ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. SZPUNAR
представено на 7 август 2018 година(1)
Дело C‑327/18 PPU
Minister for Justice and Equality
срещу
R O
(Преюдициално запитване, отправено от High Court (Висш съд, Ирландия)
„Преюдициално запитване — Член 50 ДЕС — Оттегляне от Европейския съюз — Съдебно сътрудничество по наказателни дела — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест“
Въведение
1. Това, което знаем, е, че не знаем почти нищо за бъдещото правоотношение между ЕС и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (наричано по-нататък „Обединеното кралство“).
2. От значение ли е това обаче за целите на изпълнението на европейска заповед за арест (ЕЗА), която е изпратена от Обединеното кралство до Ирландия и е издадена преди предполагаемата дата на Брексит? Не, това не е от значение. ЕЗА следва да продължи да се изпълнява. Точно както преди.
3. Това е накратко решението, което предлагам по настоящото дело, в основата на което е преюдициално запитване от High Court (Висш съд, Ирландия).
Правна уредба
Правото на ЕС
4. Както се посочва в съображение 6 от Рамково решение 2002/584/ПВР(2), ЕЗА съгласно това решение „е първата конкретна мярка в областта на наказателното право, която прилага принципа за взаимно признаване, който Европейският съвет(3) определя като „крайъгълния камък“ на съдебното сътрудничество“.
5. В съображение 10 от Рамковото решение е предвидено, че „[м]еханизмът на [ЕЗА] се основава на високо равнище на [доверие] между държавите членки. Нейното прилагане може да бъде спряно единствено в случай на съществено и продължаващо нарушаване [от държавите членки] на един от принципите[…], посочени в член 6, параграф 1 [ДЕС], определени от Съвета съгласно член 7, параграф 1 [ДЕС] с посочените в член 7, параграф 2 от него последици“.
6. Член 1 от Рамковото решение, озаглавен „Определение на понятието [за ЕЗА] и задължение за изпълнението ѝ“, гласи:
„1. Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване на друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.
2. Държавите членки следва да изпълнят всяка [ЕЗА] въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.
3. Рамковото решение няма действие по отношение на изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 [ДЕС]“.
7. Глава 3 от Рамковото решение, включваща членове 26—30, урежда „[п]равни[те] последици от предаването“.
8. Член 26, параграф 1 от Рамковото решение, озаглавен „Приспадане на срока на задържане в изпълняващата държава членка“, предвижда:
„Издаващата държава членка трябва да приспадне срока на задържането въз основа на [ЕЗА] от целия срок на задържане, който следва да бъде изтърпян в тази страна в резултат от постановяване на присъда за лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане“.
9. В член 27, параграф 2 от Рамковото решение относно „[в]ъзможност[та] за наказателно преследване за други престъпления“ се съдържа т.нар. специално правило. Този параграф гласи:
„[…] лицето, което се предава, може да не бъде наказателно преследвано, осъдено или по друг начин лишено от свобода за предходно престъпление, различно от това, за което се иска предаване“.
10. Член 28 от Рамковото решение урежда „[п]редаване[то] или последваща[та] екстрадиция“ (в трета страна).
Ирландското право
11. European Arrest Warrant Act, 2003 (Закон за европейската заповед за арест от 2003 г.), с последващите му изменения, транспонира разпоредбите на Рамковото решение в ирландското право.
Правото на Обединеното кралство
12. Extradition Act 2003 (Закон за екстрадицията от 2003 г.) транспонира разпоредбите на Рамковото решение в правото на Обединеното кралство.
Фактическа обстановка и производство пред запитващата юрисдикция
13. Съдебните органи на Обединеното кралство искат предаването на R O въз основа на две ЕЗА, издадени на 27 януари и 4 май 2016 г. и одобрени от High Court (Висш съд, Ирландия) за изпълнение съответно на 1 февруари и 10 май 2016 г., за целите на наказателно преследване във връзка с престъпленията убийство, палеж и изнасилване, като за всичките най-тежко предвиденото наказание е доживотен затвор.
14. R O е арестуван на 3 февруари 2016 г. в Ирландия на основание на първата ЕЗА, където е задържан под стража от тази дата. На основание на втората заповед за арест е арестуван на 4 май 2016 г. и задържането му под стража е продължено.
