Language of document :

Преюдициално запитване от Raad voor Vergunningsbetwistingen (Белгия), постъпило на 15 януари 2019 г. — A, B, C, D, E/Gewestelijke stedenbouwkundige ambtenaar van het departement Ruimte Vlaanderen, afdeling Oost-Vlaanderen

(Дело C-24/19)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad voor Vergunningsbetwistingen

Страни в главното производство

Жалбоподатели: A, B, C, D, E

Ответник: Gewestelijke stedenbouwkundige ambtenaar van het departement Ruimte Vlaanderen, afdeling Oost-Vlaanderen

Преюдициални въпроси

Означават ли член 2, буква а) и член 3, параграф 2, буква а) от Директивата за СЕО1 , че член 99 от Besluit van 23 december 2011 tot wijziging van het besluit van de Vlaamse Regering van 6 februari 1991 houdende de vaststelling van het Vlaams reglement betreffende de milieuvergunning en van het besluit van de Vlaamse regering van 1 juni 1995 houdende algemene en sectorale bepalingen inzake milieuhygiëne (Постановление на фламандското правителство от 23 декември 2011 г. за изменение на Постановлението на фламандското правителство от 6 февруари 1991 г. за определяне на фламандските разпоредби относно екологичното разрешение и на Постановлението на фламандското правителство от 1 юни 1995 г. за определяне на общи и секторни разпоредби в областта на екологичното здраве, наричано по-нататък „Постановлението от 23 декември 2011 г.“), във връзка с адаптирането на тези постановления към развитието на техниката, с което във VLAREM II се въвежда раздел 5.20.6 относно съоръженията за производство на електричество от вятърна енергия, и Omzendbrief „Afwegingskader en randvoorwaarden voor de inplanting van windturbines“ (Циркулярно писмо „Рамка за преценка и предварителни условия за изграждането на вятърни генератори“, наричано по-нататък „Циркулярното писмо“) от 2006 г. (наричани по-нататък заедно „настоящите актове“), които два акта съдържат различни разпоредби относно изграждането на вятърни генератори, включително мерки за безопасност и определени според устройствената зона стандарти за засенчване и за нивото на шума, трябва да бъдат класифицирани като „план или програма“ по смисъла на посочените разпоредби от Директивата? Ако се окаже, че е трябвало да бъде извършена екологична оценка преди да бъдат приети настоящите актове, може ли запитващата юрисдикция временно да запази правните последици от тези тогава незаконосъобразни актове? Към този въпрос трябва да се поставят и няколко подвъпроса:

Може ли политическа мярка като настоящото циркулярно писмо, при която правомощието за изготвяне се основава на свободата на преценка и политическата свобода на действие на съответния орган, така че не е налице определяне в тесния смисъл на думата на компетентния за изготвянето на „планове или програми“ орган, и за която не е предвидена и формална процедура по изготвяне, да се разглежда като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО?

Достатъчно ли е, за да бъде считана за „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО, политическа мярка или общо правило като настоящите актове да ограничава отчасти свободата на преценка на компетентния за издаването на разрешението орган, дори ако те не са изискване или необходимо условие за издаването на разрешението или не следва да определят рамка за даването на съгласие за бъдещо развитие, въпреки че законодателят на Съюза разглежда тази цел като съставна част на понятието „планове и програми“?

Може ли политическа мярка като настоящото циркулярно писмо, което е изготвено по съображения за правна сигурност, следователно напълно доброволно, да бъде разглеждана като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО и противоречи ли такова тълкуване евентуално на практиката на Съда, съгласно която телеологичното тълкуване на дадена директива не може да се отклонява съществено от ясно изразената воля на законодателя на Съюза?

Може ли раздел 5.20.6 от VLAREM II, който съдържа правила, чието издаване не е било предписано, да бъде разглеждан като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) от Директивата за СЕО и противоречи ли такова тълкуване евентуално на практиката на Съда, съгласно която телеологичното тълкуване на дадена директива не може да се отклонява съществено от ясно изразената воля на законодателя на Съюза?

Могат ли политическа мярка и правителствено постановление с нормативна сила като настоящите актове, които имат ограничена индикативна стойност или най-малкото не определят рамка, от която може да произтече право на изпълнение на даден проект, и които не предоставят право на рамка, в която могат да бъдат разрешени проекти, да се разглеждат като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) и член 3, параграф 2 от Директивата за СЕО, който/която „определя рамката за даването на съгласие за бъдещо развитие“ и противоречи ли такова тълкуване евентуално на практиката на Съда, съгласно която телеологичното тълкуване на дадена директива не може да се отклонява съществено от ясно изразената воля на законодателя на Съюза?

Могат ли политическа мярка като Циркулярно писмо EME/2006/01- RO/2006/02, което има чисто индикативна стойност, и/или правителствено постановление с нормативна сила като раздел 5.20.6 от VLAREM II, който просто определя минимални граници за издаването на разрешения и също така като общо правило действа изцяло автономно, като и двата акта съдържат само ограничен брой критерии и условия и нито тази мярка, нито правителственото постановление са определящи за някой от критериите или условията, и по отношение на което следователно е възможно да се твърди, че въз основа на обективни обстоятелства може да се изключи възможността те да имат съществени последици върху околната среда, да бъдат разглеждани като „план или програма“ по смисъла на член 2, буква а) и член 3, параграф 2 от Директивата за СЕО, а оттук и като юридически актове, които с определянето на приложимите за съответния сектор правила и контролни процедури предвиждат съществена съвкупност от критерии и условия относно разрешаването и изпълнението на един или няколко проекта, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда?

При отрицателен отговор на последния въпрос, може ли дадена юрисдикция сама да установи това обстоятелство след издаването на постановлението или квазиправните норми (като настоящите стандарти на VLAREM и Циркулярното писмо)?

Може ли дадена юрисдикция, ако е само косвено компетентна въз основа на възражение със сила inter partes, и ако от отговора на преюдициалните въпроси следва, че настоящите актове са незаконосъобразни, да разпореди запазването на последиците от незаконосъобразното постановление и/или циркулярно писмо, ако незаконосъобразните актове допринасят за осъществяването на цел, която е свързана с опазването на околната среда и е преследвана и от директива по смисъла на член 288 ДФЕС, и условията на правото на Съюза за такова запазване са изпълнени (както е посочено в решение от 28 юли 2016 г., Association France Nature Environnement, C 379/15, EU:C:2016:603)?

При отрицателен отговор на осми въпрос, може ли дадена юрисдикция да разпореди запазването на последиците от обжалвания проект, за да бъдат по този начин косвено изпълнени условията на правото на Съюза за запазването на правните последици от план или програма, противоречащ(а) на Директивата за СЕО (както е определено в решение Association France Nature Environnement)?

____________

1     Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, 2001 г., стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 135).