РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(трети състав)

11 юли 2013 година

Дело F‑9/12

CC

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Иск за обезщетение — Извъндоговорна отговорност — Конкурс на общо основание — Грешки, допуснати в управлението на списъка с резерви за назначения — Мерки за изпълнение на съдебно решение — Задължение за съхраняване на документи — Загуба на възможност“

Предмет:      Иск на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с който CC иска по същество обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял вследствие на различни грешки, допуснати от Европейския парламент при управлението на списъка с резерви за назначения от конкурс EUR/A/151/98 и в който е била вписана след постановяването на решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 5 март 2003 г. по дело [CC]/Парламент (T‑24/01, наричано по-нататък „отменителното решение“)

Решение:      Осъжда Европейския парламент да заплати на CC сумата от 15 000 EUR. Отхвърля иска в останалата му част. Осъжда Европейския парламент да понесе направените от СС съдебни разноски, както и направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Спазване на разумен срок — Критерии за преценка

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Вреда — Незаконно унищожаване от институция на документи, свързани с действия, предприети спрямо издържал конкурс кандидат, вписан в списъка с резерви за назначения от конкурс — Унищожаване, което не лишава издържалия конкурса кандидат от всякаква възможност да получи обезщетение — Липса на вреда

(член 340 ДФЕС)

3.      Искове и жалби на длъжностните лица — Срокове — Искане за обезщетение, отправено до институция — Спазване на разумен срок — Критерии за преценка

(член 46 от Статута на Съда; член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Назначаване — Конкурс — Задължение на институцията организатор да уведоми останалите институции за резултатите — Липса — Изключение — Наличие на гаранции за това от естество да обосноват оправдани правни очаквания — Нарушаване — Служебно нарушение

5.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Понятие — Загуба на възможност поради неправомерно отхвърляне на кандидатура — Критерии за оценка на вредата

(член 340 ДФЕС)

6.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Имуществена вреда, причинена на издържал конкурс кандидат, който не е имал същите възможности за назначаване като тези, предложени на другите издържали конкурс кандидати — Поправима вреда

(член 340 ДФЕС)

7.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Неимуществена вреда — Причинно-следствена връзка — Тежест на доказване — Липса

(член 340 ДФЕС)

1.      Въпросът дали един ищец е предявил иск за обезщетение в разумен срок, трябва да се преценява не по общ начин, а с оглед на всяко от твърдените нарушения и към датата, на която е настъпила вредата, причинена от всяко от тези нарушения.

(вж. точка 54)

2.      Унищожаването от институция на Съюза на документите, свързани с действията, предприети от тази институция с цел да уведоми останалите институции и органи на Съюза за вписването на ищеца в списъка с резерви за назначения от конкурс, прието за незаконно, поради факта че срокът за съхраняване на посочените документи е бил по-кратък от срока, в който може да се предяви искане за обезщетение, не лишава ищеца от всякаква възможност да получи обезщетение. Ако посочената институция е била длъжна да уведоми останалите институции и органи на Съюза за вписването на ищеца в посочения списък, то институцията трябва да докаже, че е изпълнила това задължение. Следователно обстоятелството, че институцията се е поставила доброволно в положение на невъзможност да установи истинността на твърденията си, може да бъде представено само в ущърб на същата. Затова в този смисъл самото унищожаване не може да причини вреда на ищеца.

(вж. точка 71)

3.      Когато исканията са само за обезщетяване на вреди в смисъл, че не поискана отмяна на определен акт, а изключително поправянето на вреди, за които се твърди, че са причинени от редица нарушения или бездействия, които поради липсата на каквото и да е правно действие не могат да бъдат квалифицирани като увреждащи актове, административното производство трябва да започне с искане на заинтересованото лице, приканващо органа по назначаването да поправи твърдените вреди, и евентуално трябва да продължи с подаването на административна жалба, насочена срещу решението за отхвърляне на искането, тъй като в противен случай последващата жалба е недопустима. При липсата на уточнение в член 90, параграф 1 от Правилника срокът за подаване на такова искане за обезщетение трябва да бъде разумен, което следва да се преценява според конкретните обстоятелства, и по-специално значимостта на спора за заинтересуваното лице, сложността на делото и поведението на страните. За да се направи тази преценка обаче, може полезно да се вземе за сравнение петгодишният давностен срок, предвиден в член 46 от Статута на Съда по отношение на исковете за извъндоговорна отговорност на Съюза. Давностният срок започва да тече от момента на действителното настъпване на претърпяната от увреденото лице вреда.

(вж. точки 80, 81 и 95)

Позоваване на:

Съд — 17 юли 2008 г., Комисия/Cantina sociale di Dolianova и др., C‑51/05 P, точка 63

Съд на публичната служба — 2 май 2007 г., Giraudy/Комисия, F‑23/05, точка 69; 11 май 2010 г., Nanopoulos/Комисия, F‑30/08, точки 116 и 117; 8 февруари 2011 г., Skareby/Комисия, F‑95/09, точка 52

4.      От обстоятелството, че институциите и органите на Съюза, различни от този или тези, които са организирали конкурс, могат за назначават издържали конкурса кандидати, вписани в списъка с резерви за назначения от този конкурс, не може да се направи извод за наличие на каквото и да било задължение за институцията или органа, натоварен да организира конкурса, да уведоми всички останали институции и органи на Съюза за резултатите от него.

