РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
7 февруари 2019 година(*)
„Преюдициално запитване — Мерки за бюджетни ограничения — Намаляване на възнагражденията на лицата на национална публична длъжност — Правила — Диференцирано въздействие — Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78/EО — Член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 21 — Независимост на съдебната власт — Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС“
По дело C‑49/18
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal Superior de Justicia de Cataluña (Висш съд на Каталуния, Испания) с акт от 28 декември 2017 г., постъпил в Съда на 26 януари 2018 г., в рамките на производство по дело
Carlos Escribano Vindel
срещу
Ministerio de Justicia,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: Ал. Арабаджиев (докладчик), председател на състава, E. Levits, M. Berger, C. Vajda и P. G. Xuereb, съдии,
генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Escribano Vindel, от самия него,
– за испанското правителство, от J. García-Valdecasas Dorrego и A. Gavela Llopis, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от L. Flynn, H. Krämer и J. Baquero Cruz, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).
2 Запитването е отправено във връзка със спор между г‑н Carlos Escribano Vindel и Ministerio de Justicia (Министерство на правосъдието, Испания) по повод на намаляването — в контекста на насоките на бюджетната политика на испанската държава — на размера на получаваното от г‑н Carlos Escribano Vindel възнаграждение.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съгласно член 1 от Директива 2000/78:
„Целта на настоящата директива е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация[,] по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.
4 Член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от тази директива предвижда:
„1. За целите на настоящата директива „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация[,] въз основа[…] на който и да е от признаците, посочени в член 1.
2. За целите на параграф 1:
[…]
б) проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от определена религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация в сравнение с други лица в неблагоприятно положение, о[с]вен ако:
i) тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от законна[…] цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими, […]
[…]“.
5 Член 6, параграф 1, буква б) от посочената директива гласи:
„Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява[т] дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.
Такива разлики в третирането могат да включват освен другото:
[…]
б) определянето на минимални условия за възраст, професионален опит или старшинство в службата за достъп до заетост или до определени ползи, свързани със заетостта“.
Испанското право
6 Член 299 от Устройствен закон 6/1985 за съдебната власт (Ley Orgánica 6/1985 del Poder Judicial) от 1 юли 1985 г. (BOE бр. 157 от 2 юли 1985 г., стр. 20632) предвижда три категории съдии в Испания, а именно съдия с ранг във Върховния съд (magistrado del Tribunal Supremo), съдия с ранг (magistrado) и съдия без ранг (juez).
7 Член 32.1, II, параграф 1 от Закон 26/2009 за общия държавен бюджет за 2010 г. (Ley 26/2009 de Presupuestos Generales del Estado para el 2010) от 23 декември 2009 г. (BOE бр. 309 от 23 декември 2009 г., стр. 108804, наричан по-нататък „LPGE 2010“) предвижда, че считано от 1 юни 2010 г., основните възнаграждения на различните категории съдии се намаляват с 9,73 % спрямо предвидените до момента възнаграждения.
8 Член 32.1, II, параграф 4, алинея 2 от LPGE 2010 гласи:
„Допълнителни възнаграждения на съдиите и прокурорите се намаляват на годишна основа по следния начин: с 6 % — тези на съдиите с ранг и съответните прокурори и с 5 % — тези на съдиите без ранг и съответните прокурори, спрямо възнагражденията, получавани до 31 май 2010 г.“.
9 Член 1 от Кралски декрет-закон 8/2010 (Real Decreto-Ley 8/2010) от 20 май 2010 г. (BOE бр. 126 от 24 май 2010 г., стр. 45070) изменя член 32 от LPGE 2010 в частта относно възнагражденията на съдиите за периода от 1 януари до 31 май 2010 г.
