ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

21 юли 2016 година

Дело F‑5/16

John Stanley

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Договорно нает служител — Искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника — Искане за преквалифициране на договора — Разумен срок — Липса — Явна недопустимост“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н John Stanley по същество иска да бъде отменено решението на Европейската комисия от 9 април 2015 г. да отхвърли преквалифицирането на договора му на договорно нает служител в договор на срочно нает служител и евентуално да бъде отменено решението от 13 октомври 2015 г. на органа, оправомощен да сключва договори за назначаване, с което е отхвърлена жалбата му по административен ред. Освен това, като алтернатива на преквалифицирането на договора му за назначаване жалбоподателят иска да му се присъди обезщетение, равностойно на разликата между действително полученото от него възнаграждение и това, което би получил, ако беше назначен на работа като срочно нает служител, считано от 1 декември 2010 г.

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда г‑н John Stanley да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати тези на Европейската комисия.

Резюме

1.      Жалби на длъжностните лица — Оспорване на договор на служител със спомагателни функции, договорно нает служител или договорно нает служител със спомагателни функции — Искане за преквалифициране на този договор в договор на срочно нает служител — Способи за защита

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Жалби на длъжностните лица — Искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника — Срок за подаване — Разумен срок — Искане за преквалифициране на договор — Критерии за преценка

(член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Дори след изтичане на срока за подаване на жалба по административен ред срещу договора си за назначаване служителят със спомагателни функции, договорно наетият служител или договорно наетият служител със спомагателни функции може да подаде искане до администрацията с оглед на функциите, които действително е изпълнявал след назначаването си и които съответстват на функциите на срочно нает служител, периодът на упражняване на тази дейност да му се признае като прослужено време в качеството на срочно нает служител. По-нататък съответният служител може евентуално да подаде пред съда на Съюза жалба против отхвърлянето на искането му при условията, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника.

(вж. т. 32)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решение от 26 юни 2013 г., BU/EMA, F‑135/11, F‑51/12 и F‑110/12, EU:F:2013:93, т. 22 и цитираната съдебна практика.

2.      Макар в член 90, параграф 1 от Правилника да не е предвидено никакво условие за срок за подаване на искане, спазването на разумен срок е необходимо във всички случаи, освен когато законодателят е определил срок или изрично го е изключил.

Когато липсва изрична правна уредба, разумният срок се основава главно на необходимостта да се спази принципът на правна сигурност, тъй като този принцип възпрепятства по-специално възможността актовете на институциите, органите или службите на Съюза, пораждащи правни последици, да бъдат оспорвани без никакво ограничение във времето, с което да се застраши стабилността на вече установеното правно положение. Ето защо не може да се счита, че липсата на указание за срок в член 90, параграф 1 от Правилника предполага възможност въз основа на този член да се отправи искане до компетентния административен орган, без посоченият принцип на правна сигурност да бъде надлежно спазен.

Преценката дали един срок е разумен се прави с оглед на съвкупността от присъщите на всяко дело обстоятелства, и по-конкретно с оглед на значението на спора за заинтересованото лице, сложността на случая и поведението на страните.

Накрая, когато Правилникът не предвижда определен срок, спазването на принципа на правна сигурност, който е в основата на правилото за разумен срок, изисква стабилността на правното положение, уредено с договор между договорно нает служител и неговия работодател, да не бъде поставяна под въпрос посредством искане за преквалифициране на договора, подадено много след изтичането на срок от три месеца, тъй като този срок е подходящ за оспорването на акт с неблагоприятни последици, при положение че е възможно да се установи с голяма степен на сигурност точният момент, в който съответният служител действително е узнал за положението, което счита за неблагоприятно за него в административно отношение и което в този случай обосновава подаването на подобно искане.

(вж. т. 34—36 и 51)

Позоваване на:

Съд — решение от 28 февруари 2013 г., преразглеждане Arango Jaramillo и др./ЕИБ, C‑334/12 RX-II, EU:C:2013:134, т. 28

Първоинстанционен съд — определение от 26 юни 2009 г., Marcuccio/Комисия, T‑114/08 P, EU:T:2009:221, т. 25

Общ съд — решение от 14 декември 2011 г., Allen и др./Комисия, T‑433/10 P, EU:T:2011:744, т. 26 и 31

Съд на публичната служба — решения от 1 февруари 2007 г., Tsarnavas/Комисия, F‑125/05, EU:F:2007:18, т. 50, от 11 май 2010 г., Nanopoulos/Комисия, F‑30/08, EU:F:2010:43, т. 116 и 117 и от 26 юни 2013 г., BU/EMA, F‑135/11, F‑51/12 и F‑110/12, EU:F:2013:93, т. 24