15. R O повдига възражения срещу предаването му на Обединеното кралство във връзка с въпроси, произтичащи от оттеглянето на тази държава от ЕС, и с член 3 от Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), отнасящи се до потенциалната опасност от подлагането му на нечовешко и унизително отношение, на което твърди, че ще бъде подложен, ако бъде предаден и лишен от свобода в затвора Maghaberry в Северна Ирландия. R O твърди, че липсва яснота по въпроса как правата му по Рамковото решение ще бъдат гарантирани след оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС.
16. Поради здравословното състояние на R O делото му не е можело да бъде разгледано преди 27 юли 2017 г.
17. В решение от 2 ноември 2017 г. High Court (Висш съд, Ирландия) разглежда твърдението на R O, че ще бъде подложен на нечовешко и унизително отношение, ако бъде предаден на Северна Ирландия, и изрично оставя въпроса във връзка с Брексит за решаване на по-късна дата. High Court (Висш съд) отбелязва сходните критерии, които следва да се приложат съгласно член 3 от ЕКПЧ(4) и член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“)(5). High Court (Висш съд) приема, че е налице точна и актуална информация относно условията на задържане в затвора Maghaberry, която поражда съмнение за съществуването на реална опасност — поради уязвимото състояние на R O — от нечовешко и унизително отношение. С оглед на посочените по-горе разпоредби, тълкувани от ирландския Supreme Court (Върховен съд) и Съда, и въз основа на анализа на събраните по делото доказателства High Court (Висш съд) иска допълнителна информация от Обединеното кралство относно условията, при които R O ще бъде задържан, ако бъде предаден на тази държава.
18. На 16 април 2018 г. издаващият съдебен орган, Laganside Court (Съд Laganside) в Белфаст (Северна Ирландия), предоставя информация за начина, по който Northern Irish Prison Service (Службата за местата за лишаване от свобода в Северна Ирландия) ще предотврати опасността R O да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение в Северна Ирландия.
19. High Court (Висш съд) отхвърля всички възражения на R O с изключение на това за висящите въпроси във връзка с последиците от Брексит и с член 3 от ЕКПЧ.
20. High Court (Висш съд) припомня, че на 29 март 2017 г. Обединеното кралство нотифицира Европейския съвет, в съответствие с член 50, параграф 2 ДЕС, за намерението си да се оттегли от ЕС. Освен ако не бъдат постигнати други споразумения, по силата на тази нотификация Обединеното кралство ще се оттегли от ЕС в съответствие с разпоредбите на член 50 ДЕС, считано от 29 март 2019 г.
21. Според High Court (Висш съд) е много вероятно, ако бъде предаден, R O да остане в затвор в Обединеното кралство след 29 март 2019 г., тоест след оттеглянето на тази държава от ЕС. Възможно е да бъдат приети преходни споразумения с цел да се регулира положението, което ще възникне веднага след това, и в крайна сметка между ЕС и Обединеното кралство да бъдат договорени споразумения, уреждащи бъдещите им отношения в области като тези, обхванати от Рамковото решение.
22. Понастоящем обаче няма яснота дали такива споразумения ще бъдат постигнати и ако бъдат, от какво естество ще са релевантните мерки, които ще се приемат. В частност, не е ясно дали правото на гражданин на ЕС, който е на територията на Обединеното кралство, да иска релевантните въпроси от правото на Съюза в случай на спор да бъдат окончателно решени от Съда, ще бъде запазено след оттеглянето на Обединеното кралство.
23. В преюдициалното си запитване High Court (Висш съд) посочва също, че в контекста на настоящото дело по същество поставя същите въпроси като отправените от ирландския Supreme Court през март 2018 г. в делото KN срещу Minister for Justice and Equality(6), понастоящем висящо пред Съда(7), но че има нужда от по-бърз отговор предвид това, че R O е задържан под стража.