10 Член 31.1 от Закон 39/2010 за общия държавен бюджет за 2011 г. (Ley 39/2010 de Presupuestos Generales del Estado para el año 2011) от 22 декември 2010 г. (BOE бр. 311 от 23 декември 2010 г., стр. 105744) (наричан по-нататък „LPGE 2011“) предвижда, от една страна, че размерът на възнагражденията на различните категории съдии са определените в член 32.1, II, параграф 1 от LPGE 2010, изменен с Кралски декрет-закон 8/2010 от 20 май 2010 г., и от друга страна, че допълнителните възнаграждения не подлежат на никакво увеличение спрямо получаваните до 31 декември 2010 г.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
11 Г‑н Escribano Vindel, съдия с ранг, заседаващ в едноличен състав в Juzgado de lo Social № 26 de Barcelona (Социален съд № 26, Барселона, Испания), оспорва пред Tribunal Superior de Justicia de Catalunya (Висш съд на Каталуния, Испания) фишовете си за заплати за 2011 г., като поддържа, от една страна, че те са приети на основание член 31.1 от LPGE 2011 административни актове и от друга страна, че в противоречие с испанската конституция отразяват „съществено намаление спрямо същите периоди на предходната година“.
12 С определение от 30 март 2015 г. запитващата юрисдикция отправя до Tribunal Constitucional (Конституционен съд, Испания) въпрос за съответствието на член 31.1 от LPGE 2011 с испанската конституция, като отбелязва, че видно от доклад на Министерството на правосъдието, заплатите се намаляват със 7,16 % за съдите без ранг от група 5 за целите на заплащането, които получават най-ниско възнаграждение, с 6,64 % за заседаващите в едноличен състав съдии с ранг от група 4, към която принадлежал впрочем и г‑н Escribano Vindel, и с 5,90 % за съдиите с ранг от група 1, които получават най-високо възнаграждение.
13 С определение от 15 декември 2015 г. пленумът на Tribunal Constitucional (Конституционен съд) обявява този въпрос за недопустим и постановява, че със спорната разпоредба не е нарушен в частност принципът на равенство, прогласен в член 14 от испанската конституция. Всъщност този съд приема, че съответните испански съдии не са в обективно сравнимо положение, тъй като спадат към различни категории и заемат различни длъжности.
14 С разпореждане от 24 февруари 2016 г. запитващата юрисдикция приканва страните да представят становище по въпроса дали приетите мерки за намаляване на възнагражденията са дискриминационни от гледна точка на Хартата. В отговор г‑н Escribano Vindel заявява, че въпросните мерки водят до непряка дискриминация, основана на възрастта или прослуженото време, тъй като намаляването на възнаграждението е по-съществено за категорията съдии без ранг от клас 5, която е началната категория при постъпване в съдебната система и обхваща най-младите съдии и съдиите с най-малко прослужено време. Следователно на пръв поглед неутрална разпоредба създавала отрицателен ефект, нарастващ пропорционално според възрастта или прослуженото време.
15 Запитващата юрисдикция се пита, на първо място, дали спорната национална правна уредба, която обслужва целта за намаляване на държавния дефицит, наложена от Европейския съюз, не представлява забранена с Хартата и Директива 2000/78 дискриминация, основана на възрастта. В това отношение тя отбелязва, че процентът, с който по силата на тази правна уредба се намаляват възнагражденията, е по-голям за съдиите без ранг от група 5 и за заседаващите в едноличен състав съдии с ранг от група 4 в сравнение с този за останалите категории съдии. Според нея така най-младите и с най-малко прослужено време съдии допринасят в по-голяма степен за намаляването на държавния дефицит, без тази особена тежест върху тях да е оправдана от съществена обективна причина.
16 Запитващата юрисдикция се пита, на второ място, дали общият принцип за независимост на съдебната власт не се нарушава със спорната национална правна уредба, доколкото същата намалява възнагражденията по критерии, които не отчитат нито изпълняваните функции, нито прослуженото време, и предвижда пропорционално по-съществено намаление на заплатата на най-ниско платените съдии.
17 В това отношение запитващата юрисдикция се позовава, най-напред, на член 6 от Европейската харта за статута на съдиите, приета от 8 до 10 юли 1998 г. от Съвета на Европа, по-нататък, на Препоръка CM/Rec(2010)12 на Комитета на министрите до държавите членки относно съдиите: независимост, ефективност и отговорности, приета на 17 ноември 2010 г., и накрая, на точки 74—79 от заключението на генералния адвокат Saugmandsgaard Øe по дело Associação Sindical dos Juízes Portugueses (C‑64/16, EU:C:2018:395).
18 При тези обстоятелства Tribunal Superior de Justicia de Catalunya (Висш съд на Каталуния) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли общият принцип на правото на Съюза за забрана на всяка дискриминация да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като член 31.1 от [LPGE 2011 г.], предвиждаща различни проценти намаление на заплащането, които се оказват по-обременителни за съдиите с най-ниски възнаграждения и съответно ги задължават да понесат по-голяма тежест при покриването на публичните разходи (принцип за недопускане на дискриминация)?
