РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (първи състав)
27 ноември 2007 година(*)
„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Обща схема за здравно осигуряване — Партньорство — Член 72 от Правилника — Член 1 от приложение VІІ към Правилника — Член 12 от Правилата за здравното осигуряване“
По дело F‑122/06
с предмет жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 ЕА,
Anton Pieter Roodhuijzen, длъжностно лице в Комисията на Европейските общности, с местожителство в Люксембург, за който се явява адв. É. Boigelot,
жалбоподател,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н J. Currall и г‑н D. Martin, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав),
състоящ се от: г‑н H. Kreppel, председател, г‑н H. Tagaras (докладчик) и г‑н S. Gervasoni, съдии,
секретар: г‑н S. Boni, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 юни 2007 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, депозирана в секретариата на Съда на публичната служба на 23 октомври 2006 г., г-н Roodhuijzen, длъжностно лице в Комисията на Европейските общности, иска от Съда на публичната служба да отмени както решението на Комисията от 28 февруари 2006 г., потвърдено на 20 март 2006 г., с което се отказва признаването на неговото партньорство с г‑жа Maria Helena Astrid Hart, и като следствие от това на последната се отказва ползването от Общата схема за здравно осигуряване на Европейските общности (наричана по-нататък „RCAM“), така и решението за отхвърляне на жалбата, прието от органа по назначаване (наричан по-нататък „ОН“) на 12 юли 2006 г.
Правна уредба
2 Член 72, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилникът“) гласи:
„Длъжностното лице, неговият съпруг, когато последният не може да се ползва с осигуряване от същото естество и в същия размер по силата на други законови или подзаконови разпоредби, както и неговите деца и други лица на негова издръжка по смисъла на член 2 от приложение VII, са здравно осигурени до 80 % от направените разноски в съответствие с правилата, приети по споразумение между институциите на Общностите след консултации с Комитета по правилника. Този размер е увеличен до 85 % за следните услуги: консултации и посещения, хирургически интервенции, хоспитализация, фармацевтични продукти, радиология, анализи, лабораторни изследвания и протези по лекарско предписание, с изключение на зъбни протези. Размерът на осигурителното покритие се увеличава до 100 % в случаите на туберкулоза, полиомиелит, рак, умствено заболяване и други заболявания, признати от [ОН] за също толкова сериозни, както и за прегледи за ранно диагностициране и при раждане. Въпреки това възстановяването на 100 % от разноските не се прилага в случай на професионално заболяване или трудова злополука, довели до прилагането на член 73.
Небрачният партньор на длъжностното лице се счита за съпруг по смисъла на здравноосигурителната схема, ако са изпълнени първите три условия на член 1, параграф 2, буква в) от приложение VII.
[…]“
3 Член 1, параграф 2 от приложение VІІ към Правилника гласи:
„Надбавката за жилищни нужди се отпуска на:
а) длъжностно лице, което се намира в брак;
б) на овдовяло, разведено, разделено по съдебен ред длъжностно лице или длъжностно лице, което не се намира в брак и което има едно или повече деца на своя издръжка по смисъла на член 2, параграфи 2 и 3 по-долу;
в) длъжностно лице, което е регистрирано като постоянен небрачен партньор, при условие че:
i) двойката представи официален документ, признат за такъв от държава членка или от компетентен орган на държава членка, удостоверяващ тяхното положение (другаде в текста „статут“) на небрачни партньори,
ii) нито един от двамата партньори не е в брачна или друга небрачна връзка,
iii) партньорите не са свързани по нито един от следните начини: родител, дете, баба или дядо, внук, брат, сестра, леля, чичо, племенник, племенница, зет или снаха,
iv) двойката няма достъп до граждански брак в държава членка; по смисъла на настоящата точка се счита, че дадена двойка има достъп до граждански брак само ако партньорите отговарят на всички условия за сключване на брак, предвидени в законодателството на държава членка;
[…]“
4 Член 12 от Правилата за здравното осигуряване на длъжностните лица на Европейските общности (наричани по-нататък „Общите правила“) гласи както следва:
„При условията, посочени в членове 13 и 14, от осигуреното лице се осигуряват:
– съпругът на осигуреното лице, освен ако той самият не е осигурен по настоящата схема,
– лицето, признато за партньор на осигуреното лице, дори ако не е изпълнено условието, предвидено в член 1, параграф 2, [буква] в), последно тире от приложение VІІ към Правилника,
– съпругът или лицето, признато за партньор, който/което се ползва от предвидения в Правилника отпуск по лични причини.“ [неофициален превод]
5 Както е видно от брошурата, приложена към писмената защита на Комисията и произхождаща, според последната, от нидерландската администрация, националното право в Нидерландия предвижда, наред с традиционния брак, две форми на съюз — регистрирано партньорство („geregistreerd partnerschap“) и договор за съжителство („samenlevingsovereenkomst“). За разлика от първата, чиито правни, имуществени и неимуществени последици са до голяма степен сходни с тези, които се създават от брачните отношения, втората форма на съюз изхожда от автономията на волята на страните и по правило поражда между тях само последиците, произтичащи от правата и задълженията, които те са предвидили в договора.