Различно е положението, когато институцията организатор многократно оставя у издържал конкурса кандидат впечатлението, че е уведомила останалите институции и органи на Съюза за вписването му в списъка с резерви за назначения от конкурса и че им е изпратила неговата автобиография. Когато една институция дава на едно лице гаранции под формата на точни, безусловни и непротиворечиви данни, произтичащи от оправомощени и надеждни източници, то има право да очаква, по силата на принципа на оправданите правни очаквания, тази институция да се съобрази с дадените от нея гаранции. В противен случай разглежданата институция допуска грешка от естество да ангажира отговорността на Съюза.

При тези условия непредоставянето на информация на останалите институции и органи на Съюза представлява грешка от естество да ангажира отговорността на Съюза. Този извод не се променя от обстоятелството, че самият издържал конкурса кандидат се е постарал да уведоми някои институции и някои органи на Съюза. Всъщност това обстоятелство би могло само да намали вредата, претърпяна от издържалия конкурса кандидат, но не премахва укоримия характер на поведението на институцията организатор.

(вж. точки 99, 100, 104 и 105)

5.      В областта на извъндоговорната отговорност на Съюза вредата трябва да е надлежно установена и сигурна. Следователно, когато твърдяната вреда се изразява в загуба на възможност, от една страна, загубената възможност трябва да е била реална и от друга страна, тази загуба трябва да е окончателна.

Трябва да съществува пряка и сигурна причинно-следствена връзка между допуснатата от съответната институция грешка и твърдяната вреда. Това условие обаче не изключва възможността, когато твърдяната вреда произтича от изчезването на благоприятна евентуалност, засегнатото лице да бъде обезщетено за загубата не на правото тази евентуалност да се реализира, а на възможността тази евентуалност да настъпи.

Само когато посочените условия са изпълнени, а именно когато загубената възможност е била реална и тази загуба е окончателна, засегнатото лице има право на обезщетение за загуба на възможност, тоест що се отнася до загубата на възможност за назначаване от институция на Съюза, да получи изплащането на възнаграждението, което то би получавало, ако беше назначено за длъжностно лице със срок за изпитване, придружено с коефициент, отразяващ вероятността за реализиране на тази възможност при липсата на извършената незаконосъобразност.

В това отношение обстоятелството, че загубената възможност не е значителна, не е пречка да има характерна причинно-следствена връзка между допуснатата грешка и претърпяната вреда. Действително обстоятелството, че една загубена възможност е малка, няма връзка с наличието на причинна връзка, а отразява само факта, че претърпяната вреда е малка. Впрочем да се изисква загубената възможност да е била сериозна, за да може да се иска обезщетение за нея, би довело до обезщетяване само на вреди от определен мащаб, макар че Съюзът дължи на длъжностните лица и служителите пълно поправяне на вредите, които им е причинил.

Несъмнено, допуснатото нарушение трябва да е било определящата причина за нереализирането на твърдяната възможност. Всъщност Съюзът може да носи отговорност за вреда само ако тя произтича по достатъчно пряк начин от неправомерното поведение на институция, което предполага допуснатата незаконосъобразност да е била определящата причина за загубата на възможност.

(вж. точки 115, 116, 118 и 119)

Позоваване на:

Cъд — 21 юни 1984 г., Lux/Сметна палата, 69/83, точка 13; 9 септември 1999 г., Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, точки 22 и 28

Първоинстанционен съд — 5 октомври 2004 г., Sanders и др./Комисия, T‑45/01, точка 150; 5 октомври 2004 г., Eagle и др./Комисия, T‑144/02, точка 165; 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, точка 96

Съд на публичната служба — 25 ноември 2008 г., Hristova/Комисия, F‑50/07, точка 41; 12 май 2011 г., Missir Mamachi di Lusignano/Комисия, F‑50/09, точка 179, и цитираната съдебна практика

6.      Обстоятелството, че издържал конкурса кандидат не е бил назначен като длъжностно лице, не е пречка той да поиска обезщетение за вредата, която твърди, че е претърпял поради незаконосъобразността на решението на конкурсната комисия да не го впише ab initio в списъка с резерви за назначения от конкурса и поради загубата на възможност да бъде назначен като длъжностно лице със срок за изпитване.

Всъщност, макар че едно лице, вписано със закъснение в списък с резерви за назначения, може да получи обезщетение, ако е назначено в крайна сметка, за загубата на възможността да бъде назначено като длъжностно лице със срок за изпитване по-рано, отколкото е било назначено, това не означава, че лице, което не е било назначено като длъжностно лице, не може да получи обезщетение за това, че не е могло да се ползва от същите възможности за назначаване като тези, предложени на другите издържали конкурс кандидати, вписани ab initio в списък с резерви за назначения, когато в частност е явно, че тези възможности за назначаване са били по-големи и че в по-голяма степен са съответствали на тези, от които това лице в крайна сметка се е ползвало.

(вж. точка 126)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 13 септември 2011 г., AA/Комисия, F‑101/09, точка 81 и сл.

7.      В областта на извъндоговорната отговорност на Съюза жалбоподателят не трябва да доказва наличието на неимуществена вреда или на причинно-следствена връзка, тъй като последните могат да бъдат изведени от обстоятелствата и от естеството на констатираното нарушение. Поради това е безспорно, че чувството за несправедливост и терзанията, които поражда за лицето фактът, че трябва да води досъдебно, а впоследствие и съдебно производство, за да бъдат признати правата му, представлява вреда, която може да се извлече от самия факт, че администрацията е извършила незаконосъобразност.

(вж. точка 128)

Позоваване на:

Съд — 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, точки 27 и 28