2) Трябва ли общият принцип на правото на Съюза за гарантиране на независимостта на съдебната власт посредством възнаграждение, което е справедливо, стабилно и съответстващо на изпълняваните от съдиите функции, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като член 31.1 от [LPGE 2011 г.], която не отчита естеството на изпълняваните функции, прослуженото време и значимостта на извършваните задачи и предполага именно съдиите с най-ниски възнаграждения да понасят по-голяма тежест при покриването на публичните разходи (принцип за независимост на съдебната власт)?“.
По преюдициалните въпроси
По допустимостта на преюдициалното запитване
19 Испанското правителство счита, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като на Съда не са предоставени данните, необходими, за да се произнесе по поставените въпроси. Всъщност в това запитване не били изложени в достатъчна степен нито фактите по главното производство, нито приложимото национално законодателство, нито правото на Съюза, чието тълкуване се иска.
20 В частност не били посочени възрастта на г‑н Escribano Vindel, прослуженото от него време и приложимият за него режим на заплащане. Освен това докладът на Министерството на правосъдието не се отнасял до група 1, към която спада г‑н Escribano Vindel, а до групи 4 и 5.
21 Що се отнася до изложението на националната правна уредба, простото посочване на член 31.1 от LPGE 2011 и на член 301 от Устройствен закон 6/1985 за съдебната власт не било достатъчно, за да се разбере режимът на заплащане на членовете на испанската съдебна система и начинът, по който спрямо тях е приложено предвиденото за всички работещи в публичния сектор намаление на заплатите.
22 Европейската комисия, без да повдига възражение за недопустимост, отбелязва, че актът за преюдициално запитване не съдържа никаква информация за това какво е действителното икономическо въздействие на намаляването на възнагражденията върху г‑н Escribano Vindel или върху други съдии със или без ранг, а само споменава проценти, без да уточнява сумите, към които те се прилагат.
23 Освен това липсвала информация какво е въздействието на намаляването на възнагражденията върху съдиите с ранг в Audiencia Provincial (Областен съд, Испания) или в Audiencia Nacional (Национален съд, Испания), нито върху съдиите с ранг във Върховния съд (Tribunal Supremo). Освен това в доклада на Министерството на правосъдието се сравнявало положението само при три вида длъжности, избрани „като примери“, за да се „онагледи“ по какъв начин общият процент на намаление варира в зависимост от по-високия или по-ниския дял на допълнителното възнаграждение в общото възнаграждение.
24 В тази връзка следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на сътрудничеството между него и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C‑74/16, EU:C:2017:496, т. 24 и цитираната съдебна практика).
25 От това следва, че въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, по презумпция са релевантни. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C‑74/16, EU:C:2017:496, т. 25 и цитираната съдебна практика).
26 В това отношение следва да се припомни, че необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическия и правния контекст, в който се вписват поставените от него въпроси, или най-малко да обясни фактическите хипотези, на които те се основават (вж. решение от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C‑74/16, EU:C:2017:496, т. 26 и цитираната съдебна практика).
27 В случая, най-напред, следва да се приеме, че запитващата юрисдикция ясно е посочила, противно на поддържаното от испанското правителство, принципите на правото на Съюза, до които се отнасят преюдициалните въпроси.
28 По-нататък, испанското правителство правилно отбелязва, че в акта за преюдициално запитване националната правна уредба е съвсем оскъдна. От информацията на разположение на Съда обаче може да се заключи — предвид по-специално писмените становища на това правителство и на Комисията, в които се потвърждава и уточнява въпросната правна уредба — че актът за преюдициално запитване все пак съдържа основните данни за правната уредба, в която се вписват поставените от запитващата юрисдикция въпроси.
29 Накрая, що се отнася до фактическата обстановка, испанското правителство и Комисията основателно отбелязват, че предоставената информация е непълна. Същевременно актът за преюдициално запитване съдържа достатъчно данни, за да бъдат разбрани преюдициалните въпроси и тяхната релевантност.
30 Ето защо следва да се приеме, че актът за преюдициално запитване съдържа данните от фактическа и правна страна, нужни на Съда, за да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция.