Преюдициални въпроси до Съда
24. Именно в този контекст, с акт от 17 май 2018 г., постъпил в Съда на 18 май 2018 г., High Court (Висш съд) отправя следните преюдициални въпроси:
„Като се има предвид
а) отправянето от Обединеното кралство на нотификация по член 50 ДЕС;
б) липсата на сигурност относно договореностите, които ще бъдат постигнати между Европейския съюз и Обединеното кралство за регламентиране на отношенията след напускането на Обединеното кралство, и
в) следващата от това несигурност относно степента, в която [R O] на практика ще бъде в състояние да ползва правата си по Договорите, Хартата или приложимото законодателство, ако бъде предаден на Обединеното кралство и остане в затвора след напускането на Обединеното кралство,
1) длъжна ли е според правото на Съюза изпълняващата държава членка да откаже да предаде на Обединеното кралство лице, срещу което има европейска заповед за арест и чието предаване в противен случай би било задължително съгласно националното право на държавата членка,
i) във всички случаи;
ii) в някои случаи, с оглед на особените обстоятелства по делото;
iii) в никакъв случай?
2) Ако отговорът на първия въпрос е този в подточка ii), какви са критериите или съображенията, които съдът в изпълняващата държава членка трябва да прецени, за да определи дали предаването е забранено?
3) В контекста на втория въпрос, длъжен ли е съдът на изпълняващата държава членка да отложи окончателното произнасяне по изпълнението на европейската заповед за арест, докато получи по-голяма яснота относно релевантния правен режим, който ще бъде въведен след оттеглянето на съответната издаваща държава членка от Съюза,
i) във всички случаи;
ii) в някои случаи, с оглед на особените обстоятелства по делото;
iii) в никакъв случай?
4) Ако отговорът на третия въпрос е този в подточка ii), какви са критериите или съображенията, които съдът в изпълняващата държава членка трябва да прецени, за да определи дали е длъжен да отложи окончателното произнасяне по изпълнението на европейската заповед за арест?“.
Спешно производство
25. Със същия акт от 17 май 2018 г. запитващата юрисдикция иска настоящото преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на спешното преюдициално производство по член 107 от Процедурния правилник на Съда.
26. Запитващата юрисдикция подчертава, че със запитването се поставят въпроси в областта, обхваната от третата част, дял V от Договора за функционирането на ЕС, а именно съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (глава 4), че R O понастоящем е задържан под стража единствено на основание на издадените от Обединеното кралство ЕЗА, както и че е необходимо произнасянето на Съда, за да ѝ даде възможност да постанови окончателно решение по това дело.
27. Изложеното основание за спешността е фактът, че прилагането на обикновеното или дори на бързото преюдициално производство би удължило значително времето, през което R O — ползващ се от презумпцията за невиновност във връзка с ЕЗА, издадени за целите на провеждане на наказателните преследвания — ще бъде задържан под стража.
28. Запитващата юрисдикция подчертава също, че са висящи други осем дела, по които лица са задържани в Ирландия единствено на основание на издадени от Обединеното кралство ЕЗА и по които е повдигнат „свързан с Брексит въпрос“ като довод, че Съдът не следва да разпорежда предаване. Запитващата юрисдикция отбелязва също, че други лица, на които предстои да бъдат освободени, тъй като почти са изтърпели наложено им в Ирландия наказание лишаване от свобода, могат вместо това да се окажат задържани под стража с оглед на предаването им на Обединеното кралство, а производствата по делата им — спрени до произнасянето по свързания с Брексит въпрос. Освен това има и редица други лица, задържани на основание на издадени от Обединеното кралство ЕЗА, които обаче са освободени под гаранция в очакване на решение за предаване и които също са повдигнали свързания с Брексит въпрос. Накрая, Ирландия е получила от Обединеното кралство „значителен брой“ ЕЗА, които предстои да бъдат изпълнени, с оглед на което е много вероятно да се извършат нови арести на „издирвани лица“.
29. На 11 юни 2018 г., по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат, първият състав на Съда реши да уважи искането на запитващата юрисдикция преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното производство. Писмени становища представят страните в главното производство, както и Обединеното кралство и Европейската комисия. Същите страни, както и Румъния, участват в съдебното заседание на 12 юли 2018 г.
Анализ
30. Отправеният до Съда въпрос по същество е дали, в положение, при което държава членка 1) в съответствие с член 50, параграф 2 ДЕС е нотифицирала Европейския съвет за намерението си да се оттегли от ЕС и 2) в съответствие с релевантните разпоредби на Рамковото решение е издала ЕЗА с цел предаването на издирвано лице от друга държава членка, правната преценка, която следва да бъде направена от тази друга държава членка при изпълнението на ЕЗА, подлежи на преразглеждане, и ако е така, в каква степен, по силата на посочената по-горе нотификация за оттегляне.
