РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
11 декември 2012 година
Дело F‑65/10
José Manuel Mata Blanco
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Вътрешен конкурс COM/INT/OLAF/09/AD 10 — Борба с измамите — Съответни правомощия на EPSO и на конкурсната комисия — Тестове за достъп под контрола на конкурсната комисия — Устен изпит — Нарушение на обявлението за конкурс — Голяма разлика в оценките — Критерии за оценяване — Равно третиране на кандидатите — Явна грешка в преценката — Принципи на прозрачност и на добра администрация — Задължение за мотивиране“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Mata Blanco иска по същество да се отмени решението на конкурсната комисия по вътрешен конкурс COM/INT/OLAF/09/AD 10 от 11 май 2010 г., с което същата потвърждава след преразглеждане решението си от 9 май 2010 г. да не включи жалбоподателя в списъка с резерви
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Комисията.
Резюме
1. Длъжностни лица — Конкурс — Провеждане на конкурса — Разпределение на правомощията между Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) и конкурсната комисия — Тест за достъп — Предварителна проверка от страна на конкурсната комисия дали кандидатите отговарят на условията за допускане до изпитите
(член 30, първа алинея от Правилника за длъжностните лица; членове 5 и 7 от приложение III към този правилник)
2. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Съдържание на изпитите и установяване на критериите за оценяване и тяхната относителна стойност — Право на преценка на конкурсната комисия — Съдебен контрол — Граници
(приложение III към Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Зачитане на тайната на разискванията — Приложно поле — Критерии за проверка на писмените работи и параметри, по които се оценява представянето на устния изпит — Включване
(член 6 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Провеждане на изпитите — Различни дати за провеждане на устните изпити и различно съдържание на тези изпити — Нарушение на принципа за равно третиране — Липса
5. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Оценка на способностите на кандидатите — Право на преценка на конкурсната комисия — Съдебен контрол — Граници
(приложение III към Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отхвърляне на кандидатура — Задължение за мотивиране — Обхват — Зачитане на тайната на разискванията
(член 25 от Правилника за длъжностните лица; член 6 от приложение III към него)
1. Не може да се смята, че първият етап на даден конкурс, а именно предварителният подбор въз основа на тестовете за достъп, е бил организиран само от EPSO без участието на конкурсна комисия, доколкото да се явят на съответните тестове за достъп са били поканени всички кандидати, за които след извършената от конкурсната комисия предварителна проверка по допустимост е прието, че отговарят на посочените в обявлението за конкурса условия за допускане до изпитите. Всъщност, извършвайки предварително проверка дали кандидатите следва да бъдат допуснати до тестовете за достъп, конкурсната комисия е била в състояние, още от самото начало на процедурата за подбор, да осъществява контрол върху целия изпитен процес.
(вж. точка 31)
2. Конкурсната комисия, която разполага с широко право на преценка, що се отнася до правилата и подробното съдържание на предвидените в рамките на конкурса изпити, все пак е обвързана от текста на обявлението за конкурса. Съдът на Съюза може да се произнася по съдържанието на изпитите само когато то излиза извън обхвата на посоченото в обявлението за конкурса или не е съобразено с целите на изпита или конкурса. Следователно конкурсната комисия разполага с широко право на преценка по въпроса дали критериите за оценяване, съдържащи се в обявлението за конкурса, са достатъчно точни, за да може тя да изпълни задачата си, или пък е необходимо, преди провеждането на изпитите, да се определят по-подробни критерии. Освен това конкурсната комисия може да установи критерии за оценяване, когато такива не са предвидени в обявлението за конкурса, както и да определи относителната тежест на критериите за оценяване, когато в обявлението за конкурса те са предвидени, но не е посочена относителната им тежест. Съдът на публичната служба може да отмени решението, което конкурсната комисия е взела при упражняване на въпросното право на преценка, само доколкото това е нужно, за да се осигури равното третиране на кандидатите.
(вж. точки 46, 47 и 55)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 14 юли 1995 г., Pimley-Smith/Комисия, T‑291/94, точка 48; 5 април 2005 г., Christensen/Комисия, T‑336/02, точки 85 и 94
Съд на публичната служба — 8 юли 2010 г., Wybranowski/Комисия, F‑17/08, точка 32 и цитираната съдебна практика
3. Приетите от конкурсната комисия преди писмените изпити критерии за проверка на писмените работи са неразделна част от извършваната от конкурсната комисия сравнителна оценка на съответните качества на кандидатите. Тези критерии са насочени към това конкурсната комисия да постигне, в интерес на кандидатите, известна еднаквост при оценяването, по-конкретно когато броят на кандидатите е голям, и са обхванати от тайната на разискванията, така както преценките на конкурсната комисия. Същото важи и за параметрите, които конкурсната комисия е приела преди провеждането на устния изпит, за да може да прецени различните критерии за оценяване във връзка с този изпит, определени в обявлението за конкурса.
Следователно определените от конкурсната комисия параметри при оценяването на дадените на устния изпит отговори, като например вътрешната съгласуваност на тези отговори и структурираността на доводите, очевидно няма как да са включени в обявлението за конкурса.
