РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)
6 декември 2017 година(*)
„Преюдициално запитване — Конкуренция — Картели — Член 101, параграф 1 ДФЕС — Селективна дистрибуция на луксозни козметични продукти — Клауза, с която на дистрибуторите се забранява при продажбата в интернет да използват трето, неоторизирано лице — Регламент (EС) № 330/2010 — Член 4, букви б) и в)“
По дело C‑230/16
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) с акт от 19 април 2016 г., постъпил в Съда на 25 април 2016 г., в рамките на производство по дело
Coty Germany GmbH
срещу
Parfümerie Akzente GmbH,
СЪДЪТ (първи състав),
състоящ се от: R. Silva de Lapuerta (докладчик), председател на състава, C. G. Fernlund, Aл. Арабаджиев, S. Rodin и E. Regan, съдии,
генерален адвокат: N. Wahl,
секретар: X. Lopez Bancalari, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 30 март 2017 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Coty Germany GmbH, от A. Lubberger и B. Weichhaus, Rechtsanwälte,
– за Parfümerie Akzente GmbH, от O. Spieker и M. Alber, Rechtsanwälte,
– за германското правителство, от T. Henze и A. Lippstreu, в качеството на представители,
– за френското правителство, от D. Colas и J. Bousin, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от D. Del Gaizo, avvocato dello Stato,
– за люксембургското правителство, от A. Germeaux, подпомаган от P. E. Partsch и T. Evans, адвокати,
– за нидерландското правителство, от M. Bulterman, M. de Ree и J. Langer, в качеството на представители,
– за австрийското правителство, от G. Eberhard, в качеството на представител,
– за шведското правителство, от A. Falk, C. Meyer-Seitz, H. Shev и L. Swedenborg в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от G. Meessen, H. Leupold и T. Christoforou, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 юли 2017 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване е за тълкуването на член 101, параграф 1 ДФЕС и член 4, букви б) и в) от Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики (ОВ L 102, 2010 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Coty Germany GmbH, установен в Германия доставчик на луксозни козметични продукти, и Parfümerie Akzente GmbH, оторизиран дистрибутор на тези продукти, във връзка с наложена му с договор за селективна дистрибуция между Coty Germany и оторизираните му дистрибутори забрана при продажбата на договорни продукти в интернет да се използват по видим за потребителите начин трети предприятия, които не са оторизирани.
Правна уредба
3 Според съображение 10 от Регламент № 330/2010 „[с] настоящия регламент не следва да бъдат освободени вертикалните споразумения, съдържащи ограничения, които е възможно да ограничат конкуренцията и да навредят на потребителите или които не са необходими за постигането на резултатите за увеличаване на ефективността. По-специално вертикални споразумения, съдържащи определени видове тежки ограничения на конкуренцията, каквито са минималните цени и фиксираните цени за препродажба, както и определени видове териториална защита, следва да бъдат изключени от ползите от груповото освобождаване, установено с настоящия регламент, независимо от пазарния дял на съответните предприятия“.
4 В член 1, параграф 1, буква д) от този регламент „селективна дистрибуторска система“ е определена като „дистрибуторска система, в която доставчикът предприема продажба на договорните стоки или услуги, било пряко или косвено, само на дистрибутори, избрани въз основа на определени критерии, и в която тези дистрибутори не могат да продават такива стоки или услуги на неоторизирани дистрибутори на територията, на която доставчикът е решил да прилага тази система“.
5 Член 2, параграф 1 от посочения регламент гласи:
„В съответствие с член 101, параграф 3 [ДФЕС] и съгласно разпоредбите на настоящия регламент се постановява, че член 101, параграф 1 [ДФЕС] няма да се прилага към вертикалните споразумения.
Това освобождаване се прилага доколкото такива споразумения съдържат вертикални ограничения“.
6 Член 3, параграф 1 от същия регламент гласи:
„Освобождаването, предвидено в член 2, се прилага, при условие че пазарният дял, притежаван от доставчика, не надвишава 30 % от съответния пазар, на който той продава договорните стоки или услуги, а пазарният дял, притежаван от купувача, не надвишава 30 % от съответния пазар, на който купува договорните стоки или услуги“.