Обстоятелства в основата на спора
6 Жалбоподателят, нидерландски гражданин, е длъжностно лице в Евростат, считано от 15 февруари 2006 г. На 20 февруари 2006 г. той прави искане партньорството му с г‑жа Maria Helena Astrid Hart, което е уредено от договор за съжителство („samenlevingsovereenkomst“), сключен в Нидерландия пред нотариус на 29 декември 2005 г., да бъде признато от Комисията, за да може неговият партньор да се ползва от RCAM.
7 С докладна записка от 28 февруари 2006 г. Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO) отхвърля искането му с мотив, че договорът за съжителство, сключен между жалбоподателя и неговата партньорка, не може да бъде считан за партньорство, признато по нидерландското право (Закон за „geregistreerd partnerschap“, влязъл в сила на 1 януари 1998 г.), като изискваното по член 1, параграф 2, буква в) от приложение VІІ към Правилника.
8 На 13 март 2006 г. жалбоподателят оспорва отхвърлянето на искането му и представя удостоверение от посолството на Нидерландия в Люксембург, според което подписаният пред нотариус „samenlevingsovereenkomst“ между жалбоподателя и неговата партньорка бил признат от Нидерландия и следователно потвърждавал статута им на небрачни партньори.
9 Въпреки това с докладна записка от 20 март 2006 г. Комисията потвърждава своето решение от 28 февруари 2006 г. Комисията счита, че макар и договорът за съжителство да представлява формално потвърждение на статута на небрачни партньори на жалбоподателя и неговата партньорка, той не създава права и задължения освен тези, които партньорите са посочили писмено. Обстоятелството, че договорът е бил сключен пред нотариус, не изменяло факта, че става въпрос просто за частноправен договор, без правни последици за трети лица, и по отношение на който не съществува задължение за вписване. Член 1, параграф 2, буква в) от приложение VІІ към Правилника обаче предвиждал такова задължение за небрачните партньори, тъй като вписването създавало права и задължения, които са сходни с правните последици на брака.
10 На 31 март 2006 г. жалбоподателят подава жалба, в която оспорва твърде ограничителното тълкуване на разпоредбите на член 1, параграф 2 от приложение VІІ към Правилника, възприето според него от Комисията. В тази жалба той поддържа, че вписването на договора пред нотариус било достатъчно условие и посочва някои обстоятелства, които да докажат, че между неговото партньорство и института на брака съществували малко разлики. Той подчертава в частност, че връзката му с неговата партньорка продължавала повече от две години, че заедно имали дете, което той официално бил припознал, и че очаквали второ дете. Жалбоподателят добавя, че той и партньорката му били изготвили взаимно завещания, и че бил сключил застраховка „Живот“ в полза на неговата партньорка.
11 Със становище от 1 юни 2006 г. Управителният комитет на RCAM (наричан по-нататък „Управителният комитет“) е приел, въз основа на представените от жалбоподателя документи, по-специално на неговия договор за съжителство, изготвен пред нотариус, както и на удостоверението, изготвено от посолството на Нидерландия в Люксембург, че въпросното партньорство трябва да бъде признато за отговарящо на условията, установени в член 12 от Общите правила, в частност на условието, предвидено в член 1, параграф 2, буква в), i) от приложение VІІ към Правилника.
12 Въпреки положителното становище на Управителния комитет, ОН отхвърля жалбата на жалбоподателя с решение от 12 юли 2006 г. ОН приема, че разпоредбите на Правилника имали за цел да ограничат ползването от RCAM само за небрачните партньори, които са обвързани в съюз, подобен на брака, включващ реципрочни права и задължения, както са определени в закон. ОН посочва, че договорът за съжителство представлявал само частноправен договор, който можел да се сключи от повече от две лица и чието съдържание можело да се определя от страните, и че макар и да е вписано пред нотариус това фактическо партньорство нямало никакви правни последици и следователно не можело да се счита за небрачно партньорство, като предвиденото в член 1, параграф 2, буква в) от приложение VІІ към Правилника.
13 Решението на ОН е съобщено на жалбоподателя на 13 юли 2006 г.
Искания на страните
14 Жалбоподателят иска от Съда на публичната служба:
– да отмени решението от 28 февруари 2006 г., потвърдено на 20 март 2006 г., да не се признае неговото партньорство с г‑жа Maria Helena Astrid Hart за небрачно партньорство за целите на RCAM,
– да отмени решението от 12 юли 2006 г., съобщено на 13 юли 2006 г., за отхвърляне на жалбата, подадена на 27 март 2006 г. на основание член 90, параграф 2 от Правилника,
– при всички случаи, да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски, в съответствие с член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.
15 Комисията иска от Съда на публичната служба:
– да обяви жалбата за неоснователна,
– да се произнесе по съдебните разноски в съответствие със закона.
По предмета на спора
16 Жалбоподателят иска отмяна както на решението от 28 февруари 2006 г., потвърдено на 20 март 2006 г., с което се отказва признаването на неговото партньорство с партньорката му и, като следствие от това, се отказва на последната да се ползва от RCAM, така и на решението за отхвърляне на жалбата, прието от ОН на 12 юли 2006 г. В това отношение следва да се отбележи, че при тези обстоятелства, съгласно постоянната съдебна практика Съдът на публичната служба всъщност е сезиран само относно увреждащите актове, срещу които е подадена жалбата (вж. в този смисъл Решение на Съда от 17 януари 1989 г. по дело Vainker/Парламент, 293/87, Recueil, стр. 23, точка 8; Решение на Съда на публичната служба от 14 ноември 2006 г. по дело Chatziioannidou/Комисия, F‑100/05, Recueil FP, стр. I-A-1-129, II-A-1-487, точка 24). Следователно исканията на жалбоподателя трябва да се разбират като целящи отмяната на решението от 28 февруари 2006 г., съответно потвърдено на 20 март 2006 г.