31. Поради това Съдът трябва да определи дали системата на ЕЗА следва да продължи да се прилага, докогато Обединеното кралство действа като издаваща държава членка, въпреки че правата, които засегнатото лице черпи от Рамковото решение, вероятно вече няма да бъдат защитени по същия начин след 29 март 2019 г., особено ако съдилищата на тази държава повече няма да разполагат с механизма на преюдициалното запитване.
Допустимост
32. В самото начало следва да се отбележи, че не възниква въпрос за допустимостта на настоящото дело.
33. Компетентността на Съда да се произнася преюдициално по член 267 ДФЕС е свързана с тълкуването на Договорите и с валидността и тълкуването на актовете на институциите.
34. Самите въпроси се отнасят до член 50 ДЕС. Като се добавят ясната обосновка и очертаването на правните въпроси, пред които се оказва изправена запитващата юрисдикция(8), това е достатъчно запитването да бъде допустимо. По-специално, разглежданият проблем няма хипотетичен характер по смисъла на релевантната практика на Съда(9), тъй като член 50 ДЕС вече поражда правно действие.
35. Освен това, в случай че положението продължи да бъде същото, каквото е към настоящия момент, както ще бъде разгледано по-подробно по-долу, като последица от член 50, параграф 3 правото на ЕС повече няма да се прилага по отношение на Обединеното кралство, считано от 29 март 2019 г. Тази дата е в предвидимото бъдеще и във всички случаи, към момент, в който разпоредбите на Рамковото решение относно етапа след предаването ще продължават да пораждат правни последици.
36. Затова, при все че преюдициално запитване, каквото е настоящото, не е хипотетично по своето естество, това не означава, че не могат да се прилагат презумпции, дори тези презумпции, от правна гледна точка, да се основават на разбирането, че положението ще остане такова, каквото е към настоящия момент.
37. Запитващата юрисдикция иска от Съда да даде отговор, който тя счита за необходим(10), за да прецени дали да изпълни заповед за арест. Такъв отговор следва да бъде даден.
По същество
38. Анализът по същество е структуриран, както следва: първо трябва да се припомни стандартната процедура за предаване между две държави членки съгласно Рамковото решение. След това ще премина към възможните последици от член 50 ДЕС върху процедурата за предаване, когато издаващият орган се намира в Обединеното кралство. После ще разгледам конкретните въпроси, повдигнати от R O в контекста на процедурата за предаване, и накрая ще се спра на въпроса за компетентността на Съда.
Стандартната процедура за предаване между две държави членки
39. Както Съдът нееднократно е подчертавал, Рамковото решение има за цел да замести многостранната система на екстрадиция между държавите членки с основана на взаимното признаване система за предаване между съдебните органи на осъдени или заподозрени лица за изтърпяване на наказание или за наказателно преследване(11). Неотдавна Съдът посочи, че тази многостранна система на екстрадиция е „установена с Европейската конвенция за екстрадиция[(12)] от 13 декември 1957 г.“(13).
40. Що се отнася до основанията за неизпълнение на ЕЗА, основните характеристики на Рамковото решение вече са добре известни на Съда(14): съгласно предвиденото в член 1, параграф 2 от Рамковото решение правило държавите членки трябва да изпълнят всяка ЕЗА въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на това рамково решение. Ето защо изпълняващите съдебни органи могат да откажат да изпълнят такава заповед само в изчерпателно изброените в Рамковото решение случаи на неизпълнение(15), а изпълнението на ЕЗА може да бъде поставено в зависимост само от едно от изчерпателно посочените в това Рамково решение условия(16). Следователно изпълнението на ЕЗА е принципът, а отказът тя да бъде изпълнена, е въведен като изключение, което трябва да се прилага стриктно(17).
41. Член 3 от Рамковото решение предвижда случаите, при които не се допуска изпълнение на ЕЗА, докато в членове 4 и 4a от него са изброени случаите, при които изпълнението на ЕЗА може да бъде отказано(18). Освен това изпълнението на ЕЗА може да бъде поставено в зависимост само(19) от едно от условията по член 5 от Рамковото решение(20).
