РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)
19 юни 2014 година
Дело F‑157/12
BN
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Длъжностни лица — Жалба за отмяна — Длъжностно лице със степен AD 14, което временно заема длъжността съветник на директор — Твърдение за психически тормоз от страна на генералния директор — Продължителен отпуск по болест — Решение за назначаване на длъжностното лице на длъжност съветник в друга генерална дирекция — Задължение за полагане на грижа — Принцип на добра администрация — Интерес на службата — Правило за съответствие между степента и длъжността — Иск за обезщетение — Вреда, произтичаща от действия или бездействия, несвързани с процеса на вземане на решения“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 279 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която BN иска, от една страна, да се отмени решението на Европейския парламент от 20 март 2012 г. за прекратяване на функциите ѝ на съветник на директора на дирекция „Ресурси“ към генерална дирекция (ГД) „Персонал“ и за преназначаването ѝ, считано от 15 март 2012 г., на длъжност съветник в служба „Схема за екологично управление и одит“, отдел „Обща координация“, дирекция „Ресурси“, генерална дирекция „Инфраструктури и логистика“ (наричана по-нататък „служба СЕУО“), както и решението от 21 септември 2012 г. за отхвърляне на жалбата, която е подала по административен ред срещу решението от 20 март 2012 г., и от друга страна, да се осъди ответникът да поправи вредата, която жалбоподателката твърди, че е претърпяла поради тормоза и лошото управление от страна на нейните висшестоящи, и която оценява по справедливост на 400 000 EUR
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда Европейския парламент да понесе направените от него съдебни разноски и съдебните разноски на BN.
Резюме
1. Длъжностни лица — Преместване — Преназначаване — Критерий за разграничаване — Общи условия
(член 4, член 7, параграф 1 и член 29 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Организация на службите — Назначаване на персонала — Преназначаване — Спазване на правилото за съответствие между степен и длъжност — Обхват
(член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Психически тормоз — Тежест на доказване — Изисквано от заинтересованото лице начало на доказателство
(член 12а, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
4. Жалби на длъжностните лица — Основания — Злоупотреба с власт — Понятие — Решение, съответстващо на интереса на службата — Липса на злоупотреба с власт
5. Длъжностни лица — Организация на службите — Назначаване на персонала — Преназначаване в интерес на службата — Право на заинтересованото лице да бъде изслушано — Липса
(член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Обхват — По-строго задължение в случай на засягане на здравето на длъжностното лице — Граници
(член 24 от Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Защита на безопасността и здравето — Задължения на институциите — Обхват — Директива 89/391 за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място — Действие — Граници
(член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 1д, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; Директива 89/391 на Съвета)
1. Макар, доколкото се основава по-специално на член 7, параграф 1 от Правилника, дадено решение да изглежда като решение за преместване на длъжностното лице, то трябва да се разглежда като такова за преназначаване, ако съответното лице не е преместено на свободна длъжност в съответствие с членове 4 и 29 от Правилника.
Все пак, що се отнася до защитата на правата и законните интереси на съответните длъжностни лица, за решенията за преназначаване, също както за преместванията, се прилагат правилата на член 7, параграф 1 от Правилника, по-специално в смисъл, че преназначаването на длъжностни лица може да се извършва единствено в интерес на службата и при спазване на еквивалентност на длъжностите.
(вж. точки 44—46)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение De Albuquerque/Комисия, F‑55/06, EU:F:2007:15, т. 55 и цитираната съдебна практика
2. В случай че при преназначаване на длъжностно лице се променят възложените му функции, правилото за съответствие между степента и длъжността, закрепено по-специално в член 7 от Правилника, предполага съпоставка между степента и настоящите функции на длъжностното лице, а не между настоящите и предишните му функции. При това положение правилото за съответствие между степента и длъжността допуска с решение да се възложат нови функции, които — в случай че се различават от упражняваните по-рано и се възприемат от заинтересованото лице като ограничаване на възложените му задачи — все пак отговарят на длъжност, съответстваща на неговата степен. Така действителното ограничаване на задачите, възложени на длъжностното лице, нарушава правилото за съответствие между степента и длъжността единствено ако новите задачи, с оглед на тяхното естество, значение и обхват, като цяло са явно под това, което съответства на неговата степен и длъжност. Накрая, Правилникът не предоставя на длъжностните лица каквото и да било право на определена длъжност, а напротив, поверява на органа по назначаването компетентността да назначава в интерес на службата длъжностните лица на различните длъжности, съответстващи на тяхната степен. Освен това, макар да е вярно, че изцяло в интерес на администрацията е да назначава длъжностните лица в зависимост от конкретните им способности и лични предпочитания, на длъжностните лица не би могло да се признае правото да упражняват или запазят конкретни функции или да отказват всякакви други функции, съответстващи на вида на заеманата от тях длъжност. Така при преназначаването на длъжностно лице от длъжност началник на отдел на длъжност съветник, при запазване на степента AD 14, е спазено изискването за съответствие между степен и длъжност, доколкото, както това е видно от таблицата с описание на видовете длъжности в точка A от приложение I към Правилника, степента AD 14 съответства на администратор, изпълняващ например функциите на директор, началник на отдел или съветник.
(вж. точки 55—58)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение Bermejo Garde/ЕИСК, F‑41/10, EU:F:2012:135, т. 162—164 и цитираната съдебна практика, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑530/12 P
3. За да може да се иска на основание член 12а, параграф 2 от Правилника, отнасящ се до закрилата на длъжностно лице, което счита, че е жертва на тормоз, отмяна на решение на администрацията, от съответното лице се изисква поне начало на доказателство, че обжалваното решение е изцяло или частично предприета по отношение на него ответна мярка.