(вж. точки 68 и 69)
Позоваване на:
Съд — 4 юли 1996 г., Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, точка 29
4. Ако принципът на равенство изисква писмените изпити на всички кандидати да бъдат проведени на една и съща дата, подобно условие не е възможно при устните изпити, които поради естеството им няма как да бъдат проведени едновременно за всички кандидати и чието съдържание впрочем невинаги е еднакво за всички кандидати.
В това отношение принципът на равно третиране на кандидатите не е нарушен, когато устните изпити са били проведени в рамките на десет работни дни и за четири работни дни не се е състоял нито един устен изпит. Всъщност разлика от четири работни дни при подготовката на устния изпит от конкурс, за който обявлението е било публикувано близо десет месеца преди провеждането на устните изпити и който е адресиран до лица, които имат поне петнадесет години свързан със съответните функции професионален опит, е незначителна. Следователно това, че лицето е било извикано да се яви на устния изпит в първите дни и е разполагало с няколко дни по-малко за подготовка в сравнение с по-късно извиканите кандидати, не го поставя, в нарушение на принципа на равно третиране, в по-неблагоприятно положение спрямо тези други кандидати.
(вж. точки 83 и 85)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 16 октомври 1990 г., Gallone/Съвет, T‑132/89, точка 36
5. Преценките, които конкурсната комисия извършва, когато проверява знанията и способностите на кандидатите, са сравнителни. Тези преценки обаче, както и решенията на конкурсната комисия, че кандидатът не е издържал изпита, представляват ценностна оценка на представянето на кандидата на изпита, вписват се в широкото право на преценка, с което разполага конкурсната комисия, и подлежат на контрол от страна на съда на Съюза само при нарушаване на правилата, които уреждат дейността на конкурсната комисия.
Така, що се отнася до назначаването с конкурс, контролът на съда на Съюза се свежда до проверка дали провежданите от администрацията процедури са редовни, дали фактите, на които администрацията основава решението си, действително са настъпили, и накрая, дали не е налице явна грешка в преценката, грешка при прилагане на правото или превратно упражняване на власт, които биха могли да опорочат административния акт.
(вж. точки 93 и 94)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 23 януари 2003 г., Angioli/Комисия, T‑53/00, точки 91 и 92
6. Решенията с неблагоприятни последици трябва да бъдат мотивирани, от една страна, за да получи заинтересованото лице информацията, въз основа на която да прецени дали решението е правилно, а от друга страна, за да е възможен съдебният контрол върху тези решения. Що се отнася обаче до решенията на конкурсната комисия, задължението за мотивиране трябва да бъде съвместено с изискването по член 6 от приложение III към Правилника да се зачита тайната на разискванията на конкурсната комисия. Поради това изискване не е допустимо нито оповестяване на индивидуалните позиции на членовете на конкурсните комисии, нито разкриване на информация, свързана с лични или сравнителни преценки относно кандидатите. Затова при мотивирането на решенията на конкурсната комисия трябва да се отчита естеството на нейната работа, която по принцип включва поне два отделни етапа, а именно, на първо място, разглеждане на кандидатурите, за да се подберат кандидатите, които отговарят на условията за участие в конкурса, и на второ място, проверка на способностите на кандидатите с оглед на свободната длъжност, за да се състави списък на издържалите конкурса.
Във втория си етап работата на конкурсната комисия е преди всичко сравнителна и поради това е обхваната от тайната, предвидена за разискванията на конкурсната комисия. Параметрите за оценяване, приети от конкурсната комисия преди провеждането на изпитите, са неразделна част от извършваната от тази комисия сравнителна преценка на съответните качества на кандидатите. Следователно тези параметри са обхванати от тайната на разискванията, така както преценките на конкурсната комисия. Извършеното от конкурсната комисия сравнение е отразено в поставените от нея на кандидатите оценки. Последните са израз на ценностни съждения по отношение на всеки от кандидатите. Предвид обстоятелството, че разискванията на конкурсната комисия са тайни, съобщаването на оценките, получени на различните изпити, представлява достатъчно мотивиране на решенията на конкурсната комисия. Подобно мотивиране не уврежда правата на кандидатите.
Освен това с оглед на широкото право на преценка, с което конкурсната комисия разполага при оценяването на резултатите от конкурсните изпити, тя не е длъжна, когато мотивира решението си, че кандидатът не е издържал изпита, да посочи кои отговори на кандидата са били сметнати за незадоволителни или да разясни защо тези отговори са били сметнати за такива. За да упражни съдът своя съдебен контрол и съответно за да прецени кандидатът дали е уместно да обжалва по административен или евентуално по съдебен ред, не е необходима такава степен на мотивираност.
(вж. точки 106—109)
Позоваване на:
Съд — Парламент/Innamorati, посочено по-горе, точки 23—29 и 32
Първоинстанционен съд — Pimley-Smith/Комисия, посочено по-горе, точки 63 и 64; 19 февруари 2004 г., Konstantopoulou/Съд, T‑19/03, точка 34
Съд на публичната служба — 30 април 2008 г., Dragoman/Комисия, F‑16/07, точка 63 и цитираната съдебна практика