31 Следователно преюдициалното запитване е допустимо.
По същество
Предварителни бележки
32 Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Формалното посочване от национална юрисдикция в преюдициален въпрос на някои разпоредби от правото на Съюза не е пречка Съдът да даде на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което тя е сезирана, независимо дали е посочила съответните разпоредби във въпросите си. В това отношение Съдът е длъжен да изведе от цялата информация, предоставена от националния съд, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (решение от 27 юни 2017 г., Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania, C‑74/16, EU:C:2017:496, т. 36 и цитираната съдебна практика).
33 В случая, за да се дадат на запитващата юрисдикция такива полезни насоки за тълкуване, следва предвид по-конкретно всички предоставени от нея данни и становищата на испанското правителство и Комисията поставените въпроси да бъдат преформулирани.
34 Всъщност, на първо място, доколкото първият въпрос се отнася до тълкуването на „общия принцип на правото на Съюза за забрана на всяка дискриминация“, от акта за преюдициално запитване следва, че запитващата юрисдикция по-точно иска да установи дали член 21 от Хартата и член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като спорната в главното производство.
35 На второ място, доколкото същият този въпрос се отнася конкретно до намаляването на заплатите на „съдиите с най-ниски възнаграждения“, от посочения акт следва, от една страна, че тази група се състои от съдиите без ранг от група 5 и от друга страна, че г‑н Escribano Vindel не принадлежи към тази група. Всъщност, докато испанското правителство и Комисията считат, че изложените от запитващата юрисдикция факти сочат, че същият принадлежи към група 1, запитващата юрисдикция, изглежда, смята, че той принадлежи към група 4.
36 На трето място, макар с втория въпрос, така както е формулиран, да се иска тълкуване на „общия принцип на правото на Съюза за гарантиране на независимостта на съдебната власт посредством възнаграждение, което е справедливо, стабилно и съответстващо на изпълняваните от съдиите функции“, от акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че принципът за независимост на съдебната власт не допуска национална правна уредба като спорната в главното производство.
37 На четвърто място, тъй като г‑н Escribano Vindel действа единствено от свое име, е необходимо, за да се отговори на този въпрос, да се има предвид само неговото положение (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 28).
По първия въпрос, свързан с основана на възрастта или прослуженото време дискриминация
38 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали член 21 от Хартата и член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, която в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения, определя различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение, обикновено са по-млади и поначало имат по-малко прослужено време от вторите.
39 В това отношение следва да се припомни, на първо място, че забраната на каквато и да е дискриминация, основана по-специално на възраст, се съдържа в член 21 от Хартата, която, считано от 1 декември 2009 г., има същата юридическа сила като Договорите, и че тази забрана е конкретизирана от Директива 2000/78 в областта на заетостта и професиите (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2011 г., Hennigs и Mai, C‑297/10 и C‑298/10, EU:C:2011:560, т. 47).
40 На второ място, постоянна съдебна практика е, че условията за заплащане на държавните служители, включително съдиите, попадат в приложното поле на тази директива (вж. в този смисъл решения от 19 юни 2014 г., Specht и др., C‑501/12—C‑506/12, C‑540/12 и C‑541/12, EU:C:2014:2005, т. 37 и от 9 септември 2015 г., Unland, C‑20/13, EU:C:2015:561, т. 29).
41 На трето място, трябва да се отбележи, че по силата на член 1 и член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 е забранена непряката дискриминация, основана на „религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация[,] по отношение на заетостта и упражняването на занятие“.
42 На четвърто място, що се отнася до хипотезата на непряка дискриминация, основана на възрастта, следва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата на определена възраст в неблагоприятно положение в сравнение с други лица, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани от законна цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими (решение от 14 март 2018 г., Stollwitzer, C‑482/16, EU:C:2018:180, т. 22).
43 Ето защо следва да се прецени дали е налице хипотеза, в която служител — какъвто е г‑н Escribano Vindel — е третиран поради възрастта си по-неблагоприятно от друг служител в сравнимо положение, или дали по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от тази директива спорната в главното производство разпоредба може да постави в неблагоприятно положение лицата от възрастовата група, към която той принадлежи (вж. по аналогия решение от 28 февруари 2018 г., John, C‑46/17, EU:C:2018:131, т. 22).