7 Член 4 от Регламент № 330/2010, озаглавен „Ограничения, които премахват ползите от груповото освобождаване (твърди ограничения)“, гласи:
„Освобождаването, предвидено в член 2, не се прилага за вертикални споразумения, които имат за предмет, пряко или косвено, независимо или в комбинация с други фактори, които страните могат да контролират:
[…]
б) ограничаването на територията, на която купувач, който е страна по споразумението, може да продава договорните стоки или услуги, или ограничаването на клиентите, на които този купувач може да продава договорните стоки или услуги, без да се засяга ограничаването на мястото му на установяване […]
[…]
в) ограничаването на активните продажби или на пасивните продажби за крайните потребители от страна на членовете на селективна дистрибуторска система, които действат на пазара като търговци на дребно, […]
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
8 Coty Germany продава в Германия луксозни козметични продукти. То продава редица марки от този сектор чрез селективна дистрибуторска мрежа въз основа на договор за селективна дистрибуция, използван и от свързаните с него предприятия. Този договор се допълва от различни специални договори, предназначени да организират посочената селективна дистрибуция.
9 Parfümerie Akzente продава от много години като оторизиран дистрибутор продуктите на Coty Germany, както в магазини в сгради, така и чрез интернет. Продажбата чрез интернет се осъществява отчасти чрез собствен интернет магазин и отчасти чрез платформата „amazon.de“.
10 От акта за преюдициално запитване се установява, че в договора за селективна дистрибуция Coty Germany обосновава системата си за селективна дистрибуция по следния начин: „характерът на марките на Coty Prestige изисква селективна дистрибуция, за да се опази луксозният имидж на тези марки“.
11 В това отношение, що се отнася до търговията в магазини в сграда, в договора за селективна дистрибуция е предвидено, че всеки конкретен пункт за продажба на търговеца трябва да бъде одобрен от Coty Germany, което предполага спазването на определени, изброени в член 2 от договора, изисквания относно средата, оборудването и подреждането на пунктовете за продажба.
12 По-конкретно, според член 2, параграф 1, точка 3 от този договор „оборудването и подреждането на пунктовете за продажба, предлагането на стоки, рекламата и представянето на стоките за продажба трябва да изтъкват и наблягат на луксозния характер на марките „Coty Prestige“. При преценка на този критерий се обръща особено внимание на фасадите, вътрешното оборудване, подовите покрития, стените и таваните, мебелите, както и продажбената площ, а също и осветлението и накрая, общото впечатление за ред и чистота“.
13 В член 2, параграф 1, точка 6 от споменатия договор се уточнява, че „обозначаването на пункта за продажба, било чрез името на предприятието, било чрез допълнения или фирмения надпис, не може да създава впечатление за ограничен избор на стоки, нискокачествено оборудване или липса на съвети и във всеки случай трябва да е направено така, че да не се закриват украсата и изложбената площ на депозитаря“.
14 Освен това договорните отношения между страните се уреждат и с допълнително споразумение за продажбата чрез интернет, чийто член 1, параграф 3 гласи, че „на депозитаря не е разрешено използването на друго име или използването на трето предприятие, което не е оторизирано“.
15 След влизане в сила на Регламент № 330/2010 Coty Germany преработва договорите, въз основа на които се осъществява селективната дистрибуция и това допълнително споразумение, като предвижда в клауза I, параграф 1, първа алинея от него, че „депозитарят има право да предлага и продава продуктите чрез интернет при условие обаче, че продажбите чрез интернет се осъществяват чрез „електронна витрина“ на оторизирания магазин и се запазва луксозният характер на продуктите“. Освен това в клауза I, параграф 1,точка 3 от това допълнително споразумение има изрична забрана за използване на друго търговско наименование и за видимото участие на трето предприятие, което не е оторизиран депозитар на Coty Prestige.
16 Parfümerie Akzente отказва да подпише измененията на договора за селективна дистрибуция. Coty Germany сезира първоинстанционната национална юрисдикция с искане въз основа на посочената клауза I, параграф 1,точка 3 да забрани на ответника по делото в главното производство да продава продуктите на спорната марка, като използва платформата „amazon.de“.
17 С решение от 31 юли 2014 г. тази юрисдикция отхвърля иска, като се мотивира с това, че спорната договорна клауза противоречи на член 1 от Gesetz gegen Wettbewerbsbeschränkungen (Закон срещу ограничаването на конкуренцията) или на член 101, параграф 1 ДФЕС. Тя счита, че в съответствие с решение от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique (C‑439/09, EU:C:2011:649), целта за запазване на престижен имидж на марката не оправдава въвеждането на система за селективна дистрибуция, която по принцип ограничава конкуренцията. Според посочената юрисдикция тази клауза представлява също така твърдо ограничение по смисъла на член 4, буква в) от Регламент № 330/2010.
