РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (едноличен състав)
14 декември 2010 година
Дело F-1/10
Luigi Marcuccio
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Искания за възстановяване на медицински разходи — Липса на увреждащ акт — Недопустимост — Липса на мотиви“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Marcuccio иска, на първо място, отмяна на решенията, с които Комисията е отхвърлила, от една страна, неговото искане от 25 декември 2008 г. за възстановяване в нормалния размер на различни медицински разходи, и от друга страна, неговото искане от 27 декември 2008 г. за „допълнително“ възстановяване, т.е. в размер на 100 %, на същите медицински разходи, на второ място, отмяна на решението на Комисията от 21 септември 2009 г., с което се отхвърля жалбата му срещу посочените решения, на трето място, осъждане на Комисията да му изплати, като възстановяване в размер на 100 % на тези разходи, сумата от 2 519,08 EUR или по-малка сума, каквато Съдът счете за справедлива на това основание, ведно с лихвите в размер на 10 % годишно с годишна капитализация, и на четвърто място, осъждане на Комисията да му изплати или сума, съответстваща на разликата между медицинските разходи, които е понесъл между 1 декември 2000 г. и 30 ноември 2008 г. и възстановяванията, получени на това основание от общата здравноосигурителна схема, или друга сума, каквато Съдът счете за справедлива в случая, ведно с лихвите в размер на 10 % годишно с годишна капитализация.
Решение: Отменя решенията, с които Комисията е отхвърлила мълчаливо, от една страна, исканията от 25 декември 2008 г. на жалбоподателя за възстановяване в нормалния размер на някои медицински разходи. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Докладна записка на администрацията, с която тя информира заинтересуваното лице за намерението си да проучи искането му — Изключване
(членове 73, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Производство — Възражение за наличие на висящ процес
3. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране
(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)
1. Увреждащ акт е този, който произвежда задължително правно действие, което може да засегне пряко и непосредствено интересите на длъжностно лице, като измени съществено правното му положение, като такъв акт трябва да изхожда от компетентния орган и да съдържа вземане на окончателно становище от администрацията. Следователно отговор, с който администрацията информира заинтересуваното лице, че неговото искане ще бъде проучено, не съставлява увреждащ акт. Предоставени от бюро за разплащания към общата здравноосигурителна схема данни относно искане за възстановяване на медицински разходи, от които е видно, че решение ще бъде взето по-късно, също не отговаря на определението за увреждащ акт.
(вж. точки 46 и 47)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 1 октомври 1991 г., Coussios/Комисия, T‑38/91, Recueil, стр. II‑763, точка 31, 16 март 1993 г., Blackman/Парламент, T‑33/89 и T‑74/89, Recueil, стр. II‑249, точки 27, 29 и 30, 30 юни 1993 г., Devillez и др./Парламент, T‑46/90, Recueil, стр. II‑699, точки 13 и 14, 17 март 1998 г., Carraro/Комисия, T‑183/95, Recueil FP, стр. I‑A‑123 и II‑329, точки 19—22, 21 юли 1998 г., Mellett/Съд, T‑66/96 и T‑221/97, Recueil FP, стр. I‑A‑449 и II‑1305, точка 83
Съд на публичната служба — 28 юни 2006 г., Grünheid/Комисия, F‑101/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑55 и II‑A‑1‑199, точка 33 и цитираната съдебна практика; 29 ноември 2007 г., Pimlott/Европол, F‑52/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑395 и II‑A‑1‑2197, точка 50, 10 март 2009 г., Giaprakis/Комитет на регионите, F‑106/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑53 и II‑A‑1‑231, точка 43
2. Жалба, подадена от същия жалбоподател като по жалба, подадена по-рано, насочена срещу отказа на същата институция да признае на неговите заболявания характера на тежки заболявания, на същите правни основания, се сблъсква с възражението за висящ процес и трябва да се отхвърли като недопустима.
(вж. точки 53 и 54)
Позоваване на:
Съд — 17 май 1973 г., Perinciolo/Съвет, 58/72 и 75/72, Recueil, стр. 511, точки 3—5, 19 септември 1985 г., Hoogovens Groep/Комисия, 172/83 и 226/83, Recueil, стр. 2831, точка 9
Първоинстанционен съд — 14 юни 2007 г., Landtag Schleswig-Holstein/Комисия, T‑68/07, непубликувано в Сборника, точка 16
Съд на публичната служба — 25 януари 2008 г., Duyster/Комисия, F‑80/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑7 и II‑A‑1‑15, точка 52
3. Единствено когато оспореното решение съдържа поне начало на мотиви преди подаването на жалбата, администрацията има право да предостави допълнителна информация в хода на делото и да изпълни задължението си за мотивиране. В случай на мълчалив отказ по искане за възстановяване на медицински разходи, свързани с професионално заболяване, опорочено от пълна липса на мотиви, подобна възможност е забранена.
(вж. точка 65)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 20 септември 1990 г., Hanning/Парламент, T‑37/89, Recueil, стр. II‑463, точки 41 и 44