42. Рамковото решение се основава на принципа за взаимно признаване — понятие, първоначално развито в контекста на свободите на вътрешния пазар(21) — който пък, като „крайъгълен камък“ на съдебното сътрудничество, почива на взаимното доверие(22) между държавите членки с оглед на осъществяването на целта на Съюза да се превърне в пространство на свобода, сигурност и правосъдие(23). Този принцип обикновено изисква, що се отнася по-специално до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, държавите членки да приемат, че всички други държави членки зачитат правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права(24). Правилно може да се твърди, че взаимното признаване вероятно е най-отчетливият принос на ЕС в съдебното сътрудничество между органите на държавите — членки на ЕС, и че инструментът с основно значение в тази област е Рамковото решение(25). Предвид това че взаимното доверие не е сляпо доверие(26), Съдът признава, че ограниченията на принципа на взаимно доверие и вследствие на това, на взаимното признаване, могат да бъдат правени при извънредни обстоятелства(27).
43. По отношение по-специално на Рамковото решение, както следва от основополагащото решение Aranyosi и Căldăraru(28), такива ограничения могат да се прилагат, когато е налице реална опасност от нечовешко и унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата(29) поради условията за задържане в издаващата държава членка. За тази цел изпълняващият съдебен орган трябва на първо място и като първа стъпка да се основе на обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни относно преобладаващите в издаващата държава членка условия на задържане, които сочат за действителното съществуване на системни или общи, засягащи определени групи лица или определени места за задържане недостатъци(30). Като втора стъпка, след като е установено наличието на такава опасност, по-нататък освен това е необходимо изпълняващият съдебен орган да направи конкретна и точна преценка дали са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че заинтересованото лице ще е изложено на тази опасност поради предвидените условия на задържането му в издаващата държава членка(31).
44. Ако се върнем на настоящото дело, от акта за преюдициално запитване е видно, че не е налице нито едно от задължителните или незадължителните основания за неизпълнение на ЕЗА. Освен това по отношение на условията за задържане изглежда, че запитващата юрисдикция внимателно е извършила двустепенния анализ, изложен в предходната точка от настоящото заключение, и е направила извода, че — с изключение на последиците от Брексит — не е налице отделен въпрос, свързан с член 4 от Хартата(32).
45. Това още повече е пряко отразено в начина, по който запитващата юрисдикция е формулирала първия си въпрос, в който посочва, че предаването на издирваното лице в противен случай би било задължително. Следователно, ако нямаше нотификация за оттегляне, запитващата юрисдикция щеше да постанови, че Ирландия е задължена да приведе в изпълнение издадените по отношение на R O ЕЗА.
Последиците от член 50 ДЕС
46. По-нататък следва да се разгледа въпросът дали нотификацията, отправена от Обединеното кралство до Европейския съвет в съответствие с член 50 ДЕС, за намерението му да напусне ЕС има връзка с изложеното по-горе в смисъл, че тази нотификация може да повлияе по някакъв начин на правната преценка, която следва да извърши изпълняващият съдебен орган.
– По член 50 ДЕС
47. В член 50 ДЕС, произтичащ като последица от член 53 ДЕС, съгласно който Договорът се сключва за неограничен срок, се пояснява, че държава членка може да реши да се оттегли от ЕС(33), и се припомня, че ЕС се основава на доброволно участие(34). Член 50, параграф 2 ДЕС установява процедурата за тази цел: първо, съответната държава членка трябва да нотифицира Европейския съвет за намерението си да се оттегли. След това, в съответствие с насоките, дадени от Европейския съвет, Съюзът договаря и сключва споразумение с тази държава, с което се определят редът и условията за нейното оттегляне, като се вземат предвид рамките на бъдещите ѝ отношения със Съюза(35). Тогава Съветът сключва споразумението от името на Съюза, като действа с квалифицирано мнозинство след одобрение от Европейския парламент.
48. Член 50, параграф 3 ДЕС предвижда, че Договорите (тоест правото на ЕС като цяло) престават да се прилагат спрямо засегнатата държава от датата на влизане в сила на споразумението за оттегляне или при липса на такова, две години след нотификацията, посочена в член 50, параграф 2 ДЕС, освен ако Европейският съвет в съгласие със засегнатата държава членка не реши с единодушие да продължи този срок.
49. При липсата на споразумение за оттегляне като цяло(36) и в частност, на подробни правила за процедура за предаване или екстрадиция между ЕС и Обединеното кралство остава двегодишният период след нотификацията, което означава, че ако положението се запази непроменено, на 29 март 2019 г. Обединеното кралство ще напусне ЕС. Анализът трябва да се основава на тази презумпция, тъй като това е позицията по подразбиране. За всичко останало „вещаят само звездите“. И по всичко личи, че това не са звездите от европейското знаме.