18 Националната първоинстанционна юрисдикция приема освен това, че не са налице и условията за индивидуално освобождаване, защото не било доказано, че предвидената в нея обща забрана на продажбата чрез интернет посредством платформи на трети лица води до повишаване на ефективността, което може да компенсира отрицателните последствия за конкуренцията, предизвикани от ограничаването на способите за търговия. Тази юрисдикция счита, че във всеки случай такава обща забрана не е необходима, защото съществуват други средства, които също са подходящи, но по-малко ограничаващи конкуренцията, като например прилагането на специфични критерии за качество по отношение на платформите на трети лица.
19 Coty Germany подава до Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) въззивна жалба срещу решението, постановено от националната първоинстанционна юрисдикция. В този контекст посочената юрисдикция си задава въпроси относно законосъобразността от гледна точка на правото на конкуренцията на Съюза на съществуващите между страните по делото договорни отношения.
20 При тези обстоятелства Oberlandesgericht Frankfurt am Main (Висш областен съд Франкфурт на Майн, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Може ли селективни дистрибуторски системи за дистрибуция на луксозни и престижни стоки, които целят преди всичко опазването на „луксозния имидж“ на стоките, да представляват съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: може ли да се приеме за съвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС съставна част на конкуренцията абсолютната забрана за действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, независимо от това дали в конкретния случай се нарушават легитимните изисквания за качество на производителя?
3) Трябва ли член 4, буква б) от Регламент № 330/2010 да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на клиентелата на търговеца на дребно?
4) Трябва ли член 4, буква в) от Регламент [№ 330/2010] да се тълкува в смисъл, че забрана, наложена на действащи като търговци на дребно членове на селективна дистрибуторска система, да използват за продажбите чрез интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничение с оглед на целта на пасивните продажби на крайните потребители?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
21 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че система за селективна дистрибуция на луксозни стоки, чиято главна цел е да опази луксозния имидж на тези стоки, може да бъде съвместима с тази разпоредба.
22 Според член 101, параграф 1 ДФЕС се забраняват като несъвместими с вътрешния пазар всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани практики, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар.
23 Във връзка със споразуменията, на които се основава системата за селективна дистрибуция, Съдът е посочил, че такива споразумения неизбежно влияят на конкуренцията във вътрешния пазар.
24 Все пак в това отношение Съдът вече е постановил, че организирането на мрежа за селективна дистрибуция не попада в приложното поле на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, стига търговците на дребно да се избират въз основа на обективни качествени критерии, които са определени по еднакъв начин за всички потенциални търговци на дребно и не се прилагат по дискриминационен начин, свойствата на съответния продукт да налагат такава мрежа за дистрибуция, за да се запази неговото качество и да се осигури надлежната му употреба, и на последно място определените критерии да не отиват отвъд това, което е необходимо (решение от 13 октомври 2011 г. Pierre Fabre Dermo-Cosmétique, C‑439/09, EU:C:2011:649, т. 41 и цитираната съдебна практика).
25 По-конкретно, когато се поставя въпросът дали селективната дистрибуция може да бъде необходима за луксозните стоки, следва да се припомни, че Съдът вече е посочил, че качеството на луксозните стоки почива не само на материалните им характеристики, но и на елегантния и престижен вид, който им придава усещане за лукс, че това усещане е съществен елемент, по който потребителите ги разграничават от други сходни стоки и поради това засягането на това усещане за лукс може да накърни самото качество на тези стоки (вж. в този смисъл решение от 23 април 2009 г., Copad, C‑59/08, EU:C:2009:260, т. 24—26 и цитираната съдебна практика).
26 Във връзка с това обаче Съдът е приел, че характерните особености и условията, присъщи на селективната дистрибуторска система, сами по себе си могат да запазят качеството и да гарантират за правилната употреба на тези стоки (решение от 23 април 2009 г., Copad, C‑59/08, EU:C:2009:260, т. 28 и цитираната съдебна практика).