От правна страна
17 В подкрепа на своите искания жалбоподателят се позовава на нарушение на член 72 от Правилника, на член 1, параграф 2, буква в), i), от приложение VІІ към Правилника, както и на член 12 от Общите правила, на явна грешка в преценката, на нарушение на задължението за излагане на мотиви, както и на нарушение на основни принципи на правото, като принципа за равно третиране на длъжностните лица, принципа на добро управление и задължението за полагане на грижа, както и на принципите, които задължават ОН да приеме решение само въз основа на правно допустими мотиви, тоест които са относими и не са опорочени от явна грешка в преценката, от фактическа грешка или от грешка при прилагане на правото.
18 Съдът на публичната служба намира за уместно да разгледа на първо място правните основания, изведени от нарушение на член 72 от Правилника, на член 1, параграф 2, буква в), i) от приложение VІІ към Правилника, както и на член 12 от Общите правила.
Доводи на страните
19 От една страна жалбоподателят счита, че от член 72 от Правилника, от член 1, параграф 2, буква в), i) от приложение VІІ към Правилника, както и от член 12 от Общите правила, които трябва да бъдат тълкувани заедно и по съгласуван начин, следва че по силата на член 72 от Правилника и на член 12 от Общите правила, за да се ползва от RCAM небрачният партньор на длъжностно лице трябва просто да изпълнява първите три условия, предвидени в член 1, параграф 2, буква в) от приложение VІІ към Правилника, а именно условията, предвидени в i), ii) и iii). По време на съдебното заседание жалбоподателят подчертава също, че буквалното тълкуване на въпросните разпоредби потвърждавало този анализ. Следователно противно на това, което се поддържа от PMO в решението ѝ за отхвърляне на искането за признаване на партньорството на жалбоподателя и по-късно от ОН в решението му за отхвърляне на жалбата, небрачните партньорства можели да бъдат приети за целите на RCAM, без да е необходимо да бъдат регистрирани по начин, различен от нотариалния акт; Комисията следователно не можела така да добавя условия, които не се съдържат в посочените по-горе разпоредби. Съобразно с това, небрачните партньори, които са признати за такива от държава членка, какъвто безспорно бил случаят с партньорството между жалбоподателя и неговата партньорка, трябвало да имат възможност да се ползват от предвидените в Правилника предимства.
20 В това отношение жалбоподателят поддържа, че освен условията, предвидени в ii) и iii), които не предизвиквали трудности в неговия случай, той изпълнявал също условието, предвидено в член 1, параграф 2, буква в), i) от приложение VІІ към Правилника. Той бил представил официален документ, признат като такъв от държава членка, в случая договора за съжителство, сключен в нотариална форма, който удостоверявал признаването на неговия статут на небрачен партньор; освен това, наред с този официален документ, който според него сам по себе си бил достатъчен, преписката съдържала също удостоверение от страна на посолството на Нидерландия в Люксембург, което потвърждавало признаването на партньорството. При всички случаи Комисията била длъжна да вземе предвид представения за включване в преписката договор за съжителство и не можела нито да откаже да приложи към ситуацията на жалбоподателя последиците, произтичащи от статута на признат партньор, нито да извършва действия като юридически експерт по вътрешното право на Нидерландия.
21 Освен това според жалбоподателя Комисията сама била признала, в своята докладна записка от 20 март 2006 г., че договорът за съжителство между него и партньорката му бил формално потвърждение на техния статут на небрачни партньори. Следователно било изненадващо, че Комисията продължавала да отказва да предостави на жалбоподателя и на партньорката му придобитото право, което произтича от тази констатация. Доколкото разпоредбите на Правилника препращат към признаването от страна на държава членка на определен документ или на определена ситуация, Комисията не можела да се позове на принципа за самостоятелно тълкуване на общностното право, за да откаже да вземе предвид представените документи и ситуацията, която удостоверяват. Нещо повече, договорът, който той бил сключил с партньорката си, бил нотариален акт, тоест акт, който е изготвен от лице, което упражнява публична власт и може да изготвя подлежащи на изпълнение официални документи.
22 Освен това жалбоподателят отбелязва, че член 1, параграф 2, буква в), iv) от приложение VІІ към Правилника, който се отнася за условието за липса на възможност за достъп на партньорите до граждански брак в държава членка, е изрично изключен от член 72 от Правилника и от член 12 от Общите правила, което ясно показвало, че въпросът за брака не е от особено значение за признаването на партньорство за целите на разпростирането на ползите от RCAM до партньор на длъжностно лице, противно на твърдението, изведено срещу него от Комисията. Независимо дали съществува или не възможност за брак, лицата оставали свободни да изберат или да предпочетат партньорство, тъй като двата института не били идентични и приликата им се изчерпвала с публичната декларация и със следващото се от нея признаване.
23 На последно място, като се позовава на решението на Съда от 17 април 1986 г. по дело Reed (59/85, Recueil, стр. 1283, точка 15), жалбоподателят счита, че социалното развитие на обичаите в множество държави членки в още по-голяма степен оправдавало разширително тълкуване на понятията „съпруг“ и „небрачен партньор“, с оглед в тях да се включат партньорите от различен пол, обвързани в признат постоянен съюз.
