Неокончателна редакция

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

23 май 2016 година

Дело F‑65/09 DEP

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски“

Предмет:      Искане за определяне на съдебните разноски, подадено от Европейската комисия след постановяване на решение на Съда на публичната служба от 23 ноември 2010 г., Marcuccio/Комисия (F‑65/09, EU:F:2010:149), по дело F‑65/09

Решение:      Определя на 5 000 EUR общия размер на съдебните разноски, които г‑н Luigi Marcuccio трябва да възстанови на Европейската комисия като подлежащи на възстановяване съдебни разноски по дело F‑65/09. Посочената сума ще бъде олихвена от датата на връчване на настоящото определение до датата на изплащането ѝ с прилагания от Европейската централна банка процент за основните ѝ операции на рефинансиране, в сила от първия календарен ден на месеца на настъпване на падежа, плюс 3,5 процентни пункта.

Резюме

1.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Определяне на съдебните разноски, извършено въз основа на конкретна информация, предоставена от молителя или, при липса на такава, по справедливост от съда на Съюза — Фиксиран характер на адвокатското възнаграждение — Липса на въздействие върху правото на преценка на съда

(член 105, буква в) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Направени от страните необходими разходи — Понятие — Хонорар, платен от институция на нейния адвокат — Включване

(член 19, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 1 от приложение I към същия Статут)

1.      Съдилищата на Съюза са оправомощени не да определят дължимите от страните възнаграждения на техните адвокати, а да определят размера, до който тези възнаграждения могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна. За да се прецени абсолютно необходимият характер на действително направените за целите на производството разходи, направилата искането страна трябва да предостави конкретна информация. В същия смисъл обстоятелството, че възнаграждението е предварително твърдо определено, няма значение за преценката на Съда на публичната служба относно сумата, която трябва да се възстанови като съдебни разноски, тъй като съдът се основава на ясно установени в съдебната практика критерии и на конкретната информация, която страните трябва да му предоставят. Въпреки че липсата на такава информация не е пречка за това Съдът на публичната служба да определи по справедливост размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, тя го задължава да извърши стриктна преценка на исканията на молителя.

(вж. т. 24, 30 и 34)

Позоваване на:

Съд — определение от 17 февруари 2004 г., DAI/ARAP и др., C‑321/99 P‑DEP, непубликувано, EU:C:2004:103, т. 23

Общ съд — определения от 31 март 2011 г., Tetra Laval/Комисия, T‑5/02 DEP и T‑80/02 DEP, непубликувани, EU:T:2011:129, т. 68 и от 28 май 2013 г., Marcuccio/Комисия, T‑278/07 P-DEP, EU:T:2013:269, т. 16

Съд на публичната служба — определения от 10 ноември 2009 г., X/Парламент, F‑14/08 DEP, EU:F:2009:149, т. 22, от 26 април 2010 г., Schönberger/Парламент, F‑7/08 DEP, EU:F:2010:32, т. 24 и от 27 септември 2011 г., De Nicola/ЕЦБ, F‑55/08 DEP, EU:F:2011:155, т. 40 и 41

2.      При определянето на подлежащите на възстановяване съдебни разноски съдът на Съюза взема предвид всички обстоятелства по делото до момента на приемане на определението за определяне на съдебните разноски, включително необходимите разходи, свързани с производството по определяне на съдебните разноски.

В това отношение, както следва от член 19, първа алинея от Статута на Съда — приложим в производството пред Съда на публичната служба по силата на член 7, параграф 1 от приложение I към посочения статут — институциите могат свободно да потърсят помощ от адвокат. Следователно възнаграждението на последния се обхваща от понятието за абсолютно необходими разходи, направени за целите на производството, без да е необходимо институцията да доказва, че такава помощ е била обективно обоснована. Ето защо, макар обстоятелството, че институцията е ангажирала двама представители и един външен адвокат, да е без значение за това дали тези съдебни разноски евентуално подлежат на възстановяване — като нищо не позволява те по принцип да се изключат — то може да има значение при определянето на размера на съдебните разноски, направени за целите на производството, които в крайна сметка трябва да бъдат възстановени.

(вж. т. 26 и 27)

Позоваване на:

Общ съд — определения от 23 март 2012 г., Kerstens/Комисия, T‑498/09 P-DEP, непубликувано, EU:T:2012:147, т. 15 и 20 и от 28 май 2013 г., Marcuccio/Комисия, T‑278/07 P-DEP, EU:T:2013:269, т. 14