27 В този контекст Съдът приема именно, че организирането на селективна дистрибуторска система, чиято цел е да осигури излагането на престижни стоки в търговските обекти по начин, който подчертава тяхната стойност, може да допринесе за репутацията на въпросните стоки и следователно за запазването на усещането за лукс (вж. в този смисъл решение от 23 април 2009 г., Copad, C‑59/08, EU:C:2009:260, т. 29).
28 От тази съдебна практика следва, че с оглед на характерните особености и естеството им луксозните продукти могат да изискват прилагането на селективна дистрибуторска система, за да се запази качеството им и да се осигури правилното им използване.
29 При това положение система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, чиято главна цел е опазването на луксозния имидж на тези продукти, е в съответствие с член 101, параграф 1 ДФЕС, стига да са спазени посочените в точка 24 от настоящото решение условия.
30 Обратно на становището, което поддържт Parfümerie Akzente и германското и люксембургското правителство, този извод не се оспорва от твърдението, съдържащото се в точка 46 от решение от 13 октомври 2011 г. Pierre Fabre Dermo-Cosmétique (C‑439/09, EU:C:2011:649).
31 Всъщност това твърдение трябва да се разбира и тълкува с оглед на контекста на това решение.
32 Във връзка с това следва да се отбележи, че по делото, по което е постановено това решение, запитващата юрисдикция си задава въпроси относно съответствието с оглед на член 101, параграф 1 ДФЕС не на система за селективна дистрибуция, разглеждана в нейната цялост, а на конкретна договорна клауза, наложена на оторизирани дистрибутори в рамките на такава система, въвеждаща абсолютна забрана за продажба чрез интернет на договорните продукти. Следва да се уточни също, че продуктите, за които е създадена системата за селективна дистрибуция, предмет на посоченото дело, не са луксозни продукти, а козметични продукти и продукти за лична хигиена.
33 Твърдението в точка 46 от решение от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique (C‑439/09, EU:C:2011:649), се вписва в рамките на съображенията, изложени от Съда, за да даде на запитващата юрисдикция по това дело необходимите елементи за тълкуване, за да може тя да се произнесе по въпроса дали ограничаването на конкуренцията в резултат на тази договорна клауза е оправдано от легитимна цел и преследването на тази цел е пропорционално.
34 В този контекст Съдът приема, че необходимостта от опазване на престижния имидж на разглежданите козметични продукти и продукти за лична хигиена не е законосъобразно изискване, с което да се обоснове абсолютна забрана за продажба на тези продукти в интернет. При това положение преценката в точка 46 от това решение се отнася само до продуктите, предмет на делото, по което е постановено посоченото решение, и до разглежданата по това дело договорна клауза.
35 Въз основа на решение от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique (C‑439/09, EU:C:2011:649), обаче не би могло да се направи извод, че с точка 46 от него се цели приемане на принципна декларация, че закрилата на луксозния имидж вече не би могла да обоснове ограничаване на конкуренцията като това, което е следствие от наличието на мрежа за селективна дистрибуция с оглед на всеки продукт, включително именно и луксозните продукти и по този начин да измени постоянната практика на Съда, припомнена в точки 25—27 от настоящото решение.
36 С оглед на изложените по-горе съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, чиято главна цел е опазването на луксозния имидж на тези продукти, е в съответствие с тази разпоредба, стига изборът на търговците на дребно да се осъществява въз основа на обективни качествени критерии, определени по един и същ начин по отношение на всички потенциални търговци на дребно и прилагани по недискриминационен начин, и определените критерии да не отиват отвъд това, което е необходимо.
По втория въпрос
37 С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска договорна клауза като разглежданата по делото в главното производство, с която на оторизираните дистрибутори в система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, чиято главна цел е опазването на луксозния имидж на тези продукти, се забранява при продажбата на договорните продукти в интернет да използват по видим за потребителите начин платформи на трети предприятия.
38 Този въпрос е относно законосъобразността от гледна точка на член 101, параграф 1 ДФЕС на специална клауза в система за селективна дистрибуция на луксозни и престижни продукти.
39 В самото начало следва да се припомни, че както се установява от направените при разглеждане на първия въпрос преценки, с оглед на естеството и присъщите на тези продукти характерни особености, целта за опазване на луксозния им имидж може да обоснове организирането на система за селективна дистрибуция на тези продукти.
40 В рамките на такава система специална договорна клауза, чиято цел е да опази луксозния имидж на съответните продукти, е законосъобразна от гледна точка на член 101, параграф 1 ДФЕС, ако отговаря на посочените в точка 36 от настоящото решение условия.
