Жалба, подадена на 24 септември 2018 г. от Prysmian SpA, Prysmian Cavi e Sistemi Srl срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 12 юли 2018 г. по дело T-475/14: Prysmian и Prysmian Cavi e Sistemi/Комисия
(Дело C-601/18 P)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: Prysmian SpA, Prysmian Cavi e Sistemi Srl (представители: C. Tesauro, F. Russo, L. Armati, avvocati)
Други страни в производството: Европейска комисия, The Goldman Sachs Group, Inc., Pirelli & C. SpA
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Съда:
да отмени обжалваното решение,
да уважи исканията, направени пред първата инстанция,
да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
При условията на евентуалност жалбоподателите молят Съда:
да върне делото за ново разглеждане от Общия съд,
да не се произнася по съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.
Основания и основни доводи
Общият съд неправилно приел, че член 20 от Регламент № 1/20031 не е пречка за това Комисията да копира посредством криминалистични техники целите хард дискове на служителите на жалбоподателите без да е прегледала съдържанието им и да продължи с преглеждането им в помещенията на Комисията в Брюксел. Правилното тълкуване на тази разпоредба е, че тези проверки могат да бъдат извършвани само в помещенията на предприятието и Комисията може да копира само данни, за които вече е преценила, че са релевантни. Като се има предвид, че практиката на копиране посредством криминалистични техники на цели хард дискове накърнява основните права на дружествата и техните служители, тя не може да се основава на обяснителна бележка, предоставяща пълни правомощия на Комисията, а трябва да е законодателно уредена в съответствие с принципа на законност.
Общият съд нарушил принципите на лична отговорност, правна сигурност и равно третиране и не изпълнил задължението си за мотивиране, като не е приел, че основаното на икономическата приемственост възлагане на отговорност на Prysmian Cavi e Sistemi представлява изключение от правилото, че отговорността се носи от юридическото лице, управлявало предприятието към момента на извършване на нарушението. Като всяко изключение, то трябва да се прилага стриктно и прилагането му е оправдано само когато е застрашена ефективността на правилата на конкуренцията. Освен това Общият съд неправилно приел, че не е налице дискриминация, с мотива, че не може да има равенство в незаконосъобразността, тъй като възлагането на отговорност въз основа на икономическа приемственост е възможност, предоставена на Комисията.
Общият съд не се произнесъл по основния довод на предприятието пред първата инстанция, че дори да съществуваше някакъв принцип на „национална територия“ — което не е така — няма логика той да се приложи към всички съвсем различни случаи, до които се отнася решението, и да докаже надлежно съществуването на единно продължено нарушение.
Общият съд се произнесъл свръх петитум и нарушил правото на дружеството на защита съгласно член 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 6 от ЕКПЧ при разглеждане на третото основание на жалбата пред първата инстанция, отнасящо се до началната дата на картела. Общият съд явно изопачил представените пред него доказателства и приложил неправилни правила за преценка на доказателствата. Това явно изопачаване на доказателствата го довело до неправилни изводи и до погрешното правно заключение, че Комисията е имала основание да приеме 18 февруари 1999 г. за начална дата на нарушението, засягащо търговията между държавите членки съгласно член 101 ДФЕС.
Общият съд нарушил принципа на равно третиране, доколкото потвърдил извода на Комисията, че разпределянето на проекти между европейските производители в рамките на „изцяло европейската - (R)“ конфигурация обосновава увеличаване с 2% на фактора за тежест (и съответно на „входната такса“) за европейските производители, докато за азиатските производители не е приложено такова увеличение. Не било възможно, от една страна, да се приеме изводът в решението на Комисията за наличие на единно продължено нарушение, основан на правилото за национална територия в различни взаимозависими конфигурации, и същевременно да се приеме, че активното участие в някоя от тези конфигурации обосновава различно равнище на тежест за участниците. Дори да не са участвали активно в твърдяното европейско разпределяне, азиатските производители са допринесли за него в степен, сходна с европейските производители.
____________
1 Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г, стр. 1; Специално издание на български език, глава 8, том 1, стр. 167).