24 В отговор Комисията посочва, че противно на твърдяното от жалбоподателя, законодателят не е желал да разшири ползването от RCAM до всички постоянни партньори на длъжностни лица, когато партньорството им е „признато“, а само до тези, чието партньорство е в много голяма степен приравнено на „брак“ в държавата членка, в която е сключено.
25 Най-напред Комисията напомня, че от постоянната съдебна практика следва, че при тълкуването на разпоредба от общностното право следва да се имат предвид не само съдържанието ѝ, но също и контекстът, в който е създадена, целите на правната уредба, чиято част се явява. От една страна според Комисията не може да се оспорва, че целта както на член 72 от Правилника, така и на член 1 от приложение VІІ към Правилника е да обхване лицата, които „могат да бъдат приравнени“ на „съпрузи“ на длъжностни лица. Според Комисията тази цел проличавала освен това в разпоредбите на член 72 от Правилника, който се позовавал на небрачния партньор на длъжностно лице, който може да „се счита“ за съпруг. От друга страна Комисията поддържа, че „неутралният“ текст на член 1, параграф 2, буква в), i) от приложение VІІ към Правилника намира обяснение точно в голямото разнообразие на националните законодателства относно „партньорства, които могат да се приравнят на брак“, съществуващи в държавите членки, и следователно, в невъзможността за законодателя да приеме по-ясна формулировка, която би могла да изключи, поради прекомерно голямата си точност, партньорства, които са създадени с тази цел в някои държави членки.
26 Също така, ако общностният законодател бил желал да разшири ползването от RCAM до други категории постоянни партньори, той щял да посочи това изрично. В това отношение Комисията отбелязва, че в Нидерландия съществува само един вид „регистрирано партньорство“, което е приравнено на брака. От правна гледна точка договорът за съжителство не представлявал такова регистрирано партньорство, а именно договор или „споразумение за съжителство“, което можело да бъде сключено от две или повече лица, като обратно на това последната възможност е забранена при „регистрирано партньорство“. Комисията подчертава също, че вписването на договор за съжителство от нотариус не е задължително, освен с оглед на предоставянето на някои предимства. Освен това, ако същинското „регистрирано партньорство“ имало като източник закона, договорът за съжителство бил резултат само от автономията на волята на страните. Също така, ако първото водело до законни права и задължения както при брака, второто, напротив, имало само имуществени последици.
27 Според Комисията обстоятелството, че договорът за съжителство е бил вписан от нотариус и че Нидерландия признава това споразумение за съжителство, е без значение. Такова признаване нямало правни последици по отношение на отговора на въпроса дали това „споразумение за съжителство“ може да задължи общностния работодател да разшири ползването от RCAM до партньора на длъжностно лице.
28 На последно място, в отговор на довода на жалбоподателя, изведен от решението по дело Reed, посочено по-горе, Комисията напомня, че в решението от 31 май 2001 г. по дело D и Швеция/Съвет (C‑122/99 P и C‑125/99 P, Recueil, стр. I‑4319, точки 37 и 38), Съдът изрично е отбелязал, че общностният съд не може да тълкува разширително понятията „брак“ или „регистрирано партньорство“, и че само законодателят има възможност да измени Правилника, за да приравни на брака някои форми на регистрирано партньорство. Комисията добавя, че от посоченото решение освен това изрично следвало, че законодателят е искал да предостави ползването от RCAM само за лицата, които са обвързани в постоянно небрачно партньорство, чиито последици са еквивалентни на брака.
Съображения на Съда на публичната служба
29 От самия текст на член 72 от Правилника произтича, че за определянето на термина „небрачен партньор на длъжностно лице“ този член препраща директно към първите три условия на член 1, параграф 2, буква в) от приложение VІІ към Правилника, като въпросът за регистрирането на партньорството, посочен в уводното изречение на член 1, параграф 2, буква в) от приложение VІІ към Правилника, не може да бъде считан за предварително условие. Ако законодателят е желал да предвиди друга уредба, член 72 от Правилника и член 12 от Общите правила не биха се отнасяли съответно за „небрачния“ и „признатия“ партньор на длъжностното лице, а за неговия „регистриран“ партньор — термин, който е използван в член 1, параграф 2, буква в) от приложение VІІ към Правилника; освен това трябва да се отбележи, че съображение 8 от Регламент (ЕО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и на Условията за работа на другите служители на тези Общности (ОВ L 124, стр. 1), което се отнася за разширяването на предимствата на семейните двойки до форми на съюз, които са различни от брака, посочва „длъжностните лица, които са обвързани в небрачен съюз, признат от държава членка като постоянно партньорство“ [неофициален превод], без по никакъв начин да споменава условия, свързани с регистрирането на съответния съюз. В същия този контекст Съдът на публичната служба държи да отбележи, че по същество не съществува разлика между понятието за небрачен партньор на длъжностно лице, посочено в член 72 от Правилника, и това за признат партньор на длъжностно лице по смисъла на член 12 от Общите правила.
30 Следователно, за да се произнесе по разширяването на ползването от RCAM до небрачния партньор на длъжностно лице, общностният съд трябва да провери спазването само на първите три условия на член 1, параграф 2, буква в) от приложение VІІ към Правилника.
