ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА

3 юли 2008 година

Дело F-52/08 R

Wolfgang Plasa

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението на решение за преназначаване — Неотложност — Липса“

Предмет: Молба, подадена на основание членове 242 ЕО, 243 ЕО, 157 АЕ и 158 АЕ, с която г‑н Plasa иска спиране на изпълнението на решението на Комисията от 8 май 2008 г., с което той е преназначен в интерес на службата в Брюксел (Белгия), считано от 1 август 2008 г.

Решение: Отхвърля молбата за допускане на обезпечение. Не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Значителна и непоправима вреда

(член 242 ЕО; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

Целта на обезпечителното производство е не да осигури предоставянето на обезщетение за вреди, а да гарантира пълната ефикасност на решението по същество. За да се постигне тази цел, исканите мерки трябва да бъдат неотложни в смисъл, че за да се избегне значителна и непоправима вреда на интересите на жалбоподателя, е необходимо те да бъдат постановени и да породят действие още преди постановяването на решението по главното производство. Страната, която иска постановяването на временните мерки, следва да представи доказателства, че не може да изчака приключването на главното производство, без да понесе вреди от такова естество.

В това отношение обстоятелството, че длъжностно лице не е назначено евентуално в съответствие с професионалните му стремежи, не може да му причини вреда. Всъщност органът по назначаването е взел решение за назначаване в интерес на службата и не съществува субективно право за длъжностното лице да бъде назначено на конкретна длъжност. Длъжностното лице има само право да бъде назначено на длъжност, която съответства на неговата степен.

(вж. точки 34 и 35)

Позоваване на:

Съд — 25 март 1999 г., Willeme/Комисия, C‑65/99 P(R), Recueil, стр. I‑1857, точка 62

Първоинстанционен съд — 10 септември 1999 г., Elkaïm и Mazuel/Комисия, T‑173/99 R, Recueil FP стр. I‑A‑155 и II‑811, точка 25; 19 декември 2002 г., Esch-Leonhardt и др./ЕЦБ, T‑320/02 R, Recueil FP стр. I‑A‑325 и II‑1555, точка 27