РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
5 ноември 2008 година
Дело F-48/06
Eric Avanzata и др.
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Договорно наети служители — Класиране и възнаграждение — Бивши наети работници по люксембургското право“
Предмет: Жалба, подадена на основание на член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която г‑н Avanzata и 20 други договорно наети служители на Комисията искат отмяната на решенията на началника на отдела за персонала към служба „Инфраструктура и логистика“ в Люксембург, с които се определят условията за назначаването им, и по-специално функционалната им група, тяхната степен, стъпката им и тяхното възнаграждение
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея разноски.
Резюме
1. Производство — Срок за представяне на доказателства — Член 42 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба
(член 46, параграф 1, първа алинея, буква г), член 48, параграф 1 и член 66, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; член 39, параграф 1, първа алинея, буква д), член 42 и член 58, параграф 5 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Непредставяне на обжалвания акт
(член 21 от Статута на Съда; член 44, параграфи 3—6 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
3. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Срокове
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 117 от Условията за работа на другите служители)
4. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна жалба по административен ред — Дата на подаване — Получаване от администрацията
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 117 от Условията за работа на другите служители)
5. Длъжностни лица — Условия за работа на другите служители — Приложимост на дял ІV относно договорно наетите служители, необусловена от предварителното определяне на задълженията и отговорностите за всеки вид функции на различните функционални групи на тези служители
(член 80, параграфи 2 и 3 и дял IV от Условията за работа на другите служители; Регламент № 723/2004 на Съвета)
6. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Възнаграждение — Компенсиране на намаляването на размера на възнаграждението, претърпяно от служителите, които преди това са били наети със статут съгласно националното право
(член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители)
7. Длъжностни лица — Представителство — Комитет по персонала
(член 9, параграф 3, първа алинея от Правилника за длъжностните лица)
1. Съгласно член 46, параграф 1, първа алинея, буква г) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, който е възпроизведен по същество в член 39, параграф 1, първа алинея, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, доказателствата трябва по принцип да се съдържат в писмената защита. Все пак, подобно на член 48, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, член 42 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба предвижда, че страните могат да привеждат доказателства до края на съдебното заседание, при условие че забавянето при представянето им бъде надлежно мотивирано.
При все това за представянето на насрещни доказателства и за допълването на доказателствата, приведени в отговор на представени от противната страна насрещни доказателства, не се прилага преклузивното правило, съдържащо се в член 42 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба. Всъщност тази разпоредба се отнася до привеждането на нови доказателства и трябва да се тълкува в светлината на член 58, параграф 5 от този правилник, с който се възпроизвежда член 66, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, съгласно който дадена страна може винаги да представи насрещни доказателства и да допълни приведените доказателства.
Не представляват привеждане на нови доказателства, а на доказателства, насрещни на тези, представени от противната страна, за които не се прилага посоченото преклузивно правило, копията от договори на договорно наети служители, чието съдържание се различава от това на договорите, представени от противната страна.
(вж. точки 33—38)
Позоваване на:
Съд — 17 декември 1998 г., Baustahlgewebe/Комисия, C‑185/95 P, Recueil, стp. I‑8417, точки 71 и 72
Първоинстанционен съд — 28 септември 1993 г., Nielsen и Møller/CES, T‑84/92, Recueil, стp. II‑949, точка 39, 6 март 2001 г., Campoli/Комисия, T‑100/00, Recueil FP, стp. I‑A‑71 и II‑347, точка 19, 5 декември 2006 г., Westfalen Gassen Nederland/Комисия, T‑303/02, Recueil, стp. II‑4567, точка 189, 12 септември 2007 г., Комисия/Trends, T‑449/04, Сборник, стp. II‑106*, точка 59
2. Въпреки че по силата на член 21 от Статута на Съда и на член 44, параграф 4 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд при необходимост жалбата трябва да се придружава от акта, чиято отмяна се иска, нито посоченият статут, нито посоченият процедурен правилник предвиждат, че непредставянето на този акт води автоматично до недопустимостта на жалбата. Всъщност съгласно член 44, параграф 6 от този процедурен правилник, ако исковата молба или жалбата не отговаря на изискванията на член 44, параграфи 3—5 от същия правилник, секретарят определя на ищеца или жалбоподателя разумен срок за отстраняване на нередовностите в исковата молба или жалбата, или за представянето на някое от гореспоменатите доказателства. Ако ищецът или жалбоподателят не отстрани нередовностите в исковата молба или жалбата или не представи изискуемите доказателства в определения срок, Съдът на публичната служба решава дали неспазването на тези условия води до формалната недопустимост на исковата молба или жалбата.
В случай обаче, че секретарят не е поискал от жалбоподателя да отстрани нередовностите в своята жалба или да представи липсващите доказателства, се налага изводът, че никоя разпоредба от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд не представлява пречка за това Съдът на публичната служба да извърши процесуално-организационно действие с цел да му бъде представено въпросното доказателство. Впрочем от разпоредбите на член 44, параграф 6 от този процедурен правилник не следва, че дадена жалба трябва да бъде обявена за недопустима единствено на основание, че не са спазени условията по член 44, параграф 4 от същия правилник, в случай че жалбоподателят не е бил поканен да допълни жалбата си.