41 Независимо че запитващата юрисдикция трябва да провери дали договорна клауза като разглежданата по делото в главното производство, която забранява използването на платформи на трети предприятия за продажбата в интернет на договорните продукти, отговаря на тези условия, все пак задача на Съда е да ѝ даде всички необходими за това елементи за тълкуване на правото на Съюза, които ще ѝ дадат възможност да се произнесе (вж. в този смисъл решение от 11 декември 1980 г., L’Oréal, 31/80, EU:C:1980:289, т. 14).
42 В това отношение е безспорно, че целта на разглежданата по делото в главното производство договорна клауза е да се опази луксозният и престижен имидж на съответните продукти. От представената на съда преписка се установява освен това, че според запитващата юрисдикция тази клауза е обективна и формулирана по един и същ начин и се прилага без дискриминация спрямо всички оторизирани дистрибутори.
43 При това положение следва да се провери дали при обстоятелства като разглежданите по делото в главното производство забраната, наложена от доставчик на оторизираните му дистрибутори, при продажбата в интернет на разглежданите луксозни продукти да използват по видим за потребителите начин платформи на трети лица, е пропорционална с оглед на преследваната цел, т.е. дали такава забрана е подходяща за опазването на луксозния имидж на тези продукти и дали не отива отвъд това, което е необходимо за постигането на тази цел.
44 На първо място, когато става въпрос за това дали разглежданата по делото в главното производство забрана е подходяща с оглед на преследваната цел, следва да се отбележи, първо, че наложеното на оторизираните дистрибутори задължение да продават договорните продукти в интернет само чрез техни собствени виртуални магазини и забраната, наложена на тези дистрибутори за използване на друго търговско наименование и да използват по видим за потребителите начин платформи на трети лица, веднага гарантират на доставчика, че при електронната търговия с тези продукти те се свързват само с оторизираните дистрибутори.
45 Тъй като такова свързване е точно една от преследваните цели, когато се използва такава система, оказва се, че разглежданата в главното производство забрана включва съответстващо ограничение от гледна точка на присъщите на системата за селективна дистрибуция характерни особености.
46 Поради това ако, както се установява от практиката на Съда, благодарение на тези характерни особености системата за селективна дистрибуция е подходящо средство за опазване на луксозния имидж на луксозните продукти и следователно те допринасят за поддържане на качеството на тези продукти (вж. в този смисъл решение от 23 април 2009 г., Copad, C‑59/08, EU:C:2009:260, т. 28 и 29 и цитираната съдебна практика), трябва да се приеме, че ограничение като това, въведено с разглежданата в главното производство забрана, резултатът от което е вътрешноприсъщ на посочените характерни особености, също може да бъде от такова естество, че да опази качеството и луксозния имидж на тези продукти.
47 Второ, разглежданата в главното производство забрана позволява на доставчика на луксозни стоки да контролира дали продуктите му се продават в интернет в среда, отговаряща на качествените показатели, които е договорил с оторизираните си дистрибутори.
48 Наистина, неспазването от страна на дистрибутор на качествените показатели, определени от доставчика, му дава възможност да предяви претенции срещу този дистрибутор на основание на съществуващото между тези две страни договорно правоотношение. Липсата на договорно правоотношение между доставчика и платформите на трети лица обаче не му позволява на такова основание да изисква от тези платформи да спазват условията за качество, които е наложил на оторизираните си дистрибутори.
49 При продажба на луксозни продукти в интернет чрез платформи, които не принадлежат на системата за селективна дистрибуция на тези продукти, при която доставчикът няма възможност да контролира условията за продажба на продуктите си, обаче има опасност от влошаване на представянето на тези продукти в интернет, което може да навреди на луксозния им имидж, а поради това, на самата им същност.
50 Трето, като се вземе предвид фактът, че тези платформи са канал за продажба на всякакви видове стоки, фактът, че луксозните продукти не се продават чрез такива платформи и продажбата им в интернет се осъществява единствено във виртуалните магазини на оторизираните дистрибутори, допринася за този луксозен имидж в представите на потребителите, а по този начин и за поддържането на една от главните характерни особености на тези търсени от потребителите продукти.
51 При това положение наложената от доставчик на луксозни продукти забрана на оторизираните му дистрибутори при продажбата в интернет на тези продукти да използват по видим за потребителите начин платформи на трети лица е подходяща за запазването на луксозния имидж на тези продукти.
