РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)
10 април 2019 година(*)
„Обжалване — Марка на Европейския съюз — Производство по обжалване — Срокове — Уведомление по електронен път — Изчисляване на сроковете“
По дело C‑282/18 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 23 април 2018 г.,
The Green Effort Limited, установено в Лондон (Обединено кралство), за което се явява A. Ziehm, Rechtsanwalt,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява A. Folliard-Monguiral, в качеството на представител,
ответник в първоинстанционното производство,
Fédération internationale de l’automobile (FIA), установена във Верние (Швейцария), за която се явяват M. Hawkins, solicitor, T. Dolde, Rechtsanwalt, и K. Lüder, Rechtsanwältin,
встъпила страна в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (шести състав),
състоящ се от: C. Toader (докладчик), председател на състава, L. Bay Larsen и M. Safjan, съдии,
генерален адвокат: M. Campos Sánchez-Bordona,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си The Green Effort Limited цели отмяната на определение на Общия съд на Европейския съюз от 23 февруари 2018 г., The Green Effort/EUIPO — Fédération Internationale de l’Automobile (Formula E) (T‑794/17, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното определение“, EU:T:2018:115), с което Общият съд е отхвърлил неговата жалба за отмяна на решението на втори апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 11 септември 2017 г. (преписка R 1827/2016‑2), постановено в производство по отмяна със страни The Green Effort и Fédération internationale de l’automobile (наричано по-нататък „спорното решение“).
Правна уредба
Регламент (ЕО) № 207/2009
2 Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно [марката на Европейския съюз] (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1) е кодифициран впоследствие с Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 2017 г., стр. 1) който се прилага от 1 октомври 2017 г. съгласно член 212 от него.
3 Член 65 от Регламент № 207/2009, озаглавен „Обжалване пред Съда на Европейските общности“, предвижда в параграф 5, понастоящем член 72, параграф 5 от Регламент 2017/1001:
„Жалбата се подава до Съда в срок от два месеца, считано от датата на нотифициране на решението на апелативния състав“.
4 Член 79 от Регламент № 207/2009, озаглавен „Нотификация“, понастоящем член 98 от Регламент 2017/1001, гласи:
„Службата нотифицира служебно всички решения и покани за явяване пред нея, както и всяко съобщение, даващо началото на срок или чието нотифициране е предвидено в други разпоредби на настоящия регламент или регламента за прилагане, или е разпоредено от председателя на Службата“.
Регламент (ЕО) № 2868/95
5 Правило 65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189) гласи следното:
„Условията и редът на нотифициране чрез други технически средства се определят от председателя на Службата“.
Решението от 26 ноември 2013 г.
6 Член 3 от Решение № EX‑13‑2 на председателя на Службата от 26 ноември 2013 г. относно входящите и изходящи от Службата електронни съобщения (наричано по-нататък „Решението от 26 ноември 2013 г.“), озаглавен „User Area и други ограничени системи“, има следното съдържание:
„(1) Службата предоставя на потребителите платформа за електронна комуникация, която им позволява да получават, визуализират, принтират и записват всички изпратени от Службата документи и уведомления, които са налични в електронна форма, както и отговорът на уведомленията и на другите молби по преписката, а също така и други документи. Посочената електронна платформа е ограничена система и ще бъде наречена „User Area“ (зона на потребителя).
[…]
(4) [Зоната на потребителя] ще предлага възможност за получаване на всички съобщения от Службата в електронна форма. Ако ползвателят избере съответната опция, Службата ще изпраща всички уведомления в електронна форма посредством тази платформа, освен в случаите, когато това е технически невъзможно.
[…]“.
7 Член 4 от това решение, озаглавен „Кореспонденция със Службата посредством User Area“, предвижда в параграфи 1—4:
„(1) От момента, в който ползвателят активира опцията за комуникация със Службата по електронен път, всички официални уведомления на Службата, които са налични в електронна форма, по принцип ще бъдат изпращани посредством електронната платформа.
(2) Ползвателите могат също така да изберат да получават напомнително съобщение относно всяко уведомление, което им е изпратено посредством платформата. Напомнителното съобщение единствено указва на страните, че до тяхната електронна пощенска кутия е изпратен документ, като то не съставлява само по себе си уведомление и няма никаква правна сила.
(3) Датата, на която документът е поставен във входящата електронна кутия на даден потребител, се отбелязва от Службата и се посочва в [зоната на потребителя].
