РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

2 април 2009 година

Дело F-128/07

Andreas Menidiatis

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Избор на процедурата — Ръководител на представителство — Свободна длъжност — Командироване в интерес на службата — Липса на компетентност — Приложно поле на процедурата по командироване“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Menidiatis иска отмяната на решението на Комисията от 21 декември 2006 г., с което се отхвърля кандидатурата му за свободната длъжност на ръководител на представителството на Комисията в Атина (Гърция) и с което на тази длъжност се назначава г‑н P.

Решение: Отменя Решение на Комисията от 21 декември 2006 г., с което се отхвърля кандидатурата на жалбоподателя за свободната длъжност на ръководител на представителството на Комисията в Атина (Гърция) и с което на тази длъжност се назначава г‑н P. Осъжда Комисията да заплати всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Командироване в интерес на службата

(член 37, първа алинея, буква а), второ тире от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес — Жалба срещу решението, с което се отхвърля кандидатура за длъжността ръководител на представителство на Комисията — Кандидатура, отхвърлена на фазата на предварителния подбор — Допустимост

1.      „Политическият и чувствителен характер“, който имат функциите на ръководителите на представителства на Комисията, не може сам по себе си да бъде достатъчен, за да обоснове прибягването до административния статут на командироване на длъжностно лице. Такова тълкуване на член 37, първа алинея, буква а), второ тире от Правилника би означавало да се допусне командироване към съответните комисари на всички длъжностни лица, упражняващи „политически и чувствителни“ функции в рамките на институция, които обикновено се изпълняват от висшия управленски персонал, и по този начин би засегнало самата структура на европейската публична служба, така както е установена в член 35 от Правилника, поставяйки по-специално под съмнение яснотата на йерархическите връзки.

Обстоятелства като тези, че изготвените от ръководителя на представителството доклади са адресирани пряко до отговорния комисар, че телефонните разговори, кореспонденцията по електронна поща или срещите се провеждат между ръководителя на представителство и комисаря или членовете на неговия кабинет или още че съдържанието на кореспонденцията е поверително, не позволяват сами по себе си да се приеме, че трудовото правоотношение между комисаря и ръководителя на представителството е intuitu personae.

Приложимостта на член 37, първа алинея, буква а), второ тире от Правилника зависи единствено от посочените в тази разпоредба условия, но не и от административните последици, които биха произтекли от нейното прилагане. Всяко друго тълкуване би означавало да се позволи прилагането на член 37 от Правилника с цел, различна от тази, за която е предвиден, и следователно да се допусне злоупотреба с процесуални правомощия.

(вж. точки 70, 73, 75 и 77)

2.      Обстоятелството, че кандидатурата на жалбоподател за длъжността ръководител на представителство на Комисията е била отхвърлена на фазата на предварителния подбор, не го лишава от всякакъв интерес да оспорва редовността на последвалата процедура по назначаване, когато преценката на комисиите за предварителен подбор не е могла да предреши окончателната преценка на органа по назначаването. Освен това такъв жалбоподател запазва правния си интерес от това разглежданата незаконосъобразност да не се повтаря в рамките на подобна процедура за подбор.

(вж. точка 81)

Позоваване на:

Съд — 7 юни 2007г., Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, Сборник, стр. I‑4333, точка 50

Първоинстанционен съд — 5 юли 2005 г., Wunenburger/Комисия, T‑370/03, Recueil FP, стр. I‑A‑189 и II‑853, точка 20