Language of document :

Жалба, подадена на 6 август 2019 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 27 юни 2019 г. по дело T-20/17, Унгария/Европейска комисия

(Дело C-596/19 P)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: V. Bottka и P.-J. Loewenthal)

Други страни в производството: Унгария и Република Полша

Искания на жалбоподателя

Да се отмени решението на Общия съд (девети състав), постановено на 27 юни 2019 г. по дело T-20/17, Унгария/Комисия.

Да се отхвърлят второто и третото основание, изтъкнати в жалбата на Унгария пред Общия съд, с които тази държава членка твърди, че е налице неизпълнение на задължението за мотивиране и злоупотреба с власт, а също да се осъди Унгария да заплати всички съдебни разноски в първоинстанционното и касационното производство.

При условията на евентуалност, да се върне делото на Общия съд, за да постанови ново решение, в което да се произнесе по основанията, които до момента не са били обсъдени, като решението за съдебните разноски в първоинстанционното и касационното производство не се променя.

Основания и основни доводи

В рамките на първото касационно основание Комисията твърди, че Общият съд е нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС, като е постановил, че структурата на прогресивните ставки на унгарския данък върху рекламата не е избирателна. Комисията основава твърдението си на три довода:

На първо място, в точки 78—83 от обжалваното решение Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че когато е установила референтната система Комисията неправилно е изключила прогресивните ставки на унгарския данък върху рекламата. Противно на приетото от Общия съд, гледната точка, предложена от Комисията в решението ѝ, съответства на съдебната практика. Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото по отношение на определянето на референтната система.

На второ място, в точки 84—90 от обжалваното решение Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че Комисията погрешно е определила целта на данъка върху рекламата, спрямо която трябва да се прецени сходството. Според установената съдебна практика от гледна точка на преценката на сходството е релевантен само предметът на данъка, към който е насочена мярката, т.е. данъчната цел на мярката, определена от данъчното събитие. Други цели, като например платежоспособността, са релевантни единствено от гледна точка на преценката дали обективно може да се обоснове някакво разграничение, направено от данъка, доколкото въпросните цели са присъщи на естеството на данъка. Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато при преценката на сходството е посочил предполагаема преразпределителна цел на данъка върху рекламата.

На трето място, Общият съд неправилно е приел в точки 91—105 от обжалваното решение, че Комисията е допуснала грешка, като е направила извода, че целта на преразпределянето не обосновава прогресивния характер на данъка върху оборота. Твърдението на Общия съд, че унгарският данък върху рекламата не е дискриминационен и цели преразпределение се основава на погрешна предпоставка, че предприятия с големи обороти задължително имат по-голяма печалба от предприятията с по-малък оборот. Като изхожда от тази предпоставка Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато, за да обоснове създаденото от данъка разграничение, е приел цел, която не е част от естеството на въпросния данък. Освен това, за да приеме тази погрешна предпоставка, Общият съд неправилно е обърнал доказателствената тежест и е задължил Комисията да докаже, че установените с унгарския данък върху рекламата ставки не могат да бъдат обосновани посредством предполагаемата му цел на преразпределяне.

В рамките на второто касационно основание Комисията твърди, че Общият съд е нарушил член 107, параграф 1 ДФЕС, като е приел, че приспадането на 50 % от загубите не е избирателно. На първо място, мярката не съответства на референтната система, от която се предполага, че е част, тъй като позволява на данъчнозадължените лица да приспаднат пренесените загуби в зависимост от оборота, коетo не се отразява на печалбата на предприятието. На второ място, мярката няма общ характер, противно на приетото от Общия съд, и не зависи от случайно събитие, но бенефициерите на мярката за предходната данъчна година могат да бъдат идентифицирани към момента на въвеждането на данъка.

____________