(4) Уведомлението се счита за осъществено на петия ден след като Службата е поставила документа във входящата електронна кутия на ползвателя, без да се засяга възможността за точно определяне на датата на уведомяване“.
8 Съгласно член 11 от посоченото решение същото влиза в сила на 2 декември 2013 г.
9 Решението от 26 ноември 2013 г. е отменено с Решение № EX‑17‑4 на изпълнителния директор на Службата от 16 август 2017 г. относно комуникацията чрез електронни средства, изменено с Решение № EX‑18‑1 от 15 май 2018 г., влязло в сила на 1 октомври 2017 г., като в член 3, параграф 4 от него се възпроизвежда текстът на член 4, параграф 4 от Решението от 26 ноември 2013 г.
Обстоятелства, предхождащи спора
10 The Green Effort придобива правата върху словната марка „Formula E“ (наричана по-нататък „спорната марка“), относно която е подадено заявление за регистрация на 17 ноември 2010 г. по силата на Регламент № 207/2009.
11 Стоките и услугите, за които се иска регистрация, спадат към класове 25, 38 и 41 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и за всеки от тези класове отговарят на следното описание:
– Клас 25: „Облекло“,
– Клас 38: „Излъчване по радиото, телевизията и сателита“,
– Клас 41: „Организиране на спортни събития“.
12 Заявката за марка на Европейския съюз е публикувана на 3 декември 2010 г. и заявената марка е регистрирана на 14 март 2011 г.
13 На 15 март 2016 г. Fédération internationale de l’automobile (FIA) подава молба за отмяна на спорната марка за всички стоки и услуги на основание член 51, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009, понастоящем член 58, параграф 1, буква a) от Регламент 2017/1001, тъй като марката не е била реално използвана през непрекъснат период от пет години.
14 На 21 март 2016 г. отделът на EUIPO по отмяна приканва The Green Effort да представи в срок до 21 юни 2016 г. доказателство за реалното използване на спорната марка. Тъй като това доказателство е представено на 22 юни 2016 г., след като определеният срок е бил изтекъл, то не е било взето предвид.
15 На 27 юли 2016 г. The Green Effort подава пред отдела по отмяна на EUIPO молба за restitutio in integrum, с оглед да му бъдат възстановени правата да представи посоченото доказателство.
16 С решение от 8 септември 2016 г. отделът по отмяна отхвърля тази молба и постановява отмяната на спорната марка в цялост.
17 На 5 октомври 2016 г. The Green Effort подава жалба пред EUIPO срещу решението на отдела по отмяна.
18 Със спорното решение втори апелативен състав на EUIPO (наричан по-нататък „апелативният състав“) отхвърля жалбата.
19 В подкрепа на решението си апелативният състав посочва, че нито притежателят на спорната марка, нито неговият представител са доказали, че действително са положили най-голямата възможна грижа, за да спазят определения срок за представяне на документите, сочещи за реалното използване на спорната марка. Този състав счита, че макар преписката да съдържа доказателства за многократни опити за изпращане на съобщения в електронен вид и факсове от страна на The Green Effort до EUIPO, всички тези съобщения са получени на 22 юни 2016 г. испанско време, тоест след изтичането на определения срок, като обясненията в това отношение не могат да бъдат квалифицирани като „особени“.
20 Поради това апелативният състав потвърждава решението на отдела по отмяна относно отхвърлянето на искането за restitutio in integrum, а по отношение на молбата за отмяна на спорната марка този състав счита, че при липса на доказателство за реалното използване в Европейския съюз в хода на релевантния период или на посочване на основателни причини за неизползването правата на The Green Effort трябва да се обявят за изцяло нищожни и съответно непроизвеждащи действие, считано от 15 март 2016 г.
Производството пред Общия съд и обжалваното определение
21 На 4 декември 2017 г. The Green Effort подава жалба в секретариата на Общия съд за отмяната на спорното решение, като твърди, че неговата молба за restitutio in integrum е отхвърлена неоснователно, тъй като поради техническа неизправност на системата за комуникация на EUIPO дружеството нямало възможност да изпрати документите относно реалното използване на спорната марка. The Green Effort поддържа съща така, че FIA е действала недобросъвестно при подаването на молбата за отмяна.
22 В хода на производството пред Общия съд, в следствие от искане на секретариата за отстраняване на недостатъци, що се отнася до съобщаването на датата на уведомяване за спорното решение, The Green Effort отговаря, че то е било уведомено за решението на 19 септември 2017 г.