44 В това отношение следва да се отбележи най-напред, че запитващата юрисдикция не е уточнила възрастта на г‑н Escribano Vindel, нито е посочила друго лице в сравнимо положение с неговото, а само е отбелязала, че въздействието на спорната в главното производство правна уредба е по-неблагоприятно за съдиите от групи 4 и 5, отколкото за съдиите от група 1.
45 По-нататък, от това следва, че ако г‑н Escribano Vindel принадлежи, както смятат испанското правителство и Комисията, към група 1, той не може да се счита за дискриминиран заради възрастта си, тъй като би бил сред съдиите, които според запитващата юрисдикция спорната в главното производство национална правна уредба поставя в по-благоприятно положение от други.
46 Накрая, ако г‑н Escribano Vindel принадлежи, както, изглежда, смята запитващата юрисдикция, към група 4, е необходимо да се установи дали посочената група обединява съдии на определена възраст, която се различава от тази, обединяваща съдиите от група 1.
47 В това отношение обаче, от една страна, запитващата юрисдикция не посочва конкретна възрастова категория, която да е поставена в по-неблагоприятно положение, а само отбелязва по същество, че по правило съдиите от група 5 са по-млади от съдиите от групи 4 и 1. В частност, от акта за преюдициално запитване не следва, че запитващата юрисдикция е посочила конкретна възрастова разлика между група 4 и група 1.
48 От друга страна, испанското правителство изтъква, че въпросните групи на заплащане не обединяват съдии на определена възраст, тъй като единственото възрастово ограничение за постъпване в съдебната система е преди встъпването в длъжност да не е навършена възрастта за пенсиониране на съдиите, като няма изискване съдиите да израстват по длъжност, категория или група, а могат да останат в категорията на съдии без ранг, независимо от възрастта си.
49 При все това запитващата юрисдикция, която единствена е пряко запозната със спора, с който е сезирана, следва да извърши необходимите проверки, за да определи дали въпросните групи на заплащане обединяват съдии от определена възрастова категория.
50 Не пето място, по отношение на изискването положенията да са сравними следва да се уточни, от една страна, че не се изисква същите да са идентични, а само сравними и от друга страна, че сравнимостта не трябва да се преценява общо и абстрактно, а специфично и конкретно с оглед на съответната придобивка (решение от 19 юли 2017 г., Abercrombie & Fitch Italia, C‑143/16, EU:C:2017:566, т. 25).
51 Запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да прецени фактите, следва да определи дали съдиите от група 4 се намират в положение, сравнимо с това на съдиите от група 1 (вж. по аналогия решение от 5 юни 2018 г., Grupo Norte Facility, C‑574/16, EU:C:2018:390, т. 49).
52 При все това, видно от данните, с които разполага Съдът, безспорно е, че основните възнаграждения на различните категории съдии са намалени еднакво с 9,73 % и че твърдяната в главното производство разлика в третирането се дължи, от една страна, на по-малкото намаление на допълнителните възнаграждения на съдиите и от друга страна, на различния дял, според съответната група на заплащане, на основните и допълнителните възнаграждения в общото възнаграждение.
53 В този контекст испанското правителство и Комисията уточняват, че допълнителното възнаграждение включва надбавка за прослужено време, надбавка за местоназначение, която отчита по-специално района, където е назначен съответният съдия, и обективните условия на работа, свързани с изпълняваните функции, и специална надбавка заради особената отговорност, квалификация, сложност или тежест на работата. Това правителство и тази институция считат, че тъй като допълнителните възнаграждения варират в зависимост от обективни показатели, диференциращи отделните съдийски категории, тези категории не се намират в сравнимо положение.
54 Освен това самата запитваща юрисдикция отбелязва, че пленумът на Tribunal Constitucional (Конституционен съд) постановява с определение от 15 декември 2015 г., че въпросните лица не са в обективно сравнимо положение, тъй като съдиите са разпределени в отделни категории и заемат различни длъжности.
55 Следователно, освен ако не следва друго от проверките, които запитващата юрисдикция трябва да извърши, не изглежда спорната в главното производство разлика в третирането да се отнася до сравними положения, нито да има непряка връзка с възрастта.
56 Поради това следва да се приеме, че изложените от запитващата юрисдикция обстоятелства не налагат извода, че спорната в главното производство национална правна уредба въвежда дискриминация, основана на възраст.