(вж. точки 48—50)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 5 август 2003 г., Industrias Químicas del Vallés/Комисия, T‑158/03 R, Recueil, стp. II‑3041, точка 44
3. Съгласно член 90, параграф 2 от Правилника, приложим по аналогия за договорно наетите служители по силата на член 117 от Условията за работа на другите служители, жалбата срещу акт, който нарушава интереси, трябва да се подаде в срок от три месеца от датата на съобщаване на решението на засегнатото от него лице, но не по-късно от датата на получаване на уведомителното писмо, когато актът е от индивидуален характер. За надлежното уведомяване за решение по смисъла на посочения член 90, параграф 2 е необходимо не само решението да е било съобщено на неговия адресат, но и последният да е могъл действително да се запознае със съдържанието му.
За да започне да тече тримесечният срок за подаване на жалба обаче, не е достатъчно договорно наетият служител да се е запознал със съдържанието на договора си. Всъщност сключеният между договорно нает служител и определена институция договор проявява своите последици и следователно — способността си да засегне този служител — когато бъде подписан, доколкото са определени всички условия на този договор.
(вж. точки 59—62)
Позоваване на:
Съд — 15 юни 1976 г., Jänsch/Комисия, 5/76, Recueil, стp. 1027, точка 10
Първоинстанционен съд — 11 юли 2002 г., Martínez Páramo и др./Комисия, T‑137/99 и T‑18/00, Recueil FP стp. I‑A‑119 и II‑639, точка 56, 14 февруари 2005 г., Ravailhe/Комитет на регионите, T‑406/03, Recueil FP стp. I‑A‑19 и II‑79, точка 57, 19 октомври 2006 г., Buendía Sierra/Комисия, T‑311/04, Recueil, стp. II‑4137, точка 121
Съд на публичната служба — 21 февруари 2008 г., Vande Velde/Комисия, F‑60/05, непубликувано в Сборника, точка 25, 10 юли 2008 г., Maniscalco/Комисия, F‑141/04, Recueil FP стp. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 25
4. Що се отнася до определянето на датата, на която е подадена жалба срещу акт, нарушаващ интереси, съгласно член 90, параграф 2 от Правилника, макар да е вярно, че поставянето на печат за регистрация върху документ, изпратен на администрацията, да не позволява да се направи заключение за точната дата на подаването на този документ, то все пак представлява средство, произтичащо от доброто административно управление, от което, до доказване на противното, може да се презумира, че този документ е получен от нея на посочената дата. При обжалване длъжностното лице трябва да представи всички доказателства, с които може да бъде оборена създадената с печата за регистрация презумпция и така да докаже, че жалбата действително е била подадена на друга дата.
(вж. точка 67)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 15 май 2006 г., Schmit/Комисия, F‑3/05, Recueil FP стp. I‑A‑1‑9 и II‑A‑1‑33, точки 29 и 30
5. Нито една разпоредба от Условията за работа на другите служители или от Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица и на Условията за работа на другите служители не обуславя приложимостта на дял ІV от тези условия, свързан с договорно наетите служители, и по-специално на разпоредбите относно тяхното назначаване, от предвиденото в член 80, параграф 3 от посочените условия определяне на задълженията и отговорностите.
Ето защо не може с основание да се поддържа, че дадена общностна институция е нарушила принципа на доброто управление и на добрата администрация, като във вътрешните си разпоредби, свързани с процедурите по назначаване и наемане на договорно наетите служители, не е описала точно задълженията и отговорностите, които включва всеки вид функции, характеризиращи всяка от функционалните групи, описани в член 80, параграф 2 от Условията за работа на другите служители.
Впрочем въз основа на факта, че посочените вътрешни разпоредби не определят задълженията и отговорностите по смисъла на член 80, параграф 3 от Условията за работа на другите служители, не може да се прави позоваване на никакво процесуално нарушение, произтичащо от липсата на консултации с Комитета по правилника, както се предвижда в същия член 80, параграф 3.
(вж. точки 89—93)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 19 октомври 2006 г., De Smedt/Комисия, F‑59/05, Recueil FP, стp. II‑A‑1‑409, точка 52, потвърдено от Първоинстанционния съд на 9 юли 2007 г., De Smedt/Комисия, T‑415/06 P, Recueil FP, стp. I‑A‑2‑0000 и II‑A‑2‑0000, точка 40
6. От текста на член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители е видно, че заплащането на допълнителна сума в случаите на намаление на възнаграждението след наемането като договорно нает служител на работник, който преди това е бил обвързан с институцията чрез трудов договор по правото на държавата членка по месторабота, в сравнение с възнаграждението, което е получавал в това последно качество, представлява само възможност за институцията. Нещо повече, посоченият член 2, параграф 2 предоставя на институцията широка свобода на преценка при определяне на допълнителната сума, доколкото тази институция следва да вземе предвид различията, които съществуват между националното законодателство, прилагано в областта на данъчното облагане, социалното осигуряване и пенсиите и правните норми, приложими за договорно нает служител.
(вж. точка 101)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 5 юли 2007 г., Abarca Montiel и др./Комисия, F‑24/06, Recueil FP, стp. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 92, 5 юли 2007 г., Ider и др./Комисия, F‑25/06, Recueil FP, стp. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 92, 5 юли 2007 г., Bertolete и др./Комисия, F‑26/06, Recueil FP, стp. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 80
7. Въпреки че член 9, параграф 3, първа алинея от Правилника гласи, че Комитетът по персонала представлява интересите на персонала спрямо институцията, осигурява постоянен контакт между нея и персонала и допринася за доброто функциониране на службите, като способства за формирането на становище на персонала и неговото изразяване, тази разпоредба не може да се разбира като установяваща задължение за институцията да се консултира с Комитета по персонала за всички взети от тази институция мерки в областта на функционирането на службите.
(вж. точки 115 и 116)