– По липсата на проверка за абстрактност
50. Съгласно поддържаното от R O нотификацията за оттегляне на Обединеното кралство от 29 март 2017 г. сама по себе си представлява извънредно обстоятелство, водещо до неизпълнението на въпросните ЕЗА(37). Според твърденията му принципът на взаимно доверие е „сериозно отслабен“(38) с нотификацията за оттегляне. Според R O вследствие на това издадените от Обединеното кралство ЕЗА вече не подлежат на изпълнение.
51. Не споделям тези съображения, които поставят тълкуването на правното действие на нотификацията за оттегляне отвъд границите на всяко възможно правно тълкуване.
52. Макар да не е сред най-приятните опции за заинтересованите лица(39), оттеглянето от ЕС е възможност, специално призната в член 50 ДЕС. При все че в контекста на хронологията и целите на Договорите(40), основаващи се на общи ценности(41), член 50 ДЕС действително представлява изключение, факт е, че този член съществува и че държава членка може да се позове на него.
53. Ако самата нотификация за оттегляне трябваше да се квалифицира като извънредно обстоятелство, което може сериозно да отслаби взаимното доверие, това щеше да предопредели доводите на държавата членка за оттегляне и да лиши тази разпоредба от всякакво полезно действие.
54. В допълнение, изглежда произволно да се реши категорично, че положението в настоящото дело следва да се разглежда различно от това на ЕЗА, издадена точно преди датата на нотификацията за оттегляне(42).
55. В действителност предложеният от R O подход би довел до обща едностранна(43) отмяна на разпоредбите на Рамковото решение към датата на нотификацията за оттегляне. Това би било в противоречие с описания в съображение 10 от Рамковото решение принцип, който е в основата на това решение и съгласно който прилагането на механизма на ЕЗА може да бъде спряно единствено в случай на сериозно и продължаващо нарушаване от държавите членки на един от принципите, посочени в член 6, параграф 1 ДЕС, определени от Съвета съгласно член 7, параграф 1 ДЕС с посочените в член 7, параграф 2 от него последици(44). Това не би било съвместимо и с общия принцип на правото на ЕС, съгласно който държавите членки не могат да отменят прилагането на разпоредби на правото на ЕС.
56. Следователно самото издаване на нотификацията за оттегляне не представлява извънредно обстоятелство, водещо до неизпълнението на ЕЗА.
Конкретните проблеми след предаването
57. High Court (Висш съд) посочва четири въпроса от правото на ЕС, повдигнати от R O, които теоретично(45) възникват след предаването и особено след 29 март 2019 г. Те са именно: първо, дали той може да има право на приспадане на срока на неговото задържане в съответствие с член 26 от Рамковото споразумение; второ, прилагането на специалното правило, залегнало в член 27 от Рамковото решение; трето, забраната да бъде предаден впоследствие на трета страна(46) от Обединеното кралство и четвърто, зачитането на основните му права, уредени от Хартата. R O добавя в общ план, че въпреки че несъмнено ще има достъп до съдилищата на Обединеното кралство и ще може да поиска от тях да се произнесат по тези четири въпроса, ако възникне някой от тях, той ще бъде лишен от възможността тези въпроси от правото на ЕС да бъдат окончателно решени от Съда.
58. Обратно, ирландският Minister for Justice and Equality, правителството на Обединеното кралство и Комисията не виждат никакви пречки за изпълнението на ЕЗА. Също и румънското правителство.
– Брексит означава именно Брексит(47)
59. Щом държава членка напуска ЕС, при това при липсата на каквито и да е правила в това отношение, Рамковото решение спира да се прилага за тази държава членка(48) Естествената последица е, че държавата не е обвързана с произтичащите от него задължения, нито може да се ползва от предвидените в него права. Друга естествена последица е, че лицата вече не могат да се позовават на правата, които им предоставя Рамковото решение, срещу държавата членка, за която то повече не се прилага(49).