31 Що се отнася до първите три условия, посочени в член 1, параграф 2, буква в) от приложение VІІ към Правилника, страните не оспорват, че последните две от тях, отнасящи се съответно до изискването нито един от двамата партньори да не е в друга небрачна връзка и до изискването между партньорите да не съществува родствена връзка, са изпълнени в дадения случай.
32 По-нататък, първото условие, за което всъщност се отнася различното тълкуване на страните (наричано по-нататък „спорното условие“), посочва, че двойката трябва да представи официален документ, признат за такъв от държава членка или от компетентен орган на държава членка, удостоверяващ техния статут на небрачни партньори. Това условие се състои от три части:
– първата част се отнася до представянето на „официален“ документ относно статуса на лицата,
– втората част предвижда задължението посоченият документ да бъде „признат“ за такъв от държава членка,
– на последно място, с третата част се изисква този официален документ, свързан със статуса на лицата, да удостоверява статут на „небрачни партньори“ на съответните лица.
33 В дадения случай първите две части на спорното условие са изпълнени. В действителност жалбоподателят е представил договор за съжителство, сключен с неговата партньорка и изготвен пред нотариус в Нидерландия, както и удостоверение от посолството на Нидерландия в Люксембург, в което се удостоверява, че документът, който доказва статута на небрачни партньори на жалбоподателя и неговата партньорка, е признат в Нидерландия. От своя страна Комисията не е оспорила нито „официалния“ характер на този договор за съжителство, нито неговото „признаване“ от държава членка.
34 По отношение на третата част жалбоподателят счита, че доколкото удостоверението от посолството на Нидерландия в Люксембург изрично посочва, че чрез „samenlevingsovereenkomst“ на него и на партньорката му се признава статут на „небрачни партньори“, този документ е достатъчен, за да се констатира, че е изпълнена и третата част на спорното условие.
35 Съдът на публичната служба не може да приеме тези доводи. Отговорът на въпроса дали две лица се намират в ситуация на „небрачни партньори“ по смисъла на Правилника не може да зависи само от преценката на националните власти на държава членка. Следователно, по отношение по-специално на „samenlevingsovereenkomst“, условието за статут на „небрачни партньори“ не може да бъде изпълнено само с обстоятелството, че официален документ, признат за такъв от държава членка, свидетелства за съществуването на такъв статут. Всъщност договорът за съжителство по нидерландското право представлява просто свободно организиран от страните договор, при спазване на правилата, свързани с обществения ред и добрите нрави. Той може да бъде сключен от две или повече лица и не съществува никакво правно изискване в него да бъдат включени определени задължения или декларации, по-специално що се отнася до задължението за общо домакинство.Освен това по принцип той обвързва страните само по отношение на правата и задълженията, които те са предвидили, и за да има правни последици по отношение на трети лица, които при всички случаи са ограничени, са необходими особени процедури и декларации.
36 Напротив, трябва да се приеме, като се следва донякъде позицията на Комисията, доколкото тя счита, че член 72 от Правилника и член 12 от Общите правила се отнасят за партньорствата, които „могат да се приравнят“ на брак, че за да попадне в обхвата на тези разпоредби, дадено партньорство трябва да притежава определени прилики с брака.
37 В светлината на този критерий Съдът на публичната служба счита, че третата част на спорното условие трябва да се разглежда като включваща три кумулативни подусловия.
38 На първо място, тази трета част от спорното условие предполага, че партньорите трябва да образуват „двойка“, тоест съюз на две лица, за разлика от другите съюзи на лица, които могат да бъдат страни по договора за съжителство по нидерландското право, като това тълкуване се потвърждава от самия термин, който е използван в приложимата разпоредба от Правилника. Трябва да се констатира съгласието на страните, че настоящият случай е такъв.
39 На следващо място, употребата на думата „статут“ показва, че връзката на партньорите трябва да включва елементи на публичност и формализъм. Отчасти свързано с първата част на спорното условие (вж. точка 32 от настоящото решение), това второ подусловие на третата част обаче надхвърля простото изискване за „официален“ документ. Въпреки това то е изпълнено в дадения случай. От една страна, тъй като е изготвен пред нотариус, без да съществува задължение за това, договорът, който урежда съжителството на жалбоподателя и на неговата партньорка, се ползва от качеството на официален документ, поради неговото сключване чрез нотариален акт; от друга страна, той урежда съжителството на партньорите по структуриран и подробен начин, като следва стила за изготвяне на юридически текстове.
40 На последно място, понятието „небрачни партньори“ трябва да се разглежда като представляващо ситуация, в която партньорите се намират в съжителство, което се характеризира с определена постоянност и са обвързани, в рамките на това съжителство, от реципрочни права и задължения, свързани със съвместния им живот.
41 Такъв е даденият случай.
42 На първо място, в преамбюла на сключения между жалбоподателя и неговата партньорка „samenlevingsovereenkomst“ последните изрично декларират, че ще живеят заедно и че ще бъдат в общо домакинство, считано от 1 юли 2004 г. Още повече, както посочва жалбоподателят по време на съдебното заседание, член 7 от договора за съжителство предвижда задължение за двойката да имат общо жилище.