52 На второ място, що се отнася до въпроса дали разглежданата в главното производство забрана отива отвъд необходимото за постигане на поставената цел, следва да се отбележи, от една страна, че за разлика от клаузата, разгледана по делото, по което е постановено решение от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique (C‑439/09, EU:C:2011:649), разглежданата по делото в главното производство клауза не съдържа абсолютна забрана за оторизираните дистрибутори да продават в интернет договорните продукти. Всъщност въз основа на тази клауза се забранява само продажбата на договорните продукти в интернет чрез платформи на трети лица, които действат по видим за потребителите начин.
53 Следователно на оторизираните дистрибутори е разрешено да продават договорните продукти в интернет, както чрез собствените си сайтове в интернет, стига да имат електронна витрина на одобрения магазин и да се запазва луксозният характер на продуктите, така и чрез платформи на трети, неоторизирани лица, когато това не се вижда от потребителите.
54 От друга страна, следва да се подчертае, че както се установява от временните резултати от секторното разследване на електронната търговия, проведено от Комисията на основание член 17 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), приети на 15 септември 2016 г., независимо от нарастващото значение на платформите на трети лица при търговията с продуктите на дистрибуторите, най-важният канал за дистрибуция при дистрибуцията в интернет все пак са собствените виртуални магазини на дистрибуторите, които се използват от повече от 90 % от запитаните дистрибутори. Това обстоятелство се потвърждава в окончателния доклад за това разследване от 10 май 2017 г.
55 Въз основа на тези данни може да се приеме, че забрана като наложената от ищеца в главното производство на оторизираните му дистрибутори при продажбата в интернет на луксозни продукти да използват по видим за потребителите начин платформи на трети лица, не отива отвъд необходимото за опазване на луксозния имидж на тези продукти.
56 По-конкретно, с оглед на липсата на договорно правоотношение между доставчика и платформите на трети лица, което да му позволява да изисква от тези платформи спазването на наложените от него на оторизираните му дистрибутори условия за качество, не може да се счита, че даденото на тези дистрибутори разрешение да използват такива платформи, при условие че платформите отговарят на предварително определени изисквания за качество, е също толкова ефикасно, колкото разглежданата в главното производство забрана.
57 От това следва, че в зависимост от резултатите от проверките, които запитващата юрисдикция трябва да направи, такава забрана е законосъобразна от гледна точка на член 101, параграф 1 ДФЕС.
58 С оглед на изложените по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска договорна клауза като разглежданата в главното производство, с която на оторизираните дистрибутори в система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, чиято главна цел е опазването на луксозния имидж на тези продукти, се налага забрана при продажбата в интернет на договорните продукти да използват по видим за потребителите начин платформи на трети лица, при положение че целта на тази клауза е да се опази луксозният имидж на тези продукти, тя е формулирана по един и същ начин и се прилага без дискриминация и е пропорционална с оглед на поставената цел, което запитващата юрисдикция трябва да провери.
По третия и четвъртия въпрос
Предварителни бележки
59 Само при положение че запитващата юрисдикция трябва да приеме, че клауза като разглежданата в главното производство ограничава конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, би могло да се постави въпросът дали тази клауза може по силата на член 101, параграф 3 ДФЕС да се ползва от освобождаване на основание на Регламент № 330/2010. От акта за преюдициално запитване се установява, че предвидените в член 3 от посочения регламент прагове на пазарните дялове не са превишени. При това положение би могло посочената клауза да се ползва от предвиденото в член 2 от този регламент освобождаване.
60 Регламент № 330/2010 обаче изключва възможността за групово освобождаване на някои видове ограничения, които има опасност да доведат до сериозни антиконкурентни последици, независимо от пазарния дял на съответните предприятия. Става въпрос за тежките нарушения по член 4 от този регламент.
61 При това положение предвиденото в член 2 от Регламент № 330/2010 групово освобождаване не би могло да се приложи по отношение на забрана като разглежданата в главното производство, ако тя представлява едно от посочените тежки нарушения.
По тълкуването на член 4, букви б) и в) от Регламент № 330/2010
62 С третия и четвъртия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4 от Регламент № 330/2010 трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство забраната, наложена на членовете на система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, които осъществяват дейност на пазара като дистрибутори, да използват за продажбите в интернет по видим за потребителите начин трети предприятия, представлява ограничаване на клиентите по смисъла на член 4, буква б) от този регламент или ограничаване на пасивните продажби на крайните потребители по смисъла на член 4, буква в) от същия регламент.