В това отношение обстоятелството, че длъжностно лице е поискало да бъде назначено на длъжност началник на отдел и че органът по назначаването не е удовлетворил искането му, тъй като длъжностното лице е преназначено от една длъжност съветник на друга длъжност съветник, само по себе си не е достатъчно, за да се квалифицира обжалваното решение като ответна мярка по отношение на съответното лице.
(вж. точки 67 и 70)
4. Понятието „злоупотреба с власт“, една от чиито проявни форми е злоупотребата с процесуални правомощия, има много точно значение, обхващащо използването от административен орган на неговите правомощията за цел, различна от тази, с оглед на която са му предоставени. Дадено решение е опорочено поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви доказателства се установи, че е било прието за постигане на цели, различни от изложените в него.
Не може да се счита, че е налице злоупотреба с власт при преназначаване, за което не е установено, че противоречи на интереса на службата.
(вж. точки 76 и 77)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение BY/ЕААБ, F‑81/11, EU:F:2013:82, т. 69 и 70 и цитираната съдебна практика
5. Правото на защита със сигурност обхваща, като същевременно е по-широко от него, правото на всяко лице да бъде изслушано, преди срещу него да бъде взета индивидуална мярка с неблагоприятни последици, така както е посочено в член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз. Правото на всяко длъжностно лице да бъде изслушано се прилага по-специално преди приемането на акт, който може да се отрази чувствително на кариерното му развитие.
Органът по назначаването не е длъжен преди приемането на решение за преназначаване да уведоми съответното лице за обстоятелствата, които е приел за установени като основание за приемане на решението, за да може това лице ефективно да изложи гледната си точка по този въпрос, ако решението не би могло да се отрази чувствително на кариерното му развитие, спазено е съответствието на длъжностните, удовлетворено е желанието на длъжностното лице вече да не изпълнява функциите си в областта, в която е специалист, или в непосредственото си обкръжение в генералната дирекция, в която е работило, и когато решението не води до каквато и да било промяна на мястото на работа.
(вж. точки 84 и 85)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — решение Clotuche/Комисия, T‑339/03, EU:T:2007:36, т. 147
Съд на публичната служба — решение Z/Съд, F‑88/09 и F‑48/10, EU:F:2012:171, т. 146 и цитираната съдебна практика
6. Задълженията на администрацията, произтичащи от задължението ѝ за полагане на грижа, са значително по-строги, когато се разглежда положението на длъжностно лице, за което е установено, че е с влошено физическо или психично здраве. В подобна хипотеза администрацията трябва да разгледа исканията му в дух на особена откритост. Освен това, по-конкретно когато самото длъжностно лице или администрацията привлече вниманието на медицинската служба на институцията върху твърденията за възможните вредни последици от определено административно решение за здравето на неговия адресат, тази служба следва да провери дали твърдените рискове действително са налице и какъв е обхватът им и да уведоми органа по назначаването за резултата от своята проверка.
Не може обаче органът по назначаване да бъде упрекван, че с приемането на решение за преназначаване е нарушил задължението си за полагане на грижа или принципа на добра администрация, доколкото с това решение той е удовлетворил изразеното от длъжностното лице желание да не работи в областта, в която е специалист, и да не бъде вече зачислено към определена генерална дирекция. Макар да е вярно, че съответното лице е изразило също така желание да бъде назначено на длъжност началник на отдел, а не на длъжност съветник, като се има предвид широкото право на преценка, с което разполага всяка институция при организирането на своите служби, съдът на Съюза не следва да проверява дали други мерки биха били по-подходящи, при положение че преназначаването е в интерес на службата и правилото за съответствие между степента и длъжността е спазено.
(вж. точки 92, 93 и 96—98)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — решение Esders/Комисия, F‑62/10, EU:F:2011:141, т. 80 и 82 и цитираната съдебна практика
7. Институциите на Съюза са длъжни да зачитат закрепеното в член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз право на работниците на условия на труд, които опазват по-специално тяхното здраве. Според разясненията по член 31 от Хартата, които съгласно член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от Хартата трябва да се вземат под внимание при нейното тълкуване, член 31, параграф 1 от Хартата се основава на Директива 89/391/ЕИО за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място.
От своя страна, позоваването в текста на член 1д, параграф 2 от Правилника на минималните изисквания, приложими съгласно мерките, приети по силата на Договорите в областите, свързани със здравето и безопасността, и отнасящи се до условията на труд, се отнася до правила като тези в Директива 89/391, щом като самата тя има за цел, както е видно от член 1, параграф 1 от нея, да въведе мерки за насърчаване на подобрения в областта на безопасните и здравословни условия на труд на работниците.
Все пак, колкото и да е широко по обхват, задължението на институциите на Съюза, когато действат като работодател, за осигуряване на безопасността и здравето на персонала не може да се превърне в абсолютно задължение на съответната институция за постигане на резултат.
(вж. точки 104—106, 109 и 110)
Позоваване на:
Съд — решение Преразглеждане Комисия/Strack, C‑579/12 RX-II, EU:C:2013:570, т. 39 и 43
Съд на публичната служба — решение Missir Mamachi di Lusignano/Комисия, F‑50/09, EU:F:2011:55, т. 130, обжалвано пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑401/11 P