43 На следващо място следва да се констатира, че договорът за съжителство на жалбоподателя и неговата партньорка съдържа широка уредба на правата и на задълженията, свързани с техния съвместен живот като двойка. По-специално, по силата на член 3 от договора партньорите взаимно се упълномощават за извършване на правни действия за ежедневните нужди на домакинството. Член 4 от договора от своя страна предвижда, че всички вещи, които служат за ежедневните нужди на домакинството, ще бъдат обща собственост, освен ако тези вещи са посочени в приложението към договора или ако страните сключат писмено споразумение за друго. Вещите, които са обща собственост на домакинството, са изброени в член 4, параграф 2 от договора. В член 5 от договора партньорите се задължават също така да правят месечни вноски, пропорционални на нетните им трудови доходи, в общ фонд, за да могат да бъдат покрити ежедневните разходи на домакинството. По-нататък, член 8 от договора гласи, че във всички случаи на спор относно собствеността на вещ се счита, че вещта принадлежи на двамата, като всеки притежава една втора неделима част. На последно място е важно да се отбележи член 9 от договора, според който всеки от партньорите е посочил другия като ползвател на „пенсията на партньора“, в случай че техните съответни пенсионни схеми уреждат такъв вид пенсия.
44 По отношение на децата, макар договорът за съжителство да не предвижда нищо по този въпрос, от споменатата в точка 5 от настоящото решение и приложена към писмената защита брошура следва, че когато родителите са просто партньори, нидерландското право дава възможност на бащата, чрез припознаване на детето, но също и посредством определени процедури, да придобие същите права по отношение на детето, каквито би имал ако би бил съпруг на майката на детето. По специално, той придобива родителската власт съвместно с майката; още повече, детето може евентуално да вземе фамилното име на бащата. В случая жалбоподателят е декларирал, без Комисията да оспорва това, че е припознал първото си дете при раждането му, което му предоставя широки права като баща.
45 Освен това, макар и сключването на договор за съжителство да обвързва по принцип само партньорите (вж. точка 35 от настоящото решение), трябва да се отбележи, че след като посочва, че нидерландските съдилища започват да третират сключилите договор за съжителство двойки по същия начин както тези, които са сключили регистрирано партньорство или брак („courts are starting to put couples with a cohabitation agreement on the same footing as married and registered couples“), посочената брошура изрично допуска, че за сключилите договор за съжителство двойки могат да бъдат признати последици по отношение на трети лица, що се отнася по-специално до пенсиите за осигурителен стаж и възраст; както бе посочено в точка 43 in fine от настоящото дело обаче, именно партньорите в настоящия спор взаимно са посочили другия като ползвател на „пенсията на партньора“, в случай че техните съответни пенсионни схеми уреждат такъв вид пенсия.
46 Всички тези обстоятелства показват, че дори последиците, които произтичат от договора за съжителство, сключен между жалбоподателя и неговата партньорка, да не са с толкова широк обхват както тези, които съществуват в рамките на брак или дори на „geregistreerd partnerschap“, те могат да бъдат сходни в много отношения, ако партньорите установят това чрез договора, както в дадения случай.
47 С оглед на гореизложените съображения (точки 42—46 от настоящото решение) може да се констатира единствено, че третото подусловие от третата част на спорното условие, а именно това, което се отнася за понятието „небрачни партньори“, така както е определено в точка 40 от настоящото решение, е изпълнено, и че следователно е изпълнена и третата част от спорното условие.
48 От съвкупността от посочените по-горе съображения следва, че в настоящото дело първите три условия, предвидени в член 1, параграф 2, буква в) от приложение VІІ към Правилника и посочени в член 72 от Правилника, са изпълнени.
49 Това тълкуване освен това съответства на социалното развитие на обичаите, чието значение за тълкуването на Правилника е подчертано в решението по дело Reed, посочено по-горе, на което жалбоподателят се позовава в писменото си становище. Във връзка с това следва да се посочи, че разпростирането на ползите от RCAM до партньора на длъжностното лице се отнася също за партньор от същия пол, като по този начин авторите на Правилника са допуснали възможността да бъдат признати нови права на лица, които не се намират в брачен съюз. Освен това, обратно на твърденията на Комисията, възприетото по-горе тълкуване от Съда на публичната служба — тълкуване, което впрочем се отнася в частност до определението на понятието „партньорство“ — не противоречи на съдебната практика, според която общностният съд не може да тълкува разширително понятието „брак“ (вж. Решение по дело D и Швеция/Съвет, посочено по-горе, точки 37—39). В настоящия контекст следва като начало да се отбележи, че разпростирането на ползите от RCAM до постоянния партньор на длъжностното лице преследва цели за солидарност и социално единство, които се различават от целите, преследвани с разпоредбите, предоставящи на длъжностните лица чисто парични предимства, под формата на допълнение към заплатата, като например надбавката за жилищни нужди за партньора на длъжностното лице, предвидена в член 1, параграф 2, буква в) от приложение VІІ към Правилника; следователно не е лишено от логика обстоятелството, че за последните предимства са предвидени по-строги условия по отношение на връзката между длъжностното лице и неговия небрачен партньор, отколкото за предимството, което се състои в разширяване на обхвата на ползите от RCAM до последния.
50 Като следствие от това Съдът на публичната служба счита, че в приложение на член 72 от Правилника и на член 12 от Общите правила, партньорката на жалбоподателя може да се ползва от RCAM, запазена за „небрачния партньор на длъжностно лице“ и за „лицето, признато за партньор на осигуреното лице“.
51 Посочените от Комисията доводи в обратния смисъл не могат да опровергаят тази констатация.