23 Поради това в обжалваното определение Общият съд приема за установено, че The Green Effort е получило уведомление за спорното решение на 19 септември 2017 г., поради което съгласно член 58 от Процедурния правилник срокът за обжалване, предвиден в член 65, параграф 5 от Регламент № 207/2009, е изтекъл на 29 ноември 2017 г. Тъй като жалбата е подадена в секретариата на тази юрисдикция на 4 декември 2017 г., тя е била просрочена.
24 Освен това Общият съд отбелязва, че The Green Effort не е доказало, нито дори е споменало наличието на случайно събитие или на непреодолима сила, което би позволило на Общия съд да допусне на основание член 45, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд по силата на член 53 от същия статут, изключение от разглеждания срок.
25 С оглед на тези съображения Общият съд отхвърля изцяло жалбата като явно недопустима.
Искания на страните пред Съда
26 The Green Effort иска от Съда:
– да отмени обжалваното определение и спорното решение,
– да уважи исканията, изложени в жалбата му в първоинстанционното производство, и
– да осъди EUIPO и FIA да заплатят съдебните разноски.
27 EUIPO и FIA искат от Съда:
– да отхвърли жалбата и
– да осъди The Green Effort да заплати съдебните разноски.
По жалбата
По допустимостта
28 FIA посочва, че жалбата е явно недопустима, доколкото The Green Effort се опитва да обори една фактическа констатация на Общия съд относно датата на уведомяване за спорното решение. Тъй като обаче производството по обжалване пред Съда се ограничава до правни въпроси, Общият съд е единственият компетентен да установи и прецени фактите.
29 В това отношение следва да се посочи, че The Green Effort не оспорва датата на уведомяване за спорното решение, която е възприета от Общия съд, но упреква тази юрисдикция, че е допуснала грешка при прилагане на правото, що се отнася до изчисляването на срока за подаване на жалбата срещу това решение.
30 Поради това жалбата е допустима.
По същество
31 Първото основание в подкрепа на жалбата на The Green Effort е, че Общият съд е изчислил неправилно началния момент, от който тече предвиденият в член 65 от Регламент № 207/2009 срок за подаване на жалба, разглеждан във връзка с член 4, параграф 4 от Решението от 26 ноември 2013 г. По-нататък, що се отнася до основателността на молбата за отмяна, дружеството твърди, че FIA е действала недобросъвестно при нейното подаване и че доказателството за реалното използване на спорната марка е представено пред EUIPO в определения срок. Обстоятелството, че това доказателство да не е било получено от EUIPO се дължало на техническа неизправност на системата за съобщения на EUIPO, поради което неговата молба за restitutio in integrum трябвало да бъде уважена.
Доводи на страните
32 Що се отнася до основанието във връзка с неправилното определяне на началния момент, от който тече срокът за обжалване, The Green Effort изтъква, че Общият съд е изчислил неправилно срока за подаване на жалба срещу спорното решение, тъй като не е взел предвид обстоятелството, че съгласно член 4, параграф 4 от Решението от 26 ноември 2013 г. уведомяването се счита за осъществено на петия календарен ден след датата на създаване на документа от системата на EUIPO.
33 Тъй като спорното решение е поставено в пощенската кутия на електронния профил на неговия представител на 19 септември 2017 г., трябвало да се счита, че уведомяването е осъществено на 25 септември 2017 г., тъй като 24 септември 2017 г. бил неделен ден. Поради това двумесечният срок за подаване на жалбата срещу спорното решение, удължен с десет дни поради отдалеченост, изтичал на 5 декември 2017 г. Жалбата обаче била постъпила в секретариата на Общия съд на 4 декември 2017 г., поради което обжалваното определение трябвало да бъде отменено.
34 EUIPO признава, че не е изключено текстът на член 4, параграф 4 от Решението от 26 ноември 2013 г. да е двусмислен в определена степен. Службата посочва, че съгласно тълкуването, възприето във връзка с изчисляването на сроковете в рамките на нейните вътрешни административни процедури, изразът „без да се засяга възможността за точно определяне на датата на уведомяване“ се разбира като „независимо от всяка друга дата, на която уведомлението може да бъде установено със сигурност“, или „без оглед на всяка друга дата, на която уведомлението може да бъде установено със сигурност“. Така, когато EUIPO уведомява за даден документ по електронен път, към определения от нея срок за отговор или за всеки следващ етап от производството Службата добавя автоматично пет календарни дни, считано от деня, в който документът е поставен в User Area (платформата за обмен на документи).