63 Според член 4, букви б) и в) от Регламент № 330/2010 освобождаването, предвидено в член 2 от него, не се прилага за вертикални споразумения, които имат за предмет ограничаването на територията, на която купувач, който е страна по споразумението, може да продава договорните стоки или услуги, или ограничаването на клиентите, на които този купувач може да продава договорните стоки или услуги, ограничаването на активните продажби или на пасивните продажби за крайните потребители от страна на членовете на селективна дистрибуторска система, които действат на пазара като търговци на дребно.
64 Поради това трябва да се провери дали договорна клауза като разглежданата в главното производство ограничава клиентите, на които оторизираните дистрибутори могат да продават съответните луксозни продукти или ограничава пасивните продажби за крайните потребители от страна на оторизираните дистрибутори.
65 Във връзка с това следва първо да се припомни, че както беше посочено в точки 52 и 53 от настоящото решение, за разлика от клаузата, разглеждана по делото, по което е постановено решение от 13 октомври 2011 г., Pierre Fabre Dermo-Cosmétique (C‑439/09, EU:C:2011:649), разглежданата по настоящото дело клауза не забранява използването на интернет като способ за продажба на договорните продукти.
66 След това от представената на Съда преписка се установява, че не изглежда да е възможно в групата на купувачите в интернет да се отделят клиентите на платформите на трети лица.
67 На последно място, също от преписката, с която разполага Съдът, се установява, че договорът за селективна дистрибуция, предмет на главното производство, разрешава на оторизираните дистрибутори при определени условия да правят реклама в интернет на платформи на трети лица и да използват търсачки в интернет, така че, както отбелязва генералният адвокат в точка 147 от заключението си, клиентите поначало са в състояние да намерят офертата в интернет на оторизираните дистрибутори, като използват такива търсачки.
68 При това положение, дори да ограничава конкретна форма на продажба в интернет, забрана като разглежданата по делото в главното производство не представлява ограничаване на клиентите на дистрибуторите по смисъла на член 4, буква б) от Регламент № 330/2010, нито ограничаване на пасивните продажби от страна на оторизираните дистрибутори на крайните потребители по смисъла на член 4, буква в) от този регламент.
69 С оглед на изложените по-горе съображения на третия и четвъртия въпрос следва да се отговори, че член 4 от Регламент № 330/2010 трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство забраната, наложена на членовете на система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, които действат на пазара като търговци на дребно, при продажбите в интернет да използват по видим за потребителите начин трети предприятия, не представлява ограничаване на клиентите по смисъла на член 4, буква б) от този регламент, нито ограничаване на пасивните продажби на крайните потребители по смисъла на член 4, буква в) от същия регламент.
По съдебните разноски
70 С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:
1) Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, чиято главна цел е опазването на луксозния имидж на тези продукти, е в съответствие с тази разпоредба, стига изборът на търговците на дребно да се осъществява въз основа на обективни качествени критерии, определени по един и същ начин по отношение на всички потенциални търговци на дребно и прилагани по недискриминационен начин, и определените критерии да не отиват отвъд това, което е необходимо.
2) Член 101, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска договорна клауза като разглежданата в главното производство, с която на оторизираните дистрибутори в система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, чиято главна цел е опазването на луксозния имидж на тези продукти, се налага забрана при продажбата в интернет на договорните продукти да използват по видим за потребителите начин платформи на трети лица, при положение че целта на тази клауза е да се опази луксозният имидж на тези продукти, тя е формулирана по един и същ начин и се прилага без дискриминация и е пропорционална с оглед на поставената цел, което запитващата юрисдикция трябва да провери.
3) Член 4 от Регламент (ЕС) № 330/2010 на Комисията от 20 април 2010 година за прилагането на член 101, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно категориите вертикални споразумения и съгласувани практики трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство забраната, наложена на членовете на система за селективна дистрибуция на луксозни продукти, които действат на пазара като търговци на дребно, при продажбите в интернет да използват по видим за потребителите начин трети предприятия, не представлява ограничаване на клиентите по смисъла на член 4, буква б) от този регламент, нито ограничаване на пасивните продажби на крайните потребители по смисъла на член 4, буква в) от същия регламент.
Подписи