52 Това се отнася в частност за довода, според който ползването от RCAM било запазено само за партньорствата, които „могат да се приравнят“ на брака, довод, изведен от Комисията от тълкуване на приложимите правила, което взема предвид не само техния текст, но също и контекста и целите, преследвани от правната уредба, към която принадлежат. Макар и да приема, че този начин на тълкуване би следвало да има предимство пред чисто буквалното тълкуване, Съдът на публичната служба не вижда защо то би довело до изключване на партньора на жалбоподателя от ползване на RCAM. Напротив, точно при следване на предложения от Комисията метод на тълкуване, който е предмет на постоянната съдебна практика (вж. Решение на Съда от 17 ноември 1983 г. по дело Merck, 292/82, Recueil, стр. 3781, точка 12; Решение на Съда на публичната служба от 14 декември 2006 г. по дело André/Комисия, F‑10/06, Recueil FP, стр. I-A-1-183, II-A-1-755, точка 35), и без по никакъв начин да приема за достатъчно твърдението, съдържащо се в удостоверението от посолството на Нидерландия в Люксембург, Съдът на публичната служба е избрал да разгледа в точки 42—46 от настоящото решение самото естество на спорното партньорство и е стигнал до извода, че то притежава прилики с брака, които дават възможност да се позволи на партньора на жалбоподателя да се ползва от член 72 от Правилника, въпреки факта, че в съответния вътрешен правен ред съществува друг вид регистрирано партньорство, което е още по-близко до брака и автоматично попада в обхвата на посочения член. За сметка на това, доколкото доводът за възможност за приравняване на партньорството и брака надхвърля изискването за приетите в дадения случай елементи на прилика (вж. точка 36 и, за всеки един от тези елементи, точки 38, 39 и 40—47 от настоящото решение), да се приеме този довод би довело до прибавяне на допълнително условие, което не съществува съгласно текста на член 72 от Правилника.
53 В същия контекст следва да се отхвърли доводът, който Комисията извежда от използването на израза „се счита за съпруг“, посочен в член 72 от Правилника, когато твърди, че терминът „се счита“ трябва да се приеме като посочващ партньорите, които по същество „могат да бъдат приравнени“ на съпрузи и представлява по този начин условие, за да може небрачният партньор на длъжностно лице да се ползва от RCAM. Това тълкуване не може да се възприеме. Всъщност и по аналогия на приетото при тълкуването на други разпоредби от Правилника (като например член 2, параграф 4 от приложение VІІ от Правилника, който позволява да се „приравни“ на дете на издръжка всяко друго лице, което длъжностното лице е правно задължено да издържа и чиято издръжка налага значителни разходи), изразът „се счита за съпруг“, употребен в член 72 от Правилника, трябва да се разбира просто в смисъл, че за целите на RCAM небрачният партньор и съпругът на длъжностно лице трябва да се третират по един и същи начин, когато са изпълнени трите условия по член 1, параграф 2, буква в) от приложение VІІ към Правилника.
54 На следващо място, що се отнася до твърдението на Комисията, според което препращането в член 72 от Правилника към член 1, параграф 2, буква в) от приложение VІІ към Правилника не се ограничава само до условията по i)—iii) от тази разпоредба, но обхваща и уводното изречение, което се позовава на изискване за регистриране, трябва да се констатира, че дори това тълкуване на препращането, направено в член 72 от Правилника, да се приеме за основателно, правните основания на жалбоподателя все пак трябва да бъдат приети. Всъщност, както напомня жалбоподателят по време на съдебното заседание, в дадения случай договорът за съжителство е бил вписан пред нотариус, тоест пред служител на публичната власт, който упражнява публична власт. Вследствие на вписването пред нотариус този документ е придобил определен „официален“ статут, поради което притежава някои характеристики, които са познати в националните правни системи и се свързват с официалните документи, а именно сигурност както относно съгласието и подписите на страните, така и относно съдържанието на договора. Тези характеристики не само са от естество да улеснят спазването и изпълнението на договора за съжителство между партньорите, но позволяват също така да се разшири обхватът на последиците от договора за съжителство по отношение на трети лица; всъщност, както е видно от горепосочената брошура на нидерландската администрация (вж. точка 45 от настоящото решение), трети лица, като например пенсионните фондове, могат да предвидят за признаването на договор за съжителство изискването договорът да бъде сключен пред нотариус. Така, дори да се допусне, че изискването за регистриране е необходимо, противно на твърдението на Комисията, това условие не изисква сключването на „geregistreerd partnerschap“, тъй като вписването пред нотариус съответства на изискванията на текста.
55 В случая жалбоподателят следователно не е бил длъжен да докаже съществуването на „geregistreerd partnerschap“ между него и партньорката му, за да може последната да се ползва от RCAM.
