна комисия органът по назначаването трябва да се ограничи до установяване дали при упражняване на правото си на преценка същата не е допуснала явна грешка. В този смисъл, ако счита, че е налице незаконосъобразно допускане до конкурса на кандидат, органът по назначаването трябва да откаже да го назначи като длъжностно лице в изпитателен срок, тъй като включването на името му в списъка с резерви от конкурса е в резултат на явна грешка в преценката, без обаче да има възможност да иска от конкурсната комисия да промени списъка, тъй като това би представлявало несъвместима с независимостта ѝ намеса в работата ѝ от страна на администрацията.

Впрочем определена грешка може да се окачестви като явна единствено ако е лесно установима с оглед на критериите, в зависимост от които законодателят е искал да постави упражняването от администрацията на правото да се вземат решения. Ето защо установяването, че е допусната явна грешка в преценката на фактите, която може да послужи като основание за отмяна на решение, налага да се докаже, че направените в спорното решение преценки са неприемливи. С други думи, не би могло да има явна грешка, ако разглежданата преценка може да се приеме за вярна или валидна.

(вж. точки 48—50 и 52)

Позоваване на:

Съд — решения Schwiering/Сметна палата, 142/85, EU:C:1986:405, т. 19 и 20, и Парламент/Hanning, C‑345/90 P, EU:C:1992:79, т. 22

Първоинстанционен съд — решение Luxem/Комисия, T‑306/04, EU:T:2005:326, т. 22 и 24

Съд на публичната служба — решения Pascual-García/Комисия, F‑145/06, EU:F:2008:65, т. 55 и Eklund/Комисия, F‑57/11, EU:F:2012:145, т. 49—51

2.      Освен ако обявлението за конкурс не предвижда друго, периодите на обучение не могат да бъдат зачетени като професионален опит, придобит след дипломирането, без значение на съответната образователна степен, тъй като обучението води до придобиването на знания, а не на умения.

Периодите, през които кандидатът се е обучавал, докато е работил, разбира се, могат да бъдат зачетени, но следва да се отбележи, че в такъв случай от значение за професионалния опит е работата, а следваното същевременно обучение като странично и допълнително занимание не препятства зачитането на периода на работа.

Що се отнася до дейностите, извършвани като самостоятелно заето лице или като лице, упражняващо свободна професия, позоваването само на научни по съществото си публикации по никакъв начин не може да докаже действителното наличие на такъв професионален опит. За такава дейност, извършвана като самостоятелно заето лице, като доказателство могат да бъдат приети фактури или формуляри за поръчка, посочващи конкретно изпълнените задачи, или каквито и да било други релевантни официални оправдателни документи.

(вж. точки 57—59)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение Wolf/Комисия, T‑101/96, EU:T:1997:171, т. 71

Съд на публичната служба — решения Pascual-García/Комисия, EU:F:2008:65, т. 66 и Eklund/Комисия, EU:F:2012:145, т. 54

3.      При преценката на професионалния опит на кандидат с оглед минималната граница, определена от обявлението за конкурса като условие за допускане до конкурса, конкурсната комисия следва да зачита само този период на работа на пълно работно време, на който периодът на работа за работодател на непълен работен ден се равнява.

(вж. точка 64)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — решение Giulietti/Комисия, T‑293/03, EU:T:2006:37, т. 71

Съд на публичната служба — определение Klopfer/Комисия, F‑118/05, EU:F:2006:137, т. 35

4.      Изпратеното на кандидат предложение за работа с оглед назначаване като длъжностно лице на изпитателен срок представлява подготвителен акт, а именно декларация за намерение с евентуално приложени искания за предоставяне на информация, и следователно не води до пораждане на права.

(вж. точка 73)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решение Eklund/Комисия, EU:F:2012:145, т. 66

5.      Що се отнася до провежданите по едно и също време два конкурса за назначаване на длъжностни лица с различна степен, съдържанието на изпитите, организирани в центъра за оценяване на Европейската службата за подбор на персонал (EPSO), задължително зависи от степента, за която кандидатът се явява, така че не би могло да се приеме, без да се наруши принципът на равно третиране, че кандидат, който е преминал успешно изпитите на конкурс за назначаване на длъжностни лица с по-висока степен, задължително би преминал успешно и изпитите на другия конкурс за назначаване на длъжностни лица с по-ниска степен. При тези условия кандидат може да бъде правомерно прехвърлен от един конкурс към друг само преди провеждането на изпитите за конкурса, към който се прехвърля. Администрацията следователно не е допуснала грешка при прилагането на правото, като е приела, че кандидат, който е преминал успешно изпитите на конкурс за степен AD 7, не може автоматично да бъде прехвърлен към конкурс за степен AD 5, независимо че последният е за по-ниска степен, тъй като в действителност не е преминал специално предвидените за степен AD 5 изпити.

(вж. точка 76)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решение Demeneix/Комисия, F‑96/12, EU:F:2013:52, т. 64