57 На шесто място, що се отнася до хипотезата на дискриминация, основана на прослуженото време, от една страна, следва да се отбележи, че този признак старшинство не е сред признаците, изброени във връзка със забраната по член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2000/78. Обратно, посоченият признак е сред изброените в член 6, параграф 1, буква б) от тази директива признаци, оправдаващи различно третиране на основание възраст.
58 От друга страна, дори да се предположи, че член 21 от Хартата е приложим в случая, извън приложното поле на посочената директива, следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция нито уточнява прослуженото от г‑н Escribano Vindel време, нито споменава друго лице, което да е в сравнимо положение с неговото, нито пък посочва конкретна категория според прослуженото време, която да е в по-неблагоприятно положение. По-специално, с оглед на изявленията на испанското правителство, обобщени в точка 48 от настоящото решение, не може да се презумира, че отделните категории на заплащане отразяват конкретни категории според прослуженото време.
59 При това положение следва да се приеме, че изложените от запитващата юрисдикция обстоятелства не налагат извода, че спорната в главното производство национална правна уредба въвежда основана на възрастта разлика в третирането, срещу която да се изтъкне член 21 от Хартата или член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2000/78.
60 С оглед на всички изложени по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 21 от Хартата и член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че освен ако не следва друго от проверките, които запитващата юрисдикция трябва да извърши, те допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, която в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения, определя различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение, обикновено са по-млади и поначало имат по-малко прослужено време от вторите.
По втория въпрос, свързан с независимостта на съдебната власт
61 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество пита дали член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че принципът за независимост на съдебната власт не допуска спрямо жалбоподателя в главното производство да се приложи национална правна уредба като спорната в главното производство, която без оглед на естеството на изпълняваните функции, прослуженото време или значимостта на извършваните задачи определя — в рамките на общите мерки за намаляване на заплащане, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения — различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение от вторите.
62 В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС държавите членки установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита на правните субекти в областите, обхванати от правото на Съюза. В този смисъл държавите членки следва да предвидят система от способи за защита и производства, които да осигурят ефективен съдебен контрол в посочените области (решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 34).
63 От това следва, че всяка държава членка трябва да гарантира, че органите, които, като „юрисдикции“ по смисъла на правото на Съюза, са част от системата ѝ от способи за защита в областите, обхванати от правото на Съюза, изпълняват изискванията на ефективната съдебна защита (решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 37).
64 За да се определи обаче налице ли е „юрисдикция“, се преценява дали органът е законоустановен, дали е постояннодействащ, дали юрисдикцията му е задължителна, дали производството е състезателно, дали той прилага правни норми и дали е независим (решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 38).
65 Гаранцията за независимост, присъща за правосъдната дейност, се изисква не само на равнището на Съюза, за съдиите на Съюза и генералните адвокати на Съда, както предвижда член 19, параграф 2, трета алинея ДЕС, но и на равнището на държавите членки, за националните съдилища (решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses (C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 42).
66 Понятието за независимост предполага в частност, че съответният орган упражнява правораздавателните си функции напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, и че по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на членовете му при вземането на решение и да повлияят на съответните решения. Също както несменяемостта на членовете на съответния орган, фактът, че те получават заплащане, съответстващо на значимостта на изпълняваните от тях функции, представлява присъща гаранция за независимостта на съдебната власт (решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses (C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 44 и 45).
67 По настоящото дело, най-напред, от предоставените от запитващата юрисдикция данни е видно, че както в случая по делото, по което е постановено решение от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses (C‑64/16, EU:C:2018:117, т. 46—49), разглежданите в главното производство мерки за намаляване на заплатите са били приети поради необходимостта да се намали прекомерният дефицит в бюджета на съответната държава членка и са предвиждали ограничено намаление на възнаграждението с процент, вариращ според размера на същото. Тези мерки са били прилагани не само спрямо членовете на испанските съдилища, но в по-общ план спрямо различни лица, заемащи публични длъжности, и служители в публичния сектор, включително представителите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Така те наподобяват общи мерки за присъединяване на лицата на национална публична длъжност към усилията за икономии, наложени от необходимостта да се намали прекомерният бюджетен дефицит на испанската държава.