56 За изчерпателност Съдът на публичната служба отбелязва, че позицията на Комисията по отношение на изискването за договор от вида на „geregistreerd partnerschap“ по нидерландското право може да доведе до неравно третиране. Всъщност, предвид че множество страни не познават форми на съюз, сравними с тази на „geregistreerd partnerschap“, да се изисква „регистрирано“ партньорство от този вид, както прави Комисията, би имало за последица за небрачните двойки, които както поради своето местопребиваване, така и поради националността на партньорите, са най-тясно свързани с тези страни, окончателното лишаване на партньора на длъжностно лице от ползването на RCAM извън рамките на брака. Обратно, ако се допусне, че Комисията приема партньорствата, които са сключени под формата на договор за съжителство за тези двойки, отказът ѝ да признае „обикновените“ договори за съжителство за двойките, които са най-тясно свързани, в посочения по-горе смисъл, със страните, познаващи форми на съюз, различни от брака или от „регистрираното“ партньорство, би довело до неравно третиране на последните двойки; всъщност, за същите тези двойки разширяването на обхвата на ползването от RCAM до партньора би било отказано, докато ще бъде разрешено за двойки, за които съществува посочената по-горе връзка със страните, които не познават „регистрирани“ партньорства. Такова неравенство би било още по-трудно оправдано при наличието на партньорства, които макар да не са „регистрирани“ в приетия от Комисията смисъл, въпреки това имат по-силна прилика с брака отколкото „geregistreerd partnerschap“ на нидерландското право. По-нататък, въпреки че според постоянната съдебна практика, като забраняват на всяка държава членка да прилага своето право по различен начин с оглед на националността, членове 12 ЕО, 39 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО не се отнасят до евентуални разлики в третирането между една държава членка и друга държава членка, които може да са резултат от разлики, съществуващи в законодателствата на различните държави членки, само при условие че те засягат всички лица, попадащи в техния обхват в съответствие с обективни критерии и без оглед на тяхната националност (вж. в този смисъл Решение на Съда от 28 юни 1978 г. по дело Kenny, 1/78, Recueil, стр. 1489, точка 18; Решение на Съда от 7 май 1992 г. по дело Wood и Cowie, C‑251/90 и C‑252/90, Recueil, стр. I‑2873, точка 19, Решение на Съда от 3 юли 1979 г. по дело Van Dam en Zonen и др., 185/78 до 204/78, Recueil, стр. 2345, точка 10, и Решение на Съда от 1 февруари 1996 г. по дело Perfili, C‑177/94, Recueil, стр. 161, точка 17), тази съдебна практика не се отнася за видовете неравно третиране, посочени в тази точка; всъщност, от една страна и за разлика от предпоставката, на която се основава тази съдебна практика, описаното в настоящата точка неравно третиране има за източник националността на заинтересованите лица, както и тяхното местопребиваване — критерий, който често се припокрива с този за националността, от друга страна, по делата, довели до горепосочената съдебна практика, въпросът за равното третиране се е поставял по отношение на правилата за свободно движение, докато в дадения случай става въпрос да се гарантира принципът за равно третиране като принцип на правото на общностната публична служба.
57 По гореизложените съображения трябва да се приемат правните основания на жалбоподателя, изведени от нарушение на член 72 от Правилника, на член 1, параграф 2, буква в), i) от приложение VІІ към Правилника и на член 12 от Общите правила, и да се отмени атакуваното решение, без да е необходимо произнасяне по другите правни основания, които впрочем, както правилно посочва Комисията, са хаотично представени в жалбата, като при това някои правни основания изобщо не са развити.
58 Вярно е, че възприетото от Съда на публичната служба тълкуване на член 72 от Правилника във връзка с член 1, параграф 2, буква в), i) от приложение VІІ към Правилника и на член 12 от Общите правила може да доведе в някои случаи до това службите, сезирани с искания за разширяване на ползването от RCAM до небрачния партньор на длъжностно лице, да трябва да извършват проверки и проучвания, въпреки че с Регламент № 723/2004 общностният законодател е целял да опрости административното управление на институциите. При все това, тази цел е постигната във висока степен с новите правила в областта на помощите и надбавките, единствените области, които Регламент № 723/2004 посочва, в съображение 26 от него, относно опростяването — области, които впрочем не само са различни от тази на разширяването на обхвата на ползване от RCAM, но също така са по-малко чувствителни от последната от социална гледна точка (вж. в този смисъл точка 49 от настоящото решение). Освен това целта за опростяване трябва във всички случаи да бъде съгласувана с върховните принципи на правото и с нормите на Правилника; задълженията за администрацията, до които може да доведе възприетото в случая тълкуване, обаче са само последица от прилагането от страна на Съда на публичната служба на тези принципи и норми с оглед да определи точния смисъл на понятието „небрачен партньор“ по член 72 от Правилника.
По съдебните разноски
59 Съгласно член 122 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз от 29 август 2007 г. (ОВ L 225, стр. 1), разпоредбите на посочения правилник относно съдебните разноски и разходите, свързани с производството, се прилагат само по отношение на делата, образувани пред Съда на публичната служба, считано от датата на влизане в сила на този Процедурен правилник, а именно от 1 ноември 2007 г. Съответните разпоредби на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд продължават да се прилагат съответно към висящите дела пред Съда на публичната служба преди тази дата.
60 По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото пред настоящата инстанция, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
реши:
1) Отменя решението на Комисията на Европейските общности от 28 февруари 2006 г., потвърдено на 20 март 2006 г., да не се признае партньорството на г‑н Anton Pieter Roodhuijzen с г‑жа Maria Helena Astrid Hart като небрачно партньорство за целите на Общата схема за здравно осигуряване на Европейските общности.
2) Осъжда Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.
Kreppel | Tagaras | Gervasoni |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 27 ноември 2007 година.
Текстовете на настоящото решение и на цитираните в него решения на съдилищата на Общността, които все още не са публикувани в Сборника, са достъпни на уебсайта на Съда: www.curia.europa.eu