35 Все пак в настоящия случай EUIPO счита, че доколкото в отговора, който The Green Effort дава с цел да отстрани недостатъците на своята жалба пред Общия съд, това дружество е посочило 19 септември 2017 г. като дата, на която е било уведомено за спорното решение, Общият съд не бил длъжен да иска допълнителна информация относно начините на уведомяване, поради което обжалваното определение не било опорочено от никаква нередност.
36 От своя страна FIA счита, че Общият съд не е бил обвързан с Решението от 26 ноември 2013 г. и следователно неприлагането на тези разпоредби не може да обоснове отмяната на обжалваното определение.
Съображения на Съда
37 Съгласно разпоредбите на членове 65 и 79 от Регламент № 207/2009, разглеждани във връзка една с друга, чието съдържание е възпроизведено по същество в членове 72 и 98 от Регламент 2017/1001, жалбата се подава до Общия съд в срок от два месеца, считано от датата на нотифициране на решението на апелативния състав.
38 Съгласно правило 65, параграф 2 от Регламент № 2868/95 условията и редът на нотифициране чрез технически средства, различни от факса, се определят от председателя на Службата, понастоящем изпълнителен директор на EUIPO.
39 Тъй като Решението от 26 ноември 2013 г. е прието от изпълнителния директор на EUIPO и урежда изпращаните по електронен път съобщения от и до EUIPO, и по-специално изпращаните по електронен път уведомления, това решение е приложимо по настоящото дело.
40 Съгласно член 4, параграф 4 от посоченото решение уведомлението се счита за осъществено на петия ден, след като EUIPO е поставила документа във входящата електронна кутия на ползвателя, без да се засяга възможността за точно определяне на датата на уведомяване.
41 В това отношение е важно да се отбележи, че текстът на тази разпоредба не позволява да се определи еднозначно какъв обхват трябва да се придаде на израза „без да се засяга“ по смисъла на същата.
42 Все пак предложеното от EUIPO тълкуване на съдържащия се в член 4, параграф 4 от Решението от 26 ноември 2013 г. израз „без да се засяга възможността за точно определяне на датата на уведомяване“, като означаващ „без оглед на точното определяне на датата на уведомяване“ или „независимо“ от тази дата, не намира потвърждение в текстовете на различните езици на Решението от 26 ноември 2013 г., които не сочат за никаква разлика между израза „без да се засяга“. Подобно тълкуване би елиминирало всяка релевантност на съдържащия се в тази разпоредба израз относно точното определяне на датата на уведомлението, ако дадено уведомяване във всички случаи се считаше за извършено на петия календарен ден след деня, в който EUIPO е поместила документа в електронната пощенска кутия на ползвателя.
43 С оглед на тези съображения член 4, параграф 4 от Решението от 26 ноември 2013 г. трябва да се тълкува в смисъл, че дадено уведомление се счита за направено на петия календарен ден след деня, в който EUIPO е поставил документа в електронната пощенска кутия на ползвателя, освен ако реалната дата на уведомлението може да бъде установена точно в рамките на този срок.
44 Подобно тълкуване отговаря на изискванията, произтичащи от принципа на правна сигурност, като се избягва възможността решенията на апелативния състав да бъдат оспорвани през неопределен период от време, доколкото, ако не се подаде никаква молба за достъп до съответния документ след неговото постъпване в електронната пощенска кутия на получателя, уведомлението се счита за осъществено на петия календарен ден след това подаване.
45 Следователно, тъй като е безспорно, че представителят на The Green Effort е поискал достъп до спорното решение на 19 септември 2017 г., свалил го е и се е запознал с него на същия ден, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че дружеството е било уведомено за спорното решение на 19 септември 2017 г., поради което срокът за обжалването му е изтекъл на 29 ноември 2017 г. Следователно основанието относно неправилно определяне на началния момент на срока за обжалване трябва да се отхвърли като необосновано.
46 С оглед на изложените съображения не следва да се разглеждат основанията във връзка с обосноваността на молбата за отмяна, нито причините, поради които е отхвърлена молбата за restitutio in integrum.
47 Следователно жалбата трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.
По съдебните разноски
48 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. The Green Effort е загубило делото и следва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на EUIPO и на FIA.
По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда The Green Effort Limited да заплати, освен направените от него съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и от Fédération internationale de l’automobile (FIA).
Подписи