68 По-нататък, като се има предвид, че както бе припомнено в точка 37 от настоящото решение, следва да се вземе предвид единствено положението на г‑н Escribano Vindel, проверката, нужна в случая с оглед на член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, се свежда до това да се прецени дали след спорното в главното производство намаление на заплащането заинтересованото лице получава възнаграждение, съответстващо на значимостта на изпълняваните функции.
69 Следователно, както правилно посочва Комисията, не изглежда да са от значение за преценката, която запитващата юрисдикция трябва да извърши в случая, нито методиката на спорното в главното производство намаляване на заплащането, която според запитващата юрисдикция не отчита естеството на изпълняваните функции, прослуженото време или значимостта на извършваните задачи, нито фактът, че според тази юрисдикция въпросната методика в крайна сметка води до процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория.
70 Накрая, що се отнася до това дали след спорното в главното производство намаление на заплащането г‑н Escribano Vindel получава възнаграждение, съответстващо на значимостта на изпълняваните от него функции, следва да се отбележи, че актът за преюдициално запитване не съдържа никаква конкретна информация за размера на заплатата на г‑н Escribano Vindel. В становището си Комисията поддържа по същество, че размерът на възнаграждението, което според доклада на Министерството на правосъдието получава, след въпросното намаление, съдия, който заседава в едноличен състав в Барселона, като г‑н Escribano Vindel, и принадлежи към група 4, е достатъчен — предвид социално-икономическите условия в този град и средното възнаграждение на испански държавни служители, също споменато в посочения доклад — за да го защити от опасността евентуална външна намеса или натиск да застрашат неутралността на решенията, които той трябва да взема.
71 Следва да се добави, че дори да се предположи, че г‑н Escribano Vindel принадлежи към група 1, както поддържат испанското правителство и Комисията, доводите на Комисията важат по аргумент на по-силното основание, тъй като, както бе припомнено в точка 12 от настоящото решение, възнаграждението за тази група е по-високо от това за група 4.
72 При все това запитващата юрисдикция, която единствена е пряко запозната със спора, с който е сезирана, следва да извърши необходимите проверки, за да определи дали възнаграждението, което след спорното в главното производство намаление получава г‑н Escribano Vindel, е съответстващо на изпълняваните от него функции и съответно гарантира независимостта на решенията му.
73 При това положение изложените от запитващата юрисдикция обстоятелства не налагат извода, че със спорната в главното производство национална правна уредба е нарушен принципът за независимост на съдебната власт, гарантиран с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.
74 С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че принципът за независимост на съдебната власт допуска спрямо жалбоподателя в главното производство да се приложи национална правна уредба като спорната в главното производство, която без оглед на естеството на изпълняваните функции, прослуженото време или значимостта на извършваните задачи определя — в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения — различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение от вторите, стига възнаграждението, което жалбоподателят в главното производство получава след спорното в главното производство намаление на заплащането, да е съответстващо на значимостта на изпълняваните от него функции и съответно да гарантира независимостта на решенията му, което запитващата юрисдикция следва да провери.
По съдебните разноски
75 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 2, параграф 1 и параграф 2, буква б) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че освен ако не следва друго от проверките, които запитващата юрисдикция трябва да извърши, те допускат национална правна уредба като спорната в главното производство, която в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения, определя различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение, обикновено са по-млади и поначало имат по-малко прослужено време от вторите.
2) Член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че принципът за независимост на съдебната власт допуска спрямо жалбоподателя в главното производство да се приложи национална правна уредба като спорната в главното производство, която без оглед на естеството на изпълняваните функции, прослуженото време или значимостта на извършваните задачи определя — в рамките на общите мерки за намаляване на заплащането, свързани с коригиращи прекомерния бюджетен дефицит ограничения — различни проценти за намаляване на основните и на допълнителните възнаграждения на съдиите, което според запитващата юрисдикция е свързано с процентно по-големи намаления на заплатите за съдиите, принадлежащи към две от групите на заплащане при по-ниските съдийски категории, отколкото за съдиите, принадлежащи към група на заплащане при по-висока съдийска категория, въпреки че първите получават по-ниско възнаграждение от вторите, стига възнаграждението, което жалбоподателят в главното производство получава след спорното в главното производство намаление на заплащането, да е съответстващо на значимостта на изпълняваните от него функции и съответно да гарантира независимостта на решенията му, което запитващата юрисдикция следва да провери.
Подписи