60. Това е общо явление, присъщо за държава членка, напускаща организация, конвенция или каквато и да е друга форма на сътрудничество. Заедно с членството в организацията възникват и се прекратяват правата и задълженията, свързани с това членство. Членството в ЕС по принцип е замислено за неопределен период(50), като продължителността на правата (и задълженията), произтичащи от правото на ЕС, принципно е същата като тази на членството в ЕС. Така например физическите и юридическите лица вече не могат да се позовават на основните свободи на вътрешния пазар по отношение на съответните бивши държави членки. Те не могат повече да търгуват, нито да работят или пътуват, както преди. Действително в това вероятно се състои целият въпрос за държава членка, напускаща организация като ЕС: тя вече не е обвързана със задължения. Другата страна на монетата е неизбежната и потенциално безвъзвратната загуба на правата.
61. Рамковото решение не представлява изключение от това общо явление(51).
– Взаимното доверие не се поставя под съмнение
62. За разлика от това, щом държавата все още е член на Европейския съюз, правото на ЕС се прилага. По настоящото дело не виждам причина да не се приложат разпоредбите на Рамковото решение, и по-специално задължението за предаване.
63. Тук бих искал от самото начало да подчертая, че доводите на R O не са подкрепени от конкретни доказателства. Не е възможно да се установи дали опасенията са реални или хипотетични. Това се признава и от самата запитваща юрисдикция.
64. Правното положение между Обединеното кралство и Ирландия, когато става въпрос за предаване, продължава да се урежда от Рамковото решение, което, както достатъчно ясно бе посочено по-горе и нееднократно потвърдено от Съда, се основава на взаимното доверие(52). Единствено ако това взаимно доверие се поставяше под съмнение, положението щеше да изглежда различно.
65. Не са налице осезаеми индикации, че политическите обстоятелства, предхождащи, пораждащи или последващи нотификацията за оттегляне, са такива, че да не спазват материалноправното съдържание на Рамковото решение и основните права, закрепени в Хартата(53). Както ирландският Minister for Justice and Equality правилно отбелязва, Обединеното кралство е решило да се оттегли от ЕС, а не да се откаже от правовата държава или от защитата на основните права. Следователно няма основание да се подлага под въпрос трайният ангажимент на тази държава по отношение на основните права(54).
66. Освен това, ако държава престане да бъде членка на ЕС и повече не е обвързана с условията по Рамковото решение, това не означава, че не се прилагат други правила. Разпоредбите на Extradition Act 2003 (Закон за екстрадицията от 2003 г.)(55) ще продължат да се прилагат като (изцяло) национално право(56). В допълнение към това например Обединеното кралство е страна по Конвенцията за екстрадиция на Съвета на Европа от 1957 г.(57), а също е обвързано и от ЕКПЧ. Конвенцията за екстрадиция съдържа специално правило(58), както и разпоредба, принципно забраняваща повторната екстрадиция към трета страна(59).
67. В този контекст не трябва да се забравя, че емпирично разпоредбите на Рамковото решение, свързани с положението след предаването, рядко са били предмет на преюдициално запитване от национален съд(60).
68. Освен това следва да се почертае, че и в случай на екстрадиция в страна извън Съюза(61) Съдът прилага същите принципи като в дело Aranyosi и Căldăraru(62), когато тълкува разпоредбите на Договора относно гражданството и недопускането на дискриминация, както и тези на Хартата(63).
69. Прилагането на по-строги критерии по настоящото дело неизбежно би довело до това R O да се ползва от по-силна защита, отколкото ако трябваше да бъде екстрадиран в държава извън Съюза. Това не би било последователно.
70. Ето защо предлагам да се приложи следният критерий: към момента на изпълнение на ЕЗА съдебните органи на изпълняващата държава членка могат да очакват от издаващата държава членка, по отношение на лицето, което в действителност бива предавано, да се съобрази с материалноправното съдържание на Рамковото решение, включително относно положението след предаването, след като издаващата държава членка е напуснала ЕС. Такава презумпция може да се направи, ако други международни инструменти продължат да се прилагат по отношение на напусналата ЕС държава членка. Само ако е налице конкретно доказателство за противното, съдебните органи на държава членка могат да решат да не изпълнят заповедта за арест.
71. Съдебните органи на изпълняващата държава членка следва да направят посочената по-горе преценка. От ясните данни, изложени от запитващата юрисдикция в преюдициалното ѝ запитване по отношение на разглежданото дело, е видно, че няма основание да не се изпълни въпросната ЕЗА.
По компетентността на Съда
72. Накрая следва да се разгледат последиците от липсата на компетентност на Съда, когато става въпрос за тълкуването на разпоредбите на Рамковото решение.
73. Този въпрос е относително ясен, като най-добре може да се анализира с поглед не към бъдещето(64), а към миналото.
74. Рамковото решение е прието на 13 юни 2002 г. в съответствие с релевантните правни разпоредби на Договора за ЕС(65), последно изменен с Договора от Амстердам(66), тоест в рамките на т.нар. трети стълб. Процедурите съгласно този стълб са били предимно от междуправителствено естество. Така в сравнение с Договора за създаване на Европейската общност ролята на Комисията е била значително ограничена, преобладавало е гласуването с единодушие в Съвета, а компетентността на Съда е била стеснена и освен това по силата на тогава приложимия член 35 ДЕС е зависела от това дали отделните държава членка ще декларират, че съответно я приемат(67). Нито Обединеното кралство, нито между другото Ирландия са направили такава декларация(68).
75. Ето защо преди влизането в сила на Договора от Лисабон разглеждането на това дело нямаше да бъде от компетентността на Съда(69). Освен това юрисдикция от Обединеното кралство нямаше да може да отправи преюдициално запитване. Същевременно дори в това не толкова далечно минало ЕС твърдо е бил обвързан с правовата държава, в това число с достъпа до правосъдие.
76. Едва с влизането в сила на Договора от Лисабон(70) или, по-конкретно, пет години след влизането му в сила(71), тоест по действащото понастоящем първично право, Съдът получава пълна компетентност по отношение на тълкуването на Рамковото решение. Както е добре известно, този договор премахва структурата с трите стълба и изцяло конституционализира(72) — в смисъл, че понастоящем се прилагат основните, наднационални принципи в тази област като например обикновената законодателна процедура(73) и пълната компетентност на Съда(74) — пространството на свобода, сигурност и правосъдие.
77. В обобщение, не считам, че въпросът за липсата на компетентност на Съда след 29 март 2019 г. представлява пречка R O да бъде предаден на Обединеното кралство.
Заключителни бележки
78. От изложените по-горе съображения е видно, че изпълнението на ЕЗА от страна на Обединеното кралство въз основа на Рамковото решение следва да продължи, също както ако то не беше нотифицирало в съответствие с член 50 ДЕС Европейския съвет за намерението си да напусне ЕС. Следователно настоящото дело не се отнася до вероятната сложност на преходен период или период на прилагане, просто защото (все още) не съществува такъв период в действащото понастоящем право. Ето защо богатият опит на ЕС в преходните периоди, които, под различни форми(75), не са новост за правото на Съюза(76), не може да послужи в настоящия момент(77).
79. Брексит представлява terra incognita от гледна точка на правото на ЕС(78). Малко се знае за договореностите, които ще бъдат постигнати между ЕС и Обединеното кралство след 29 март 2019 г., било то като цяло, или конкретно по отношение на системата на ЕЗА(79). Това, което е сигурно, е, че след оттеглянето от ЕС на определен етап приливът ще се отдръпне. Правото на ЕС ще продължи да протича по руслото и през устието си(80).
80. Що се отнася до настоящото дело обаче, промяна не е настъпила.
81. Следва да се добави също, че в решение от 2 май 2018 г. Cour de cassation (Касационен съд, Франция) не вижда основания да спре производството до произнасянето от Съда по (друго) преюдициално запитване относно последиците от Брексит за Рамковото решение(81).
82. Ето защо не виждам никакво основание запитващата юрисдикция да преразглежда правната си преценка по какъвто и да е начин само поради нотификацията за оттегляне на Обединеното кралство от 29 март 2017 г.
Заключение
83. Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от High Court (Висш съд, Ирландия) преюдициални въпроси по следния начин:
„При положение, в което държава членка 1) в съответствие с член 50, параграф 2 ДЕС е нотифицирала Европейския съвет за намерението си да се оттегли от Европейския съюз и 2) в съответствие с релевантните разпоредби на Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., е издала европейска заповед за арест (ЕЗА) с цел предаването на издирвано лице от друга държава членка, правната преценка, която следва да бъде направена от съдебните органи на тази друга държава членка при изпълнението на ЕЗА, не подлежи на преразглеждане по силата на посочената по-горе нотификация за оттегляне“.